№ 3062
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Т. Борисов
Членове:Ивайло Димитров
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511028 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението против акт на съдебния
изпълнител по изп. дело № 20228460400324 на ЧСИ с peг. № 846 при КЧСИ с район на
действие СГС, с който е оставено без уважение възражение против разноските за
адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на
взискателя и възражението му в този смисъл, както и евентуалното му възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е
приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че
поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Счита, че неправилно е определен и размера на
пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера на
задължението следва да бъде намален. Претендират се разноски в производство по
обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което
моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
1
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби при определяне на дължимите разноски и
адвокатско възнаграждение, както и че същото е определено в нормативно
предвидения минимален размер.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен
интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред
изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по
изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАНЕЛНА, поради следното:
Производството по изпълнително дело е образувано за принудително
удовлетворяване на парично вземане в размер на 1 000 000 лв. С молбата за образуване
на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие,
съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
10 000 лева.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в същата, като
задължение, са вписани и разноски по изпълнителното и такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ.
Поканата е връчена на 04.08.2022г., като в срока за доброволно изпълнение – на
18.08.2022г., дължимата сума е платена.
На 16.08.2022г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение
пред съдебния изпълнител по отношение на разноските - да бъдат редуцирани
разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидените по Наредба № 1
от 09.07.2004г., както и да бъде редуцирана и таксата по чл. 26 от Тарифата.
С обжалваното постановление. съдебният изпълнител е отхвърлил молбата на
длъжника.
Други действия по изпълнението не са извършени.
Така установеното налага следните правни изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство
/в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
2
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
По жалбата относно определените разноски за адвокатско възнаграждение
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към
датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения
посочени в чл.7, ал.2.
В конкретния случай следва да се присъди възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004г., тъй като не са извършвани някакви други процесуални действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство.
Процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия, които да
попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно - водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От страна
на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия,
освен подаването на молба за образуване на делото, в която дори не е посочен
изпълнителен способ, съгласно изискванията на чл. 428 ГПК. Сумата е платена от
длъжника в срока за доброволно изпълнение, като по делото изпълнителни действия,
касаещи удовлетворяване на паричното вземане не са извършвани. Поради това
настоящият състав приема, че на процесуалния представител на взискателя се дължи
възнаграждение само по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004г.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за
образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че
изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване
на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа
и/или правна сложност. Същото е образувано срещу Столична община, което спада
към категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна
сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото
образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200
лв.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на
разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на
длъжника и са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
3
№1/2004 г. се явява основателна – определеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до минималния размер от 200 лв.
По жалбата относно определените разноски за пропорционална такса по т.26
от ТТРЗЧСИ
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Поради това и
пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не се начисляват и събират. Пропорционалната такса по т.26, съдът
намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско
възнаграждение - в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09 г. на
III ГО на ВКС.
Към датата на образуване на изпълнителното дело, задължението по
изпълнителния лист е в общ размер от 1 045 611,11 лв., представляваща главница,
дължими лихви и разноски.
Съгласно чл. 26, б. "е" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане над
100 000 лв. се събира такса върху събраната сума, както следва - 5220 лв. + 2 на сто за
горницата над 100 000 лв. В т.27а, т.1 е предвидено, че максималният размер на
таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ не може да надвишава 1/10 от вземането. Предвид това,
таксата по т.26 възлиза на 28 958.66 лв. с вкл. ДДС и същата не надвишава
максималния размер, посочен в т.27а от ТТРЗЧСИ.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на
разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на
длъжника за намаляване дължимата по чл. 26, б. "е" от ТТР към ЗЧСИ се явява
основателна – таксата следва да се намали до размера от 28 958.66 лв.
По разноските
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери
приложение. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение,
поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в
т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той
4
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК
в случая е неприложим.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 24.08.2022г. по изп. дело № 20228460400324 по
описа на ЧСИ рег.№ 846 от КЧСИ, с район на действие СГС, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение на 200 лева поради прекомерност
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ по изп. дело № 20228460400324 по описа на ЧСИ рег.
№ 846 от КЧСИ на 28 958.66 лева с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изп.д.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5