Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 17.03.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На
двадесет и втори февруари,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя
гр.дело № 620 по описа на Районен съд-Тетевен за 2010 година,със страни:
Ищец:“Етажна собственост“ с административен
адрес град София,ж.к. Витоша,ул.“Слав Караславов“,сграда А,
Ответник: „Т.“*** за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочена цена на иска 1 148.37 лева.
Ищецът излага, че срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гражданско дело №6982/20 г на СРС, като с разпореждане на съда е указано, че е постъпило възражение от длъжника и следва да се предяви установителен иск за претендираното вземане.Основанията за предявяване на претенцията са следните :“ Образцов вход „ООД осъществява управление и поддръжка на общите части на етажна собственост/ЕС/ на посочен адрес в град София, район „Лозенец“,кв.“Витоша“,ул.“Слав Караславов“ №4Б,6А и 6Б,ответното дружество е собственик на посочен апартамент № А03, находящ се в сградата на този адрес,същият е собственик на ответната страна, като съгласно приложен в заповедното дело протокол от проведено на 24.01.19г събрание е взето решение за поддържане договорните отношения с дружеството " Образцов вход“-ООД, като на същото общо събрание в т. 8 е приет списък на лица, които дължат на ЕС вноски за ремонт,обновление ,поддръжка и управление в общ размер на 500 лева,взето е решение, с което е упълномощено дружеството“Образцов вход“-ООД да предприеме съдебни действия срещу лицата посочени в приложението,представено е приложение и списък в който срещу определени лица са начислени дължими ежемесечни суми за изплащане,ответника не е заплатил дължимите суми в размер на 1148 ,37 лева и представлява дължими вноски за ремонт, обновяване, поддръжка и управление на ЕС във връзка със самостоятелен обект в обекта -апартамент №А03, посочени са съответни дължими вноски за ремонт и обновяване на сграда,поддръжка на ЕС, като искането на ищеца е да се постанови установителен диспозитив, а именно ,че се дължи сумата предмет на заповедното производство, както и бъде осъден ответника да му заплати и сторените разноски.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба/ИМ/ от ответника, в който просторно се излагат възражение срещу допустимостта на исковата претенция, респективно заявява се не допустимост на същата,като моли производството по делото да бъде прекратено в съда.На следващо място е изложено становище за недоказаност,неоснователност необснованост и цялостна неоснователност на така предявения иск въз основа на което е образувано производството.
Моли да се постанови решение,с което се отхвърли иска на ЕС ,като ответника оспорва обстоятелството, че е налице валидна редовност на ОС на дата 21.04. 16 и 21.04. 19г, оспорва редовното и законосъобразно провеждане на всички взети решения на ОС на тези дати, оспорва спазването на необходимите мнозинство при взимане на решения, оспорва факта на оповестяване на посочени и оспорени решения на ОС ,оспорва твърдението на ищеца , че е налице валидно редовно възникнало задължение за заплащане на посочените вноски.
Позовава се на писмени доказателства.
От приложените по делото и по ч.гр.дело №6982/2020г по описа на СРС писмени доказателства,съдът приема за установено следното:
Приложени са протоколи от проведени Общи събрания на Етажна собственост с административен адрес град София,ж.к.Витоша,ул.“Слав Караславов“,сграда А от 21.04.2016г., от 24.01.2019г и от 10.02.2020 година,с които е решено сключване на договори за възлагане на управление на етажната собственост с „Образцов вход“-ООД-София,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Оборище“ №100.
На общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в затворен жилищен комплекс в режим на етажна собственост с посочения адрес,проведено на 24.01.2019г., е взето решение-по т.8 от дневния ред,че се приема представен от „Образцов вход“-ООД списък на лица,които дължат на ЕС суми за ремонт,обновление,поддръжка и управление в общ размер над 500.00 лева,представляващ приложение №2 към протокола,решено е,че посочените в приложение №2 лица дължат по основание и размер описаните там суми,както и е упълномощен „Образцов вход“-ООД да предприеме всички необходими действия ,сред които и съдебни по реда на ГПК,срещу длъжниците,посочени в приложение №2,ако в едномесечен срок от датата на Общото събрание задълженията към ЕС не бъдат погасени.
В приложение №2 към протокола от общото събрание,в позиция №5 е посочен ответникът „Т.“-ЕООД,като собственик на самостоятелен обект –апартамент А03 и дължими суми в размер на 1 148.37 лева,период на дължимост 01.02.2017г до 31.12.2018г и основание-„вноски за ремонт,обновяване,поддръжка и управление на етажната собственост“.
Приложен е договор за възлагане на управление на етажна собственост от дата 05.05.2016г.,с който трето неучастващо в производството лице-Етажна собственост с адрес гр.София,ж.к.Витоша,ул.“Слав Караславов“ ,Сграда В,е възложил на „Образцов вход“-ООД извършване на услугата „професионален домоуправител“ на обекта-етажната собственост,на основание чл.11,ал.1,т.11 от ЗУЕС.Договорът е със срок от 2 години.
Приложен е договор за възлагане на управление на етажна собственост ,сключен между ищеца и „Образцов вход“-ООД от дата 25.03.2020г,съгласно който ищецът-Етажна собственост с административен адрес град София,кв.Витоша,ул.“Слав Караславов“ №4А/описана в строителната документация и като „сграда А“/ е възложил на „Образцов вход“-ООД извършване на услугата „професионален домоуправител“ на обекта-етажна собственост,като срокът на договора е 2 години.
На 10.02.2020г в деловодството на СРС е входирано заявление от ищеца,чрез пълномощника „Образцов вход“-ООД,срещу длъжник Т.“***,по което с разпореждане от 13.02.2020г е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,за следното вземане:1 241.87 лева,представляваща неплатени вноски за ремонт,обновяване,поддръжка и управление на етажната собственост,находяща се в град София,ул.“Слав Караславов“ №6А,ведно със законна лихва от 10.2.2020г до изплащане на вземането и 325.00 лева разноски по делото,от които 25 лева държавна такса 4 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
В т.14 от заявлението,вземането е индивидуализирано както следва:
-вноска за ремонт и обновяване на етажната собственост в размер на 4.35 лева за всеки от месеците от февруари 01.02.2017г до декември 31.12.2018г,.
-вноска за поддръжка на етажната собственост в размер на 41.94 лева за всеки от месеците от февруари 2017г до февруари 2018г,вкл.,
-вноска за поддръжка на етажната собственост в размер на 38.81 лева за всеки от месеците от март 2018г до декември 2018г.,
-вноска за управление на етажната собственост в размер на 5.00 лева за всеки от месеците от февруари 01.02.2017г до декември 31.12.2018г,вкл.
Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта,като с разпореждане от 13.05.2020г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е връчена на заявителя на 01.06.2020г,а исковата молба,предмет на разглеждане по настоящето дело е предявена в деловодството на първоначално сезираният СРС на дата 19.06.2020г.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Налице е идентичност
между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6982/2020г по описа на СРС. От страна на длъжника по
това дело е постъпило възражение, след получаването на заповедта, с оглед на
което за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящия
установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в
законноустановения едномесечен срок.
Съдът приема, че за ищеца е налице активна процесуална
легитимация за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.По делото е
приложено решение на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
затворен жилищен комплекс в режим на етажна собственост с адрес в град
София,кв.Витоша,ул.“Слав Караславов“ №4А,4Б,6А и 6Б,проведено на 10.02.2020г,с
което взето решение за установяване на
договорни отношения с „Образцов вход“-ООД. Приложен е и договор за възлагане на
управление на етажна собственост-ищеца по делото,на „Образцов
вход“-ООД-София,който е от дата 25.03.2020г.Прието е и решение на Общото
събрание от 10.02.2020г.-т.4 от същото,за предприемане на действия ,сред които
и съдебни по реда на ГПК,срещу некоректни към ЕС платци с оглед събиране на
дължимите към етажната собственост суми.
Приложено е и решение по протокол от 24.01.2019г от проведено Общо събрание на собственици на самостоятелни обекти в затворен жилищен комплекс в режим на етажна собственост/касаещ и процесната етажна собственост/,съгласно което-т.8 от протокола,е решено и упълномощен „Образцов вход“-ООД,да пред приеме всички необходими действия,сред които и съдебни по реда на ГПК,срещу длъжниците на ЕС,посочени в приложение №2,в което фигурира в т.5 и ответникът „Т.“***.
В предвид изложеното и с оглед нормата на чл.19,ал.8 от ЗУЕС, съдът приема ,че към момента на предявяване на исковата молба,ищецът притежава активна процесуална легитимация за предявяване на установителния иск.
