МОТИВИ по Присъда № 2/12.01.2018 г. по
НОХД № 299/2015 г.по описа на Дупнишки РС
Дупнишка районна
прокуратура е повдигнала обвинение против Н.Н.А., роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, с основно образование, неженен, работещ, осъждан, с
адрес гр.Бобов дол, ул. „В. Коларов” № 2, вх.А, ет.2, ап.7, ЕГН **********, за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и за две престъпления
по чл. 144 ал. 3, във с ал. 1 от НК.
В обвинителният акт се сочи, че на 08.07.2014 г. в гр. Бобов дол, област Кюстендил, в
заведение, находящо се на ул. „В. Коларов” № 5, в
района около посоченото заведение, пред
и във вход „А” на блок, находящ се на ул. „В.
Коларов” № 2 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, както и че на същата дата- 08.07.2014 г. в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, в района
около заведение, находящо се на ул. „В.
Коларов” № 5, пред и във вход „А” на блок, находящ се на ул. „В. Коларов” № 2, се е заканил на Г.Х.К. ***, с престъпления против
неговата личност и против личността на
негов ближен – брат му А.Х.К. с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, както и че на 08.07.2014 г. в гр. Бобов дол,
област Кюстендил, в района около заведение, находящо
се на ул. „В. Коларов” № 5, пред и във вход „А” на блок, находящ
се на ул. „В. Коларов” № 2, се е
заканил на А.Х.К. ***, с престъпления
против неговата личност и против
личността на негов ближен – брат му Г.Х.К. с убийство, и това заканване би могло
да възбуди основателен страх от
осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал. 3, във с ал. 1 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания, предвидени в особената част на НК, в минимален размер предвиден
от закона, като съдът се съобрази със спецификата на случая и степента на
обществената опасност на деянието.
В хода на
съдебното следствие пострадалите свидетели не са конституирани в качеството им
на граждански ищец и частен обвинител, тъй като не е направено такова искане.
Подсъдимият А. е
дал обяснение, което съдът кредитира изцяло.
Адв. В. -защитник на подсъдимия пледира да бъде прието от
съда, че деянията, в които е обвинен не са
извършено от подзащитния му. Пледира да бъде
постановена оправдателна присъда.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Н.Н.А. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
работещ, осъждан, с адрес гр.Бобов дол, ул. „В. Коларов” № 2, вх.А, ет.2, ап.7,
ЕГН **********.
На 08.07.2014
година, към 21:30 часа подсъдимият излязъл да пие бира в кафе, чийто собственик
е Иво по прякор „Пиранията”. Последният е доведен
баща на свидетелите Г.Х.К. и А.Х.К.. Като
влязъл в кафето, имало доста хора. Седнал на една маса в кафенето, на която седял негов приятел от рудника и си говорили за пари,
защото предишния ден бил взел заплата. Подсъдимият поискал една още бира, като
казал на св. Т., че ще я плати по-късно. Този отговор подразнил св. Г.Х.К., който
бил видимо пиян, отишъл и седнал на масата на която седял подсъдимия и той пил
бира. Освен това между подсъдимия, който бил взел дистанционното бил включил
звука на приемника на високо, за което му била направена забележка от св. К.Т. -майка
на св. Кирилови. Под въздействието на употребения алкохол, а и поради често употребявани изрази под форма
на псувни, без да се влага дължимото съдържание, подсъдимия напсувал
свидетелката. След около 10-15 минути св. Г.Х.К. казал на подсъдимия да излезе
навън (извън заведението), което подсъдимия сторил. Той пръв излязъл, след него
подсъдимия, като почти веднага след излизането от заведението подсъдимия Н.А. усетил
един юмрук в лицето от св. Г.Х.К. в областта на окото. Подсъдимият А. не могъл
да запази равновесие, политнал и паднал на земята. Отстрани на заведението братът
на св. Г.Х.К. -А.Х.К. излязъл със секира и го ударил с тъпото на секирата по
главата. Двамата братя започнали да го бият, като в един момент подсъдимия
успял да се измъкне и започнал да бяга към
блок бл. 2, в гр. Бобов дол, в който
живее. Подсъдимият А. живее на втория етаж. Стигайки до апартамента, чукнал на
вратата и съпругата му отворила вратата.
Тъкмо влязъл в коридора на апартамента, когато св. А. и Г. Кирилови го
застигнали и издърпали. Започнали да го ритат
с шутове и да му нанасят удари с пестници слизайки надолу по стълбите до първия
етаж на входната врата на блока. На площадката на входната врата продължили да го
бият на входната врата на блока от вътрешната страна и от там дошъл втория им
баща Иво – „Пиранията“, като издърпал Г.Х.К. и А.Х.К. навън, за да преустанови побоя, а
подсъдимия заедно с Иво „Пиранята“ останали вътре. Подсъдимият
А. лежал на земята целият в кръв, а Иво
държал вратата, за да не влизат двамата братя и да продължат да го бият. Тъй
като действията на участващите в побоя били много динамични, двамата братя били
неспокойни, тъй като св. А.Х.К. и св. Г.Х.К. псували и искали да влязат да
продължат да бият подсъдимия. Последният
чул удари със секира от външната страна на входната врата на блока, с които
братята я счупили. Входната врата на блока, била от шперплат. Доведения им баща св. Иво Д.- „Пиранята“
отворил вратата, свидетелите Кирилови нахлули вътре, издърпали подсъдимия, като
го извели отвън, пред блока и продължили да го бият. Някой от присъстващите се бил обадил на полицията,
които почти незабавно отишли на място. Независимо от присъствието на полицаите
братята Кирилови продължили да се държат агресивно и арогантно, като в тяхно
присъствие продължили да го псуват, обиждали, както и да нанасят удари с ръце и крака по тялото му,
дори да препятстват полицаите да ги разтърват а св. А.Х.К. си свалил гащите
пред всички присъставщи на мястото, в това число
и пред полицаите. Подсъдимият А. лежал
на улицата, пред входната врата на блока целия облян
в кръв, в безпомощно състояние, като на нападателите си казвал „Елате ми един по един! Лихвари!“ и викал „Утепахаме!, Утпаха ме!“ но не ги
е нито заплашвал, нито пък последните са имали вид на уплашени за живота и
здравето си. Напротив, агресията на А. и Г. Кирилови била толкова силна, че не се
посвенили в присъствието на полицейските служители да нанасят побой над
подсъдимия, дори се наложило полицейските служители освен да предпазват
подсъдимия, да предпазват и себе си. Поведението им било неадекватно, като на
дрогирани, въпреки, че подсъдимия е бил пиян- същият бил в безпомощно
състояние. Предвид здравословното състояние на подсъдимия дошла линейка, която го закарала в болницата.
Цялостното поведение на подсъдимия е било такова, че го е бил страх от св.
Кирилови, тъй като същите са известни с агресивното си поведение в гр. Бобов
дол. Подсъдимият даже бягал, за да се спаси от тях, но не успял да се прибере у
дома. От събраните доказателства е видно
изключително агресивното им поведение, а именно успели да го догонят и да го
измъкнат от апартамента, за да продължат да му нанасят побой. Освен това същите
имали преимущество, тъй като били двама, а и успели преди това, още да сломят
съпротивата му, като пред заведението св. А.Х., след като видял, че брат му Г.К.
и подсъдимия Н.А. се разменят удари, при който удар св. Г.К. бил паднал, нанесъл
удар с тъпото на секира по главата на подсъдимия А.. Секирата е била поставена до контейнера, находящ се в близост до заведението и взета от св. Б., за
да я скрие, за да не ескалира побоя.
Видно от приложените
по делото 2 бр. медицинско свидетелство, издадени на името на подсъдимия от
хирург и очен лекар на 14.07.2014 г., както и от приложената епикриза,
подсъдимия Н.А. е бил в болница, считано от 09.07.2018 г. до 11.07.2014 г.,
като същия е бил приет и лекуван заради получени черепно-мозъчна травма и
мозъчно сътресение и същият, след изписването, е бил временно нетрудоспособен
за един месец. Хирургът е отбелязал, че лицето е с порезна рана в областта на
главата, хематоми в областта на двете орбити, охлузвания в долната част н торса
и сакрума и охлузвания в областта на лява подбедрица. В следствие на тези наранявания подсъдимия
депозирал жалба до Районна прокуратура гр. Дупница, в която описал случая.
Депозирани са и заявления до Началника на РУ гр. Бобов дол от подсъдимия, Г.Х.К., майката и пастрока на Г. и А. Христови
Кирилови. Г.Х.К. е приложил медицинско свидетелство, като по делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза от която е видно, че лицето е
с кръвонасядания и охлузвания по главата,
тялото (гърба и гърдите) и горните крайници. Охлузвания по дясно бедро и
коляно. Тези увреждания са причинили болка и страдание, като срокът на
възстановяване е около 15-20 дни. Механизмът на получаване на травмите е чрез
удар и натиск или падане и натиск върху тъпи предмети. По случая полицаите
посетили местопроизшествието съставили докладни записки. Снети са писмени
обяснения на заявителите и очевидци на случая. Издадени са полицейски разпореждания на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, против А.К.,
Г.К. и И.Д. да не предизвикват, участват и поддържат конфликт с Н.А.. По
отношение на подсъдимия бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство,
като производството по делото е било прекратено, тъй като преписката не е
внесена в РС гр. Дупница в 24 часовия срок за разглеждане.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ - по отделно и в
съвкупност на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, чрез
обясненията на подсъдимия, които приема както че съставляват доказателствено средство, така и в една част представляват негова защитна теза, а именно: че същия не е
проявил словесна агресия в заведението, което да е провокирало св. Г. К. да му
нанесе побой, както и че не е нанесъл удари на същия, тъй като е логично след
като двамата са излезли от заведението и му бил нанесен изненадващ юмручен удар
в областта на лицето да има самозащитна реакция и
също да нанесе удари на нападателя, което е видно от представеното св. Г. К.
медицинско свидетелство, както и от показанията
на разпитаните свидетели Д.П., М.М., Г.Я., Т.И., Н.И.,
И.С., Д.Б., К.Т., В.К., И.Т., Г.К. (чиито показания
на последните двама свидетели- И.Т. и Г.К.,
съдът не кредитира, тъй като същите са превратно пресъздадени, предвид
обстоятелството, че от Г. К. произтича сбиването му с подсъдимия, а от друга
страна св. Т., като доведен баща на св. К. се опитва да го оневини,
свидетелствайки за настъпилите събития, на които е очевидец, а по отношение на
тези, на които не е очевидец е бил запознат от св. Г.К.), както и изготвената
по делото съдебно -медицинска експертиза, приложените медицински документи, докладни
записки, разпореждания на полицейски орган, заявления, жалба, обяснения и др., свидетелството
за съдимост на подсъдимия.
С оглед на така установеното,
съдът прие, че подсъдимият А. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл. 325, ал.1 от НК и за две престъпления по чл. 144 ал. 3, във с ал. 1 от НК, като го оправда на основание
чл. 304 от НПК.
Хулиганството
е престъпление, насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се
засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия, които
явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в
значителна степен нарушават обществения ред. От субективна страна следва да
бъде налице хулиганския мотив, т.е. деецът с действията си да изразява явно
неуважение към обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред
и добрите нрави (в този смисъл: решение № 270 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1481/2011 г., II
н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева)
Обект
на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото
спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва
да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот.
Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни
действия“. Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. „Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.
„Грубо нарушение на обществения ред” има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността.
„Явно неуважение към обществото има”, когато деецът чрез действията
си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както
от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.
Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава
всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк
умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне
на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни
действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като
хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно
субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да
се осъществи и при евентуален умисъл.
За да е
реализиран съставът на чл. 325, ал. 1 НК нарушаването на обществения ред
следва да е грубо. Само по себе си явяването в пияно състояние на публично
място например не представлява хулиганство. Това, което превръща в хулиганство
нарушаването на правилата на обществото, е психичното отношение на дееца към
извършеното: неговото съзнание, че със своето поведение той подчертава неуважението
си към колектива, към обществения ред, т.е. преследва именно тази цел и
извършва непристойни постъпки, които не могат да се обяснят с други някакви
конкретни мотиви. Възможно е в някои случаи хулиганство да се извърши и при
евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга конкретна цел, допуска
това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и
своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към
обществения ред и морала (в този смисъл: решение № 302 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1527/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров).
Хулиганският мотив като задължителен елемент от
субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно
и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на
общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство
над личността на другиго (в този смисъл:решение № 600 от 16.I.1979 г. по н.о.х.д. № 619/78 г., II н.).
Поначало побоищата и телесните увреждания, извършени
по лични мотиви могат да се приемат като хулиганство, но когато се докаже, че
деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и е
съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение
към обществото (в този смъсъл: решение № 343 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г., II
н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева).
От установената по-горе фактическа
обстановка е видно, че подсъдимия А., се е опитал да се защити при нанесения му
пред заведението физически побой, като това действие не може да бъде прието, че
е израз на хулиганска проява, нито от обективна, нито от субективна страна.
Напротив, свидетелите М.П. и Я. – полицейски служители твърдят, че това е било
една махленска свада. А досежно обстоятелството, че
подсъдимия е взел брадва от вкъщи и е
заплашил св. Г.К. и А.К. с думите „Ще ви
утепам, боклуци такива! Сега ще ги изтепам тези
боклуци!“ и това е породило страх у св. Кирилови, както и възмущение у
насъбралите се хора, не се доказа по безспорен начин. Напротив показанията на
свидетелите М.П. и Я. – полицейски служители, е че А. е бил в безпомощно
състояние и е казвал „Утепаха ме!“, а не че ще ги утепа. Казвал е, че са лихвари, но това не може да бъде
възприето като заплаха. Дори има данни, че хулигански действия са извършвали
двата братя св. Г. К. и А.К.- те двамата са нанесли побой на публично място на
подсъдимия, те са счупили чуждо имущество, св. А.К. си е свалил гащите на
обществено място пред множество хора.
Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия А. по чл. 144, ал.
3, във връзка с ал. 1 от НК, е за квалифициран състав на престъплението
закана с престъпление. Обект на престъплението е конкретно физическо лице,
доколкото с разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК се защитава личната свобода на
гражданите и се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки
човек свободно и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля.
Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез
думи или действия на закана за убийство спрямо определено лице. Същата следва
да бъде възприета от това лице и да възбуди у него основателен страх за
осъществяването й. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл, като
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна.
Съдът счита, че деянието на подсъдимия не
осъществява признаците на визираното престъпление.
Обект на твърдяното престъплението е, че
спрямо А.К. и Г.К. подсъдимият е
извършил действия – отправяне на думите „Сега, че ги изтепам тие
боклуци!“, което било възприето пряко от
Г.К. и „Елате, ще ви еба майката! Ще ви утепам!“, което било възприето пряко от А.К., които думи бил изрекъл пред вх. А, на
блок, находящ се на ул. „В. Коларов“ № 2, гр. Бобов
дол.
За да бъдат обаче отправените думи възприети като закана за убийство по
смисъла на чл. 144 ал. 3 от НК, е необходимо те да са могли да възбудят
основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да е съществувало
основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните гласни
доказателства, съдът приема, че процесните думи на
подсъдимия не са били в състояние да възбудят основателен страх у заплашените,
тъй като не се доказа, че са изречени такива думи от страна на подсъдимия. Заплашването
трябва да е част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления
и да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършване на престъплението, начинът по
който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалият
да се е уплашил. Съдът прие в случая, че е възникнал битов скандал, като следва да бъде
отбелязано, че придобилите гражданственост думи, при един побой, ако подсъдимия
е изрекъл, че ще убие нападателите си, което не беше установено в хода на
съдебното следствие, при развилата се ситуация, доколкото последния не е вложил
умисъл в изречените думи, а е бил в безпомощно състояние спрямо св. Кирилови, в
които да се обективира интелектуалният момент, а
именно в съзнанието у дееца не е било налице, че отправя към пострадалите
закана с престъпление и волевият момент, т.е. подсъдимия А. не е
отправял заканата с цел да бъде възприета от жертвата и тя обективно да
е възможно да предизвика страх от нейното осъществяване. При заканата думите и
действията със застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия се
използват съзнателно и със съдържанието, което имат за разлика от скарването
същите изрази и действия се използват импулсивно, механично и имат единствено
емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят чрез
реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане
на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от
осъществяването на заканата.
Съдът има предвид и установената трайна съдебна практика, че заканата
по чл.144, ал.3 от НК следва да се преценява като такава към момента на
извършване на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на
конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Преценката дали заканата с престъпление е
могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде взета предвид
цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, евентуално
присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия.
По тези съображения съдът приема, че поради недоказаност на особения
елемент от обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за
осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е несъставомерно.
От субективна страна деянието също не осъществява признаците на
визираното престъпление. То следва да е извършено при условията на пряк умисъл
– подсъдимият А. да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, да е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици и да е искал тяхното настъпване.
По горните съображения за несъставомерност
на деянието от обективна и субективна страна съдът призна подсъдимия за
невиновен по повдигнатите му обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство по делото – 1 брой
брадва с метално острие и дървена дръжка с дължина около 60 см, която се намира на
съхранение при Климент Панев – домакин при РУ на МВР гр. Бобов дол (стр. 131)
съдът отне в полза на държавата, като постанови след влизане на присъдата в
сила същата следва да бъде унищожена по съответния ред.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.190 от НПК разноските,
сторени в хода на разглеждане на делото в размер на 150лв. (сто и петдесет лева) за съдебно-медицинска експертиза,
изготвена на ДП, и 16.63лв. (шестнадесет
лева и шестдесет и три стотинки), представляващи пътни разноски за
свидетели, сторени в хода на съдебното следствие съдът постанови, че остават за
сметка на държавата.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: