№ 1555
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501854 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. С., с ЕГН ********** и Г. В. А., с ЕГН
**********, действащи чрез адв.П. В. и адв.З. Й., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“*****“
№13, ет.2, ат.2, против Решение №113/26.05.2022г., поправено с Решение двете постановени
по гр.д.№1134/2021г. на Районен съд П., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите, против П. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“******“ №69 и
“Конкорди“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“******“ №57, представлявано от П. И., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
за прогласяване на нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на сключеният
между ответниците Договор за аренда-акт с рег.№6441/02.09.2016г. на Нотариус с рег.№225
на НК, вписан в СВ-П. с вх.рег.№4637, акт №85, том XII, дело №2358/2016г.
В жалбата се излага, че решението на РС П. е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено при допуснати нарушения на процесуалният и на материалният закони.
Поддържа, че при постановяване на атакуваният съдебен акт, съдът е допуснал нарушение
на процесуалните правила, на материалния закон и на възприетото в съдебната практика,
като е извършил повърхностна преценка на твърденията на ищците и на събраните в тяхна
подкрепа на доказателства. Сочи се, че доводите на ищците за накърняване на добрите
нрави, са основани на комплекс от обстоятелства, а именно сключен е при значителна
нееквивалентност на престациите, договорът е за дълъг срок от 19 стопански години и
1
страни по него са ответницата като физическо лице и дружество, на което тя е едноличен
собственик на капитала и управител. Сочи се, че съдът неправилно се е концентрирал върху
доводите за нищожност на база съотношението между насрещните престации, а другите
обстоятелства-срокът и свързаността на договарящите лица е разгледал отделно и
незадълбочено. Поддържа се, че процесната преценка за нищожност, следва да се извърши
комплексно, не само върху формално съдържание на сделката, а и дали последиците,
крайният й резултат, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Поддържа се, че когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства,
са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно
търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави /така в Решение
№1291/03.02.2009г. по гр.д.№5477/2007г. на ВКС V г.о./. Оспорват се изводите на съдът, че
съотношението между договорения размер на арендно плащане от 20лв./дка и
действителната пазарна стойност на същото от 45лв./дка, т.е. разлика от 2.25 пъти, е
недостатъчна за извод за накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че процесния договор
за аренда е сключен от миноритарен собственик, притежаващ 5/54 ид.ч. от правото на
собственост върху имотите, с дружество, на което същото лице е едноличен собственик на
капитала, т.е. налице е договаряне сам със себе си във вреда на друг съсобственик. В тази
връзка се сочи, че непосредствено, след сключването на процесния договор, за следващата
стопанска година, имотите са отдадени за ползване от ответното дружеството на трето лице
при цена 60лв./дка. Сочи се, че ответното дружеството-арендатор, реално не е обработвало
земята, а я отдава под наем на трето лице като получава 3 пъти по-висока наемна цена от
арендното плащане, което дължи и едновременно с това умишлено разширява кръга на
лицата, имащи права върху земите. Поддържа се, че в случая е налице умисъл да се увреди
мажоритарния собственик на имотите, тъй като същия е лишен от възможността реално да
ги ползва и получи действителната стойност на плодовете им, вместо което ползите
постъпват пряко в патримониума на увреждащия, чрез дружеството, чийто капитал той
притежава еднолично. Поддържа се още, че негативният и несъвместим с принципите на
справедливостта и добросъвестността резултат от процесния договор, се засилва от
обстоятелството, че договорът е сключен за срок от 19 години. Сочи се, че уговореният
продължителен срок, макар и сам по себе си да на нарушава императивна правна норма,
обвързва сериозно и трайно страните по договора относно начина, последиците и плодовете
от ползването на имотите, като през този продължителен срок ищците, са лишени от
възможността да обработват сами имотите, да ги ползват и управляват, съответно да
получават реални доходи или да ги продават свободно, защото те са обременени с един
много продължителен договор за аренда. На следващо място се поддържа, че предвидената в
закона възможност за актуализация на размера на арендното плащането, е неотносима към
преценката за нищожността на договора. Сочи се, че нищожността, поради накърняване на
добрите нрави, е обективно състояние на правната сделка, тъй като тя е или действителна
или недействителна /нищожна/ към момента на сключването й и не може да бъде санирана,
т.е. добрите нрави да бъдат “коригирани“ по реда на чл.16 от ЗАЗ. В заключение се
2
поддържа, че съвкупното съдържание на договора, досежно цена, срок, контрагенти, при
обективното наличие на квоти в съсобствеността и последващото преотдаване на
ползването на имотите, водят до извод, че процесният договор по своята цел, мотиви и
начин на извършване накърнява добрите нрави. Ето защо се моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни, са депозирали отговор на въззивната
жалба, с който се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателите. Поддържа се, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, и не сграда от посочените в жалбата
пороци. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалните си представители, поддържа
жалбата и молят за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемите оспорват жалбата и поддържат отговора си.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Д. Д. С. и Г. В. А., против П. И. И.
и “Конкорди“ ЕООД, представлявано от П. И., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността, на сключеният между ответниците Договор за аренда-
акт с рег.№6441/02.09.2016г. на Нотариус с рег.№225 на НК, вписан в СВ-П. с вх.рег.№4637,
акт №85, том XII, дело №2358/2016г., поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищците в режим на СИО и П. И., са съсобственици
върху Поземлен имот с ид.№03602.50.52 и Поземлен имот с ид.№03602.65.182, двата по
КККР на с.Белоградец, общ.Ветрино, обл.Варна, с площ съответно от 23000кв.м. и от
20002кв.м., Твърди се, че на 02.09.2016г. ответницата И., в качеството си на арендодател е
сключила с представлявано от нея“Конкорди" ЕООД, в качеството му на арендатор, Договор
за аренда-акт рег.№64441 от 02.09.2016г. на нотариус с рег.№225 на НК, по силата, на който
описаните по-горе земеделски имоти са предоставен за срок от 19 стопански години, срещи
арендно плащане на сумата не по-малка от 20лв. на декар или по 60кг. земеделски продукти
на декар. Сочи се, че с последващ договор от 01.06.2020г. ответното дружество е
предоставило имотите под наем на Юсеин Зейнун Юсеин за сумата от 60лв. на декар.
Поддържа се, че договора за аренда е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй
като освен липса на еквивалентност на престациите, доколкото цената е 3 пъти по-малко от
пазарния наем, е налице обременяване на имотите от миноритарен собственик, притежаващ
5/54 ид.ч. от правото на собственост, за много дълъг срок от 19 години. Поддържа се още, че
процесния договор за аренда, е сключен между свързани лица-съсобственик и дружество, на
което същият е управител и едноличен собственик на капитала, т.е. налице е договаряне сам
със себе си. Сочи се, че за недобросъвестността на страните по договора за аренда изводи
могат да се направят и от факта, че дружеството арендатор никога не е обработвало имотите,
а ги отдава под наем на трето лице като получава 3 пъти по-висока наемна цена от
арендното плащане и едновременно с това разширява кръга на лицата, имащи права върху
3
земите. Сочи се, че останалите собственици на имотите, не са страни по договора за наем,
респективно не могат да имат претенции за заплащане на наем в тяхна полза. Моли се за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
С депозираният от ответниците отговор на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на претенцията. Поддържа се, че към датата на сключване на договора за
аренда, един от съсобствениците, независимо от правата му в съсобствеността, е бил в
правото си да действа в полза на всички останали при отдаването на земята под аренда,
гарантирайки участието на последните в ползите от съсобствения имот с приложението на
чл.30, ал.3 от ЗС. Твърди се, че ищците са придобили правото на собственост върху идеални
части от имотите на 29.06.2018г., т.е. две години след сключване на договора за аренда,
съответно ищците са знаели за него и за условията му, респективно са ги приели като
тежести за имота. Сочи се, че с чл.6, ал.2 от договора, е предоставена възможност на
арендодателя да избира начина на арендно плащане-в пари и/или в земеделски продукти,
което може да бъде заявено от 01.02. до 01.06. на съответната година. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В
случая оплакванията на въззивниците, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд, че процесния договор е действителен, като така направеното
оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което
следва да бъде разгледано по същество.
По делото е безспорно и от събраните доказателства е видно, че на 28.07.2016г. П. И.
И. е придобила 5/54 ид.ч. от имот ид.№050052, с площ от 23.001дка и от имот с ид.№065182,
с площ 20.003 дка, двата находящи се в с.Белоградец. В последствие на 13.04.2018г. ищеца
Д. Д. С., е придобил съответно 1/24 ид.ч. и 671/864 ид.ч. от процесните имоти, след което на
29.06.2018г. и на 30.11.2018г., е придобил още 17/216 ид.ч. и 1/96 ид.ч. от същите имоти. Не
е спорно и че към момента на придобиване на собствеността ищеца се е намирал в
граждански брак с ищцата Г. А..
С вписан в СВ Договор за аренда от 02.09.2016г., препис от който е приет по делото,
ответницата И. като собственик и арендодател, е предоставила процесните имоти за
земеделско ползване на представляваното от нея “Конкорди“ ЕООД, за срок от 19 години,
считано от стопанската 2017/2018г. до 2036/2037г. По силата на чл.6 от договора
арендаторът дължи на арендодателя арендно плащане в пари и/или в земеделски продукти,
като последния може да избира начина на плащане писмено, в срок от 01 февруари до 01
юли на съответната стопанска година. В случай, че в посочените срокове не се заяви начин
4
на плащане или ако не се получи арендно плащане в натура, рентата се изплаща в пари в
размер на 20лв. на дка годишно, а при заплащане в натура, същото е в размер на 60кг.
земеделски продукти /ечемик, пшеница, царевица/ на дка. Според чл.9 от договора
арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извърши
подобрения в него, само с предварително съгласие на арендодателя, като съгласие не е
необходимо, ако измененията и подобренията не се отразяват върху ползването, след
изтичане срока на договора. В чл.15 от договора е уредена възможността при промяна на
обстоятелствата за коригиране на арендното плащане по взаимно съгласие.
Установява се от приетия препис от Договор за наем на земеделска земя от
01.06.2020г., че “Конкорди“ ЕООД, в качеството на наемодател, е предоставило процесните
имоти за една стопанска година-2020/2021г. на Юсеин Юсеин, в качеството на наемател,
срещу възнаграждение в размер на 60лв. на дка.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената СОЕ, се
установява, че според данните на ОД “Земеделие“-Варна, средното рентно плащане за
ползване на земеделски земи за територията на с.Белоградец, общ.Ветрино е размер на 45лв.
на декар за стопанските 2017г.-2018г., 2018г.-2019г., 2019г.-2020г. и в размер на 47лв. на
декар за стопанската 2020г.-2021г. Вещото лице е установило, че през обследвания период
2018г.-2021г. процесните имоти, са обработвани от трети за спора лица, както и че в случай
на заявено арендно плащане в натура в размер на 60кг. земеделски култури на дка,
паричната стойност на плащането за имот №03602.50.52 за засята земеделска култура е,
както следва: -през 2018г. пшеница на стойност 420.48лв.; -през 2019г. рапица на стойност
928.82лв.; - през 2020г. пшеница на стойност 452.40лв. за и -през 2021г. царевица на
стойност 555.76лв. За имот №03602.65.182, стойностите са, както следва: -през 2018г.
пшеница на стойност 420.48лв.; -през 2019г. рапица на стойност 928.82лв.; -през 2020г.
пшеница на стойност 452.40лв. и -през 2021г. слънчоглед на стойност 1376.91лв.
Въз основа на горното, въззивният съд намира, следното:
Както се изложи по-горе ищците и ответницата имат качеството на съсобственици на
Поземлен имот с ид.№03602.50.52, с площ от 23000 кв.м. и Поземлен имот с ид.
№03602.65.182, с площ от 20002 кв.м., двата по КККР на с.Белоградец, общ.Ветрино,
обл.Варна, като втората от тях притежава 5/54 ид.ч. от правото на собственост върху
имотите, а остатъка е собственост на първите в режим на СИО.
Посочените имоти са отдадени под аренда, с атакуваният договор за срок от 19
стопански години-от 2017/2018г. до 2036/2037г., при размер на арендно плащане от
20лв./дка, или при заплащане в натура в размер на 60кг. на дка. от земеделски продукти
/ечемик, пшеница, царевица/. Въпросният договор е сключен от ответницата И. в качеството
на миноритарен собственик, с “Конкорди“ ЕООД-дружество, което тя представлява и на
което тя е едноличен собственик на капитала. В последствие дружеството арендатор е
сключило Договор наем от 01.06.2020г. с Юсеин Зейнун Юсеин, на когото имотите са
предоставени под наем за сумата от 60лв. на декар.
5
Изчислена на база заключението на вещото лице по СОЕ, паричната равностойност
на арендното плащане в натура, според цената на предвидените в процесният договора
култури, а именно ечемик, пшеница и царевица, през обследвания период 2018г.-2021г. би
било в размер от 18.28лв. до 24.16лв. на дка. В случай, че плащането се определя от цената
на други-непредвидени в договора култури, каквито на три пъти /2 пъти рапица и 1 път
слънчоглед/, вещото лице е посочило да са засети в процесните имоти през периода 2018г.-
2021г., плащането би било в размер на 40.38лв. при засадена рапица и 59.86лв. при засетият
през 2021г.-слънчоглед.
Анализа на описаната по-горе съвкупност от факти, води до извод, че случая с
атакуваната сделка е постигат, противен на морала резултат, тъй като според обществено
възприето, договорите трябва да се уговарят, сключват и изпълняват, съгласно добрите
нрави.
В разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД е посочено, че нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави. Законодателят не е използвал въпросните термини случайно, като очевидната идея,
вложена в думата “накърнява“, е да санкционира всяко едно противоречие с добрите нрави,
независимо дали то е съществено или несъществено. Съдържанието на понятието “добри
нрави“, подлежи на определяне във всеки един конкретен случай, като същото е по широко
от “противоречието на закона“, тъй като доста често законодателят “догонва“ обществените
отношения. Нарушаването в конкретната ситуация на моралните правила, може да се
изразява в накърняване със съдържанието на сделката или чрез начина на сключването й.
Накърняването на добрите нрави може да се отнася както до същественото, така и до
несъщественото съдържание на сделката, като е възможно нарушението да се изразява в
нееквивалентност на престациите или чрез сключване на сделки, с които се ограничава
стопанската свобода.
В разглежданият казус, макар нито един от фактите по сключване на договора да не
противоречие на закона, в своята съвкупност те всъщност водят но постигането на
неморален резултат. Като начало договора за аренда, е сключен от минотитрарен собственик
/с по 10% от правото на собственост/, която възможност е отпаднала с приемане на
изменение в ЗАЗ с ДВ бр.13 2017г., в сила от 07.02.2017г. Т.е. самият законодател е приел,
за обществено неприемливо дългосрочното разпореждане с правото на ползване на имота,
да се извършва от лице, което притежава по малко от 50 % от собствеността. На следващо
място, е налице договаряне между свързани лица, като учредените в полза на арендатора
права, са за продължителен срок-почти четири пъти над минималния предвиден в закона 5г.
срок, с което дългосрочно се обременяват имотите, съответно се ограничават
възможностите на останалите съсобственици да се ползват от собствеността си. Договора за
аренда, е сключен и при благоприятни за арендатора условия, който дължи рентно плащане
от 20лв./дка и му е предоставена възможност за преаренда. Установи се от заключението на
СОЕ, че арендатора не е обработвал имотите, а активно се е възползвал от възможността да
ги преотдава под наем, респективно да реализира чист приход, чрез получаване на разликата
6
между наемната цена и рентното плащане. Тази разлика, е не по малко от 25 лв./дка,
доколкото средното рентно плащане за ползване на земеделски земи за територията на
с.Белоградец, е в размер на 45лв. на декар. В този смисъл е налице и нееквивалентност на
престациите по договора за аренда, тъй като получаваният от арендодателя доход, е по
малък от този, който арендатора реализира, без да извършва никакви действия. Тук е
мястото да се посочи, че доводите на ответниците, за възможност арендодателя да реализира
по висок доход, ако избере алтернативният начин на плащане в натура, се опровергаха от
събраните по делото доказателства. Като се посочи по-горе изчислена на база заключението
по СОЕ, паричната равностойност на арендното плащане в натура, според цената на
предвидените в процесният договора култури, а именно ечемик, пшеница и царевица,
каквито преимуществено са засети през периода 2018г.-2021г., би било в размер от 18.28лв.
до 24.16лв. на дка. Дори плащането да се определи на база действително засетите култури, а
не тези визирани в договора, което от своя страна се явява изключение-три общи пъти за
двата имота за период от 4 години, то плащането би било в 2 пъти размер на 40.38лв. при
засадена рапица и 59.86лв. при засетият през 2021г.-слънчоглед, която пикова цена е
резултат от форсмажорни обстоятелства. Тези стойности обаче, не са чистата сума, която
арендодателят може да получи, тъй като за да я реализира, следва да инвестира време и
средства за получаване, съхранение, транспортиране и продажба на продукцията, като наред
с това е нужно да притежава съответните умения и възможности. Ето защо съпоставянето на
плащането в пари и в натура, по-никакъв начин не води до значително подобрение на
финансовите резултати от договора за аренда.
С оглед горното се налага извод, че в дългосрочен план ползите от договора за
сключилото го лице като арендодател и като арендатор, са значително по-големи и са за
сметка на пропуснатите такива от собствениците, които притежават над-90 % от
собствеността върху имотите. Въпросното неравновесие, следва да се квалифицира като
противоречащо на добрите нрави, тъй като договорите трябва да се уговарят, сключват и
изпълняват добросъвестно, а имено да са поне еднакво полезни за всички участващи от една
страна, при сключване на сделката.
В заключение въззивният съд възприема за установена тезата на въззивниците за
нищожност на атакуваният договор в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В тази връзка
следва да се отбележи, че доводите на ответниците жалбоподателката, че към момента на
придобиване собствеността върху процесните имоти, ищците жалбоподатели са били наясно
със съществуването на процесния договор, респективно са приели тежестите, които той
създава, са неоснователни. Нищожната сделка е правно нищо и като такава не може да бъде
санирана по никакъв начин, дори с изричното съгласие на страните. Ето защо последващото
придобиване на собствеността, по никакъв начин не влияе на правото на ищците да искат
прогласяване на недействителността на сделката.
Мотивиран от горното настоящият състава на съдът, намира, че въззивната жалба, е
основателна, респективно, че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено ново, с което да се уважат предявените претенции.
7
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивниците,
се следват деловодни разноски, чиито размер според представените доказателства за
извършени такива, възлиза на по 1250лв. за заплатен адвокатски хонорар от всеки от тях за
всяка инстанция или общо 5000лв. и общо 350лв. за внесени ДТ и депозит за вещо лице. От
друга страна възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на въззивниците, се явява основателно, тъй
като предвид правната и фактическа сложност на делото заплатеният хонорар се явява
прекомерен, спрямо минималният размер на еднократното възнаграждение от 360лв., с ДДС,
определен по реда на НМРАВ съобразно интереса. Ето защо всяко от възнагражденията
пред двете инстанции, следва да се редуцира до размера от 800лв., като в полза на
въззивниците, следва да се присъди общо сумата от 3200лв. за адвокатски хонорар и 350лв.
за такси и депозити, или сбора от тях в размер на 3550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №113/26.05.2022г. , поправено с Решение №187 от 03.08.2022г.,
двете постановени по гр.д.№1134/2021г. на Районен съд П., с което е отхвърлен предявеният
от Д. Д. С. и Г. В. А., против П. И. И. и “Конкорди“ ЕООД, иск за прогласяване на
нищожността на сключеният между ответниците Договор за аренда-акт с рег.
№6441/02.09.2016г. на Нотариус с рег.№225 на НК, вписан в СВ-П. с вх.рег.№4637, акт
№85, том XII, дело №2358/2016г., поради накърняване на добрите нрави, вместо което
ПОСТАНОВЯВА
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по иска Д. Д. С., с ЕГН ********** и Г. В. А., с ЕГН
**********, Договор за аренда-акт с рег.№6441/02.09.2016г. на Нотариус с рег.№225 на
НК, вписан в СВ-П. с вх.рег.№4637, акт №85, том XII, дело №2358/2016г., сключен между
П. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“******“ №69 и “Конкорди“ ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“******“ №57, представлявано от
П. И., поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“******“ №69 и
“Конкорди“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.“******“ №57, представлявано от П. И., да заплатят на Д. Д. С., с ЕГН ********** и Г.
В. А., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.143, вх.1, ап.14,
сумата от 3550лв., представляваща съдебно деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9