По отношение възражението на ответника,че такава легитимация не е налице,тъй като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,не са били налице договорни отношение между Етажната собственост и „Образцов вход“-ООД:
В Решение №5 8/17.06.2002г по дело №1131/2019г на ВКС,II т.о. е разяснено следното:
„Според
практиката на ВКС, попадаща в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и послужила като основание за достъп до касационен контрол
– решение по т.д. № 2932/2015 г., второ т.о., възприета в постановено по реда
на чл.274, ал.3 ГПК определение по ч.т.д. № 2241/2019 г., второ т.о. :
Производството за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417, т.2 ГПК, инициирано от субект, който е сред изрично и изчерпателно
изброените в чл.417 т.2 ГПК субекти, не е недопустимо; Кредиторът – заявител в
заповедното производство, разполага с активна процесуална легитимация да
предяви специалния положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК; Липсата на предпоставки за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК е релевантна към законосъобразността на разпореждането за
незабавно изпълнение, а не към допустимостта на исковото производство, заведено
от заявителя, при спазване на предвидения в чл.415 /сега ал.4/ ГПК едномесечен
срок от съобщението на заповедния съд.Практиката на ВКС, обективирана в
определение по ч.т.д. № 506/2010 г. и определение по ч.т.д. № 856/2012 г. на
ВКС, II т.о. /съставляваща част от цитираната в мотивите към настоящото
въззивно решение/, според която, банката –цесионер не може да иска издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, щом като цедентът не попада в изрично изброените субекти,
имащи право да ползват тази защита, е преценена като неотносима към предмета на
исковото производство – установяване на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, още повече, че тя предхожда ТР 4/2013 г. Горните
съображения, съдържащи и отговор на поставения правен въпрос, се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, т.к. съответстват напълно на процесуалните
предпоставки за допустимост на исковия процес по чл.422 ГПК, както
и на предмета на производството по чл.419 ГПК“.
В предвид изложеното
възражението на ответника срещу активната процесуална легитимация на ищеца,не
се споделя от съда.
По съществото на
установителния иск:
По силата на чл.6, т.8, 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците в сгради в режим на етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части; да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.Общото събрание е орган на управление на етажната собственост. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
За да се приеме за валидно възникнало вземането на ищеца против ответника-етажен собственик, в конкретиката на казуса нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, следните факти: ответника да е собственик на имот в етажната собственост; да е налице валидно взето решение на Общото събрание на етажната собственост за заплащане на разходи за поддържане на общите части-чл.48,ал.8 ЗУЕС, разходи за необходим или неотложен ремонт по смисъла на § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗУЕС9чл.48 и чл.49 ЗУЕС и разходи за извършване на подобрения-полезни разноски; размерът на дължимите вноски и периодът, за който се дължи плащането им.
Ответникът следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително плащане.
Положителният установителен иск е за признаване дължимостта на парично вземане, чийто произход ищецът свързва с необжалвани и подлежащи на изпълнение решения на общото събрание на етажната собственост. Съдът проверява в това производство дали действително е взето такова решение, дали има за предмет такова парично вземане, дали лицето, от което се търси, е негов адресат, дали изпълнението му е свързано с отлагателно условие и дали са настъпили някакви правоизменящи, правопогасяващи или правоизключващи факти.
Следва да се отбележи, че по делото не е спорно между страните, че ответникът е собственик на жилище/самостоятелен обект-апартамент А03, в етажната собственост,сграда А. Като такъв, той притежава и съответните идеални части от общите части на сградата и съразмерно с техния размер отговаря за поддържането и ремонта им.
Събраните по делото доказателства сочат, че тези положителни условия по отношение на вземанията по заповедното производство,с изключение на вземането за ремонт и обновяване на етажната собственост, са налице, поради което ответникът е обвързан с взетите решения и тъй като не ги е изпълнил доброволно в определения от правната норма срок, за ищеца е възникнало правото да се ползва от принудителния механизъм на заповедното производство, осигурен му от разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС.
По същество повечето възражения на ответника се свеждат до незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, въведени от ищеца като правопораждащи вземането му юридически факти и въз основа на които се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение. Възраженията, че общото събрание не е свикано и проведено съобразно процедурата по чл.13 - чл.17 ЗУЕС, че към протоколите от проведените общи събрания не са приложени списъци с подписите на присъствалите собственици,че не е бил налице кворум за провеждане на събранията, както и относно непоставянето от страна на управителя на съобщения за изготвените протоколи, са свързани единствено с въпроса за законосъобразността на взетите решения, а те се разрешават в производство по чл.40 ЗУЕС -по иск за отмяна на решение на общото събрание на ЕС. По делото няма данни ответникът да е инициирал такова производство, а дори да се приеме тезата му, че за взетите решения е узнал едва в настоящото производство, получаването на исковата молба следва да се приеме за момент на узнаване, от който момент тече срока за оспорване на решенията по чл.40, ал.3 ЗУЕС. При липсата на данни да е предявил в предвидения от закона срок такъв конститутивен иск, решенията стават задължителни за него и подлежат на изпълнение. Горните възражения не могат да бъдат анализирани в настоящото производство. С разпоредбата на чл.40 ЗУЕС е предвиден особен ред за оспорване на решенията на общото събрание на собствениците в ЕС като незаконосъобразни.
По въпроса за характера на решенията на ОС на ЕС е постановено Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I ГО, ГК.,като съгласно даденото в него разрешение, решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е основание за действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието- чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок. Съгласно така даденото разрешение, съдебният състав приема, че по възраженията за нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл.40, ал.2 от ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност. По тези съображения възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, включително и в частта за определяне на дължимите месечни вноски за управлението и поддържането на ЕС, са недопустими предвид уредения специален ред и срок за оспорването им.
С оглед на това съдът намира, че законосъобразността на взетите решения на общото събрание на етажната собственост е извън предмета на настоящото производство. Срокът по чл.40 от ЗУЕС е преклузивен и пропускът му погасява правото на иск за оспорване решенията на общото събрание, следователно собствениците са длъжни да ги изпълняват по реда на чл.38 от ЗУЕС, като в противен случай би се обезсмислила нормативно установената процедура за атакуване на акта пред съда.
Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост произтича от закона,съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС - за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Правомощията в тази насока на общото събрание са уредени с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.5 от ЗУЕС, съгласно която “ОС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.”. Съгл. чл.51 ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Решението за това/по протокола от 21.04.2016г. и досежно релевантния период на дължимост на вземането/ е влязло в сила, като неоспорено от ответника по надлежния ред по чл.40 от ЗУЕС.
Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУЕС, ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците, а според чл.48, ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Съобразно чл.48, ал.5 ЗУЕС, за извършване на необходим ремонт на общи части на сградата се отпускат финансови средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя). Общото събрание утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни документи. Чл.49 ЗУЕС определя процедурата по извършване на неотложен ремонт - в случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл.50, а когато в него липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл.13, ал.1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че собствениците в етажната собственост са провели общи събрания, на които е взето решение за поддръжка на общите части,за ел.енергия,поддръжка на асансьор,такса „управление“,за охрана,за градинар.Доколкото собственикът на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост и ответник по делото „Т.“*** не е ангажирал доказателства за погасяване на задълженията си във връзка с управлението и поддържането на ЕС, включително вноски за поддържане на общите части за посочените периоди, по отношение собствения му апартамент, то предявения иск за установяване вземането на етажните собственици за тези суми се явява доказан по основание и размер.
Както се приема в съдебната практика,за уважаване на
посочените по-горе разходи във връзка с управлението и поддържането на ЕС е достатъчно съществуването на решения на ОС
на ЕС,които при неоспорването им по съответния предвиден в
чл.40 от ЗУЕС срок и ред следва да се
считат за валидни,за да се приеме в съдебното производство
само въз основа на тях автоматична дължимост на претендираните искови суми.
Взетите решения на ОС на етажните собственици подлежат на изпълнение
от всички етажни собственици,но при съдебен спор
за претендираните суми за ремонт и поддръжка на общите части на
сградата в режим на етажна собственост,следва тези вземания да бъдат
установени по несъмнен начин като изискуеми и ликвидни,т.е. по общия ред
да бъдат доказани по основание,размер и настъпил падеж.
Видно и от депозираното възражение срещу заповедта по чл.410 от ГПК/стр.28-30 от заповедното производство/,длъжникът освен възраженията си срещу решенията на ОС на ЕС е противопоставил основното възражение,че не е налице валидно осъществен ремонт и обновяване на етажната собственост,както и относно факта,че в изпълнение на същия не са валидно осъществени разноски от страна на посочената ЕС,в претендирания размер.
В случая дължимите суми
за ремонта следва да се определят по един от
двата принципа-или според дяла на всеки етажен
собственик от общите части на сградата,както изисква прецизният
прочит и точното прилагане на чл.48 ал.3 от ЗУЕС ,или според притежаваните
от всеки етажен собственик самостоятелни обекти в сградата при режим
на ЕС,каквато е масовата практика.Досежно втория начин за
разпределяне на дължимите
суми за ремонт,а именно-поравно между собствениците
на самостоятелни обекти в ЕС,следва да има изрично съгласие на
етажните собственици,с взето решение на ОС на ЕС. Дори да
се приеме от съдържанието на посочените по-горе в мотивите протоколи,че между етажните собственици е
постигнато съгласие изразходваните за ремонта суми да се разпределят между
етажните собственици според притежаваните самостоятелни обекти-по процент идеални части,то по никакъв
начин от протокола,респ. отразеното в него решение на ОС на ЕС,не
става ясно какви конкретни суми/респ.каква част от общата
стойност на ремонта/дължат отделните
етажни собственици,в ч. и ответникът.По делото липсват
писмени доказателства,представляващи достоверни разходо-оправдателни документи
за извършването и стойността на процесния ремонт и обновление/обновяване/
през посочения в заповедното производство времеви
период-01.02.2017г до декември 31.12.2018г,вкл.
Този извод на съда не може да бъде променен от приложения документ ,именуван като „Бюджет-приложение към протокол от ОС от 21.04.2016г с ЕС Слав Караславов 4А“. Този частен документ, без посочен съставител, не е годен да създаде задължение за етажните собственици за заплащане на посочените в него суми или да определи техния размер, след като законът е изрично е въвел изискване размерът на събираните в ЕС суми, както за управление и поддръжка, така и за фонд ремонтен да се определя с решение на ОС. Чл. 38 от ЗУЕС предвижда, изпълняемост единствено на решенията приети от ОС, а посоченият частен документ очевидно не е такъв. В обобщение съдът намира, че ищецът по делото не е доказал основателността на своята претенция в частта за фонд „Ремонт и обновяване“, поради което искът за заплащане на сума за ремонт и обновяване в размер на 4.35 лева за всеки от месеците от 01.02.2017г до 31.12.2018г,вкл., следва да се отхвърли изцяло.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде уважен за вземане в общ размер на 1 052.67 лева,представляващо дължими от ответника разходи за поддръжка и управление на етажната собственост,за периода от 01.02.2017г до 31.12.2018г,вкл.а за разликата до претендирания размер от 1 148.37 лева,да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото,следва да бъдат присъдени на ищеца,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,разноски в общ размер на 162.50 лева,от които по заповедното производство 75.00 лева,а в настоящето исково производство 87.50 лева,в т.ч. юристконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК и по отношение на „Т.“-ЕООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ж.к. „Пеновото“,№4,вх.Б,ет.3,ап.9,представляван от управителя Т.А.У., съществуването на вземане в полза на „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“-град София,Комплекс,обединяващ сградите в район Лозенец,кв.“Витоша“,ул.“Слав Караславов“ №4А,4Б,6А,6Б,представляван от „Образцов вход“-ООД,с ЕИК:*********,с адрес в град София,ж.к.Младост 1,ул.“Григорий Горбатенко“,бл.156,вх.В,офис №3,в общ размер на 1 052.67/хиляда петдесет и два лева и шейсет и седем ст./лева,представляващо разходи за поддръжка на етажната собственост и управление на етажната собственост за периода от 01.02.2017 година до 31.12.2018г,вкл.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.02.2020г до изплащане на вземането,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.дело №6982/2020г по описа на Софийски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан установителният иск по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,предявен от „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“-град София,Комплекс,обединяващ сградите в район Лозенец,кв.“Витоша“,ул.“Слав Караславов“ №4А,4Б,6А,6Б,представляван от „Образцов вход“-ООД,с ЕИК:*********,с адрес в град София,ж.к.Младост 1,ул.“Григорий Горбатенко“,бл.156,вх.В,офис №3 против „Т.“-ЕООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ж.к. „Пеновото“,№4,вх.Б,ет.3,ап.9,представляван от управителя Т.А.У.,в частта на претендираното вземане в размер на 95.70 лева,представляващи разходи за извършен ремонт и обновяване на етажната собственост,за периода от 01.02.2017г до 31.12.2018г,включително.
ОСЪЖДА „Т.“-ЕООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,ж.к. „Пеновото“,№4,вх.Б,ет.3,ап.9,представляван от управителя Т.А.У., да заплати,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на „ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ“-град София,Комплекс,обединяващ сградите в район Лозенец,кв.“Витоша“,ул.“Слав Караславов“ №4А,4Б,6А,6Б,представляван от „Образцов вход“-ООД,с ЕИК:*********,с адрес в град София,ж.к.Младост 1,ул.“Григорий Горбатенко“,бл.156,вх.В,офис №3,сумата в общ размер на 162.50/сто шейсет и два лева и петдесет ст./ лева,представляващи сторени разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: