Решение по дело №609/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

 

Образувано е по жалба на Х. А. А., непридружен непълнолетен, [държава], чрез назначения му на осн.чл.25 от ЗУБ представител, адв.Н. А. А., против Решение №1787/18.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Неправилно било прието, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Позовава се на чл. 3 ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Твърди, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. А. А., редовно призован, не се явява лично и се представлява от процесуалният си представител адв. Н. А. А., назначена да го представлява на осн.чл.25 от ЗУБ.

Адвокат Н. А. А. поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното решение, на основание подробно изложените в жалбата основания. Твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и поради това следвало да се отмени.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2024г. и 05.09.2024г. с молби Х. А. А., непридружен непълнолетен от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Х. /собствено/ А./бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес –[населено място], обл. *****, [ЛНЧ], етническа принадлежност –*****, религия: ******, семейно положение – неженен, образование –начално, владее ***** език.

На 25.09.2024г. е проведено интервю с Х. А. А. в присъствието на преводач от ***** език, представителя му адв. Н. А. А., назначена на осн. чл.25 от ЗУБ да го представляваи в присъствие на социален работник от Д“СП“ Харманли. Х. А. А. потвърждава изнесеното от него при попълване на регистрационната карта. В проведеното интервю кандидатът разказва, че е роден в [населено място], обл. **** в [държава] и е живял там до отпътуването си. В [държава] останало цялото му семейство. Напуснал [държава] и влезнал нелегално в [държава] през средата на месец август 2024г., където останал десетина дни. Влезнал в Българияслд 20.08.2024г. нелегално. Вървели два дни и след това били задържани на българска територия. Бил *****, по религия бил *******. Не е имал проблеми с властите и не е заплашван и не е упражнявано насилие спрямо него. Споделя, че в страната си по произход не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност/арабин/ и заради изповядваната от него религия /********/. Учил до седми клас. Обяснява, че баща му нямал работа, нямали пари и затова решил да пътува, за да работи и да праща пари на семейството си. Когато напуснал [държава] в неговия район нямало насилие, сражения и инциденти. Имало бандити, които извършвали кражби. Червеният полумесец раздавал хана и вода на населението веднъж, два пъти месечно. Не учи български език. Иска да остане в България, да учи и да работи. Интервюто е преведено на жалбоподателя и е подписано от всички присъствали на него. Освен присъствието на социален работник по пеписката е бил изготвен и социален доклад.

На 31.10.2024г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Х. А. А. , в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

изготвен е и социален доклад от Д“СП“ Харманли.

Изготвено е и становища до Председателя на ДАБ при МС, от Интервюиращ орган с което е предложено да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. А. , с оглед събраните по преписката данни.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно ******** с Решение №1787/18.02.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. А. .

Решението е връчено на адресата му на 06.03.2025г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е и получено становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х. А. А., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят няма възражения по записването след прочитане на протокола и няма какво да добави към изложеното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Х. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Х. А. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Х. А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Видно от изложеното от него в проведеното интервю, причините да напусне [държава] са по-скоро икономически, поради липса на условия за живот и желание да работи и праща пари на семейството си. Освен това не се твърди от жалбоподателя, че е търсен за военна служба.

Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради войната и икономическата обстановка, поради липса на работа, и добри условия за живот, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист неговите родители, сестри и братя са останали да живеят в [държава]. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер и икономически такъв, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на Х. А. А. , дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава] за да помага финансово на семейството си. С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в [държава] и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и [държава], се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Тоест целта е по-добро финансово и икономичско положение, а не е продиктувано от преследване в собствената му страна.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Х. А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е имал проблеми с властите и не е заплашван и не е упражнявано насилие спрямо него. В страната си по произход не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност/*****/ и заради изповядваната от него религия /*******/, не е бил осъждан или задържан /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. Самият той както не сочи за него да ичма опасност в [държава]. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспореното решение, че в [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, а напротив, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ** Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на ****** бунтовници М. ** ****** е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони ******, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и [държава] е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Има данни за образувани опашки по границата между [държава] и [държава] от ****** бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на ****** народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които ***, *******, [държава], [държава], [държава] и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. [държава], като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на [държава]. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на [държава], че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или ****** народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на [държава] е временна.

Горното се потвърждава и от справката ползвана от администретивния орга при постановяване на оспореното решение, от 29.01.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която представители на бившия ****** режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; генералният секретар на ООН потвърждава ангажимента на ООН да подкрепя [държава] през предстоящия преходен период; към 29.12.2024г. подкрепяни от ВКБООН обществени центрове възобновяват своята дейност; посочен е броят ****** бежанци, завърнали се в [държава], като има данни и за около 486 000 вътрешно разселени лица, които са се завърнали в районите си по произход; възобновяват се международните полети до летище ******. Световната здравна организация осъществява трансгранична мисия в ******* [държава], провеждайки обучение; Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрастови групи; предоставянето на хуманитарна помощ. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], за които сочи справката от 29.01.2025 г., тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история.

Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на ******, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите ****** власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Нещо повече от представените за съдебно заседание изготвени от ДАБ справки МД-02-159/14.02.25г., МД-02-160/14.02.25г. и от 03.02.2025г., се установява, че към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8-29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от [държава], [държава] и [държава]). От началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 ****** бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в **** (25%), ***** (*****) (20%) и ***** /20%/.

В друг контекст, ВКБООН съобщава, че повече от 125 000 ***** са се завърнали в страната си на произход за период от един месец след падането на правителството на А. на 8 декември м.г., включително над 52 000 от [държава], 5 000 от [държава] и 2 000 от [държава]. Основните райони на завръщане са *****/******/, ***** и *****.

Към 23 януари 2025 г. ВКБООН съобщава, че от 8 декември 2024 г. насам близо 210 000 ***** са се завърнали обратно в страната. Тази цифра включва завръщането на повече от 20 100 ***** бежанци от [държава] от 8 декември, 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В [държава] ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 1000 до 1500 души на ден, а повечето завърнали се от [държава] лица посочват *****/*****/, *****, ***** и ***** като техни провинции на произход.

Според справката МД-02-159/14.02.25г. представители на бившия ***** режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "*******" обявява обща амнистия. На 21 декември 2024 г. ******* вестник ****** съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите ***** и *****. На лице са данни за амнистия на бившите военни сили на Б. А., които уреждат отношенията си с новата власт. Липсват данни след 2024г. за принудително мобилизиране на лица в ****** армия и ****** армия. Напротив налице са данни, че армията се оттегля от населените места и сигурността се предоставя на полицията.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на. Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. Цифрите се основават на триангудация на външни и вътрешни източници за [държава] и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други ******, завръщащи се от [държава], [държава], [държава], [държава] и [държава], както и лица извън посочения регион, които също се завръщат, г Според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в ****** [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., 303 400 ***** са преминали обратно в [държава] от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица (BPJI) са се завърнали по домовете си. По отношение на вътрешното разселване, широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери показва, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в ******* [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за връщане са особено силни в *****, като бившите фронтови зони в ***** и ***** (******) са основните дестинации.

Тоест от горното се съдът прави извод, че въпреки липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му, неговите родители братя и сестри остава да живеят в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо Х. А. А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за Х. А. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че [държава], през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че Х. А. А. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион ***** бежанци в страната през първите шест месеца на 2025г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези ***** бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо ****** бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

Освен всичко изложено до тук следва да се обърне внимание и на факта, че Х. А. А. е регистриран като непридружен непълнолетен и в тази връзка следва да се обсъди принципът за висшия интерес на детето. Преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. Принципът за висшия интерес на детето е установен в Конвенцията на ООН за правата на детето и е от основополагащо значение. Съгласно Конвенцията най-добрият интерес на детето е основна грижа на неговите родители. Във връзка с конкретният случай, съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Описаните функции по реда на ЗЗДет, свързани с определянето на социален работник от отдел „Закрила на детето" са гаранция за осигуряване и съблюдаване на най-добрия интерес на детето в производството по международна закрила, поради което и в изпълнение на посочената разпоредба, както вече бе посочено по-горе е назначен социален работник, който е представил социален доклад по време на производството.

Настоящият случай относно непълнолетното дете следва да бъде разгледан и с оглед принципа за запазване целостта на семейството, като принципа за висшия интерес на детето изисква то да бъде със своите родители. Предвид на посочените факти следва извода, че в най-добрия интерес на детето е то да бъде със своето семейство, което към момента се намира в [държава] и явно се справя с предизвикателствата на ситуацията. Непълнолетният има своя среда и всичките му близки са в [държава]. В момента непълнолетното дете е отделено от родителите си, братята и сестра си, както и от средата, в която е израснал. Липсват каквито и да са основателни мотиви, че непълнолетният кандидат за закрила не би се адаптирал към живота в родината си, където се намира семейството му. Не са налице обстоятелства и информация, които да навеждат за негативни последици по отношение на детето при промяна на обстоятелствата. Няма вероятност и основания да се смята, че при завръщането му в [държава], за кандидата за закрила има някаква опасност или ще му бъде причинена вреда. Въпреки икономическите затруднения на семейството му, поради които е напуснал страната си на произход, не може да се направи предположение за бъдещ риск за живота на непълнолетният при завръщането родината му.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Х. А. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. А. , [държава], против Решение №1787/18.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.