Р Е Ш E Н И Е
№ 58
Гр.
Перник, 15.03.2020
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на осми март през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 112 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 213,
ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Т.К.И. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адвокат Г.Б. ***, против Заповед № 3796з-42
от 21.01.2021 година на началника на Второ районно управление (РУ) към ОДМВР
Перник, за отнемане от Т.К.И., в полза на държавата, на ловна пушка „Лу-мар“,
калибър 12, с № 004856.
Жалбоподателят твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, като излага доводи, че същата е необоснована, постановена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е издадена
в противоречие с материалноправни разпоредби. Моли съда да отмени оспорения
административен акт.
В проведеното съдебно заседание на
08.03.2021 година жалбоподателят Т.К.И., редовно призован, не се явява и не се
представлява. В молба, депозирана от пълномощника му адвокат Г.Б. ***, се
излагат допълнително доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като няма
издадена заповед по чл.
155 от ЗОБВВПИ, каквото изисква чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ в кумулация с периода
на бездействие на жалбоподателя, не е налице нито една от хипотезите на чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ – няма издадено решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ, не е
прекратено разрешителното поради прекратяване на дейността. Пледира да е
изтекла и погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. Претендира присъждане
на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание
на 08.03.2021 година ответникът по жалбата – началникът на Второ РУ при ОДМВР Перник,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че Т.К.И.
е притежавал разрешение № 303472/27.01.1999 година за носене на ловно оръжие –
ловна пушка „Лу-мар“, калибър 12, с № 004856, издадено от началник на РПУ на
МВР Перник (лист 50 от делото), с последно продължен от началника на Първо РУ
към ОДМВР – Перник срок на валидност на разрешението до 14.09.2016 година
(заверка на лист 49 от делото), както и разрешение за съхранение на оръжието
със срок на валидност до 14.09.2016 година (лист 48 от делото).
Установява се от докладна записка
с рег. № 1920р-7289/12.08.2016 година (лист 43 от делото), че на 12.08.2016
година, след призоваване по телефона от 11.08.2016 година, Т.К.И. се явил в
Първо РУ към ОДМВР Перник, като след извършена проверка е установено, че същият
е променил постоянния си адрес (за съхранение на ловното оръжие), без да спази
14-дневния срок (от настъпване на промяната) за уведомяване относно така
променения адрес, за което му е съставен акт за установяване на административно
нарушение с № 260377/12.08.2016 година (лист 44 от делото).
На 13.09.2016 година, с протокол
рег. № 3796р-9576 (лист 19 от делото), Т.К.И. предал във Второ РУ към ОДМВР
Перник надцевка „Лу-мар“ калибър 12, с № 004856; калъф – платнен, един брой;
разрешение с № 303472. Като основание за предаването им в протокола е посочено
„изтичане на срока за носене и съхранение“.
Със заявление рег. № 379600-10566
от 15.12.2020 година, Т.К.И. е поискал издаване на разрешение за носене и
съхранение на ловно оръжие – надцевка „Лу-мар“ с кал. 12, № 004856.
С решение № 3796з-28/15.01.2021
година (лист 20 от делото) началникът на Второ РУ към ОДМВР – Перник, на
основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, отказал на Т.К.И. издаването на
разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие. Административният
акт не е влязъл в сила, тъй като същият е предмет на съдебно обжалване по
административно дело № 113/2021 година по описа на Административен съд –
Перник, неприключило към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
На 21.01.2021 година началникът
на Второ РУ към ОДМВР Перник издал процесната заповед с № 3796з-42 от
21.01.2021 година, с която е постановил отнемане от Т.К.И., в полза на
държавата, на ловна пушка „Лу-мар“, калибър 12, с № 004856. Заповедта е
мотивирана от фактическа страна с вземането на съхранение във Второ РУ към
ОДМВР Перник на ловното оръжие поради изтичане на срока на разрешение с №
303472 със срок на валидност до 14.09.2016 година, действие, обективирано в
съответния приемателно – предавателен протокол, съответно с непрехвърляне на
собствеността на огнестрелното оръжие, респективно с неподаването на заявление,
придружено с необходимите документи за издаване на разрешение за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие в срока по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в случая
до 14.09.2017 година. Заповедта е издадена на основание чл. 213, ал. 5, във връзка
с чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Заповедта е връчена на адресата си на 21.01.2021
година, а жалбата срещу същата е депозирана във Второ РУ към ОДМВР Перник на
02.02.2021 година.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори издадената заповед, като неин адресат, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Административният акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган и в кръга на предоставените му
от закона правомощия, тъй като в случая компетентен да издаде оспорената
заповед е именно началникът на Второ РУ към ОДМВР Перник по постоянен адрес на
заявителя (чл. 213, ал. 5, във връзка с чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ).
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма, подписан е от
издателя си, мотивиран
е, тъй като съдържа изложени фактически и правни основания за постановяването
му, а при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Преценена за съответствие и с
приложимия материален закон и неговата цел, заповедта е законосъобразна, както
и е съответна на целта на закона.
Приложена в случая е разпоредбата
на чл. 213, ал. 5, във връзка с чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят твърди, че в
случая не е била налице нито една от хипотезите на приложената разпоредба на
чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, тъй като не е издадено решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ, не е прекратено разрешителното поради прекратяване на дейността, както
и че законодателят не е предвидил изрично неподаването на заявление за издаване
на съответното разрешение или за връщане на отнето разрешение, като основание
за изземване на вещите.
Доводите са неоснователни, а
съображенията са следните:
Съгласно чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не
подаде заявление за издаване на съответното разрешение или заявление за връщане
на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на
държавата със заповед на органа по чл. 155 от ЗОБВВПИ.
Настоящият съдебен състав счита,
че независимо от липсата на регламентиране в чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ, разпоредбата
на чл. 213, ал. 5, във връзка
с ал. 2 от ЗОБВВПИ е относима и към случаите на прекратяване на разрешението
поради изтичане на срока на неговата валидност – в тези случаи, поради липса на
предвиден изрично законодателен механизъм, оръжието също следва да се изземва и
съхранява от органите на МВР. Това е така с оглед безспорното правомощие на органа по чл. 152 от ЗОБВВПИ да изземва взривните вещества, оръжията,
боеприпасите и пиротехническите изделия (чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ), независимо
че същото е регламентирано изрично само в специалните хипотези на чл. 213, чл. 213а, чл. 214 и чл. 214а от ЗОБВВПИ. Това е така и с оглед значимостта на обществените
отношения, които охранява ЗОБВВПИ, и съответно предвидения строг разрешителен
режим за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за
тях (арг. от чл. 5, ал. 5, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ). В ЗОБВВПИ
не е изрично предвидено, че изтичането на срока на разрешителното, вкл. за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, е предпоставка за изземване на вещите, респективно,
че поражда задължение за предаването им. Законодателят само е задължил притежателя на вещите в определен в закона срок преди
изтичане на срока на разрешението – чл. 87, ал. 1, във връзка с
чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ, да подаде
заявление за подновяване на разрешението. Но неспазването на срока за подаване на заявление за подновяване на
разрешението не е обвързано в закона изрично, нито със задължение за предаване на вещите, нито с право
на изземването им от органите на МВР. Неспазването на този срок за подновяване,
съпътствано с продължаване държането на огнестрелно оръжие не е обвързано и с административнонаказателна отговорност с
конкретна разпоредба, което води до противоречиво прилагане на закона и в този
аспект. Като се вземе предвид вида на охранявания обществен интерес, свързан с
притежаването, употребата и носенето на включително на огнестрелни оръжия, не
може да бъде основание да се допусне хипотеза,
в която лицето, собственик на огнестрелно
оръжие продължава да държи, без разрешение
(или с невалидно такова), в нарушение
на закона, вещите вкл. по чл. 4
от ЗОБВВПИ. В тази връзка не следва да се допусне и
хипотеза, в която такова лице да не е задължено да предаде, а контролиращите
органи на МВР да нямат право да изземат огнестрелното оръжие, в случай на
неподновено разрешително. Респективно не следва да се допусне и хипотеза, в
която органите на МВР да нямат право, след изземването на оръжието или
доброволното му предаване, и да го отнемат в полза на държавата, в случай на
непоискано издаване в установените в закона преклузивни срокове на разрешително
за съхранението, притежаването и употребата му или неподновяване на изтекло
такова разрешително.
Хипотезите на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са: непрехвърляне на собствеността върху вещите, неподаване на заявление
за издаване на съответно разрешение или неподаване на заявление за връщане на
отнето разрешение. В случая реализирана е втората хипотеза – собственикът на
вещите, след като доброволно е предал оръжието на органите на МВР, не е подал
заявление за издаване на съответното разрешение. Тази хипотеза регламентира
правото на органа да отнеме вещите в полза на държавата в случаите, в които
собственик на оръжие, непритежаващ разрешение за съхраняване, носене и употреба
на оръжието, не подаде заявление за издаване на съответното разрешение. Такова
разрешение не е факт включително и при изтекъл срок на издадено надлежно
разрешително, т.е. необходимо е подаване на заявление за издаване на ново, какъвто
е и настоящият случай.
Правната последица на приложената
разпоредба на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ – отнемане в полза на държавата на
вещите, предмет на разрешителен режим, при реализирането вкл. на втората
хипотеза, е обвързана и с конкретни срокове. Това са сроковете по ал. 2 на чл.
213 от ЗОБВВПИ. Само към сроковете обаче, не и към останалите елементи на
нормата, е препратката на чл. 213, ал. 5 от ЗОВВПИ, тъй като същата не
регламентира подаването на заявление за издаване на разрешение, а се отнася
единствено до прехвърляне собствеността върху вещите. Така заявлението за
издаване на разрешително по отношение на оръжията и боеприпасите може да бъде
подадено в едногодишния срок по ал. 2. Т.е. освен да не е подадено заявление за
издаване на ново разрешение, следва такова да не е подадено и в срока по ал. 2
на чл. 213 от ЗОБВВПИ, който срок започва да тече от датата, в случая на
доброволното предаване, а същият е преклузивен (в посочения смисъл е Решение № 4907 от
25.04.2016 година, постановено по адм. дело № 14554/2015 година по описа на Върховния административен съд).
На следващо място, препратката на
чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ към разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ не се
отнася до материалноправните предпоставки за приложение на нормата, а сочи само
компетентния да издаде заповед по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ орган (виж Решение
№ 15 001 от 7.12.2017 година, постановено по адм. дело № 5208/2017 година по
описа на Върховния административен съд)
– органът, издал разрешението. В този смисъл неоснователно е и оплакването в
жалбата, че предпоставка за издаване на процесната заповед е наличието на
решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ не
препраща нито към материалноправните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
независимо от систематичното й място, нито съответно към материалноправните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ. Систематическото тълкуване не винаги разкрива
действителния смисъл на тълкуваната разпоредба (виж Решение № 4 907 от 25.04.2016 година,
постановено по адм.
дело № 14 554/2015 година по описа на Върховния административен съд).
Във връзка с горното по делото не
се спори, че жалбоподателят е собственик на огнестрелното оръжие, предмет на
оспорваната заповед, за съхранението, носенето и употребата на което е
притежавал разрешително с № 303472/27.01.1999 година, с последно продължен срок
на валидност до 14.09.2016 година. Не се спори и, че оръжието, предмет на това
разрешително, е предадено от жалбоподателя на органите на МВР на 13.09.2016
година, т.е. преди изтичане на срока на разрешителното. От доказателствата по
делото се установи също, че искане за подновяването на това разрешително по
реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ или за издаване на ново в едногодишния срок по
чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ не са депозирани, като заявление за издаване на ново
разрешително жалбоподателят е депозирал едва на 15.12.2020 година.
При това положение и с оглед
съдържанието на приложимия материален закон, цитиран и анализиран по – горе, в
процесния случай реализирана без съмнение е хипотезата на чл. 213, ал. 5, във
връзка с ал. 2 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят, притежател на огнестрелно оръжие –
ловна пушка, обект на разрешителен режим по реда на ЗОБВВПИ, за съхраняването,
носенето и употребата му, за което е притежавал разрешение 303472/27.01.1999
година, с изтекъл срок на валидност на 14.09.2016 година, след доброволното
предаване на оръжието на органите на МВР на 13.09.2016 година, не е подал, в
едногодишния срок по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ заявление за издаване на
разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелното оръжие, нито са
налице данни да е подавал заявление за подновяването на това разрешително в
срока по чл. 87, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Предвид изложеното, с основаването
в разпоредбата на чл. 213, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗОБВВПИ административния
орган е приложил правилно материалния закон, с което, с оглед доводите по – горе
относно съдържанието на ЗОБВВПИ и включително с оглед вида на охраняваните
обществени отношения, е постигната и обслужена в пълна степен и целта на
закона.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и
законосъобразен обжалвания административен акт, поради което жалбата срещу Заповед
№ 3796з-42 от 21.01.2021 година на началника на Второ РУ към ОДМВР Перник, за
отнемане от Т.К.И., в полза на държавата, на ловна пушка „Лу-мар“, калибър 12,
с № 004856 следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва
да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът не претендира
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.К.И. с ЕГН ********** *** против Заповед № 3796з-42 от 21.01.2021 година
на началника на Второ РУ към ОДМВР Перник, за отнемане от Т.К.И., в полза на
държавата, на ловна пушка „Лу-мар“, калибър 12, с № 004856, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/