ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
03.08.2020 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в състав съдия Иванка Пенчева, в закрито съдебно заседание на трети
август две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдия.
Пенчева гр. д. № 445 от 2020 г. по описа на Районен съд Велинград, констатира
следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 3017 от 13.07.2020г. М.А.Г.-П. против А.М.П. и Ф.М.П. за отмяна на
Нотариален акт № 309, том II, нот. дело №
316/29.07.2020г. на Нотариус Г. Халачев с район на действие Районен съд
Велинград. С него Г.Н.П., съпруг на ищцата, починал през 2010 г. и М.Г.П.,
негов син и наследодател на ответниците, починал през 2014 г., са признати за
собственици, на осн. чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда, представляващ апартамент № 44, находящ се на третия етаж в блок
„Д“, в сграда на ЖСК „Гергана“, целият на застроена площ от 93,98 кв. м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента:
изток-двор, запад-ул. „Св. Кирил и Методий“, север –апартамент № 43 и стълбище
и юг-двор, ведно с избено помещение № 65 с площ от 37,71 кв. м., ведно с избено
помещение № 63 8с площ от 18,98 кв. м.,
ведно с таванско помещение № 68 с площ 23,14 кв. м., ведно с 2,62% идеални
части от общите части и правото на строеж върху поземления имот който е
построена сградата
С разпореждане
№ 894 от 15.07.2020 г. по гр. д.
445/2020г. на РС Велинград са дадени указания на ищцата да отстрани
констатираните в исковата молба нередовности, а именно да обоснове правен
интерес от предявяване на самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален
иск за собственост на недвижим имот, като посочи влязлото в сила решение, с
който е решен спор за материалното право, засегнато от нотариалния акт.
В дадения от съда едноседмичен срок е
постъпила молба вх. № 3252 от 23.07.2020 г., с която ищцата посочва, че
правният й интерес от предявяване на иска, произтича от обстоятелството, че при
издаване на нотариалния акт нотариусът не се е съобразил с приложените в
нотариалното производство документи, относими към формирането на извод за дела
на притежаваните от нея права по отношение на имота. Счита, че с издадения констативен
нотариален акт се засягат правата й върху имота.
Съдът счита, че с
постъпилата молба вх. № 3252 от 23.07.2020г. дадените указания в Разпореждане №
894 от 15.07.2020г. не са изпълнени, поради което исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото прекратено като недопустимо.
Относно допустимостта на производството по иск
с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да се има предвид даденото разрешение в
ТР №3/2012г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че защитата на лицата, чиито права
се засягат по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, чрез
отмяна на последния, винаги е последица от постановяването на съдебно решение,
с което се признават правата на тези лица. Посочено е, че последица от
издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо
всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в този нотариален акт, при което лице, което претендира правото на
собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. С
оглед на така даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение настоящия
състав намира, че самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт е
недопустим, тъй като отмяната или изменението на констативен нотариален акт е
уредено от закона като последица от уважаване на предявения от собственика иск
за защита на засегнатото или застрашеното от акта право на собственост. Отмяната
на нотариален акт по реда на чл. 537, ал.2 ГПК е правна последица от уважаване
на иск за собственост, която съдът е длъжен да приложи, дори ако страната,
чиито права се засягат от този акт, не поискала отмяната му изрично. Поради
това иск по чл. 537, ал.2 ГПК не може да бъде предявен самостоятелно, освен в
случаите, когато съдът е пропуснал да приложи последиците на чл. 537, ал.2 ГПК.
В случая се сочи порочност на нотариалния акт,
обусловена от несъобразяване с приложените в нотариалното производство
документи за членството на ищцата в ЖСК и неотразяването й като съсобственик
наред със съпруга й и неговия син, с което счита че се засягат притежаваните от
нея права върху имота. Излага, че като член кооператор на ЖСК „Гергана“, заедно
със съпруга си Г.Н.П., е следвало да бъде вписана нотариалния акт за собственик на 1/2 ид. част от
апартамент № 44, находящ се в блок „Д а, като
собственици на останалата ½ ид. части е следвало да бъдат посочени
Георги П. и неговият син М.Г.П.. Счита, че след смъртта на съпруга й неговият
дял от ¼ ид. части от апартамента се наследява от нея и сина му Малин П.,
при което ищцата придобива 5/8 от недвижимия имот. Не е заявена обаче претенция
оспорваща признатото с констативния нотариален акт право на ответнците по иска,
респ. техните праводатели, чрез предявяване на иск за собственост против тях,
нито се сочи, че има влязло в сила решение по предявен такъв иск. Само при
уважен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се
позовава на констативен нотариален акт за собственост, нотариалният акт следва
да се отмени съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, а разпоредбата на
чл.537, ал.3 ГПК предоставя възможност актът да бъде отменен и ако е постановен
в нарушение на закона, т.е. ако е заявена претенция за това, че е издаден след
отречени по надлежния ред права на жалбоподателя и установени такива в полза на
трето лице или в нарушение разпоредбите на чл.570 - 575 ГПК.
Спорът за действителното притежание на собствеността е обуславящ отмяната на нотариалния акт може да бъде разглеждан и разрешен само по съответния общ исков ред, като няма правна пречка в рамките на същия и като последица от уважаването на иска за собственост, процесния нотариален акт да бъде отменен - било то по реда на чл.537, ал.2 или ал.3 ГПК, а ако издаденият охранителен акт е опорочен разпоредбата на чл.537, ал.3 ГПК овластява прокурора да предяви иск за отменяване /унищожаване/ на незаконния охранителен акт. С такива искове в случая съдът не е сезиран.
При
така установените обстоятелства по делото съдът счита, че исковата
молба следва да бъде върната, а производството по иска да се прекрати като недопустимо.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА подадената от М.А.Г.-П.
против А.М.П. и Ф.М.П. искова молба вх. № 3017 от 13.07.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д.№ 445 от 2020г. по описа на Районен съд Велинград, на осн. чл. 130 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева