№ 227
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000215 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 1544/19.01.2023г. на Г. П. С. в качеството й на синдик на
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД със седалище: гр. Провадия, ЕИК *********, срещу
решение № 547/05.12.2022г., постановено по т. д. № 739/2021г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявени от
синдика искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 от ТЗ, срещу
несъстоятелния длъжник “Торове БГ“ ЕООД /н./ и “Ив-Ян“ ООД– гр.
Провадия, ЕИК *********, за обявяване за недействителни, по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД, на плащанията на
изискуеми парични задължения в общ размер на 142 951.20лв., извършени в
периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелния длъжник в полза на
кредитора “Ив-Ян“ ООД, както следва: - плащане на сумата от 4 833,94 лв. на
16.04.2018г. по фактура № 2582 от 10.04.2018г.; - плащане на сумата от
3 600лв. от 20.04.2018г. по фактура № ********** от 10.04.2018г.; - плащане
на 04.05.2018г. на сумата от 2 700лв. (представляваща горницата над 420 лв.
до 3 120 лв.) по фактура № ********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от
2 000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от 22 251.90лв. на 18.05.2018г., двете по
1
фактура № 2622 от 04.05.2018г.;-плащане на сумата от 16 000лв. на
30.05.2018г. по фактура № 2651 от 01.06.2018г.;- плащане на сумата от
7 000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.; -плащане на
сумата от 9 200лв. на 14.06.2018г. по фактура № 2663 от 14.06.2018г.; -
плащане на сумата от 3 800лв. на 23.07.2018г. и на сумата от 4 897.82лв. на
24.07.2018г., двете по фактура № 2690 от 12.07.2018г.; -плащане на сумата от
16 400лв. на 24.07.2018г. по фактура № 2701 от 24.07.2018г.;-плащане на
сумата от 3 080лв. на 20.08.2018г., на сумата от 4 000лв. на 22.08.2018г., на
сумата от 2 000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от 4 787.54лв. на 28.08.2018г.,
всичките по фактура № 2711 от 01.08.2018г. и плащане на сумата от 36 400лв.
на 12.09.2018г. по фактура № 2751 от 12.09.2018г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите дружества „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД (в несъстоятелност) със седалище гр. Провадия, и „ИВ-ЯН“ ООД- гр.
Провадия, представлявани от управителя Янчо Колев, чрез адв. Г. А. от ВАК,
са подали общ писмен отговор с вх. № 4798/23.02.2023г., с който е изразено
становище за неоснователност на жалбата, с изложени подробни доводи и
съображения за това. На първо място, въззиваемите считат, исковата
претенция за недопустима поради подаването й след изтичане на
едногодишния преклузивен срок. На отделно основание се поддържат и
доводи за нередовност на исковата молба. По основателността на жалбата се
излагат подробни съображения за неоснователност на съдържащите се в нея
оплаквания, както по отношение договора за превоз, така и относно договора
за наем. В заключение намират, че са налице изключенията по чл. 646, ал. 5
ТЗ по отношение на всички плащания, предмет на въззивното производство.
Искането е за обезсилване на първоинстанционното решение като
недопустимо, в евентуалност, за потвърждаването му като правилно.
Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание представители на страните
поддържат съответно жалбата и отговора.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид
следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с
отменителни искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 от ТЗ от Г.
П. С. в качеството й на синдик на „Торове БГ“ ЕООД /н./ срещу
2
несъстоятелния длъжник „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД / н./ и „ИВ-ЯН“ ООД, за
обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, на множество плащания,
(подробно индивидуализирани с уточняваща молба вх № 26634/22.12.2021г.),
на изискуеми парични задължения в общ размер за сумата 165 708лв.,
извършени в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелния
длъжник в полза на кредитора „Ив-Ян“ ООД.
В исковата молба се твърди, че с решение № 734/25.07.2019г.,
постановено по т. д. № 552/2019г. по описа на Варненски окръжен съд,
обявено в ТР при АВп, по партидата на първия ответник с вписване рег. №
20190729135247, е открито производството по несъстоятелност на “Торове
БГ“ ЕООД, като същото е спряно по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, а с
последващо решение № 260293/19.10.2020г. е постановено възобновяване на
производството по несъстоятелност. Твърди се още, че в случая са налице
визираните в закона предпоставки за воденето на иск срещу ответниците за
обявяване за недействителни на извършените от длъжника “Торове БГ“
ЕООД действия и сделки, увреждащи останалите кредитори, по които
насрещна страна е вторият ответник „Ив-Ян“ ООД, попадащи в хипотезите на
чл. 646, ал. 2 от ТЗ, както и че ответниците са свързани лица по смисъла на §
1 от ДР на ТЗ.
Ответниците „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД / н./ и „ИВ-ЯН“ ООД са подали
общ писмен отговор, в който се заявява становище за недопустимост на
исковете поради предявяването им след изтичане на едногодишния
преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ от откриване на производството по
несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632,
ал. 2 ТЗ. В евентуалност, е изразено становище за неоснователност на
исковете по съображения, че процесните плащания не са извършени в
подозрителния период, предвидени в чл. 646, ал.2, т. 3 ТЗ, а именно шест
месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Ответниците са въвели своевременно в предмета на спора
материалноправни възражения по искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ, чрез
посочване на предвидените в чл. 646, ал. 5 ТЗ предпоставки, изключващи
относителната недействителност по отменителните искове. Твърди се
наличие на общата предпоставка за приложение на изключението по чл. 646,
ал. 5 ТЗ по всички плащания, а именно, че изпълнението на всяко от
3
процесните изискуеми парични задължения, произтичащи от доставки на
амониев нитрат и царевица, транспортни услуги /договори за превоз/ и наем
на склад и офис, е в кръга на обичайната дейност на длъжника, която е
търговия с торове и зърно, видно от предмета на дейност, вписан в ТР и
предвид фактически извършваните от длъжника търговски сделки,
транспортните услуги са част от комплексни правоотношения за доставка на
торове и зърно, а наетите помещения за склад и офис, за които е платен наем,
са необходими за осъществяване търговската дейност на предприятието. По
отношение на плащанията, които не са авансови, се сочи, че са извършени до
30 дни след издаване на съответната данъчна фактура – чл. 646, ал. 5 ТЗ, т. 1,
предл. второ ТЗ, а по отношение на авансовите плащания- че след извършване
на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна
услуга- чл. 646, ал. 5 ТЗ, т. 2 ТЗ.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на ОС– гр. Варна, с което отменителните искове са
отхвърлени, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна
сила в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 646, ал.
2, т. 3 вр. ал. 3 от ТЗ за направените плащания от несъстоятелния длъжник в
полза на кредитора “Ив-Ян“ ООД в общ размер на сумата от 22 756.80 лв.,
както следва: - сумата 420 лв., представляваща част от заплатената на
04.05.2018г. сума в размер на 3 120 лв. по фактура №
**********/10.04.2018г.;- сумата 420 лв., представляваща плащане,
извършено на 18.05.2018г., по фактура № 2627/10.05.2018г.;- сумата 11 656.80
лв., представляваща плащане, извършено на 12.06.2018г. по фактура №
2650/01.06.2018г.;- сумата 420 лв., представляващо плащане, извършено на
4
12.06.2018г. по фактура № 2653/01.06.2018г.; - сумата 9 000 лв.,
представляващи плащане, извършено на 14.06.2018г. по фактура №
2662/14.06.2018г.;- сумата 420 лв., представляващи плащане, извършено на
20.08.2018г. по фактура № 2723/06.08.2018г., както и - сумата 420 лв.,
представляващи плащане, извършено на 28.08.2018г. по фактура №
**********/03.09.2018г.
В обжалваната част решението е допустимо. Правото на иск е
надлежно упражнено при налице на всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, в това число и специалните такива по ТЗ.
С влязло в сила решение №734/26.07.2019 г., постановено по т.д.
№552/2019 г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособността на „Торове
БГ“ ЕООД с начална дата- 31.12.2017г., длъжникът е обявен в
несъстоятелност и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, производството е спряно.
С решение № 260293 от 19.10.2020г., вписано в ТР на 20.10.2020г.
производството е възобновено, като от този момент е започнал да тече
едногодишния срок срок по чл. 649, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по чл.
645, 646 и 647 ТЗ. Видно от представеното като доказателство по делото
удостоверение от ЕКОНТ изх. № 8602/19.08.2022г., пратката, съдържаща
исковата молба, във основа на която е образувано настоящото производство, е
изпратена с товарителница 1050473394488 на 19.10.2021 г. и е получена от
ОС-Варна на 21.10.2021 г. По делото са изискани и писмени обяснения на
деловодител от регистратура Н. А., който извършил регистрацията на
настоящата искова молба, за обстоятелствата по приемането и регистрирането
на документа. Според обясненията на деловодителя исковата молба, по която
е образувано т.д. № 739/2021г. по описа на ВОС, ТО, е постъпила чрез
пощенска пратка доставена от куриер, като товарителницата удостоверяваща
това е приложена по делото, а найлоновият плик, в който се намирала
пратката е приложен /изхвърлен/ за рециклиране.
Следователно, исковата молба е подадена в едногодишния срок по чл.
649, ал.1 ТЗ, поради което образуваното въз основа на нея производство и
постановеното по спора решение са допустими, респ. неоснователни са
съображенията и доводите на въззиваемите дружества за недопустимост на
исковото производство и на обжалваното решение.
5
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, исковете са правилно квалифицирани като такива с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. По силата на посочената норма може да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността извършено от длъжника, след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, погасяване на
изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на
изпълнението, извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл.
625 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 646, ал. 3 от ТЗ, ако кредиторът е знаел,
че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 3, е
една година, като според ал. 4, т. 1 на посочения текст от закона знанието по
ал. 3 се предполага, когато длъжникът и кредиторът са свързани лица.
Видно е от вписванията по електронните партиди на ответните
търговски дружества в ТР, воден от АВп, Я. Я. К. е едноличен собственик на
капитала и управител на “Торове БГ“ ЕООД /н./, както и на съдружник и
управител на “Ив[1]Ян“ ООД. Следователно ответниците са свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, при което релевантен за процесния казус е по-
дългия подозрителен период по чл. 646, ал. 3 ТЗ – една година преди подаване
на молбата по чл. 625 ТЗ.
Решение № 734/25.07.2019г. по т.д. № 552/2019г. по описа на ОС- гр.
Варна, с което е открито производството по несъстоятелност на “Торове БГ“
ЕООД и обявена е неплатежоспособността на длъжника, с начална
дата[1]31.12.2017г. е постановено по молба на „Илтекс“ ЕООД, подадена на
08.04.2019г. При съпоставка на датите се установява, че всички процесни
плащания в период от 16.04.2018г. до 19.12.2018г., са извършени след
началната дата на неплатежоспособността -31.12.2017г., и в рамките на
приложимия по предявените отменителни искове подозрителен период от
една година, считано от 08.04.2018г.
Тъй като страните не спорят и от приложените писмени доказателства
се установява, че с процесните плащанията са погасени изискуеми парични
задължения, следва да се приеме, че е доказано наличието на всички елементи
на фактическия състав, предвиден в чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, като по същество
спорът между страните е относно наличието на специалните фактически
състави за приложимост на изключенията, визирани в чл. 646, ал. 5, т. 1 и т. 2
6
от ТЗ, релевирани от ответниците своевременно, с материалноправни
възражения в отговора на исковата молба.
С оглед съвпадащите изявления на страните и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че само едно от процесните
пред въззивния съд плащания е основано на сключен между ответниците
Договор за наем на офис и склад от 01.03.2027г., а останалите съставляват
плащания по няколко отделни договора за превоз, свързани с доставка на
торове и зърно.
Във въззивната жалба се поддържа направеното в първата инстанция
оспорване наличието на общата предпоставка за приложение на
изключението по чл. 646, ал. 5 ТЗ по всички процесни плащания, а именно, че
изпълнението на всяко от изискуеми парични задължения, предмет на спора
пред въззивната инстанция, произтичащи от Договор за наем на офис и склад
от 01.03.2027г. и договори за транспортни услуги /договори за превоз/, е в
кръга на обичайната дейност на длъжника.
Оспорването е неоснователно.
Преди всичко следва да се посочи по отношение на факта, че
плащанията на наемна цена по Договор за наем на офис и склад от
01.03.2027г. са в кръга на обичайната дейност на длъжника- този факт е
установен между страните с оглед обективните предели на силата на
пресъдено нещо на първоинстанционното решение, влязло в сила в
отхвърлителната част по исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за
относителна недействителност на плащания по същото договорно
правоотношение, съответно за част от плащане по фактура №
**********/10.04.2018г., за плащане, извършено на 18.05.2018г., по фактура
№ 2627/10.05.2018г., плащане, извършено на 12.06.2018г. по фактура №
2653/01.06.2018г., плащане, извършено на 20.08.2018г. по фактура №
2723/06.08.2018г., както и плащане, извършено на 28.08.2018г. по фактура №
**********/03.09.2018г., всички за сумите от по 420 лв.
Видно от предмета на дейност на несъстоятелния длъжник, вписан в
ТР и предвид фактически извършваните от длъжника търговски сделки,
транспортните услуги са част от множество, сключени с трети лица
комплексни правоотношения за доставка на торове и зърно, а наетите
помещения за склад и офис, за които е платен наем, са необходими за
7
осъществяване търговската дейност на предприятието, следователно налице е
общата предпоставка за приложение на изключението по чл. 646, ал. 5 ТЗ по
всички плащания по исковете, предмет на въззивното производство.
В допълнителната искова молба представителят на ищеца е заявил
бланкетно, че оспорване истинността на представени с отговора на исковата
молба писмени доказателства № 2, № 4, № 7, № 12, № 16, № 19 и № 23,
съставляващи частни писмени документи. Оспорена е и достоверността на
датата на сключения между страните договор за наем- писмено доказателство
№ 4.
В определение № 772/27.05.2022г., постановено по реда на чл. 140 от
ГПК, с който първоинстанционният съд е обективирал констатациите си от
проверката за редовност и допустимост на исковете, както и на другите
искания и възражения на страните, предвид бланкетно заявеното оспорване от
представителя на ищеца, произнасянето по него / респ. откриването на
производство по чл. 193 ГПК/ е отложено в първото по делото открито
съдебно заседание. В съдебно заседание, проведено на 30.06.2022г., която се
явява първо открито, представителят на синдика заявява, че оспорва
подписите в документите- Приемо– предавателни протоколи от 01.06.12018г.
и 14.06.2018г. След това изявление е открито производство по чл. 193 ГПК по
оспорване автентичността на подписите на Ивайло Раднев и Янчо Колев, под
посочените документите. Краен резултат, оспорването е неуспешно, тъй като
автентичността на тези документи, е потвърдена посредством назначена от
ВОС съдебно- почеркова експертиза, но поначало то е неотносимо в тази
инстанция, тъй като тези протоколи са свързани с плащанията, по отношение
на които първоинстанционното решение не е обжалвано.
Други уточняващи твърдения и обстоятелства, освен тези, отнасящи се
до документите, за които е открито производство по чл. 193 ГПК, във връзка с
бланкетното оспорване истинността на писмени доказателства № 2, № 4, № 7,
№ 12, № 16, № 19 и № 23, не са релевирани от представителя на ищеца. В
съдебното заседание на 06.10.2022г., в което са приети и приложени по
делото представени от несъстоятелния длъжник множество товарителници за
обществен автомобилен транспорт и описи към тях, оспорване
автентичността или верността на тези документи не е заявена от ищеца.
Във въззивната жалба има оплаквания срещу доказателствената
8
стойност на товарителниците и описите, приети в с.з. на 06.10.2022г. както се
твърди, че същите поради различни недостатъци, не са годни доказателства за
сключени превозни договори. Подобни възражения обаче не са адекватни на
предприетата искова защита, която се основава на твърдения за извършени в
подозрителния период плащания на действителни изискуеми парични
задължения на длъжника към втория ответник. Данни за симулативност на
документирането и осчетоводяването на търговските сделки, от които
произтичат атакуваните с отменителни искове плащания на парични
задължения, не се установява от съвкупната преценка на събраните писмени и
гласни доказателства.
Въз основа на съвкупната преценка на многобройните, представени от
ответниците, заверени преписи от Договори за превоз на товари,
товарителници за обществен автомобилен транспорт и описи на извършени
транспортни услуги, както и от Договори за продажба на селскостопанска
продукция, и останалите събрани доказателства съдът приема за установено,
че първият ответник ответник “Торове БГ“ ЕООД /н/ системно е възлагал на
втория ответник “Ив-Ян“ ООД, да извършва превоз на стоки, които първият
ответник в качеството на продавач, е поел задължение да достави на свои
разноски и риск, на купувачите на стоките. По– конкретно- установяват се
следните обстоятелство по отношение на плащанията на изискуеми парични
задължения на длъжника към втория ответник, предмет на въззивното
производство: 1. вземането по фактура № 2582/10.04.2018г. в размер на
4 833.94 лв., произтичащо от договор за превоз- “транспортна услуга по
опис“, е платеното на 16.04.2018г.; 2. вземането, погасено чрез две плащания-
на 10.05.2018г. в размер на 2000лв. и на 18.05.2018г. в размер на 22 251.90лв.
по фактура № 2622/04.05.2018г. на обща стойност 24 251.90 лв., е дължимо на
основание договор за превоз, посочен във фактурата като “транспортна
услуга по опис“; 3. вземането, платеното на 30.05.2018г. по фактура №
2651/01.06.2018г. на стойност 16 000лв., е дължимо на основание договор за
превоз и представлява авансово плащане, като превозът е завършен на
15.06.2018г., /датата на издаване на фактура № 2665/15.06.2018г. с данъчна
основа “0“лв./, с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане е дължимо на
основание изпълнения договор за превоз; 4. вземането, платено на
12.06.2018г. по фактура № 2661/12.06.2018г., е дължимо на основание договор
за превоз и представлява авансово плащане; превозът е завършен на
9
12.07.2018г., на която дата е издадена фактура № 2690/12.07.2018г., с данъчна
основа 7 248.18лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало
дължимо на основание изпълнения договор за превоз, като е останала за
доплащане посочената във фактурата сума; 5. вземането, платеното на
14.06.2018г. по фактура № 2663/14.06.2018г., е дължимо на основание договор
за превоз и представлява авансово плащане; превозът е завършен на
12.07.2018г., на която дата е издадена фактура № 2690/12.07.2018г., с данъчно
основа 7 248.18лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало
дължимо на основание изпълнения договор за превоз, и е останала за
доплащане посочената във фактурата сума; 6. вземането по фактура №
2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7 248.18лв. произтича от договор за
превоз, завършен на тази дата, като в нея е направено приспадане и на
авансите, платени по фактури № 2661/12.06.2018г. и № 2663/14.06.2018г., с
което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание
изпълнен договор за превоз; останала е за доплащане посочената във
фактурата сума; 7. вземането, платено на 24.07.2018г. по фактура №
2701/24.07.2018г. е дължимо на основание договор за превоз и представлява
авансово плащане, като превозът е завършен на 01.08.2018г., на която дата е
издадена фактура № 2711/01.08.2018г., с данъчна основа 12 389.62лв., с което
авансът е “усвоен“ и цялото плащане е станало дължимо на основание
изпълнения договор за превоз; останала е за доплащане посочената във
фактурата сума; 8. вземанията, платени на 20.08.2018г.- 3080лв., на
22.08.2018г.- 4000лв., на 23.08.2018г.- 2000лв. и на 28.08.2018г.- 4787.54лв. по
фактура № 2711/01.08.2018г. произтичат от договор за превоз и представляват
авансови плащания за възнаграждение за превоза, завършен на 01.08.2018г.,
на която дата е издадена фактурата с данъчна основа “12 389.62лв.“, с което
авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание
изпълнения договор за превоз; останала е за доплащане посочената във
фактурата сума; 9. вземането, платеното на 12.09.2018г. по фактура №
2751/12.09.2018г. за сумата 36 400лв. съставлява задължение за
възнаграждение по договор за превоз и представлява авансово плащане, като
превозът е завършен на 31.10.2018г., на която дата е издадена фактура №
2823/31.18.2018г., с данъчно основа “156 075.76лв.“, с което авансът е
“усвоен“ и цялото плащане е станало дължимо на основание изпълнения
договор за превоз; останала е за доплащане посочената във фактурата сума.
10
Всички превози, за които е платено авансово, са реално извършени към
датите на фактурите, с които авансите са „усвоени“, а плащането по
фактурите за цена за превоз, които не са авансови, е осъществено преди
изтичане на 30 дни от съответния падеж на паричните задължения,
определяем по правилото на чл. 303 а, ал. 3 ТЗ.
По оплакванията в жалбата във връзка със своевременното оспорване
от представителя на синдика на датата на съставяне на договора за наем на
офис и склад.
Съгласно разпоредбата на чл. 181 от ГПК частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг
факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. В случая, представения от първия ответник договор за наем,
сключен между двамата ответници, е частен по своя характер документ.
Трети по отношение на него лица са всички, чиито права могат да се засегнат
от тях, а сред тях са и кредиторите на несъстоятелността. Искът на синдика е
предявен в защита на техните права, което сочи, че той може да оспорва и
датата на съставянето на документите. Договорът представлява частен
свидетелстващ документ, който няма достоверна дата. При оспорване на
момента на съставянето му от трето лице, какъвто е синдикът, върху
ползващата се от документа страна е доказателствената тежест да установи
момента на съставянето му.
В случая обаче предприетото оспорване на датата е без значение за
предмета на спора по следните съображения:
Интересът от оспорването на датата на договора синдикът вероятно
основава на неправилното разбиране, че ако правоотношението по договор за
наем, вкл. за периода по фактура № **********/10.04.2018г./ е било
неформално и не са били приложими уговорките в писмения договор относно
гратисния период за заплащане на наема, то падежът на наемната цена за
всеки от месеците от този период би настъпила автоматично, с изтичане на
съответния месец.
Законът / чл. 228 и сл. ЗЗД/ не предвижда правила относно периоди на
възникване и падежиране на задължения за наемна цена, като за тези
елементи от наемните правоотношения страните разполагат със свобода на
11
договаряне. Задължението за заплащане на наемната цена може да бъде
договорено като периодично възникващо месечно задължение или за всяка
година от срока, или като обща сума за целия срок на договора и т.н.
Наемната цена може да се дължи авансово за целия срок на договора, с падеж
определен брой дни след изтичане на периода, за който се дължи, или на
определен ден от месеца или годината т.н.
Процесното вземането на втория ответник “Ив-Ян“ ООД към
длъжника “Торове БГ“ ЕООД, погасено чрез две плащания - на 20.04.2018г. в
размер на 3 600лв. и на 04.05.2018г. в размер на 3 120лв. (предмет на
въззивното производство по това плащане е само сумата 2 700 лв.) по фактура
№ **********/10.04.2018г. на обща стойност 6 720лв., съставляваща наемна
цена за периода от месец януари 2017г. до месец април 2018г. по сключен
между страните писмен договор за наем на офис и склад от 01.03.2017г.
(приложен на лист 56 от първоинстанционното дело). Съдържанието на
фактурата относно страни, наети обекти, период на начисляване на наем, цена
и т.н., напълно съответства на уговорката в договора, в частност на Раздел III,
чл. 4, изр. второ от договора, а именно, че на наемателя се предоставя
гратисен период и първата фактура по този договор ще бъде издадена на
10.04.2018г. за наемите на офис и склад за периода м. януари 2017г. – м.
април 2018г.
Сключване и изпълнение от страна на ответните търговски дружества
на договор за наем за помещенията, посочени в писмения договор, от
началото на 2015г. до 2019г., се установява по безспорен начин от събраните
гласни доказателства– разпит на допуснати от първоинстанционния съд
свидетели Й. К. и П. И.. Двете свидетелки са бивши служители в ответните
дружества, при което следва да се отчете евентуалната им заинтересованост
от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по
правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и
непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и други събрани доказателства,
няма основание тези показанията да не се кредитират.
Договорът за наем между ответниците има достоверна дата от момента
на издаване на неоспорената данъчна фактура, в която той е посочен като
основание за издаването на фактурата и съдържанието й напълно съответства
12
на уговорките по формалното правоотношение. Тъй като фактура №
**********/10.04.2018г. е издадена не само за предходен месец, то дори и в
хипотеза на несъществуване на писмения договор преди датата 10.04.2018г., и
респ. при липса на формално правоотношение, респ. липса на уговорки за
падеж, то падежът на цялото парично задължение по тази фактура настъпва
по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Следователно, плащанията на 20.04.2018г.
в размер на 3 600лв. и на 04.05.2018г. по фактура № **********/10.04.2018г.,
с които са погасени изискуеми парични задължения на първия ответник към
втория ответник за предоставените под наем помещения /офис и склад/, наети
са осъществяване на в кръга на обичайната дейност на длъжника, са
направени преди изтичане на 30-дневния срок след падежа.
Гореизложеното обосновава крайния правен извод на въззивната
инстанция, че предявеният предпочитан осъдителен иск за реално изпълнение
на парично задължение с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо във вр.
чл. 266 ЗЗД, е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, въззивният съд прави крайния правен
извод, че се по отношение на всички процесни плащания се установява
наличието на специалните фактически състави за приложимост на
изключенията, визирани в чл. 646, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ТЗ, релевирани от
ответниците с материалноправни възражения в отговора на исковата молба,
следователно предявените искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал.
3 от ТЗ са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
Въззиваемите дружества не са представили доказателства за направени
съдебно-деловодни разноски за тази инстанция.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/
дължи и следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на
2 859.03лв. / 50 % от дължимата държавна такса за първа инстанция/, която
сума следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, IIІ- ти състав,
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547/05.12.2022г., постановено по т.д. №
739/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА “ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Сергей
Румянцев“ № 2, да заплати в полза на БЮДЖЕТА на съдебната власт, по
сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , държавна такса в размер на
2 859.03лв. (две хиляди осемстотин петдесет и девет лева и три стотинки), на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, която сума да се събере от масата на
несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14