Р Е Ш Е
Н И Е
№2586/11.12.2019г. гр. Пловдив 11.12.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар:
Станка Журналова
Прокурор:
Петър Петров
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 2779 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Производството е
по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински надзор”/ –
ИАМН гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. С. срещу Решение № 1280 от 05.07.2019 г.,
постановено по АНД № 3684 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVI – ти
наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № НП 27-133-68 от 11.12.2018 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
"Медицински одит" /понастоящем "Медицински надзор"/, с
което на Многопрофилна болница за активно лечение "Тримонциум" ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 221, ал. 2 от Закон за здравето
/ЗЗ/ са наложени 12 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 12
броя нарушения на чл.
86, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
86, ал. 3 вр. с чл.
82б от ЗЗ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и молиза неговата отмяна и за потвърждаванена
НП.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********, с адрес
на управление и дейност - гр.Пловдив, ул.„Цар Борис“ III Обединител № 126,
представлявано от д-р С. И.И., чрез адвокат Р.И.С.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение и обсъди наведените
касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо
правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против
Наказателно постановление № НП 27-133-68 от 11.12.2018 г. на Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" /понастоящем
"Медицински надзор"/, с което на Многопрофилна болница за активно
лечение "Тримонциум" ООД, ЕИК *********, на основание чл. 221, ал. 2 от Закон за здравето
/ЗЗ/ са наложени 12 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 12
броя нарушения на чл.
86, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
86, ал. 3 вр. с чл.
82б от ЗЗ.
От фактическа страна е установено, че
при извършена проверка въз основа на Разпореждане по писмо с вх. №
МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив и на основание
издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция е констатирано, че според 12 броя ИЗ /История на заболяването/,
подробно описани в обжалваното НП и в мотивите на съдебното решение на районен
съд, пациентите са лекувани по Амбулаторна процедура № 19, извършена е Факоемулсификация
и аспирация на катаракта, вложена е вътреочна леща, заплатена от пациентите,
като сумите съответстват на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.
МБАЛ "Тримонциум" ООД и УМБАЛ
"Св. Георги“ЕАД имали подписан договор за доставки чрез Болничната аптека
на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от
Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни лещи. Въпреки това
обаче МБАЛ "Тримонциум" ООД не поръчала през 2017 г. нито една очна
леща през Болничната аптека, като е установено и, че в болничната аптека на
съконтрахента не са постъпвали лекарствени листове или искания за доставка на
медицински изделия в частност очни лещи. Същевременно през 2017 г. Болничната
аптека е продала над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ "Св. Георги“
ЕАД и е поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни
видове и размери. Доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски
фирми в МБАЛ "Тримонциум" ООД, което е установено посредством
предоставени на проверяващите фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017
г., фактурирани на лечебното заведение.
Съставен е АУАН за нарушения на чл.
86, ал. 2, т. 2 от Закона за здравето. Въз основа на него
било издадено атакуваното НП.
За да отмени обжалваното НП, районният
съд, след като е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени
доказателствени средства е приел,че нарушения са извършени, но в хода на административно
наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неправилна квалификация на извършеното нарушение, неправилно
приложена санкционна норма и противоречие в самата конструкция на соченото
нарушение като компилация от свързани правни норми.
Мотивирано е,че нормата на чл. 86, ал.
2, т. 2 защитава правата на пациента, а нормата на чл. 221, ал. 2 от ЗЗ санкционира нарушаването на правата на
пациента, но в случая нарушената норма е във вр. с чл.
82Б от ЗЗ, който създава задължение лечебните заведения за
болнична помощ да осигурят на пациентите необходимите за лечението им
медицински изделия. Медицинските изделия се осигуряват чрез болничните аптеки
на лечебните заведения за болнична помощ, като в случая точно това е сторено от
санкционираното дружество. Чл.
82Б от ЗЗ е специална норма,
докато нормата на чл.
86 от ЗЗ е обща и касае правата на пациентите, като за двете
нарушения са предвидени различни санкции по различни текстове от ЗЗ. От тук и
изводът,че извършените нарушения не попадат в хипотезата на сочената за
нарушена норма чл.
86 от ЗЗ, нито под санкционната по чл. 221, ал. 2 от ЗЗ, защото е нарушен чл.
82Б от ЗЗ и е следвало да бъде наложена санкция по чл.
229, ал. 3 от ЗЗ, която предвижда налагане на санкция
извън хипотезите на останалите административно наказателни разпоредби на ЗЗ.
Мотивирано е още, че правната
конструкция на самото нарушение чл.
86, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
86, ал. 3 вр. с чл.
82б от ЗЗ е невъзможна тъй като нормите на чл.
86
и чл.
82б от ЗЗ са в отношение обща към специална и сочат една
страна задължения за лечебното заведение и права за другата страна - пациента.
Решението е правилно.
Между страните
не седи спор по установената фактическа обстановка. Спорът е правен и се концертира
относно спазването на материалноправните и процесуалните правила.
Относно съставомерността на нарушенията
и факта на тяхното доказване касационната инстанция намира изводите на районния
съд за правилни. Събраните по делото материали не доказват по безсъмнен
начин извършването на нарушенията така,както са правно квалифицирани. Няма спор
по факта, че в процесния период в МБАЛ „Тримонциум“ на съответна група пациенти
са извършени оперативни манипулации, за които са използвани медицински изделия,
който не са закупени от болничната аптека, а от търговски фирми. Не се спори
също, че лечебното заведение за периода е имало сключен договор с УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на медицински изделия чрез болничната
му аптека. Така установените факти не водят до обоснован и безсъмнен извод, че
лечебното заведение е извършило нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ като не
е изпълнило задължението си по чл. 82б ал.
1 вр. ал. 2 от ЗЗ. На първо място по смисъла на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има
право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите
за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. На следващо място като
гаранция за това право е поставено и задължението по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ
лечебните заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия. В допълнение, за да бъде
предадено и съдържание на правото на пациента, правилото на ал. 3 от посочената
норма предвижда, когато медицинските изделия не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по
цените, на които ги е закупило лечебното заведение. От друга страна по смисъла
на чл. 94 от ЗЗ пациентът не е длъжен да ползва за нужното му лечение само и
единствено медицински изделия от болничната аптека. При това положение е
обосновано да се заключи, че правото на пациента да получи необходимите му
медицински изделия от болничното заведение, в което се провежда лечението, по
същество цели да обезпечи по-голяма достъпност и ефективност на медицинската
помощ, като се снеме тежестта от пациента да организира набавянето на нужните
му медицински изделия, но при гаранцията, че ще получи качествени изделия на
цени не – по-високи от тези на които са доставени. Отказът да бъдат осигурени
медицински изделия от лечебното заведение, респ. осигуряването на некачествени
изделия или такива на цени, превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще
представлява нарушение на правото на пациента. По делото не е спорно, че
пациентите са получили необходимите за лечението им медицински изделия именно
от лекуващото ги болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на
медицински изделия извън болничната аптека, контролните органи не са установили
тези изделия да са несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да
са били продадени на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава
лечебното заведение в болничната аптека. В закона не се съдържа специална
санкционна разпоредба, която да регулира случаите на изпълнение на задължението
по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно
осигуряване на медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека.
Каза се, законът не урежда и задължение за пациента лечението да се проведе
единствено чрез осигурени от болничната
аптека на лечебното заведение медицински изделия. Право на пациента е да избере
дали да закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място нужните
медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК, а лечебното
заведение не би могло да откаже изплъзването на тези изделия, ако пациентът не
се е възползвал от услугите на болничната аптека. В този аспект
обстоятелството, че през проверения период при лечението на съответните пациенти
от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не доказва извода, че
лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури нужните медицински
изделия на пациентите на установените цени и с нужното качество. За да се
обоснове с категоричност заключение, че лечебното заведение е нарушило
изискването на чл. 82б от
ЗЗ би следвало да са налице безсъмнени данни, че е имало желание на пациенти
да се възползват от правото си да получат медицинските изделия именно от
болничната аптека и то не е било удовлетворено.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира, че наказващият орган в случая е поставил квалификация на две
самостоятелни нарушения – по чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ и по чл. 82б, ал. 1 от
ЗЗ, от които първото се явява недоказано, а второто не е предмет на приложената
санкционна норма.
От изложеното до
тук следва, че като е отмени обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1280 от 05.07.2019 г., постановено по АНД № 3684 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, XVI – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: