Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260419
гр.
Пловдив, 21.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4632/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод на жалба,
подадена от „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, *********, представлявано от управителя Л.Д.Л. против
Наказателно постановление № К-0047892 от 15.04.2019г., издадено от Директор на
Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което за нарушаване състава на
чл. 114, т. 1 Закон за туризма /ЗТ/, на „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД с ЕИК *********, на основание
чл. 206, ал. 1 ЗТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1100 /хиляда и сто / лева.
Жалбоподателят, по съображения, изложени
в жалбата, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в рамките на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Изтъква се и че дружеството- жалбоподател не е осъществило
нарушението от обективна страна, доколкото стопанисваният обект не е
„ресторант“, а „заведение за бързо хранене“ от верига “Subway”. Предвид това, то за търговския
обект не се изисква категоризация. Излагат се и съображения в насока
маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на
адв. П., която поддържа жалбата. Излага се становище по същество на спора.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща
представител и не дава становище по делото.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството- жалбоподател „НОВ
ПЛОВДИВ” ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя си Л.Д.Л., стопанисвало
търговски обект – заведение за хранене, вписано във въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство като ресторант „SUBWАY”, който обект се намирал се в
гр. Пловдив ул. „Княз Александър І” № 49. Част от предмета на дейност на
дружеството по фирменото досие бил ресторантьорство и хотелиерство.
На 14.11.2018 г. в 14.30 ч.
служители на „КЗП“ РД- Пловдив, сред които свидетелите В.Г. – **** и Л.Б. - ****,
извършили проверка на обекта на „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД на ул. „Княз Александър І” №
49 в гр. Пловдив по спазване на изискванията на Закона за туризма. По време на
проверката търговският обект бил в работен режим, с наличие на клиенти, които консумирали
храни и напитки. В обекта били разположени за посетители 8 бр. маси и 2 плота с
общо 22 броя седящи места, монтирани по протежение на витрината за търговския
обект.
Обслужването
на клиенти, с предлагане на места за консумация на храни и напитки от страна на
търговеца „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД, дало основание на проверяващите служители да
изискат да им бъде предоставено удостоверение за категоризиране на обекта или
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Обектът
функционирал в случая като заведение за хранене и развлечение с осъществявана
ресторантьорска дейност. Удостоверение за категоризиране на обекта или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране не били представени, тъй
като нямало издадени. Констатациите по проверката били обобщени в констативен
протокол от същата дата. Проверяващите изискали касов бон и било указано на
14.12.2018 г. в сградата на „КЗП“- РД Пловдив на адрес гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ 50 да бъде представено удостоверение за утвърдена категория или
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на проверения
обект. В констативния протокол не били вписани възражения от присъствалия при
проверката представител на дружеството- жалбоподател.
На 08.01.2019 г. била изпратена
покана до дружеството за съставяне на АУАН на дата 18.01.2019 г., тъй като на
указаната дата 14.12.2018 г. не били представени изисканите документи. Поканата
била доставена на 11.01.2019 г. /видно от налична разписка за връчване по
преписката в оригинал/.
На дата 18.01.2019 г. не се явил представител на
дружеството.
Впоследствие, свид. В.Г., заемаща
длъжност „****“ в Регионална дирекция- Пловдив,
съставила АУАН № К- 0047892/ 21.01.2019г. срещу „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД в присъствието на управителя
на дружеството Л.Л., който се запознал със съдържанието му и го подписал като
посочил, че ще подаде в законоустановения срок възражение. Такова по смисъла на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, срещу акта от страна на жалбподателя, не било подадено.
АУАН бил предявен на управителя на дружеството, той се запознал със
съдържанието му и го е подписал лично. В акта било прието, че дружеството е
осъществило състав на административно нарушение по см. на чл.114 т.1 от ЗТ,
съставляващо констатираната липса на удостоверение за категоризиране на обекта
или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране към
14.11.2018 г. и предоставянето на туристическа услуга в некатегоризиран обект.
Въз основа на АУАН било издадено
и процесното наказателно постановление, в което по идентичен начин била
отразена фактическата обстановка от акта и за така установеното административно
нарушение по чл.114 т.1 от ЗТ, на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1100 лв., на основание чл.206 ал.1 от ЗТ.
Спрямо „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД гр.
Пловдив било издадено и наказателно постановление № 395 от 28.03.2019 г., с което кметът на
Община Пловдив е наложил на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за туризма /ЗТ/ на
основание чл.206 ал.1 от ЗТ, констатирано в същия обект, но на дата 07.03.2019 г.
Приобщено е и писмо от
Министерство на културата, от което се установява че е издадено становище от
12.12.2018 г. за съгласуване на скица виза и технически инвестиционен проект за
преустройство и промяна на предназначението на „Бизнес център за
телекомуникационни услуги“ на „Мобилтел“ ЕАД за обособяване на два обекта –
кафе сладкарница с прозводство на място на сладкарски изделия и ресторант с
цветно решение и рекламно-информационни елементи на фасадите.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена от писмените доказателства,
приобщени по делото, както и от гласните доказателствени средства – показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели В.Г., С.Г. и Л. Б.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като счита, че поднесената от тях
информация е достоверни, логически последователна и съответна на писмените
доказателства по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представените оправомощителни
заповеди. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота, относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН – нарушението и нарушителят са установени на 14.11.2019г, АУАН е
съставен на 21.01.2019г., а атакуваното НП е издадено на 15.04.2019г.
Съдът счита, че не са налице
визираните в жалбата пороци при издаването на АУАН и НП. Изцяло неоснователни
са доводите в жалбата, касаещи неправилност на правната квалификация. Съгласно
чл.114 т.1 от ЗТ лицето, извършващо ресторантьорство в туристически обект, е
длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или
в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за
категоризиране. Съгласно чл.3 ал.1 т.3 ЗТ „ресторантьорство” е туристическа
дейност, а на основание чл.3 ал.2 т.2 към туристическите обекти се отнасят и
заведенията за хранене и развлечения /самостоятелни и прилежащи към места за
настаняване/ - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници
и барове. В §1 т. 57 от ДР на ЗТ е дадена дефиниция на ресторантьорството - предоставяне на туристически услуги при
специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект. В този
смисъл правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали
административното нарушение и са отразили пълно, точно и ясно описание на
последното.
Съдът счита, че не е налице и
нарушение на принципа „non bis in idem”. Действително, по отношение на
санкционираното дружество е издадено още едно НП за аналогично нарушение. Това
НП обаче, е издадено от кмета на Община Пловдив за нарушение, осъществено на
дата, различна от тази на процесното НП ( процесното нарушение е от
дата 14.11.2018г., а това, за което
е издадено НП № 395 от 28.03.2019г. на кмета на Община Пловдив, касае нарушение
от дата 07.03.2019г. ). При това
положение, съдът счита, че двете наказателни постановления касаят отделни
нарушения извършени от „НОВ ПЛОВДИВ”
ЕООД, доколкото се отнасят за две различни дати, и макар да са осъществени в един и същи обект в гр. Пловдив, ул. „Княз
Александър І” № 49, то всяко от тях съставлява самостоятелно нарушение по смисъла
на чл.114 т.1 от ЗТ. Законът запретява
извършването на търговска дейност ( предлагането на туристическа услуга) в
некатегоризиран обект, като всяка една дата, на която това нарушение е
установено представлява самостоятелно административно нарушение. Всъщност,
приемането на противното би било и в разрез с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
счита следното от правна страна:
Както вече
се посочи по-горе, при така изяснената фактическа обстановка, правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, дружеството-жалбоподател
е осъществило всички съставомерни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 114, т. 1 ЗТ . В конкретния
случай безспорно се доказа, че дружеството-жалбоподател, като предоставящо
туристически услуги -„ресторантьорство” ( с предлагане на клиенти за консумация
на място на храни и напитки, на обособени общо 22 места за сядане), в
туристически обект, представляващ с оглед на предлаганите услуги заведение за
хранене и действащ според въведеното в експлоатация фискално устройство като
ресторант „SUBWАY”, намиращ се в гр. Пловдив ул. „Княз Александър І” № 49, към
момента на проверката не е изпълнило задължението, това да се осъществява в
категоризиран обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране. Липсата на категоризация на конкретния обект,
както и липсата на временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране към момента на проверката се доказва категорично от
доказателствата по делото.
Необходимо
е да се отбележи,че съгласно чл. 120, т. 2 от ЗТ „Не подлежат на категоризиране
по този закон: заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за
сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти.”. В
конкретния случай е безспорно установено, че в обекта на „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД в
гр. Пловдив ул. „Княз Александър І” № 49 са били констатирани повече от 12
места за сядане – 22 места, което и поражда задължението за предоставящия
туристическата услуга търговец да категоризира обекта по ЗТ, като е без
значение за обективната съставомерност с оглед състава на нарушението по чл.114
т.1 от ЗТ, дали в обекта е имало сервитьори или не.
По размера на наложеното наказание:
За
извършеното нарушение по смисъла на чл. 114, т. 1 ЗТ, наказващият орган по реда
на чл. 206, ал. 1 ЗТ е наложил административно наказание – „имуществена санкция“
в размер на 1100 лв.. Съдът счита, че размерът на наложената „имуществена
санкция“ следва да бъде изменен като се редуцира до определения в закона
минимум, а именно – 1000лв. В атакуваното НП не са изложени съображения, от
които да се изяснява кои са обстоятелствата, налагащи определяне на имуществена
санкция в размер над минималния. Допълнително, съдът не установи такива в хода
на настоящото производство. Следва да се посочи и че издаденото друго НП за
идентично нарушение ( но извършено на различна дата от процесната), не е влязло
в законна сила, предвид което не може да се ползва и като аргумент в насока
отегчаване отговорността на дружеството- жалбоподател.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно
нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от типичната. Съдът отчита и централното място на разположението на обекта,
и значителният поток от хора, който минава оттам. В тази връзка и не на споледно място, следва
да се посочи, че процесното нарушение засяга важни обществени отношения,
свързани със създадените законови гаранции за потребителите при предоставянето
на храни и услуги, регулирани чрез разрешителен режим. Затова извършването от дружеството-
жалбоподател на ресторантьорска дейност, предоставяйки туристучески услуги в
некатегоризиран туристически обект, на който не е издадено и временно
удостоверение за открита процедура по категоризириане към процесното време и
място, нарушава в значителна степен установения ред
на държавното управление. При тези събражения, съдът не прие да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Предвид
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено,
като размерът на наложената „имуществена санкция“ бъде редуциран от 1100 лв. на
1000 лв.
По разноските:
Съобразно изхода
на спора, то на въззивника му се дължат разноски по съразмерност. Претенция е
своевременно релевирана, като договореният и реално изплатен хонорар от
въззивника възлиза на 360 лв. / л. 6 от АНД № 5294/ 2019г./. Изчислено по
съразмерност съобразно изменената част на НП, то въззиваемата страна следва да
заплати на въззивника сума в размер от 32, 70 лв., представляваща сторени
разноски за процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № К- 0047892 от 15.04.2019г., издадено от Директор на Регионална
дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора със седалище Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 114, т.
1 Закон за туризма /ЗТ/, на „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД с ЕИК *********, на основание
чл. 206, ал. 1 ЗТ, е наложена имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера на същата от 1100 лв. / хиляда и сто лева/ на 1000
лв. / хиляда лева/.
ОСЪЖДА
Комисия за защита на потребителите да заплати на „НОВ ПЛОВДИВ” ЕООД с ЕИК
********* сума в размер от 32,70 лв. / тридесет и два лева и седемдесет
стотинки/, представляваща сторени разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му,
по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.