№ ............/…………………………г. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Седемнадесети състав, в публично съдебно
заседание от двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател: М.
Иванова-Даскалова
Секретар: Оля ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело №561 по
описа за 2020г. на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215 във
вр. с чл. 190 от ЗУТ.
Делото се води по повод постъпили две жалби срещу Заповед
№1167 от 25.03.2019г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание
чл.190, ал.1, ал.2 във връзка с ал.6 от ЗУТ е разрешено на Е.Л.К. – собственик
на ПИ 10135.2552.*** и на К.С.Д. – собственик на ПИ 10135.2552.*** по КК на
гр.Варна, кв.“Изгрев“, прокарване на временен път с ширина 3,50м, обозначен със
зелени линии на скица №101/14.03.2019г. през ПИ 10135.2552.2399 с вписан
собственик в КР А.Щ.Д., покрай северната граница на имота с обща площ 145кв.м,
след което трасето продължава през ПИ 10135.2552.*** покрай северната му
граница с площ 85кв.м, за да достигне до ПИ 10135.2552.***.
Първата жалба наименована „заявление“ е депозирана на 19.02.2020г. от А.Щ.Д.
в хода на адм. дело №2734/2019г. на Адм. съд – Варна. С нея се оспорва Заповед
№1167/25.03.2019г. на Зам. кмета на Община Варна с искане за обявяването й за
нищожна. Изтъкват се данните, че в трасето на временния път попада далекопровод
от 20 000кW, който е монтиран там отпреди повече от 40 години и за който знаели както поискалите
временен път, така и Община Варна. Д. сочи, че този далекопровод не е негова, а
чужда собственост и той няма отношение към него и не може да изразява съгласие
или несъгласие за преместването му. Поради това заповедта била издадена в
нарушение на Закона за устройство на територията и иска обявяване на нищожността
й. Претендира присъждане на разходите в общ размер на 14лв. за държавна такса
за образуване на делото и за превода й. С уточняваща жалба /л.16 от делото/
твърди, че Заповед №1167/25.03.2019г. е в нарушение на чл.190, ал.3 от ЗУТ, тъй
като в трасето на временния път предвидено изцяло в неговия имот попада
далекопровода, разположен до границата с ПИ 2398. В съдебно заседание сочи, че
както е взето решение на комисията и изместено изцяло трасето на временния път
в неговия ПИ 2399 по начина показан в зелено на скицата към заповедта, пътят
отново щял да премине през ел. стълб разположен в имота му. Не било спазено
изискването в ЗУТ да бъдат съобразени ел. стълбовете и тъй като стълба попадал
в средата на трасето по заповедта, тя не осигурявала временен път до съседните
имоти с ширина 3,50м и се явявала нищожен акт.
Втората жалба е подадена от „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна на
12.01.2021г., след извършено от съда връчване на Заповед №1167/25.03.2019г. на
дружеството. В нея упълномощеният юрисконсулт излага съображения за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, за противоречие на
заповедта с материално-правните разпоредби и за несъответствие с целта на закона.
Претендира се отмяна на заповедта на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Изтъква
се, че през ПИ 2399 преминават електропровода – ВЕЛ „Вапцаров“ 20кV и ВЕЛ
„Спартак“ 20кV. В трасето на временния
път определено със Заповедта считат, че попада електропровода ВЕЛ „Вапцаров“
20кV, въздушните кабелни линии на който били изградени през 1985г., които съставлявали
част от електроразпределителната мрежа средно напрежение на дружеството и съставлявали
енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката. По отношение
на тези съоръжения дружеството за дружеството по силата на закона възникнало и
съществувало сервитутно вещно право на основание чл.60, ал.1 и ал.2, т.2 от Закон
за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ - отм./, което представлявало
сервитутна зона около съществуващите енергийни обекти. Възникнали по силата на
закона сервитутни права запазват действието си съгласно §26 от ПЗР на Закона за
енергетиката. Това възникнало по силата на закона сервитутно право върху ПИ
2399 задължавало собственика му да търпи както съоръжението съществуващо в
имота му, ката и ограниченията, свързани с него, описани в наредба №16/2004г.
за сервитутите на енергийните обекти. С оглед наличието на тези ел. обекти и
вещни права в ПИ 2399, през който се предвиждало трасето на временния път,
носителят им „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна трябвало да бъде уведомено
за започване на производството по издаване на Заповедта, а неизпълнението на
това изискване съставлявало нарушение на чл.26 от АПК. Това нарушение е
съществено, тъй като довело до издаване на акт, който не отчита и засяга енергийния
обект и сервитутите за електропроводите в ПИ 2399. Това обусловило издаване на Заповедта
в нарушение на основния принцип в чл.6 от АПК и на изискването в чл.190 ал.3 от ЗУТ за избиране на най-икономично осъществимия вариант за трасето на временния
път, без да се засягат права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта. Възприетият в Заповедта вариант за временен път засягал законно
изграден обект на дружеството, както и възникналите в негова полза сервитутни
права, в нарушение на чл190 ал.3 от ЗУТ. В съдебно заседание юрисконсулта
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В заседанието на 12.01.2021г. изтъква,
че ако изобщо технически е възможно да се осъществи преместване на ел.
съоръженията и проводите, е необходимо съгласие на дружеството, предварителни
съгласувания с др. лица, учредяване на нови сервитути в имотите, по които ще се
преместват ел. съоръженията и въздушните проводи, провеждане на административни
процедури, сключване на договори и др., което в свързано с изключително големи
разходи, които съгласно чл.73 от ЗЕ са за сметка на заинтересованите лица,
които искат преместването. В хода по същество намира за установено от доказателствата
и заключението на експертизата, че съществуващият ел. стълб попада в средата на
трасето на проектирания временен път. Изтъква установените по делото като
възможни и други по-икономични и целесъобразни варианти за трасе на временния
път, при съобразяване на съществуващото ел. съоръжение – линеен обект. Моли
заповедта да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и претендира
присъждане на разноските.
Ответникът – Заместник кмета на Община Варна се представлява от юрисконсулт,
който в молба /л.61 от делото/ изразява становище за недопустимост на жалбата
на Д. и моли да бъде оставена без разглеждане. В условия на евентуалност я
счита за неоснователна и моли да бъде отхвърлена и на ответната страна да бъдат
присъдени разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250лв.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако такъв се
претендира от жалбоподателя над минималния. При даване ход на делото изтъква,
че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като зам. кмета е оправомощен
съгласно предвидена в ЗУТ възможност за делегиране на правомощията от Кмета на
Община Варна. На място пътят стигал до ПИ 2399 на Д. и нямало път до ПИ *** и
ПИ ***, за достъп до които бил разрешен временния път. Скицата-неразделна част
към заповедта представлявала извадка от действащата кадастрална карта и
регистър и от влезлия в сила ПУП-ПУР за кв.“Изгрев“, гр.Варна от 2012г. Трасето
на временния път по заповедта било съобразено с предвижданията на ПУП за
трасето на уличната регулация. Не оспорва, че „Електроразпределение
Север“АД-гр.Варна не е уведомено за производството и не му е връчена
заповедта. Изтъква, че електрическия стълб и електропроводите на дружеството,
които попадат в ПИ 2399, не са нанесени като обекти в кадастралната карта. Депозира
писмена молба със становище /л.129/, че жалбата на дружеството е допустима, но
неоснователна. В хода по същество моли жалбата му да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Счита Заповедта за правилна и законосъобразна,
постановена в съответствие с материалните разпоредби и законовия ред и форма. Претендира
присъждане на Община Варна на разноските за депозит за експертизата и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна Е.Л.К. /собственик на ПИ 10135.2552.***/ чрез
процесуален представител в писмен отговор /л.114/ изразява възражения по
заявеното в жалбата на „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна за
характеристиките и начина на упражняване на правата върху ел. стълбовете и
проводите в процесната територия. Счита жалбата на дружеството за допустима, но
неоснователна. За административното производство се уведомявали само известните
организации и лица, съгласно чл.26 от АПК. В случая правата на дружеството не
били вписани по партидата на имота в кадастралната карта и регистър, поради
което неуведомяванет ому не съставлявало нарушение, което да опорочава
производството и административния акт. Заповедта била волеизявление за
прокарване на временен път до имоти, които нямат такъв, а имат само лице по
проектирана улица, поради което моли да бъде оставена в сила. В хода по
същество представителят му изразява становище жалбите да бъдат уважени, а
Заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на ответника за
преработване на трасето на временния път. Счита, че представения от вещото лице
в заключението трети вариант е единствения възложен и удовлетворява напълно
страните по делото.
Заинтересованата страна К.С.Д. /собственик на ПИ 10135.2552.***/ се присъединява
към становището на процесуалния представител на заинт. страна К. за отмяна на
Заповедта и връщане на преписката на ответника за издаване на нова заповед, с
преработване на трасето на временния път.
Като взе предвид становищата на страните и представителите им, преценени по
отделно и в съвкупност доказателствата и приетото по делото заключение,
съобрази разпределението на доказателствената тежест и приложимите разпоредби и
достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Административното производство по чл.190 от ЗУТ е започнало по подадено заявление
рег. № АУ123288ВН от 17.12.2018г. на Е.Л.К.
с искане за прокарване на
временен път до собствения му ПИ 10135.2552.*** по КК на гр. Варна.
В преписката е присъединено за съвместно разглеждане и заявление рег.
№АУ123288ВН_001ВН от 20.12.2018г. подадено от К.С.Д., с искане за прокарване на
временен път до имота й - ПИ 10135.2552.*** по КК на гр. Варна.
Искането за прокарване на временен път до имотите на заявителите е
разгледано на 11.01.2019г. от Комисията за определяне на
трасе за
достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване
на временен път, назначена със Заповед №2355/04.07.2016г. и
допълнена със Заповед №0969/06.04.2017г. и Заповед №2266/20.06.2018г. на Кмета
на община Варна. В т.1-2 на Протокол №1/11.01.2019г.
Комисията взела решение за допускане на процедура за прокарване на временен път
с ширина 3,5м до ПИ 10135.2552.*** и ПИ 10135.2552.***
по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ по трасето на улица с о.т.1852 – 1851 – 1850
– 1849 – 1848 по ПУП-ПУР, като се засягат части от ПИ 10135.2552.2399 за площ
от 73кв.м и от ПИ 10135.2552.2398 за площ от 78
кв.м, след което пътят продължава през ПИ 10135.2552.***, от който се засягат
80кв.м за да се достигне до ПИ 10135.2552.***.
С писмо рег. №АУ123288ВН_002ВН от 16.01.2019г. и с писмо рег. № АУ123288ВН_003ВН от 04.02.2019г.
заявителите и собствениците на обслужващите имоти са уведомени за решението на
Комисията в Протокол №1/11.01.2019г.
Срещу него постъпило възражение рег.№ АУ123288ВН_011ВН/11.02.2019г. от
собствениците на обслужващия ПИ 10135.2552.2398. Един
от основните доводи във възражението е, че в средата на предвиденото трасе на
временния път попада съществуващ бетонов стълб – част от електроразпределителната
мрежа. Възражението е разгледано на 15.02.2019г. на заседание на Комисията,
която взела решение да го уважи, което е обективирано в т.3-1 от Протокол
№3/15.02.2019г. Предложено е трасето на временния път да се измести на юг и да
преминава изцяло през ПИ 2399 на Д., след което да преминава през ПИ *** на Е. К.
и да достигне до ПИ *** на К. Д.. Във връзка с данните за наличие на
съществуващ в процесната територия на обект от електроразпределителната мрежа,
който е собственост на „Електроразпределение Север“ АД -гр.Варна, което е
носител по закон на вещни права в площта, в която са разположени трасетата на
ел. мрежата за високо напрежение, Комисията не е предприела уведомяването му за
започналото административно производство по прокарване на временен път с
възможност за участие и становище при определяне на трасето.
За решението по т.3-1 от Протокол №3/15.02.2019г. на Комисията е изготвено
и изпратено писмо рег. № АУ123288ВН_012ВН от 25.02.2019г. до заявителите и до собствениците
на служещите имоти.
От доказателствата в административната преписка се установява, че уведомлението
е връчено на заявителите Е. К. и К. Д. на 27.02.2019г. Изпратеното на
собственици на ПИ 2398 - Милен и Антоанета Иванова уведомително писмо е връчено
на 08.03.2021г., а до Н В писмото е
върнато от оператора непотърсено.
Писмото до жалбоподателят Д. за решението на комисията за промененото трасе
е изпратено на известния на ответника адрес – гр. Варна, кв. Иван Рилски № 27,
вх. А, ет.4, ап.62, но е върнато от пощенския оператор в цялост с отбелязване
„преместен“. Поради това е предприето уведомяването му по реда чл.26 вр. с
чл.18а, ал.10 от АПК – чрез залепване на обявление на имота и на таблото за
обявления в Община Варна, за което е съставен надлежен протокол /л.31 от
преписката/. В обявлението е посочена възможността срещу решението на общинската
Комисия да се депозират възражения в 7-дневен срок от поставянето му - до
13.03.2019г., изчислен съобразно залепване на обявлението на 06.03.2019г.
След изтичане на срока, тъй като не постъпили възражения срещу приетия от
помощната комисия вариант за трасе на временния път до ПИ 10135.2552.*** и ПИ
10135.2552.*** по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, преписката е докладвана на Заместник-кмета
на Община Варна - Пейчо Пейчев, на който Кмета на Община Варна със Заповед №
0657/13.03.2017г. предоставил функциите си по ЗУТ.
На 25.03.2019г. зам.-кмета на община Варна Пейчо Пейчев издал Заповед №1167/25.03.2019г., с която въз основа на
заявленията, влезлия в сила ПУП-ПУР на жк“Изгрев“ и цитираните по-горе решения
на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за
учредяване на право на преминаване и прокарване на временен път, на основание чл.190,
ал.1, ал.2 във връзка с ал.6 от ЗУТ разрешил на Е.Л.К. – собственик на ПИ
10135.2552.*** и на К.С.Д. – собственик на ПИ 10135.2552.*** по КК на гр.Варна,
кв.“Изгрев“ прокарване на временен път с ширина 3,50м, обозначен със зелени
линии на скица №101/14.03.2019г. през ПИ 10135.2552.2399 с вписан собственик в
КР А.Щ.Д., покрай северната граница на имота с обща площ 145кв.м, след което
трасето продължава през ПИ 10135.2552.*** покрай северната му граница с площ
85кв.м, за да достигне до ПИ 10135.2552.***.
За тази заповед с указания за реда и сроковете за оспорването й Д. е
уведомен с писмо рег. № АУ123288ВН_014ВН от 09.05.2019г., което получил на
13.05.2019г. лично срещу подпис, видно от отразяването на обратната разписка
/л.24 от преписката/. Обявление със същото съдържание, адресирано до него е
публикувано и на електронната страница на Община Варна на 08.05.2019г. и на
същата дата е поставено и на таблото за съобщения в общината. В обявлението е
посочен и срок за обжалване на административния акт – до 22.05.2019г., който е
14-дни от датата на обявяването. От доказателствата и изявленията на страните
се установява, че Д. не е оспорил с жалба заповедта в 14-дневния срок от
личното му уведомяване за нея на 13.05.2019г.
Няма спор между страните, че Заповед №1167/25.03.2019г. не е връчвана на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна във връзка с притежаваните от него в
собственост върху енергийни обекти, разположени в в процесната територия и
свързаните с тях вещни права върху имотите.
В указания срок жалби не постъпили жалби от участващите в производството
физически лица – собственици на имотите за които се учредява временния път и
през които преминава трасето му, поради което административният орган приел, че
на 28.05.2019г. Заповед №1167/25.03.2019г. е влязла в сила и инициирал производство
по определяне на оценка за обезщетение на площта от имотите, която попада в
трасето на временния път. Взето е Решение №22 по Протокол №8/21.08.2019г. от
Комисията по чл.210 от ЗУТ, с което е определена оценка на засегнатите площи и
определяне на размера на обезщетението за тях. В хода на образуваното адм. дело №2734/2019г. в Административен съд-Варна по
оспорването на оценката, от Д. като собственик на 10135.2552.2399
е направено искане от съда Заповед №1167/25.03.2019г. да
бъде прогласена за нищожна.
Последното е дало основание за образуване на настоящото съдебно
производство – адм. дело №561/2020г., тъй като възможността за оспорване на
административните актове е безсрочна по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК и
предвид обстоятелството, че Заповед №1167/25.03.2019г. не е била предмет на съдебен
контрол.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя Д. и данните от адм. дело
№2734/2019г. за наличие в трасето на временния път, разрешен за прокарване със Заповед
№1167/25.03.2019г. на ел. стълб и кабелни линии от електроразпределителната
мрежа, с оглед правото на собственост и ограничено сервитутно вещно право на „Електроразпределение
Север“АД-гр.Варна му е връчена Заповед №1167/25.03.2019г. за запознаване с
указания за възможността за оспорването й, което право то упражнило в срок с
искане за отмяна като незаконосъобразна с жалбата, която е приета за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
Представляващият жалбоподателя „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна
юрисконсулт заявява в жалбата, че в трасето на временни път разрешено със Заповед
№1167/25.03.2019г. попада въздушен електропровод „Вапцаров“ 20 кV и стълб,
които са актив на дружеството отразени в счетоводството му, чието разположение
със сервитутната зона онагледява на комбинирани скици.
По искане на страните по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието по делото и съдът го кредитира като компетентно и обективно,
тъй като е основано на специалните знания на вещото лице – инженер-геодезист,
на материалите по делото и на извършен от него оглед на място и на геодезическо
заснемане със специална апаратура и точно установяване на разположението на
съществуващите на място енергийни обекти.
Вещото лице констатира, че точните координати на електрическия стълб
разположен изцяло в ПИ 2399 на жалбоподателя Д. са Y = 696160.26 , X
= 4790921.74. Означава го на скиците
към СТЕ означава с условен знак Е2. Стълба бил с височина 10м, забит дълбоко в
земята, без бетонова основа, с форма на шестограм с диаметър около 0,40м. на
ниво терен и представлявал съоръжение към въздушен електропровод от ВЕЛ
„Вапцаров“ 20 kV. Спрямо външния си контур отстоял южно на около 1,40м от северната граница
на ПИ 2399, която е общата му граница с ПИ 2398.
Вещото лице сочи, че стълбът попада в трасето на временния път определено
със Заповед №1167/25.03.2019г., на което съобразно ширината му от се намирал
почти в средата му. На комбинирана скица №2 представя разположението на стълба
спрямо границите на временния път по скицата към заповедта – че попада на
отстояние от 1,40м от края на временния път към ПИ 2398 и на 1,70м отстояние от
другия край на пътя към ПИ 2399.
За електрическият стълб експерта установява, че за първи път е отразен в
ЗРП от 1987г. (л.80 от делото), но не е нанесен съвсем точно. Тъй като като основа
на действащата за прилежащата територия кадастрална карта са използвани данни
от два предходни кадастрални плана, които са неодобрени - КП от 1973г. и КП от
1999г., където господстващите и обслужващите имоти са обозначени с различни
кадастрални номера, съществуващият на място стълб на електропреносната мрежа не
е нанесен в актуалната Кадастрална карта на гр. Варна. Той е елемент от линеен
обект – електропровод 20kV, за който все още не е изработена специализирана
кадастрална карта.
В заключението вещото лице отразява, че според ел. схемата на одобрения
през 2012г. ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“ всички надземни елементи на съществуващата
електрическа мрежа се предвижда да се инсталират под земята и да се разположат
в трасетата на предвидените с този устройствен план улици. Трасето на временния
път по Заповедта попадало в трасето на предвидената по влезлия в сила ПУП-ПУР
от 2012г. улична регулация, която не е приложена на място. Тази новопредвидена
улична регулация онагледява в червено на комбинирана скица №3 към заключението.
Заключението на експерта е, че графичната част на приложената към заповедта
скица напълно съответства на нейната разпоредителна част. При съпоставка на
одобрения вариант за трасето на пътя по Заповедта и първия разработен вариант
по решението взето по Протокол №1/11.01.2019г. на Комисията вещото лице установява,
че при първоначалния вариант за трасе не се засяга стълба от електропреносната
мрежа.
Поради това заключава, че първия вариант на трасето, при който ел. стълба
не се засяга, е по-целесъобразен спрямо втория, който е одобрен със Заповедта,
при който стълба попада почти в средата на ширината му.
Еспертизата представя като възможен и трети вариант за трасето на временния
път, който е онагледен на комбинирана скица 4 ведно с одобрения със заповедта и
с първоначалния вариант. При този трети вариант се запазвала ширината на
временния път от 3,50м, каквато е по Заповедта, дължината му щяла да е 65,54м и
цялата заета от пътя площ по цялото трасе възлизала на 233кв.м. Преимущество на
този вариант било, че при реализирането му електрическият стълб оставал извън
трасето на пътя и в него попадали 81кв.м от обслужващия имот 10135.2552.*** – каквато
била засегнатата площ по обжалваната заповед, а от обслужващите ПИ
10135.2552.2398 и ПИ 10135.2552.2399 се отнемали еднакви
по размер площи от по 76кв.м от всеки.
С протоколно определение от 03.11.2020г. съдът е приел за безспорно
установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че за процесната
територия на жк „Изгрев“ на град Варна, в която попадат ПИ 2399, ПИ *** и ПИ ***
и трасето на временния път одобрено със Заповедта има влязъл в сила ПУП-ПУР от
2012г., както и че съществуващият на място път преминава край ПИ 2399, но не
достига до ПИ *** и ПИ ***, до които ПИ *** и ПИ *** на място няма изпълнен път
за транспортен достъп.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбите са процесуално допустими.
С жалбата на А.Щ.Д. Заповед № 1167/ 25.03.2019г. на Зам. кмета на Община
Варна се оспорва единствено с доводи за нищожност, което, при безспорно наличие
на вещни права върху ПИ10135.2552.2399 в ж.к. „Изгрев“ на гр. Варна, и по аргумент
от чл. 149, ал.5 от АПК я прави процесуално допустима, както се посочи по-горе
в изложението.
Предвид обстоятелството, че „Електроразпределение Север“ АД като носител на
сервитутно право върху ПИ10135.2552.2399 и собственик на попадащия в трасето на
временния път електрически стълб – част от
електропреносна мрежа електропровод 20
kV, не е уведомявано за откриване на административното производство по
чл.190 от ЗУТ и за акта, с който същото е приключило, а е узнало за издаване на
Заповед № 1167/ 25.03.2019г. едва в хода на
настоящото съдебно производство, както и предвид обстоятелството, че
своевременно е депозирало жалба срещу заповедта, то същата се явява процесуално
допустима. Изложените в нея доводи по естеството си са такива за
незаконосъобразност на акта.
След като с жалбите се оспорва един и същ административен акт - Заповед
№1167/25.03.2019г. на зам.-кмета на община Варна, те се разглеждат в едно
производство за постановяване на общо решение по аргумент от чл.162, ал.3 от АПК. Съдът съобрази, че със Заповед №1167/25.03.2019г. се разрешава прокарване
на временен път с трасе през ел. стълба от мрежата, разположени в ПИ 10135.2552.2399,
които са собственост на „Електроразпределение Север“ АД-Варна и във връзка с
които то притежава ограничени вещни права в процесната територия. Това е
административен акт, който засяга неблагоприятно правата и интересите на това
юридическо лице, както засяга собствениците на служещите имоти. Поради което
дружеството е следвало е следвало да бъде уведомено и да участва в
административното производство като заинтересовано лице и да му бъде връчена
Заповедта с възможност да я оспори. Като не е предприето връчване на Заповед
№1167/25.03.2019г. на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, неправилно
административният орган е приел, че тя е влязла в законна сила след като е
изтекъл срока за обжалването й от заявителите и другите засегнати
неблагоприятно заинтересовани лица. Заповед №1167/25.03.2019г. не е придобила
нужния правен стабилитет и по отношение на подадената в срок и при наличие на
правен интерес жалба от дружеството срещу нея, съдът дължи проверка за
законосъобразността й на всички основания предвидени в чл.146 т.1-т.5 от АПК
които са свързани с оплакванията за унищожаемостта й, а не само по оплакванията
на жалбоподателя Д. за нищожността й.
Предвид различното естество на аргументите, с които оспорващите атакуват
административния акт, следва при постановяване на съдебното решение да се
съобрази разликата между нищожен и унищожаем административен акт възприети в съдебна
практика, доколкото АПК не съдържа легални определения за тях. В теорията и в
съдебната практика е прието, че нищожни са актовете, които противоречат на
основанията за незаконосъобразност на административните актове по чл.146 от АПК,
но само когато порокът засягащ актът е толкова тежък и съществен, че води до
невъзможност той да прояви правните си последици. Некомпетентността на издателя
на административния акт по материя, място и степен е винаги основание за обявяването
му за нищожен. Такова основание е и издаването на акта при неспазване на
задължително изискуемата от закона форма, както и когато, макар и формата да е
привидно спазена, материализираното в съдържанието му волеизявление на
компетентния административен орган е толкова неясно или противоречиво, че на
практика изпълнението на акта е напълно невъзможно. Видно от чл.146, т.3 от АПК, основание за отмяна на незаконосъобразен акт е и допуснато нарушение на
административно-производствените правила, но не всяко нарушение, а само
същественото. С оглед изложеното, същественото нарушение на административно-производствените
правила ще представлява основание за нищожност на административния акт само в
краен случай – когато разписаната административна процедура за издаването му до
такава степен е опорочена, че на практика е липсваща, при което волеизявлението
на административния орган е опорочено до степен, че не би могло до доведе до
възникване на целените с него правни последици. Противоречието на акта с
материалните разпоредби е основание за нищожността му единствено в случаите, в
които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му, както и когато с
издаването му са погазени основополагащи правни принципи.
Обжалваната Заповед №1167/25.03.2019г. е издадена от компетентен орган.
Постановена е при прилагане на предвидената в §1, ал.3 от ДР на ЗУТ възможност
за делегиране на правомощия от страна на
кмета на общината на заместниците му, като в разглеждания случай се касае за
правомощия на кмета на общината по чл.190, ал.6, предл. ІІ-ро от ЗУТ. Те са
делегирани на издателя на обжалваната заповед – зам.-кмета Пейчо Пейчев със Заповед
№ 0657/13.03.2017г. на Кмета на община Варна, приложена на л.31 от делото. С
оглед изложеното не е налице основанието по чл.146 т.1 от АПК за обявяване на
заповедта за временен път за нищожна.
Заповедта е издадена при спазване на изискванията за формата и съдържанието й – постановена е като писмено волеизявление със съответните
реквизити и съдържа подробно изложение на фактическите и правните
основания за издаването ѝ, като трасето на временния път е представено на скицата, която е
неразделна графична част от нея. Мотивите към заповедта кореспондират с разпоредителната й част и с графичната
част към нея. Волеизявлението на издалият я административен орган е конкретно и
ясно формулирано и не предполага различно тълкуване и не води до неяснота и
невъзможност за изпълнението му. Поради това не са налице предпоставки за
прогласяване нищожността на заповедта на основание чл.146, т.2 от АПК.
Волеизявлението обаче е непълно, тъй като не съдържа данни за всички обекти и
субекти, които разрешеното трасе на временния път засяга. Ел. стълб и мрежа не
фигурират в скицата към заповедта. Собственика им - „Електроразпределение
Север“ АД-Варна не фигурира сред адресатите в разпоредителната част на
Заповедта, които разрешения за прекарване временен път засяга неблагоприятно.
Поради това макар формално да съответства на изискванията за форма и
съдържание, поради непълнотата на волеизявлението по отношение на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна и неговите обекти обосновават извод за наличие на основание по
чл.146, т.2 от АПК за отмяната му.
Заповед №1167 е издадена на 25.03.2019г., т.е. при действието на ал.4 и
ал.5 от чл.168 от АПК /публикувани в ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./,
съгласно които съществено нарушение на административно-производствените правила
при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт (ал.4),
а когато съдът установи наличието на такова нарушение на административно-производствените
правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4
и 5 (ал.5) от АПК. Тези разпоредби са отменени с измененията на АПК, обнар. ДВ,
бр.15/19.02.2021г., когато настоящото съдебно производство е висящо, поради
което съдът дължи служебна проверка за всички основания по чл.146, т.3, т.4 и
т.5.
Основателни и доказани са оплакванията на „Електроразпределение Север“
АД-Варна за наличие на основание за отмяната й по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Административното производство е проведено при съществено нарушение на
административно-производствените правила. Дружеството е заинтересована страна,
която в нарушение на процедурните правила не е била уведомена за започването на
административното производство по заявленията за разрешаване на временен път,
въпреки данните за наличие в процесната територия на стопанисвани от него ел.
стълб и преносна мрежа. Като не му е предоставена възможност да се запознае с
актовете на помощния орган – Комисията и да направи възражения, да депозира
становища и доказателства е допуснато нарушение на процедурните правила, което
в случая е съществено, тъй като е довело до непълно изясняване на всички факти
и обстоятелства, които са от съществено значение за постановяването на правилен
и законосъобразен административен акт. Нарушението на правилата с неуведомяване
на дружеството за производството е обусловило разрешаването на прокарване на
временен път с трасе, което не е съобразено с наличието на електрически стълб,
който е елемент от електропреносна мрежа, от електропровод 20 kV. В резултат на
нарушението съществуващият на място в ПИ 2399 на Д. ел. стълб попада почти в
средата на ширината на разрешеното от административния орган със Заповедта трасе
за временния път, което противоречи на материалните изисквания в ЗУТ в чл.190,
ал.3 от ЗУТ за съобразяване на разположението на съществуващите на място
сгради, др. обекти и съоръжения, както и дълготрайни декоративни дървета. Изискването
на ЗУТ е когато временен път се разрешава по административен ред, за него да се
избере това трасе от възможните варианти, който е най-удобен, лесно осъществим
и икономичен начин за заявителите и за засегнатите лица, с оглед имотите и
обектите в прилежащата територия. При данните за наличието на ел. стълб в процесната
територия във възражението срещу първия вариант на трасето, одобрен с Решение
№1-2 от Протокол №1/11.01.2019г. на Комисията, тя е следвало да предприеме допълнителна
проверка на място за изясняване на точното местоположение на ел. стълба, което
е от значение при определяне на най-икономично осъществимото за всички
заинтересовани лица трасе.
В производството са нарушени изискванията в чл.26 от АПК, чл.35 и чл.36 от АПК, административните органи както да уведомят всички заинтересовани страни, така
и да изяснят обстоятелствата и да събират доказателства, вкл. и служебно, за фактите,
които са от съществено значение за правилното и законосъобразно волеизявление. След
като няма ограничение в специални разпоредби, което да препятства такава
проверка, Комисията като помощен орган в производството по чл.190 от ЗУТ да провери изнесеното във възражението срещу
първия вариант, да съпостави първия и др. възможни варианти при отчитане на
реалното и точно разположение на ел. стълб и др. обекти на място и едва след
това да вземе решение за трасето на временния път на органа, който издава акта
по чл.190, ал.6 ЗУТ.
Както няма спор между страните и установява и вещото лице в заключението, трасето
на временния път по заповедта е разположено в уличнорегулационните граница на проектираната
по ПУП-ПУР от 2012г. улица о.т.1852 през о.т.1851 по о.т.1850 и о.т.1849 и
продължава в посока на североизток. Налага се извода, че Заповедта отговаря на
изискването в чл.190, ал.3, изр.1 от ЗУТ временния път да следва по възможност
новите улици предвидени в ПУП. Разрешеното с нея трасе обаче не отговаря на
другото императивно изискване в чл.190, ал.3, изр.2 от ЗУТ -
временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. По
аргумент от това изискване за съобразяване на трасето на временния път с
обектите от сгради до дълготрайните декоративни дървета, безсъмнено то следва
да се съобразява и с елементите на линейните обекти – ел. стълбове, електропроводи
и т.н., с оглед техния траен характер и характеристики на обекти, които се
изграждат и поддържат по специален ред със строителни книжа, по отношение на
които собствениците им, които са лицензирани по нарочен ред юридически лица
притежават по силата на закона вещни права и севритути с фиксирани граници на
терена. Следователно материалният закон е приложен неправилно и със
волеизявлението е разрешено прокарване на временен път, без да се отчита
наличния на място обект на електропреносната мрежа, който попада във втория
вариант на трасето, който неправилно е бил приет като по-икономично осъществим
от първоначалния от помощната комисия. Показания от вещото лице в заключението
като възможен и трети вариант за трасе, който е по-икономично осъществил и от
първоначалния приет от помощната комисия кореспондира с извода за допуснати
съществени нарушения на процедурните правила като не са изяснени всички факти и
обстоятелства, от значение за постановяването на правилен и законосъобразен
акт. След като в трасето на проектираната улица по влезлия в сила ПУП-ПУР от
2012г. има три възможни варианта за трасе на временния път, два от които не засягат
съществуващия на място електрически стълб, Заповедта с която е разрешено
прокарването му с трасе през този обект, премахване на който е свързано с
изместване на трасето на електропроводите, за което е необходима промяна в
границите на ограничените вещни права свързани с обслужващите ги сервитути не е
нито бързо, нито лесно, нито икономично осъществимо и кореспондира с извода за
противоречие на заповедта с материалните изисквания на ЗУТ и с целта му, за
постигане на която е предвидено издаването на адм. акт по чл.190 ал.6 от ЗУТ.
Основателно и доказано е оплакването в жалбата на дружеството, че заповедта е издадена в несъотвествие с основня
принципи за съразмерност в в чл.6 ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Запазването на
електрическия стълб в трасето на временния път би довело до невъзможност
трасето да се ползване за транспортен достъп с МПС, какъвто заявителите са
поискали да им се осигури. Изместването на стълба и на ел. мрежа е свързано със
значителни разходи и зависи изцяло от вземането на решение за такова от
собственика на мрежата - „Електроразпределение Север“ АД-Варна, от значителни
инвестиции от негова страна и съгласие на други на брой органи и субекти и
провеждане на многобройни процедури, което обезсмисля идеята на законодателя
чрез акта на административния орган по чл.190 от ЗУТ да се осигури бързо и
икономично на заявителите временен път до имотите им, които нямат такъв.
Съгласно чл.6 ал.4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът
е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е
осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото,
което в разглеждания случай не е спазено. Поради това заповед не е съобразена и
с целта на закона, което е основание за отмяна по чл.146, т.5 от АПК.
Горните мотиви налагат извод, че атакуваната заповед не е нищожна на нито
едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, тъй като не е засегната от толкова
съществен порок, който да я опорочава до степен на нищожност. Констатираните
пороци обаче водят до извода, че е незаконосъобразна и е налице основание по
чл.146, т.2, т.3 , т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна и на основание чл.173,
ал.2 от АПК, преписката следва да се върне на административният орган за ново процедиране
и произнасяне на акт за временен път, при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на спора, своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски в полза на „Електроразпределение Север“ АД се явява основателна. Съдът
следва да осъди Община Варна да заплати в полза на този жалбоподател сума от 700лева,
от които 50 лв. за внесена държавна такса, 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 350 лв. – за депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл. 143, ал.1
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1167/25.03.2019г. на Зам.
кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.1, ал.2 във връзка с
ал.6 от ЗУТ е разрешено на Е.Л.К. – собственик на ПИ 10135.2552.*** и на К.С.Д.
– собственик на ПИ 10135.2552.*** по КК на гр.Варна, кв.“Изгрев“, прокарване на
временен път с ширина 3,50м, обозначен със зелени линии на скица
№101/14.03.2019г. през ПИ 10135.2552.2399 с вписан собственик в КР А.Щ.Д.,
покрай северната граница на имота с обща площ 145кв.м, след което трасето
продължава през ПИ 10135.2552.*** покрай северната му граница с площ 85кв.м, за
да достигне до ПИ 10135.2552.***.
ВРЪЩА преписката на Зам.-кмета на Община Варна за ново
процедиране и произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД -гр.Варна с ЕИК ********* сума в размер на
700/седемстотин/лева, включваща 50лв. за внесена държавна такса, 300лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 350 лв. – за депозит за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на А.Щ.Д. ***
с искане за обявяване нищожността на Заповед №1167/25.03.2019г., на Зам. кмета
на Община Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщеаването му на страните с касационна жалба по реда на
глава ХII от АПК.
СЪДИЯ: