Р
Е Ш Е
Н И Е
№398
гр. Добрич, 29.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет
и *** година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 560/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Е.А.Е.,
ЕГН **********, от с. ***, Община Крушари, ул. „***“ № 1, подадена чрез адв. Р.Б.,
ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22 – 0355 – 000055/ 23.07.2021 г., издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР
Добрич, РУ Тервел, по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Заповедта се оспорва като
незаконосъобразна поради несъответствие с целите на закона, в нарушение на
материалния закон и административнопроцесуалните правила. Жалбоподателката не
оспорва, че е бил спряна за проверка на 09.09.2022 г., но прави възражение, че
е представила турското си свидетелство за управление на МПС, което не е било
взето предвид, тъй като не разполагала с превод на същото. Представила е
възражение по съставения ѝ при проверката Акт за установяване на
нарушение, но вместо да бъде взето предвид възражението, ѝ била издадена
процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Позовава
се на Виенската конвенция за движение по пътищата от1968 г., към която Турция
се е присъединила на 22.01.2013 г.,
което присъединяване е в сила от 22.01.2014 г., а в Заповедта не било отбелязано
дали свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията.
Изтъква, че според чл. 162, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) се
признава валидност на чуждото свидетелство до три месеца от влизане на територията
на Република България, а влизането ѝ било на 28.07.22 г., т.е. към датата
на проверката не са били изтекли три месеца. Добавя, че Заповедта била издадена
в извънработно време, тъй като била спряна за проверка в 17.10 часа, поради
което неправилно в Заповедта е отразена датата 09.09.22 г., след като в рамките
на работното време няма как служителите да са се върнали в сградата на РУ
Тервел и да бъде издадена Заповедта. Иска отмяна на Заповедта изцяло и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. Б.,
която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – ВПД
Началник РУ към ОДМВР Добрич, РУ Тервел, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Изпраща административната преписка.
Към жалбата е приложен
заверен от Агенция за преводи превод на свидетелството за управление на МПС,
издадено на жалбоподателката от Република Турция на 02.01.1995 г., както и
удостоверение за наследници изх. № ГР-04-071/ 22.08.22 г. на ***Е. (л. 11),
починал на 14.12.2021 г., съпруг на Е.Е.. В съдебно заседание е представена
Декларация за идентичност на имена (л. 45).
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2022 г., около 17.10
часа, в с. Оногур, общ. Тервел, на ул. Първа – до дом № 18, в посока път II 71,
Е.А.Е. управлявала лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, собственост на
починалия съпруг на жалбоподателката. Съставен е Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 020685 от 09.09.22 г. (л. 22) срещу г-жа Е.
за това, че представя турско свидетелство без превод на документа; не е
включила къси или дневни светлини при движение през деня, не е поставила
задължителен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, при което е
прието, че управлява ППС, без да е правоспособен водач, с което виновно е
нарушила чл. 150 от ЗДвП, както и че е нарушила чл. 70, ал. 3 от ЗДвП заради
управлението без включени светлини за движение през деня.
Въз основа на АУАН е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0355 - 000055
от 09.09.2022 г. от ВПД Началник РУ към ОДМВР Добрич, РУ Тервел, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 365 дни и са отнети два броя регистрационни
табели № *** и СРМПС № *********.
ЗППАМ е връчена на Е.Е. на
19.09.22 г. Жалбата е подадена по пощата на 30.09.22 г.
Като доказателство по делото
е приета Заповед № 357з – 924/ 07.04.2022 г. (л. 38) на Директора на ОД МВР –
Добрич, според т.1.5 от която началниците на РУ при ОДМВР – Добрич имат
правомощия да издават заповеди за прилагане на ПАМ по съответните членове от
ЗДвП, в това число и по чл. 172, т. 2а от същия закон, на територията,
обслужвана от съответното РУ.
При горната фактическа
обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква “а”, т.
6 и т. 7 се прилагат съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от приложената
по делото Заповед на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ Тервел при ОД МВР - Добрич. Заповедта
за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите
обстоятелства за налагане на ПАМ, като е посочен АУАН, въз основа на който е
издадена.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок
от 6 месеца до една година. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че тя
съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
В случая, за да приложи ПАМ
по отношение на жалбоподателката, административният орган се е позовал на
наличието на първата от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а
именно – „без да е правоспособен водач“. Описаното в Заповедта фактическо
основание за издаването ѝ представлява юридически факт, от който органът
черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
Няма спор по делото, че
жалбоподателката е наследник на записания в СРМПС собственик на последното.
С оглед представеното удостоверение
за наследници, същата се явява съсобственик на автомобила, макара и да не е
пререгистриран същият.
Няма спор, че
жалбоподателката не притежава българско свидетелство за управление.
От приложеното по делото
копие от страницата на задграничния паспорт на жалбоподателката е видно, че
същата е преминала границата на Турция за България на 28.07.22 г., т.е. към
датата на проверката не са били изтекли три месеца от влизането ѝ в
България.
Жалбоподателката не оспорва,
че не е разполагала с легализиран превод на български език от свидетелството си
за управление. Такъв не представя и в съдебно заседание, доколкото
представеният е от надлежна Агенция за преводи, но върху превода липсва заверка
от сектор „Легализации и заверки” на
Министерство на външните работи.
СУМПС е „стар образец”, издадено от Р
Турция, като не е съпроводено с легализиран превод на български език по смисъла
на чл. 161, т. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 161 от ЗДвП, свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията (т. 1); държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията
на чл. IV, буква “а” от него (т. 2); свидетелството е придружено от легализиран
превод на български език (т. 3); свидетелството е международно и отговаря на
изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата (т.
4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5).
Притежаваното от жалбоподателката
СУМПС, издадено от Република Турция, не попада в нито една от посочените
по-горе хипотези. На първо място, същото не отговаря на изискванията на чл. 161,
т. 1 от ЗДвП. Действително, Република Турция се е присъединила към Конвенцията
за движението по пътищата на 22.01.2013 г. и съгласно чл. 47, § 2, б. „б.” от
посочената Конвенция, същата е влязла в сила за тази държава 12 месеца след
депозиране на нейния документ за ратифициране или присъединяване. Процесното
свидетелство обаче е издадено преди тази дата - на 02.01.1995 г. и не
съответства на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията - не са изписани
всички задължителни данни съобразно указаното в т. 2 от Приложение № 6 на
Конвенцията за движението по пътищата, доколкото липсва указание на френски
език ”permis de conduire”, както
и не са налице реквизитите, посочени в т. 4 от Приложение № 6, предвид
неспазване на предвидената в цитираната разпоредба поредност, липсата на
номерация от 1 до 11 и непосочване на дата на изтичане на действието на
свидетелството съобразно т. 7, както и датата на изтичане на действието му за
категорията, за която се отнася това свидетелство, съобразно т. 11.
На второ място, представеното от
оспорващата СУМПС не попада в хипотезата на чл. 161 т. 2 от ЗДвП, тъй като
цитираният в посочения законов текст чл. IV, б. „а” от Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени
сили, се отнася до свидетелствата за управление, издадени от изпращащата
държава или неин орган, на член на въоръжена сила или цивилен компонент.
Не е налице и хипотезата на чл. 161, т.
3 от ЗДвП, доколкото същата изисква чуждестранното СУМПС да бъде придружено с
легализиран превод на български език. В случая при проверката не е представен
никакъв превод, още по – малко легализиран такъв. Режимите за легализация са
консулска (дипломатическа) легализация и легализация под формата на апостил,
който по силата на чл. 3 от Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Р България и Р
Турция, удостоверява истинността на подписа, на качеството, в което е действало
лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или
марката, поставени върху документа. По-късно, след проверката, вече е представен
превод на посочения документ от турски език, но той не може да се квалифицира
като легализиран такъв по смисъла на чл. 161, т. 3 от ЗДвП, тъй като не
представлява дипломатическа легализация, нито легализация посредством апостил. В подкрепа на този извод е и
Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи от чужд език
на български език, според който, за да е валиден преводът от чужд език на
документ, същият следва да е извършен след легализацията на документа по реда
на глава *** от този правилник (т.е. от Министерство на външните работи - чл. 3
от правилника) и трябва да е осъществен от лице, включено в списъка на
физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от
български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република
България, поддържан от Министерство на външните работи (чл. 18, ал. 1 и, ал.
2), едва след което подписът на преводача, положен в извършения от него превод,
може да бъде нотариално удостоверен в Република България (чл. 21а, ал. 1). В случая
легализация на свидетелството на оспорващата не е извършена. В тази връзка
следва да се отбележи, че ЗДвП изисква легализиран превод, а не обикновен
превод на СУМПС, тъй като легализираният превод освен превод на съдържанието на
документа, установява и автентичността и верността на същия, докато
представеният от оспорващата превод на свидетелството за управление не
удостоверява тези обстоятелства.
С оглед горното административният
орган, при липсата на предпоставките за признаване на предоставеното му
свидетелство за управление, не е разполагал с друга възможност освен да наложи
принудителната мярка.
Същевременно обаче при налагането на
мярката е необходимо да бъдат изложени мотиви за срока на прилагането ѝ,
в случая - максимален срок от 365 дни. Такива мотиви обаче не са изложени. Липсва
справка, от която да се установява, че лицето има други нарушения по ЗДвП в
България. Обстоятелствата, че не са били включени светлини през деня и не е бил
поставен предпазен колан, не са от категорията да обосноват налагане на
максимален срок на ограничение. Липсата на мотиви за определения от органа срок
е особено съществено нарушение, доколкото този срок се явява необоснован и с
това несъразмерен на нарушението, за което се налага. Още повече, че лицето е
представило свидетелство за управление, но не е изпълнило допълнителните
изисквания на закона, за да бъде признато това свидетелство за валидно такова.
Предвид изложеното,
обжалваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, тъй като мярката не е санкция, а следва да бъде
превантивно средство, което да възпира неправоспособните водачи да управляват,
а оттам и да съдейства за опазване живота и здравето на хората по пътищата.
Налагането ѝ за максимален срок, без указани предпоставки за това,
нарушава по неправомерен начин личната сфера на адресата и налага отмяната
ѝ.
По горните съображения,
оспорената Заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер общо на 410.00 лв. (четиристотин и десет
лева).
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.А.Е.,
ЕГН **********, от с. ***, Община Крушари, ул. „***“ № 1, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22 – 0355 – 000055/ 23.07.2021 г.,
издадена от ВПД Началник РУ към ОДМВР Добрич, РУ Тервел, по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Районно управление
към ОДМВР Добрич, Районно управление Тервел, да заплати на Е.А.Е., ЕГН **********,
от с. ***, Община Крушари, ул. „***“ № 1, съдебно – деловодни разноски в размер
на 410.00 лв. (четиристотин и десет лева).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: