Решение по дело №817/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 380
Дата: 9 септември 2019 г. (в сила от 9 септември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20194310100817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 09.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 817/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от К.И.А. против З.А.А. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 02.06.1985 г. страните сключили граждански брак, от който имат родено дете - Д. К.А., която е пълнолетна към момента. Съвместно живели до 1996 г. От 1997 г. и до момента се твърди, че живеят разделно, като контактите между тях са откъслечни и свързани основно от роденото от брака им дете.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брачната връзка между страните.

В срок не е постъпил отговор ответника.

В хода на първото по делото открито съдебно заседание страните се заявили, че желаят производството по делото да приключи чрез допускане на развод по взаимно съгласие и са предложили за одобряване споразумение със следните параметри: От брака си нямат родени непълнолетни деца; Семейното им жилище, находящо се в *******************, е собственост на съпруга и за в бъдеще ще се ползва от него; След прекратяването на брака съпругата ще запази фамилното име А.; Съпрузите няма да си дължим издръжка един на друг; Въпроси, свързани с придобито от съпрузите имущество през време на брака, те не желаем да уреждат.

В хода на делото молителите участва лично, а по същество излагат становище за основателност на молбата.

Съдът, след преценка-поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и становищата на молителите, приема за установено следното от фактическа страна:

К.И.А. и З. Ангелова Иванова са сключили граждански брак на 02.06.1985 г. в гр. Ловеч, за което е издадено акт за граждански брак № 131 от същата дата от Община Ловеч. След сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име А.. От брака на молителите на 30.11.1985 г. е родено детето Д. К.А., което се установява от ангажираното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Ловеч.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК.

Молителите се намират в брачна връзка, като са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.

В хода на процеса те са изразили своето съгласие за разтрогване на брачната им връзка, като предвид това, че са го потвърдили в хода на делото, следва да се приеме, че то е сериозно. Съгласието съдът приема, че е непоколебимо, тъй като молителите са изложили споразумение, уреждащо отношенията им след прекратяване на брака, като в хода на делото са заявили, че го поддържат.

С оглед на това, не трябва да се изследват причините за вземане на решение за прекратяване на брачната връзка.

Споразумението не противоречи на закона. От брака си молителите нямата родени деца, които не са навършили пълнолетие, чиито интереси да се съобразят при преценка редовността на споразумението.

От изложеното може да се направи извода, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на К.И.А. и З.А.А..

На основание чл. 69, ал. 2 ГПК, във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., която се възлага по-равно на молителите – по 7,50 лв. Направените от молителите разноски следва да останат в тежест на всеки един от тях, така като са сторени, с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак с акт № 131/02.06.1985 г. в гр. Ловеч между К.И.А., с ЕГН ********** и З.А.А., с ЕГН **********.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.И.А., с ЕГН **********, с адрес *** и З.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** споразумение относно последиците от прекратяването на брака, съгласно което:

От брака си нямат родени непълнолетни деца;

Семейното им жилище, находящо се в *******************, е собственост на съпруга и за в бъдеще ще се ползва от него;

След прекратяването на брака съпругата ще запази фамилното име А.;

Съпрузите няма да си дължим издръжка един на друг;

Въпроси, свързани с придобито от съпрузите имущество през време на брака, те не желаем да се уреждат.

ОСЪЖДА К.И.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брачната връзка.

ОСЪЖДА З.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брачната връзка.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: