Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
28.07.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
29.06.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
53 |
по
описа
за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А. И., подадена чрез
упълномощен процесуален представител – ст.юрк.С. Р. Б., против Решение №46
от 22.02.2022 год., постановено
по АНД
№119/2022 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, с
което е изменено наказателно постановление №НЯСС-259
от 06.12.2021 год., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът
заявява в жалбата, че обжалва в срок посоченото решение, като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Твърди, че неправилно съдът е приел за установено, че твърдяното нарушение
е извършено и че от събраните по делото доказателства, не се установило по
безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение и неговото
авторство. Счита, че в несъответствие с чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган
не е събрал доказателства по отношение на твърдените нарушения, не е провел и
разследване на спорните обстоятелства. Касаторът счита също, че от
събраните по делото доказателства не се установило по безспорен начин, че
провереният водоем е от категорията на подлежащите на проверка по реда на
чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите, като нито в АУАН, нито в НП били
изложени ясни мотиви защо се приема, че провереният обект „***” по своята
същност представлява язовир. Сочи, че от представените по делото Актове за
публична общинска собственост №*** от *** год., №*** от *** год. и №*** от ***
год. било видно, че проверявания обект е с трайно предназначение на
територията: Земеделска и начин на трайно ползване: водоем и че в §1, т.34 от
Допълнителните разпоредби на Закона за водите била дадена легална дефиниция на
понятието „воден обект”, докато в §1, т.94 била дадена дефиниция за „язовир”,
от които било видно, че воден обект и язовир не са еднозначни, идентични и
припокриващи се понятия. Счита, че неправилната квалификация на проверявания
воден обект като язовир е довело до неправилно приложение на материалния закон,
ограничаващо правата на наказаното лице, което води до незаконосъобразност на
обжалваното НП, поради което същото следва да се отмени.
Сочи
на следващо място, че от свидетелските показания на актосъставителя ставало
ясно, че при съставянето на АУАН, същият е изхождал единствено от съдържанието
на Констативен протокол №08-02-130/01.09.2020 год. и Констативен протокол
№08-02-50/09.03.2021 год., без да е изследвал каквито и да е други
доказателства и че в т.1. Данни за язовирната стена и съоръженията към нея, и в
двата протокола било е описано, че: Квалификация на стената по чл.141а, ал.1 и
2 от Закона за водите, не може да се определи, както и че било описано, че:
Няма данни за залятата площ, за завирения обем, за водосборната област на
язовира, няма данни за височината и дължината на стената, а бил посочен само
нейния тип, нямало данни за преливник с оразмерително водно количество, нямало
данни за основен изпускател с оразмерително водно количество. В тази връзка
сочи и че в т.2. Констатации на състоянието, и в двата протокола било описано,
че няма данни за обема на язовира в момента на проверката, няма данни за кота
водно ниво и че видно от писмо с Изх.№ОМ-04-860-28/09.11.2021 год. на областния
управител на област Кърджали, по време на съставянето на АУАН все още не е
имало изготвена класификация за потенциална опасност на язовир „***. Твърди в
тази връзка, че от събраните по делото доказателства не се установило по
безспорен начин, че водоемът попада в язовирите, подлежащи на проверка по реда
на Закона за водите, а не попада в хипотезата на чл.141а, ал.3 от същия, след
като в съдържанието на Констативните протоколи не са посочени никакви данни, а
при съставянето на АУАН не били изследвани никакви други документи.
На
следващо място в жалбата, в случай, че съдът счете твърдяните нарушения за
извършени, алтернативно касаторът моли да бъде изменено решението в частта
относно определения размер на наказанието „имуществена санкция”, като бъде намален
същия до предвидения в закона минимум от по 1000 лева, за всяко от двете
административни нарушения. Твърди, че неправилно административнонаказващият
орган е приложил санкционна норма, предвиждаща наказание за повторно извършено
нарушение, без това обстоятелство да е установено по надлежния ред и без на
жалбоподателя да е била предоставена възможност да се защити срещу това
обвинение още със съставянето на АУАН, като сочи, че повторността е съществен
елемент от обективната страна на нарушението, поради което не следва да се
приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание нормата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН или казано по друг начин, обстоятелствата, описани в
обжалваното НП, не кореспондирали с установеното в АУАН, тъй като в последния
липсвали констатации на актосъставителя за повторност на нарушението и така, в
двата акта всъщност били описани състави на различни нарушения. Сочи, че в
случая, на община Кърджали е съставен АУАН за по-леко наказуемо деяние, а с
обжалваното НП е наказана за по-тежко наказуемо деяние, т.е. по квалифицирания
състав, като намира, че във връзка с горното следва да се посочи, че когато
тези факти и обстоятелства не са били посочени на лицето в съставения му АУАН,
този пропуск действително представлявал процесуално нарушение, но в случаите,
когато нарушаването на материалноправната норма от страна на жалбодателя е
надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на издаденото НП, а за
изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в
съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна
норма. Предвид горното, касаторът счита, че след като е приел, че не е налице
повторност на извършеното нарушение, но не е изменил процесното наказателно
постановление, като не е намалил наложената на община Кърджали имуществена санкция
от 2000 лева, на 1000 лева за всяко от двете нарушения, районния съд постановил
неправилно като краен резултат решение. Счита също, че неправилно
съдът не е изменил размера на имуществената санкция, като е счел, че са налице
отегчаващи вината обстоятелства, а именно - други нарушения на чл.190а, ал.2, във
вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и че след като наличието на други
подобни нарушения не водят до повторност, не следва да се отчитат от решаващия
състав и като отегчаващи, поради което санкцията следва да бъде намалена до
минимума определен за двете административни нарушения.
С
жалбата касаторът моли, след като съдът се убеди в изложените в жалбата
твърдения, да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение №46 от 22.02.2022
год. на Pайонен съд - Кърджали по АНД №119/2022 год. и да постанови друго, с
което да отмени НП №НЯСС-259 от 06.12.2021 год., алтернативно - да го измени в
частта относно размера на наложената санкция, като я намали до предвидения в
закона минимум.
Касаторът
– Община Кърджали, представлявана от кмета Х. А. И., редовно призован за
съдебното заседение, не се представлява. От ст.юрк. С. Б.,
като пълномощник на касационния жалбоподател, преди съдебното
заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа
касационната жалба. Отново моли, след като съдът се убеди в изложените в
жалбата твърдения, да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 46
от 22.02.2022 год. на Pайонен съд - Кърджали по АНД №119/2022 год. и да
постанови друго, с което да отмените НП №НЯСС-259/06.12.2021 год., алтернативно
- да го измени в частта относно размера на наложената санкция, като я намали до
предвидения в закона минимум. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация -
председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ -
град София, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по касацонната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че Районен съд – Кърджали е изяснил
правилно всички факти, относими към предмета на делото и законосъобразно е
стигнал до извода, че действително от страна на община Кърджали са
извършени две нарушения на разпоредбите на чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите и че правилно е преценил, че в съставения АУАН
срещу община
Кърджали не са изложени никакви обстоятелства, които да обуславят деянието като
такова, извършено при условията на повторност, поради което е преквалифицирал с
решението извършените административни нарушения. Счита
също, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което предлага, обжалваното решение да
бъде оставено в сила.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №46 от
22.02.2022 год., постановено по АНД
№119/2022 год., Кърджалийският
районен съд
е изменил наказателно постановление №НЯСС-259 от 06.12.2021
год., издадено от председателя на ДАМТН, с което, на основание чл.200, ал.1,
т.39 и ал.4 от ЗВ, са наложени две административни наказания „имуществена
санкция” от по 2000 лева или общо „имуществена санкция”, в размер на 4000 лева,
на община Кърджали, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***,
представлявана от Х. А. И. - кмет, за извършени две административни нарушения
по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма на двете административни нарушения по чл.200, ал.1, т.З9 от
ЗВ и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Община Кърджали, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
– ***, представлявана от Х. А. И. – кмет, да заплати на на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, ***,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 09.03.2021 год., свидетелите Ц. И. и М.
К. - служители в РО НЯСС „Южна България” при ДАМТН, извършили проверка и
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатация на язовир „***”, находящ се в имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на ***, имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на *** и имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на ***, собственост на Община
Кърджали, видно от Акт № *** от *** год., Акт №***/*** год. и Акт №***/*** год. за
публична общинска собственост. Проверката касаела
изпълнението на задължителни предписания дадени, с Констативен протокол
№08-02-130 от 01.09.2020 год.
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: 1. „Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи за осигуряване работоспособността на основния
изпускател”,
със срок на изпълнение 08.03.2021 год.; 2. „Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи по бързотока и енергогасителя до привеждането
им в екплоатационно състояние”, със срок на изпълнение 08.03.2021 год. Даденият
краен срок за изпълнение и на двете предписания бил 08.03.2021 год.
Свидетелите И. и К. установили, че и двете предписания не
били изпълнени от жалбоподателя в срок. По този повод, на 07.06.2021 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно за две деяния,
съставляващи неизпълнени към 08.03.2021 год. задължителни
предписания. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя,
след връчване на надлежна покана,
входирана в Община Кърджали на 14.05.2021 год. На 23.08.2021 год.
бил предявен на кмета на Община Кърджали, но той
отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно
удостоверен с подпис на свидетел. На 06.12.2021 год.
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл.200,
ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ,
наложил две административни наказания „имуществена санкция”, в размер на по 2000 лева, на Община Кърджали, за
нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният
съд е преценил следното:
Съдът
е приел най-напред, че жалбата
е е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът
е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на община Кърджали са
наложени две административни наказания, за две нарушения на разпоредбата на чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и че разпоредбата на чл.190а, ал.2 от
ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3, а текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно
предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми,
за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение. Съдът е посочил на следващо място, че санкцията за
посочените нарушения е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ,
предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 50000
лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо
лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е осъществил две административни нарушения по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на
задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, тъй като в случая, на
община Кърджали са били дадени две предписания относно язовир „***”, които
общината, като собственик на язовира и адресат на предписанията, не е изпълнила
в определения срок - до 08.03.2021 год. Съдът е посочил, че правилно е констатирано
от контролните органи, че са налице две нарушения, извършени на 09.03.2021 год.,
от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и
безвиновна и че деянията не следва да се доказват изобщо от субективна страна и
да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия
състав на сочената като нарушена правна норма.
Съдът
е посочил, че видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за
разлика от наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства,
обосноваващи правната квалификация на нарушенията относно признака повторност и
че липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността
на наказаното лице да се защити срещу обвиненията в извършени нарушения по
приложения по-тежко квалифициран състав на чл.200, ал.4 от ЗВ. Съдът е
отбелязъл, че цитираното от наказващия орган, наказателно постановление
№165/03.09.2019 год. (обуславящо признака повторност) е било известно и на
контролните органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в
съставения АУАН, като отт друга страна, както вече е било посочено,
установените при проверката деяния на жалбоподателя безспорно са в нарушение на
разпоредбата на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и всяко от тях
е осъществявало основния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Поради това и
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, първоинстанционният съд е
приел, че следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира процессните деяния от такива по чл.200, ал.4, във вр. с ал.1, т.39
от ЗВ, в нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ и че няма пречка това да бъде
сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на
АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението
по ЗВ. Съдът е посочил, че по силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът
разполага с правомощие да преквалифицира административното нарушение без да се
налага да изменя фактическата обстановка и че в случая фактите, покриващи
признаците от състава на двете деяния по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта, и в наказателното постановление,
възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По
изложените съображения, съдът е приел, че наказателното постановление следва да
бъде изменено, като на жалбоподателя, за нарушенията по чл.190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, се следват наказания по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
която разпоредба предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена
санкция от 1000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3,
т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Рещшаващият състав на съда се е
обосновал също така, че горното няма да доведе до промяна в размера на
наказанията, тъй като наложените такива са ориентирани към минималните
предвидени от закона, а именно „имуществена санкция” от 2000 лева, за всяко едно
от нарушенията. Приел е също, че наказания в такъв размер се явяват справедливи
и съобразени със степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя,
който очевидно допуска нарушения като процесните не за пръв път, като е
посочил, че видно от влязлото в сила на 18.05.2020 год. наказателно
постановление №165 от 03.09.2019 год., жалбоподателят вече е бил наказван за нарушение
на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а това безспорно
представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо санкция над
минимума. Отделно от това, съдът е приел, че следва да се отчете, че предмет на
атакуваното постановление са извършени две административни нарушенияи и поради
това, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че именно с наказания, в
размер от по 2000 лева, биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да
се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред.
Извън
горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на признака „повторност”
на нарушенията, районният съд не е констатирал да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за
отмяна на атакуваното постановление. Приел е, че в частта за нарушенията по
основния състав, и АУАН, и наказателното постановление, са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния
състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
е и нарушителя. Посочил е също, че от изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно, какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са
извършени и каква е тяхната правна квалификация и че по никакъв начин не се е
стигнало до неразбиране от страна на нарушителя, за какво го санкционират,
респ. не е било ограничено правото му на защита. Съдът е отбелязъл също, че не
е нарушен и принципът, съдържащ се в чл.18 от ЗАНН, тъй като наказващият орган
е приел, че в случая се касае за извършени две административни нарушения, за
които правилно е наложил две отделни наказания, като ясно, конкретно и
недвусмислено е посочено, че се налага административно наказание „имуществена санкция”
общо в размер на 4000 лева, по 2000 лева за всяко от двете нарушения, описани в
обстоятелствената част на постановлението, за неизпълнение на задължения по
чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и че това не оставя никакво
съмнение, какви и колко на брой са наложените наказания на жалбоподателя. На
следващо място, съдът е посочил, че са събрани достатъчно доказателства за
извършените административни нарушения, за които жалбоподателят е понесъл
санкция, като се е обосновал и че е неоснователен доводът за статута на
проверявания обект предвид на това, че понятията „водоем” и „язовир” се отнасят
като общо към частно, което означава, че язовирът е част от водоема, като общо
понятие, поради което не е налице разминаване в обекта на нарушението. Според
районния съд, събраните по делото писмени и гласни доказателства не оставят
никакво съмнение, че провереният обект представлява „язовир”,
който по смисъла на §1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ е водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена - земнонасипна, съоръженията и
събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.
Районният
съд е посочил, не на последно място, че извършените нарушения не представляват
маловажен случай, обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като осъществените
деяния, които са две на брой, не разкриват признаци, които да ги отличават по
степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на
административно нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
както и че следва да се има предвид също, че обществените отношения, които се
охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и неспазването й
създава големи рискове.
По
тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е
приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до
150 лева. Съдът е посочил, че в случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да
се присъди възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева. Отбелязъл е, че
доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Държавната агенпция за метрологичен и технически надзор – град София, именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата обстановка,
установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата касационна
инстанция, като изводите на решаващия състав на Кърджалийския районен съд
съответстват на приложимия материален закон и се споделят и от настоящата
касационна инстанция. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че
доводите, изложени в касационната жалба на община
Кърджали, са неоснователни и твърдяните отменителни основания не са
налице. В тази връзка, като е приел, че нарушенията
са безспорно установени и е изменил
НП районният съд, не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и е приложил проавино материалния закон. Съответствието между
приетото от съда и установеното от приобщените доказателства, както и между приетото от съда и направените от него
изводи, води и
до обоснованост на обжалваното решение.
При извършената
проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно едно
от възведените касационни основания в жалбата, настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които
напълно се споделят от касационната инстанция. Правилно и в съответствие
със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано
по делото, че на 09.03.2021 год., община Кърджали, в качеството си на
собственик на язовир „***”, находящ се в имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на ***, в имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастрални регистри на *** и в имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастрални регистри на ***, и
трите собственост
на община
Кърджали, актувани
с Акт №*** от *** год., Акт №***/*** год. и
Акт №***/*** год., за публична общинска
собственост,
не е изпълнила две задължителни предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като
изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на дадените с Констативен
протокол №08-02-130/01.09.2020 год. предписания: 1. „Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи за осигуряване работоспособността на основния
изпускател”,
със срок на изпълнение 08.03.2021 год.; 2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни
работи по бързотока и енергогасителя до привеждането им в екплоатационно
състояние”,
със срок на изпълнение 08.03.2021 година. Като е приел за установени тези обстоятелства и е
изградил своите изводи за наличието на процесните административни нарушения, в съответствие с доказателствата по делото,
районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Отделно от горното, по отношение на
останалите доводи, въведени в касационната жалба, съдът намира за необходимо да
посочи:
Неоснователен е доводът,
че от събраните по делото доказателства не се установило по безспорен начин, че
провереният водоем е от категорията на подлежащите на проверка по реда на
чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите, като нито в АУАН, нито в НП, били
изложени ясни мотиви, защо се приема, че провереният обект „***” по своята
същност представлява язовир. Този довод е бил поддържан от жалбоподателя и пред
въззивния съд, като последният в мотивите към обжалваното решение се е
обосновал, защо приема, че провереният обект, за който за дадени двете
задължителни предписания, представлява „язовир” по смисъла на закона, като тези
изводи се споделят и от настоящия касационен състав. Във връзка с това следва
да се добави, че обстоятелството, че в приложените по
административнонаказателната преписка три акта за публична общинска
собственост, посочени по-горе, провереният обект, за който са били дадени двете
задължителни предписания, е вписан с начин на трайно ползване – „водоем” по КК
на землището на ***, а в АУАН и процесното НП – като язовир, не води до неправилно
приложение на материалния закон, а оттам и до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Настоящият съдебен състав счита, че от събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че собственост на община
Кърджали е язовир в землището на посочените три села, който е бил проверен от
служители на ДАМТН – РО НЯСС „Южна България” и по отношение на който са били
дадени задължителните две предписания с Констативния протокол №08-02-130 от 01.09.2020
год., със срок за изпълнение – 08.03.2021 год. Същият е „язовир” по смисъла на
§1, ал.1, т.94 (нова - ДВ, бр.58 от 2015 г., изм., бр.55
от 2018 г.)
от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, тъй като представлява
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията
и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени, каквато
всъщност е дефиницията за „язовир”, дадена в посочената разпоредба от ЗВ. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция, дадена в §1,
ал.1, т.34 от ДР на Закона за водите, „воден
обект” е постоянно или временно съсредоточаване на води със
съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. В
конкретния случай, е налице такъв воден обект, като към този воден обект има
изградена язовирна стена – тип земнонасипна, има изградени и съоръжения – преливник,
траншеен бетонов с преливен ръб „широк праг”, с енергогасител с бетонова
конструкция, както и основен изпускател – метален тръбопровод Ф300 с входна
шахта в езерото и изходна шахта в петата на водния откос и спирателен кран, за
оразмерителното водно количество на който изпускател няма данни, като всички
тези съоръжения са описани в Раздел II. Констатации на
състоянието на Констативния протокол №08-02-130 от 01.09.2020 год., съставен от
контролните органи ДАМТН – РО НЯСС „Южна България”. Така, при наличието на такъв
воден обект, към който има изградена язовирна стена - тип земнонасипна и има
изградени и посочените съоръжения, както и земята, върху която са изградени,
посочена като площ за всяко едно от землищата на трите села в трите АПОбС,
съответно за землище *** - площ от 993 кв.м., за змелище *** – площ от 4127
кв.м. и за землище *** – площ от 4277 кв.м., т.е. общо за целия обект - площ от
9397 кв.м./93.97 дка/, то всичко това характеризира и безспорно определя обекта
именно като „язовир” по смисъла на §1, ал.1, т.94 (нова - ДВ, бр.58 от 2015
г., изм., бр.55 от 2018 г.) от Допълнителните разпоредби на Закона за водите и в тази
връзка са неоснователни доводите, изложени в касационната жалба.
Не се споделят, на
следващо място, и доводите в касационната жалба, че от събраните по делото
доказателства не се установило по безспорен начин, че водоемът попада в
язовирите, подлежащи на проверка по реда на Закона за водите, а не попада в
хипотезата на чл.141а, ал.3 от същия. Както бе обосновано и по-горе, провереният
обект представлява язовир по смисъла на закона, като видно от представеното пред
районния съд и прието като доказателство по делото Писмо с Изх.№ОМ-04-860-28 от
09.11.2021 год. на областния управител на област Кърджали, с
Вх.№61-00-340/09.11.2021 год. на община Кърджали, ведно с Приложение №1 по
чл.10, ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване
на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях, касаещо процесния язовир „***”, е видно, че същият е класифициран като
малък язовир по смисъла на чл.141а, ал.2 от ЗВ, като съгласно ал.3 на същия
текст, на контрол по реда на този закон и наредбата по чл.141, ал.2 подлежат
всички язовири по ал.1 и ал.2, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането
им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването
на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки
жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от
посочените в т.1 – т.4 на същата алинея условия. В посоченото по-горе Приложение №1, касаещо
язовир „***”, за който са дадени двете предписания с цитирания по-горе
констативен протокол е отразено, че този язовир е с трета ниска степен на
потенциална опасност, а освен това е отразено, че същият е с обем при НВРВН от
55000 куб.м., докато максималният такъв обем, според посочените условия в т.1 -
т.3 от ал.3 на чл.141а, ал.3 от ЗВ, е 50000 куб.м. Същевременно, редът за
класификация, критериите и компетентните за това органи са уредени в
разпоредбата на чл.141б от ЗВ, като според ал.1 на същият текст, язовирите се
класифицират в три степени на потенциална опасност в зависимост от възможно
най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради
разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: 1. първа висока степен на
потенциална опасност; 2. втора значителна степен на потенциална опасност; 3.
трета ниска степен на потенциална опасност. Към датата на издаване на двете
предписания с Констативния протокол №08-02-130 от 01.09.2020 год., съответно и
към датата на съставяне, а и на връчване, на АУАН №08-069/07.06.2021 год., въз
осснова на който е издадено прозцесното наказателно постановление, са липсвали
данни процесният язовир „***” да е бил надлежно класифициран по този ред. Към
датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, а и към датата на
постановяване на оспорения в настоящото производство съдебен акт, вече е била налична
такава класификация на този язовир, надлежно извършена по посомения ред и както
бе отбелязано и по-горе, същият е бил класифициран като такъв с трета ниска
степен на потенциална опасност.
Както бе посочено и по-горе, не всички малки язовири са изключени от
контрол по ЗВ, дори и да отговарят поне на едно от условията, посочени в т.1 до
т.4 на ал.3 на чл.141а от ЗВ, а само тези, които са били класифицирани по
отношение на тяхната потенциална опасност и за които безспорно е установено, че
нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава
заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура, каквото
класифициране, както вече се посочи, в случая е липсвало към датата на
съставяне, а и на връчване на АУАН. Пред въззивната инстанция обаче са
представени писмени доказателства, описани по-горе, от които се установява, че
към датата на издаване на наказателното постановление вече е било извършено
класифициране на язовирната стена на язовир „***” по реда на чл.141б от ЗВ,
съгласно което, същата е от трета ниска степен на потенциална опасност, а
малките язовири с такава трета, макар и ниска степен на потенциална опасност,
не са изключени от контрол по ЗВ, дори и да отговарят поне на едно от
условията, посочени в т.1 до т.4 на ал.3 на чл.141а от ЗВ. Предвид тези
съображения касационната инстанция в настоящия състав намира за неоснователни и
тези доводи, развити в касационната жалба.
По отношение останалите
аргументи и съображения, развити в касационната жалба, касаещи извършената от
районния съд преквалификация на двете нарушения и съответно доводите, че след
като е приел, че не е налице повторност на извършеното нарушение, но не е
изменил процесното наказателно постановление и не е намалил наложената на
община Кърджали имуществена санкция от 2000 лева, на минималния размер от 1000
лева за всяко едно от двете нарушения, районният съд постановил неправилно като
краен резултат решение, съответно и досежно искането санкцията да бъде намалена
в посочения минимален размер, съдът намира следното:
В случая е безспорно, че
правилно и в съотвествие с разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният
съд е приел, че следва да приложи закон
за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесните деяния от такива
по чл.200, ал.4, във вр. с ал.1, т.39 от ЗВ, в нарушения по чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ и че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите,
изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление,
относими към основния състав на нарушението по ЗВ. По повод тази
преквалификация на деянията няма оплаквания в касационната жалба и съдът не
намира за нужно да я коментира повече, като въпросът се свежда до това, след
като е преквалифицирал двете деяния по основния състав на нарушението, следвало
ли е задължително съдът да измени и размера на наложените имуществени санкции,
като ги определи в минималния законово определен размер, в случая от 1000 лева.
Настоящият състав счита, че отговорът на този въпрос следва да е отрицателен
или казано по друг начин, не във всички случаи, когато едно деяние се
преквалифицира като такова, извършено в условията на повторност, в такова по
основния състав на съответното нарушение, съдът не е длъжен да определи и
съответното наказание в законово предвидения мининум по основния състав, а
следва да прецени, дали при определяне размера на съответното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1, 2 и 3 от ЗАНН, респ. при съобразяване на тези
норми, да определи размера на наказанието. Следва да се посочи, че както в
санкционната норма на чл.200, ал.4, във вр. с чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, т.е. за
нарушение, извършено в условията на повторност, така и по основния състав на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, минималният предвиден размер на наказанието „имуществена
санкция” е 1000 лева, като в първия случай максималният е 50000 лева, а във
втория - 20000 лева или иначе казано, минималният размер на това наказание и по
основния, и по квалифицирания състав, е един и същ. В случая, наказанието е
наложено и за двете нарушения в размер, малко над този мимимален размер, а
именно - в размер на 2000 лева за всяко едно, като съдът не е изменил атакуваното
наказателно постановление в тази му част. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на състава на
Районен съд – Кърджали, с които е прието, че в случая не се налага изменение на
размера на всяка една от наложените две имуществени
санкции, с оглед наличието на предходно нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, по отношение на които е налице влязло в сила наказателно
постановление, както се споделя и приетото от районния съд, че наказанията,
наложени в такъв размер, се явяват справедливи и съобразени със степента на
обществена опасност на деянието и на нарушителя, който очевидно допуска
нарушения като процесните не за пръв път. Във връзка с последното настоящия
съдебен състав намира за нужно да добави, че му е служебно известно, че срещу
община Кърджали за последните три години са издавани и други наказателни
постановления за същите нарушения, т.е. за нарушения по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ - неизпълнени
в срок предписания, като повод жалби срещу тези наказателни постановления са
били образувани и водени административнонаказателни дела в Районен съд –
Кърджали и в настоящия Административен съд – Кърджали, по повод постановените
решения от районния съд, с които са били потвръдени издадените наказантелни
постановления/т.напр. – КАНД №44/2019 год.; КАНД №173/2019 год.; КАНД №13/2020
год.; КАНД №45/2022 год., всички по описа на АдмС – Кърджали и други/. Предвид
горното, настоящия касационен състав намира, че е неоснователно искането,
въведено в касационната жалба, за отмяна на атакуваното решесние на Районен съд
– Кърджали и за намаляне на наложените имуществени санкции за всяко едно от
двете нарушения, в минимално предвидения размер от 1000 лева.
Най-сетне,
по отношение на оплакването в касационната жалба за необоснованост на
атакуваното съдебно решение, съдът намира за нужно, за пореден път, да разясни следното:
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, решенията на районните
съдилища по
административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс/а това са
основанията, изчерпателно изброени в чл.348
от НПК/ и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Тези основания са изброени конкретно и изчерпателно в нормата на чл.348, ал.1
от НПК и сред
тях не се съдържа основанието „необоснованост” на съдебния акт, поради
което това
оплакване по принцип не
следва да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това,
настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността на
решението се изразява в опорочени фактически констатации
на съда,
не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него
грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са
нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане
на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки между
явленията, на данните на науката, като тези
грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до
неправилни правни изводи. В случая, настоящият
съдебен състав намира, че такива грешки районният съд категорично не е допуснал
при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по
делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически
констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни
изводи. При
това положение, след като Кърджалийският районен съд е установил
и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил
процесното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е
постановил едно правилно и законосъобразно решение,
което освен всичко друго, е и обосновано.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция
не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените правила в хода
на производството пред районния съд, каквото оплракване също се съдържа в
касационната жалба, които нарушения да обосновават незаконосъобразност на
обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение.
Така, с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция намира жалбата на община Кърджали, представлявана от
кмета Х. А. И., подадена чрез пълномощник – ст.юрк.С. Р. Б., с изложените в нея
оплаквания и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
допуснати нарушения на материалния закон, същественип нарушесия на
съдопроизведствените правила и поради необснованост на правните изводи, за
неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото касационно производство решение на Кърджалийския
районен съд е обосновано, законосъобразно и правилно и като такова, същото следва
с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
Деловодни
разноски не са претендирани от ответника по касация в настоящото производство,
а такива не са и сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с
чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс и във
вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46
от 22.02.2022 год., постановено
по АНД
№119/2022 год. по описа на Районен съд –
Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.