Р Е Ш Е Н И Е № 393
13. ХІІ. 2012 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на тринадесети ноември,
две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело
№1070 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Л.Н.К. ЕГН**********,*** и И.Н.Д. ЕГН**********,***, и двете с адрес за призоваване в гр. София, в
жилищен квартал Хиподрума, блок XLVIII, етаж ІІІ, апартамент
ХІІ чрез адвокат Л.И.В.-П. ЕГН**********, са предявили против
ВЕЛИНГРАДСКАТА ОБЩИНА с БУЛСТАТ
Ю000351580, представлявана от кмета И.Л.,
с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, обективно
съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на поземлени имоти №№143020, 143021, 143022 и 143003 с
площ от 7 229 м2, находящи се в землището на Велинград, местността
Тунева кория (Вескьовец), които се идентифицират със скица, издадена на 07. ІХ.
2006 година под №ФО2449, като неразделна част от решение №0139А от 23. ІІІ.
2001 година на Велинградската общинска служба земеделие, и ревандикационен иск
с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за осъждане на ответника
да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците на същите имоти.
Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковете
като неоснователни. Претендират се разноски.
Велинградският районен съд,
след преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
От удостоверение за
наследници на М.И.М., роден през 1876 година, издадено от Велинградска община
на 13. Х. 2009 година под №**********, е видно, че същият е починал на 26. ІV.
1913 година и е оставил като наследници по закон преживялата съпруга Е.И.М.,
родена на 24. Х. 1880 година, също починала на 02. І. 1967 година, дъщеря си М.М.М.,
родена на 27. VІІ. 1903 година, и синовете си И и Б. М.М. с единни граждански
номера съответно ********** и **********. М.М.М., родена на 27. VІІ. 1903
година, умира на 04. Х. 1924 година, без да остави наследници. И.М.М. ЕГН**********
умира на 18. VІІІ. 1983 година и оставя като наследници по закон сина си М.И.М.
ЕГН********** и дъщеря си Е.И.Д. ЕГН**********. Синът на И.М.М. ЕГН********** М.И.М.
ЕГН********** умира на 13. VІІ. 1995 година и оставя като наследници по закон
съпругата си М.К.М. ЕГН********** и сина си И.М.М. ЕГН**********, починал на
01. V. 2007 година. Дъщерята на И.М.М. ЕГН********** Е.И.Д. ЕГН********** умира
на 10. ІХ. 1989 година и оставя като наследници по закон съпруга си Н.В.Д. ЕГН**********,
починал на 19. Х. 2003 година и дъщерите си, ищци по настоящото дело. Синът на И.М.М.
ЕГН********** Б.М.М. ЕГН********** е починал на 03. VІІІ. 1994 година и е
оставил като наследници по закон преживялата съпруга В. Н. М. ЕГН**********,
починала на 25. VІ. 1995 година и дъщерите си М. Б. З. ЕГН********** и Елена Б.
М.-М. ЕГН**********. Удостоверението за наследници е приложено по делото.
На 20. V. 1915 година Т.П., Пещерски
мирови съдия, съставя приложен по делото нотариален акт за
признаване правото на собственост върху недвижим имот, придобит чрез
обстоятелствена проверка №33, том (книга) І-А, нотариално дело №331 от 20. V. 1915
година, с който признава Елена Михайлова Иова М. и децата й М., Иван и Б. за собственици по наследство на петнадесет
недвижими имота, измежду които нива в землището на с. Лъджене, Пещерска околия,
в местността Тунева кория, с площ от 7 400 м2, при съседи
Александър Г. Даскалов и общинска мера.
От приложено по делото удостоверение,
издадено от Велинградски общински народен съвет с изходящ №3055 е видно, че на
името на наследници на М.И.М. по основната данъчна книга на с. Лъджене за
периода 1936 – 1957 година на страница 363 има записани осемнадесет недвижими
непокрити земеделски имота, измежду които нива в местността Вескьовец с площ от
7 200 м2.
С решение, постановено на 23.
ІІІ. 2001 година под №1939А Велинградската общинска служба по земеделие
възстановява правото на собственост на наследниците на М.И.М. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на полска култура от 7 229 м2,
VІІІ категория, в местността Вескьовец, имот №143003 по картата на
Велинградското землище, при граници (съседи): имот №143006 – вътрешна река на
Държавата – Министерство на околната среда и водите; имот №143020 – други
селскостопански територии на земи по чл. 19 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи; имот №213001 – горскостопански територии на
Държавна агенция по горите – Държавно ловно стопанство „Алабак”; имот №143006 –
вътрешна река на Държавата – Министерство на околната среда и водите; имот
№143007 – полски път на Велинградска община и други селскостопански територии
на Б.Г.Д.. Към решението е приложена скица №Ф00498 от 08. VІ. 2001 година,
представляваща неразделна част от него. Решението и скицата са приложени
по делото.
По делото е приложена и скица на същия имот
№Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година, в която имотът е отразен със значително
по-голяма площ. Видно от скици на имоти №№143020 и 143022 по картата на
възстановената собственост на Велинградското землище с номера съответно К00325
и К00326 от 10. ХІІ. 2010 година, приложени по делото, имот №143022 по
картата на възстановената собственост на Велинградското землище се намира вътре
в границите на имот №143020. Трите имота №№143020, 143021 и 143022 по картата
на възстановената собственост на Велинградското землище са част от имот №143003,
така, като е отразен в скица №Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година.
До делото е допуснато
извършването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение е представено в
съда от вещото лице инженер Г.С.П. на 05. ХІ. 2012 година. Видно от
заключението, местностите Вескьовец, Вельова баня, Тунева кория и Топилото са
идентични. Процесният имот №143003 по картата на възстановената собственост на
Велинградското землище е предмет на решение, постановено от Велинградската
общинска служба по земеделие на 23. ІІІ. 2001 година под №1939А по преписка с
входящ №671 от 1991 година на наследници на М.И.М.. Процесният имот е
възстановен с решението на Велинградската общинска служба по земеделие по реда
на чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагането на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи „в съществуващи на терена стари реални
граници” по смисъла на чл. 18а от същия правилник и е описан като
полска култура от 7 229 м2, VІІІ категория, в местността
Вескьовец, във Велинградското землище, при граници и съседи, които напълно
съвпадат с конфигурацията на имота съгласно скица №Ф02449 от 07. ІХ. 2006
година. Имотът е обособен самостоятелно на терена и вещото лице установява
съществуващи на терена стари реални граници по смисъла на чл. 18а,
ал. 1 от Правилника за прилагането на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, които съответстват на графиката на процесния имот №143003 по
картата на възстановената собственост на Велинградското землище, съгласно
конфигурацията на съседите на имота по скица №Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година.
Вещото лице е установило на място остатъци от разрушени гъбарници, регистрирани
с отделни кадастрални номера по картата на възстановената собственост -
№№143021 и 143022. Вещото лице дава становище, че линиите, изчертани на скицата
като граница на тези имоти, не са топографски елементи на релефа по смисъла на чл.
18а, ал. 1 от Правилника за прилагането на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи – като имотни граници са отбелязани
конфигурацията на остатъците от гъбарниците. Правото на собственост на
посочените гъбарници е било предмет на гражданско дело №323 по описа на
Върховния касационен съд на Република България за 2000 година, завършило със
съдебно решение в полза на ищците по настоящото дело. В преписката няма данни
ищците да са уведомявани за извършени промени в графиката на имот №143003 по
картата на възстановената собственост на Велинградското землище.
В проведено на 13. ХІ. 2012
година открито съдебно заседание вещото лице заявява категорично, че границите
на имот №143003 по картата на възстановената собственост на Велинградското
землище, предмет на решение, постановено от Велинградската общинска служба по
земеделие на 23. ІІІ. 2001 година под №1939А, съвпадат с границите и съседите
на същия имот, както и с конфигурацията му съгласно скица №Ф02449 от 07. ІХ.
2006 година.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото, съдът счита, че исковете са допустими
като предявени от процесуално легитимни субекти и пред компетентен съд, а по
същество - основателни, по следните съображения:
Ищците са предявили
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за
признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на поземлени
имоти №№143020, 143021, 143022, находящи се в землището на Велинград,
местността Тунева кория (Вескьовец), доколкото тези имоти са част от имот
№143003 с площ от 7 229 м2, находящ се в землището на
Велинград, местността Тунева кория (Вескьовец), така, както е отразен в скица,
издадена на 07. ІХ. 2006 година под №ФО2449, като неразделна част от решение
№0139А от 23. ІІІ. 2001 година на Велинградската общинска служба земеделие.
Правото си на собственост по отношение на процесния имот доказват с посоченото
решение на Велинградската общинска служба земеделие. В случая, спорен е
въпросът дали поземлени имоти №№143020, 143021, 143022 са част от имот №143003.
В случай, че поземлени имоти №№143020, 143021, 143022 са част от имот №143003,
то те са собственост на ищците, тъй като този имот им е бил възстановен в съществуващи
(възстановими) стари реални граници. Изхождайки от заключението на допуснатата
техническа експертиза, съдът намира, че имоти №№143020, 143021, 143022 са част
от имот №143003. Вещото лице и в заключението си, и в открито съдебно заседание
поддържа, че на издаденото от Велинградската общинска служба земеделие решение
отговаря скица №Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година. В тази скица процесният имот
143003 е отразен по такъв начин, че обхваща в себе си трите други имота -
№№143020, 143021, 143022. Вещото лице изрично поддържа още, че не е имало
никакво основание нито да бъде издавана друга скица, нито имотната граница на
възстановения на ищците имот №143003 да бъде премествана.
В този смисъл, искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс се явява доказан
и основателен.
Съгласно чл. 108 от Закона за
собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всекиго, който я владее
или държи без основание. Фактическият състав на правната норма съдържа три
елемента, които следва да са налице, за да се уважи претенцията, а именно: 1)
ищците да са собственици на процесния имот на поддържаното от тях основание, 2)
ответникът да владее (държи) имота и 3) това владеене (държане) да е без
основание. По първата предпоставка съдът приема за доказано от решение на
Велинградската общинска служба земеделие, скица №Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година
и експертно заключение, че ищците са собственици на поземлени имоти №№143020,
143021, 143022, находящи се в землището на Велинград, местността Тунева кория
(Вескьовец), доколкото тези имоти са част от полска култура от 7 229 м2,
VІІІ категория, в местността Вескьовец, имот №143003 по картата на
Велинградското землище, при граници (съседи): имот №143006 – вътрешна река на
Държавата – Министерство на околната среда и водите; имот №143020 – други
селскостопански територии на земи по чл. 19 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи; имот №213001 – горскостопански територии на
Държавна агенция по горите – Държавно ловно стопанство „Алабак”; имот №143006 –
вътрешна река на Държавата – Министерство на околната среда и водите; имот
№143007 – полски път на Велинградска община и други селскостопански територии
на Б.Г.Д., така, както е отразена в скица №Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година. По
отношение втората предпоставка, съдът приема за безспорно установено от
писмените доказателства (скици), че ответникът лично или чрез другиго владее
процесните имоти. Ответната община и не твърди, че не владее поземлените имоти.
Следователно се установява по безспорен начин, че ответникът владее имотите и
оспорва правото на собственост на ищците. Съгласно чл. 68 от Закона за
собствеността, владението е упражняването на фактическа власт върху вещта,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Ответната община чрез
представените по делото писмени доказателства – скица №К00325 от 10. ХІІ. 2010
година, се легитимира като собственик на част от процесния имот №143003.
Осъществяваното от ответната
община владение върху част от поземлен имот №143003 обаче е без правно
основание. Както е изрично посочено в експертното заключение, не са открити
никакви основания за преместването на границата на процесния имот №143003. В
този смисъл, съдът ще осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде
владението на поземлени имоти №№143020, 143021, 143022, находящи се в землището
на Велинград, местността Тунева кория (Вескьовец), доколкото тези имоти са част
от полска култура от 7 229 м2, VІІІ категория, в местността
Вескьовец, имот №143003 по картата на Велинградското землище, при граници
(съседи): имот №143006 – вътрешна река на Държавата – Министерство на околната
среда и водите; имот №143020 – други селскостопански територии на земи по чл.
19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; имот №213001 –
горскостопански територии на Държавна агенция по горите – Държавно ловно
стопанство „Алабак”; имот №143006 – вътрешна река на Държавата – Министерство
на околната среда и водите; имот №143007 – полски път на Велинградска община и
други селскостопански територии на Б.Г.Д., така, както е отразена в скица
№Ф02449 от 07. ІХ. 2006 година.
С оглед изхода от правния
спор, ответниците дължат общо на ищците сторените от последните разноски по
делото в размер на 635.00 лева.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 108 от Закона за собствеността
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ВЕЛИНГРАДСКАТА ОБЩИНА
с БУЛСТАТ Ю000351580, представлявана от
кмета И.Л., с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, че
Л.Н.К. ЕГН**********,*** и И.Н.Д. ЕГН**********,***, и двете с адрес за призоваване в гр. София, в жилищен
квартал Хиподрума, блок XLVIII, етаж ІІІ, апартамент
ХІІ чрез адвокат Л.И.В.-П. ЕГН**********, са собственици на поземлени
имоти №№143020, 143021, 143022, находящи се в Велинградското землището,
местността Тунева кория (Вескьовец), доколкото тези имоти са част от полска
култура от 7 229 м2, VІІІ категория, в местността Вескьовец,
имот №143003 по картата на Велинградското землище, при граници (съседи): имот
№143006 – вътрешна река на Държавата – Министерство на околната среда и водите;
имот №143020 – други селскостопански територии на земи по чл. 19 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи; имот №213001 – горскостопански
територии на Държавна агенция по горите – Държавно ловно стопанство „Алабак”;
имот №143006 – вътрешна река на Държавата – Министерство на околната среда и
водите; имот №143007 – полски път на Велинградска община и други
селскостопански територии на Б.Г.Д., така, както е отразена в скица №Ф02449 от
07. ІХ. 2006 година, като ОСЪЖДА ВЕЛИНГРАДСКАТА ОБЩИНА с БУЛСТАТ
Ю000351580, представлявана от кмета И.Л.,
с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, да
отстъпи собствеността и предаде владението на посочените
имоти на Л.Н.К. ЕГН**********,*** и И.Н.Д. ЕГН**********,***, и двете с адрес за призоваване в гр. София, в
жилищен квартал Хиподрума, блок XLVIII, етаж ІІІ, апартамент
ХІІ чрез адвокат Л.И.В.-П. ЕГН**********.*** БУЛСТАТ Ю000351580, представлявана от кмета И.Л., с адрес за призоваване във Велинград на
бул. “Хан Аспарух” №35, да заплати на Л.Н.К. ЕГН**********,***
и И.Н.Д. ЕГН**********,***, и двете с
адрес за призоваване в гр. София, в жилищен квартал Хиподрума, блок XLVIII, етаж ІІІ, апартамент ХІІ чрез адвокат Л.И.В.-П. ЕГН**********, сторените по делото разноски в размер на 635.00 лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс,
озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :