Р Е Ш Е Н И Е
Номер ........ 07.05.2021
г. Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти
наказателен състав
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Деян ИЛИЕВ
Секретар: Радиана Грозева
като разгледа докладваното от съдия-докладчика
Деян Илиев
АН дело № 131 по описа за 2021 година за да се произнесе
съобрази:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0284-0002803 от
15.12.2020 г. на РУМВР К.. Жалбоподателят П.С.С., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва
извършеното нарушение.
В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Х.М..
Въззиваемата страна,
редовно призована в с.з. не изпраща
представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт Алексиев се излагат доводи
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендират се
разноски по делото.
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление
(НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административнонаказващият
орган (АНО) е приел за установено, че на
02.12.2020 г. в 15.22 часа в с. П. на ул. "В." № * жалбоподателят,
като водач на л.а. "Джип Гранд Чероки" с
рег. № *****, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за
медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Издаден е бил талон за изследване с бланков № 0050458, който водачът отказал да
разпише и получи. Отказът на нарушителя да подпише, получи талон за изследване
и да избере един от двата начина на изследване било удостоверено с подписа на
св. В.А.А., с което виновно е бил нарушен чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № 272931,
серия GA от 02.12.2002 г., Талон за медицинско изследване № 0050458, ЗППАМ №
2002840200802 от 02.12.2020 г., ЗППАМ № 2002840200801 от 02.12.2020 г., две
докладни записки, показанията на свидетелите Г.М., П.С., С.М.,
С.Т., В. И., които кореспондират помежду си.
Описаната фактическа обстановка в с.з. не се оспорва от адв. Х.М..
От показанията на служителя на ИАРА св. Г.М. се установява, че при
извършена проверка за спазване на ЗРА жалбоподателят е миришел на алкохол,
натоварил лодка на колесар и се придвижил от яз. "ЖР." до дома си в
с. П.. При извършената проверка от служители на Полицията същият е отказал да
бъде тестван за алкохол.
От показанията на полицейския служител св. А. се установява, че пред
дома му в с. П., където бил заварен, жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване.
От показанията на св. П.С., син на жалбоподателя, се установява, че
когато се прибрал видял служители на ИАРА и по-късно органи на МВР, които са
направили опит за тестване за алкохол, но жалбоподателят отказал.
От показанията на полицейския служител св. С.М. се установява, че
служители на ИАРА спрели водач, който идвал от язовира и поискали да бъде
тестван за алкохол. Водачът отказал да бъде тестван с техническо средство или
чрез кръвна проба и въобще не искал да бъде тестван.
От показанията на служителя на ИАРА св. С.Т. се установява, че при
извършена проверка по ЗРА, жалбоподателят не им е оказал съдействие, държал се
агресивно и арогантно, псувал, натоварил лодка и тръгнал, но лодката паднала,
качил я и пак тръгнал в посока селото, те го последвали и извикали за
съдействие органите на МВР. Водачът бил във видимо нетрезво състояние, след
30-40 минути отказал да се тества с "Дрегер",
питали го два пъти, втория път се съветвал със съпругата си, но в крайна сметка
отказал да се тества.
От показанията на св. В.И., работодател на сина на жалбоподателя, се
установява, че пред дома на жалбоподателя е видяла служители на ИАРА и
полицейски автомобил от Г., по-късно по телефона разбрала от св. П.С., че в
момента вземали проба и книжката на баща му. От тези показания не могат да се
правят решаващи изводи, тъй като свидетелят не е очевидец и препредава чутото
от св. С., който в с.з. като очевидец на проверката установява, че баща му е отказал
тестване за алкохол.
От показанията на св. М.М. не се установяват
обстоятелства, свързани с полицейската проверка за употреба на алкохол,
конкретно отказа на жалбоподателя за тестване и изследване.
От АУАН 272931, серия GA от 02.12.2002 г. се установява, че
жалбоподателят като водач на л.а. е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, не изпълнил
предписанието за медицинско изследване, отказал да получи талона за изследване
и да го получи.
От талонът за медицинско изследване № 0050458 се установява, че
жалбоподателят като водач на л.а. "Гранд Чероки"
е отказал технически тест с техническо средство и с подписа на св. А. е било
удостоверено, че жалбоподателят е отказал да подпише и получи талона както и и
да избере един от двата начина на изследване - кръвен тест или технически тест
с доказателствен анализатор, което потвърждава
показанията на св. М., според които жалбоподателят въобще е отказал да бъде
тестван.
Налице е известно противоречие между показанията на св. А. и св. М.
относно обстоятелството дали на жалбоподателят като вариант за тестване му е
бил предлаган доказателствен анализатор, но с оглед
обстоятелството, че талонът удостоверява събития към момента на изготвянето му
на датата на проверката, а свидетелите се разпитват няколко месеца след това,
съдът счита, че следва да даде вяра на писмения документ ("Думите отлитат,
написаното остава" - "Verba volant, scripta manent").
От двете заповеди за прилагане на ПАМ се установява, че принудителните
мерки са били приложени по отношение на жалбоподателя като водач на МПС-во. Не се установиха доказателства за обжалване на
двете заповеди, същите са били връчени, от което следва, че теса влезли в
законна сила.
От справка на Дирекция "НС 112" се установява в 15.05 е било
регистрирано повикване от св. С.Т. и от съдържанието на разговора с оператора
се установява, че свидетелят иска екип на Полицията, тъй като заловили
бракониер. Справката не установява конкретни факти относно управлението на МПС-во и отказа на водача да бъде тестван и изследван за
употреба на алкохол, но потвърждава показанията на свидетелите, че е било
искано съдействие от органите на Полицията.
От АУАН се установява, че св. М. е приел като час на проверката 15.22
часа, което не е в противоречие с показанията на св. М., който установява, че
полицейските служители са дошли от гр. Г. и са били на място 5-10 минути след
сигнала. Това се потвърждава от показанията на св. А., която установява, че са
заварили техни колеги от "Охрана на обществения ред". Очевидно св. М.
при съставяне на акта е съобразил като час пристигането на неговите колеги, но
като цяло този реквизит в АУАН и НП не е съществен доколкото разпоредбите на
чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват посочване само на
датата на нарушението.
От GPS справката, дадена от ИАРА да движението на л.а. "Тойота",
ползван от служителите на ИАРА, не могат да се правят решаващи изводи,
доколкото справката не дава сведения за крайната точка на маршрута, а по
отношение на дадените координати и разстояния, не могат да се правят изводи,
без да се ползват предположения. Освен това справката не дава сведение, дали
използваното средство представлява устройство, контролирано от ДАМТН по Закона
за измерванията. Това обезсмисля назначаването на експертиза, каквато бе
поискана в с.з. за проверка на данните от устройството.
В хода на съдебното производство се събраха съдебни решения по др.
дела, касаещи деятелност на жалбоподателя в миналото. Както те, така и
представените НП-я, касаят проверката на ИАРА на 02.12.20 г. по ЗРА, както и
др. проверки по ЗРА в миналото. Същите не са относими
към предмета на настоящото НП № 20-0284-002803 от 15.12.2020 г. на РУМВР К..
Наличието на някакви противоречия в свидетелските показания относно разглежданото
деяние по настоящото дело няма значение към настоящото производство, защото
съществени са тези противоречия, които са относими
към главния предмет на доказване - отказът на жалбоподателят като водач на МПС-во да бъде тестван за алкохол по всички възможни
варианти.
От цитираните и анализирани дотук доказателства от фактическа страна може
да се обобщи, че жалбоподателят е бил водач на МПС-во
и като такъв е отказъл да бъде тестван за употреба на
алкохол по способите, уредени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Тези обстоятелства не се оспорват от защитата.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че
жалбоподателят е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е правилен.
Съгласно цитираната разпоредба водач на моторно превозно средство…,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта…или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му…, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Установяването на алкохол в кръвта се установява по посочената по-горе
наредба.
Съгласно чл. 3а, ал. 1 от Наредбата установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване…, когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест. Посочените в разпоредбата два способа са
алтернативни.
Съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата отказът на лицето да попълни,
подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един
свидетел.
Тази хипотеза, която се установява чрез талона за медицинско
изследване с подписа на св. А., удостоверяващ тези обстоятелства, изключва
хипотезата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, според която отказът на лицето да му
бъде извършено установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух с доказателствен
анализатор се удостоверява с неговия подпис и се отразява от извършващия
установяването в протокола по чл. 8, ал. 5 от Наредбата, тъй като
жалбоподателят е отказал да вписва в талона всякакви обстоятелства.
Установените обстоятелства в с.з. дават основание на съда да приеме,
че според цитираните разпоредби на Наредбата, отказът на жалбоподателя да бъде
тестван и изследван за употреба на алкохол, е бил надлежно удостоверен.
Това обстоятелство също не се оспорва от адв.
Х.М..
Наложените от АНО наказания са съответни на санкционната норма и са абсолютно
определени по размер на в ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът не установи съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на НП, а и такива не се релевират от защитника както в жалбата, така и в с.з.
Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Потвърждаването на НП прави основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски съгласно
правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.
В случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 80 лв.
съгласно препращащата норма на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, предвид участието на
юрисконсулт чрез изразяване на становище.
Направените по делото разноски за явяването на св. М. в с.з. в размер
на 10 лв. следва да се заплатят от жалбоподателя по сметка на РС К..
Водим от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0284-0002803 от 15.12.2020 г. на РУМВР К., с което на жалбоподателя П.С.С. ЕГН ********** са
били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 лв. и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 24 месеца
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС К. направените по делото разноски в размер на 10 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд
гр. Стара Загора.
Районен
съдия,