№ 4355
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М/С/Д/
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М/С/Д/ Гражданско дело № 20221110111025
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „...........” ЕАД искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника Р. С. Д. съществуването на вземане в размер
на сумата от 4904,92 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в /населено място/ с
присъединен абонатен № ......, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, сумата от
1130,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
05.08.2021 г., сумата от 23,90 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,17
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
05.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48192/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „...........” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
Ответникът Р. С. Д. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че по
делото не са представени доказателства, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в качеството си на собственик или вещен ползвател на
процесния имот и за дължимите суми по периоди и фактури. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните, респективно между
наследодателите на ответника и ищеца. Оспорва ищецът да е отправял покани
за погасяване на процесните вземания, с оглед което оспорва да е настъпила
забава спрямо тях. Оспорва наличието на валиден договор между ищцовото
дружество и дружеството за дялово разпределение за исковия период, поради
което оспорва и претенцията за главница и лихви във връзка посочената
услуга за дялово разпределение. Оспорва измервателните уреди да са
сертифициран, респективно оспорва дружеството, извършило тяхното
монтиране, да притежава съответния сертификат за тази дейност. Оспорва
процесният имот да има изградена абонатна станция, която да е въведена в
експлоатация. В условията на евентуалност, се твърди, че ответникът
отговаря за част от задълженията имота. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че претенциите за лихви са нищожни поради
противоречие със ЗЗП. Поддържа, че топлопреносното предприятие или
доставчикът на ТЕ имат задължение да уведомят клиентите при прекратяване
на договора за дялово разпределение, което ищецът не е изпълнил. Оспорва
да са предоставени услуги то дружеството- топлинен счетоводител. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „..........“ ЕООД заема
становище за основателност на предявените исковете. Счита, че изготвянето
на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесният
апартамент в съответствие с действащите за съответния период нормативни
разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
2
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
По делото не е представена молба-декларация за открИ.не на партида на
името на ответника или други доказателства, от които да се установява, че
същият е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Въпреки, че на
ищеца е дадена възможност да представи подадената молба-декларация за
разсрочване на вземания в цялост (включително с твърдения за положен от
ответника подпис), същото не е сторено в предоставения от съда срок. Не са
предприети други действия за попълване на доказателствения материал в тази
насока.
Ето защо съдът намира, че за процесния период между страните не е
било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, доколкото не се установява по несъмнен начин ответникът
да е бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Предвид
изложеното исковете за заплащане на стойност на потребена в процесния
имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главница
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенциите за заплащане на
обезщетение за забава.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски. Настоящият състав изцяло споделя съдебната
практика, съгласно която на длъжника не се дължат разноски за процесуално
представителство в заповедното производство. В настоящия случай защитата
си срещу претенцията на заявителя длъжникът упражнява в исковото
3
производство, поради което и плащането на възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство се явява лишено от основание /в този смисъл
Решение № 522 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 9776/2021 г. на Софийски
градски съд/. Доколкото ответникът в настоящото производство е
представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата като материално затруднено лице, в полза на процесуалния
представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от
400,00 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 5, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес, извършените действия и правната и фактическа
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........” ЕАД, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление: /населено място/ срещу ответника Р. С. Д. ЕГН:
********** /населено място/ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане в размер на сумата 4904,92 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в /населено място/ с присъединен абонатен № ......, за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до
изплащане на вземането, сумата от 1130,75 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 05.08.2021 г., сумата от 23,90 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
19.08.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,17 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 05.08.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48192/2021 г. по описа на
СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „...........” ЕАД, ЕИК ....., /населено място/ ДА ЗПАЛАТИ на
адвокат Н. И. И., ЕГН ********** със служебен адрес /населено място/
(офис-партер) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „...........” ЕАД – „..........” ЕООД, ЕИК .......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5