Присъда по дело №33/2016 на Окръжен съд - Разград

П Р И С Ъ Д А

№ 7

гр. Разград, 09 март 2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.А.

                                                                                                       М.Ч.

 

секретар М. Н., с участието на прокурора Е. Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев нохд №33 по описа за 2016 година,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Б.Ф.Х., родена на ***г***, българска гражданка, с начално образование, омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН ********** за виновна в това, че:

1. В периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2012 г. в гр.Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица, действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, съответно:

за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.- данък в размер на 1 020,24 лв.,

за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.- данък в размер на 2 231,57 лв.,

за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. -данък в размер на 1 042,73 лв.,

или общо данъчни задължения в размер на 4 294, 54 лв., като не е подала,  изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от ЗДДФЛ, годишни данъчни декларации:

- за времето от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г. - за придобиване на доходи през 2009 г. в размер на 11 089, 56 лева;

за времето от 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. - за придобиване на доходи през 2010 г. в размер на 24 235, 65 лева;

за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. - за придобиване на доходи през 2011 г. в размер на 11 334, 03 лева;

в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ за облагаемите си доходи от източници в чужбина по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и чл.36 от ЗДДФЛ, с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал.2 НПК, 36 и чл. 58а, ал. 4 НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК я ОСЪЖДА на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

2. В периода от 10.09.2010 г. до 30.09.2011 г. в гр. Разград, , в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание - молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете, подадена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград на основание чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца с вх. № 5069/10.09.2010 г., в която е декларирала, че за периода м. септември 2009 г. до м. август 2010 г. няма доходи, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари - сумата от 420 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане" - София, с намерение да го присвои, с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, 36 и чл. 58а, ал. 4 НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК я ОСЪЖДА на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66 НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

На основание чл. 23 НК определя общо наказание в размер на по-тежкото - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. 

На основание чл. 66 НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

ОСЪЖДА Б.Ф.Х. ***, с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Агенция за социално подпомагане София сумата 420 лв. - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.09.2011 г. до окончателното им заплащане.

  ОСЪЖДА подсъдимата Б.Ф.Х. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 1 454, 61 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, от които направени от ОД на МВР – 1088, 85 лв., от Прокуратурата на Р България – 108 лв. и от ОП Разград – 257,76 лв.

ОСЪЖДА подсъдимата Б.Ф.Х. да заплати по сметка на ОС Разград сумата 50 лв. – държавна такса върху гражданския иск.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране пред Апелативен съд Варна в петнадесетдневен срок.

 

 

СЪДИЯ:                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                      2.

Делото е образувано по внесен, с вх. №524/05.02.0216 г., обвинителен акт на ОП Разград (по ДП №330 ЗМ-260/2015 г. по описа на ОД на МВР Разград) против Б.Ф.Х., родена на *** ***,  с постоянен адрес ***, ЕГН **********.

Обвинението против Б.Ф.Х. е в това, че:

1. През периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации:

- за времето от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г. - за придобиване на доходи през 2009 г. в размер на 11 089,56 лева;

-    за времето от 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. - за придобиване на доходи през 2010 г. в размер на 24 235, 65 лева;

-    за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. - за придобиване на доходи през 2011 г. в размер на 11 334, 03 лева;

в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т.1 , пр. 1 от ЗДДФЛ, за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и чл.36 от ЗДДФЛ доходи от източници в чужбина, както следва:

-  за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. - в размер на 1 020, 24 лева,

-   за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - в размер на 2 231, 57 лева,

-   за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - в размер на 1 042, 73 лева, или общо данъчни задължения в размер на 4 294, 54 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

2.                     За периода от 10.09.2010 г. до 30.09.2011 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание - молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, подадена на основание чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца с вх. № 5069/10.09.2010 г., в която е декларирала, че за периода септември 2009 г. до август 2010 г. няма доходи, с посочената молба-декларация подадена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари - сумата от 420,00 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане” - София, с намерение да го присвои- престъпление по чл. 212, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Счита, че всички събрани доказателства сочат по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила престъпленията, за които са повдигнати обвиненията от РОП – по чл. 255 и по чл. 212 НК. Като сочи за най-подходящо по вид наказание - лишаване от свобода към минимално предвидения от законодателя размер, като следва да бъде наложено наказание кумулативно глоба. Намира, че са налице предпоставките на чл.66 за отлагане изпълнението на това наказание за минимално предвидения от закона срок от три години. Счита гражданският иск за доказан по основание и размер.

Предявен е и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от АСП против подсъдимата Б.Ф.Х. с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди от престъплението по чл. 212, ал. 1 НК за сумата 420 лв. и законна лихва от 30.09.2011 г. до заплащането й.

В съдебно заседание представителят на гражданският ищец АСП юриск. И. поддържа иска и моли да бъде призната подсъдимата за виновна и уважен гражданският иск.

Подсъдимата Х. се признава за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява за извършеното и иска най-малкото наказание.

Защитникът на подсъдимата адв. С. счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимата е безработна, грижи се за три деца, започнала е да възстановява дължимите суми, с чисто съдебно минало е и следва да се определи наказание за двете престъпления към минимума. Заявява, че не следва да се налага глоба.

  Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил,  че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подсъдимата Б.Ф.Х. е българска гражданка, родена на *** ***. Има начално образование. Х. е омъжена и има три деца, едно от които непълнолетно (л. 99, т. 1).  Не е осъждана (л. 85, т. 1).  Х. е безработна. Без работа е била и в периода от 2009 г. до 2012 г. Подсъдимата Б.Х. не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица (л. 72, л. 76, т. 4).

За да си осигури необходими парични средства за издръжка, Х.  установявала контакти с граждани от други страни. Тези лица превеждали в нейна полза различни суми в евро чрез международните системи за бързи разплащания „Western Union” и „Money Gram”.

За да получи паричните преводи Х., в периода 2009 г. - 2011 г., посещавала офисите на „А.” ООД, „БООБ” ЕООД, СД „М.-КЖ-М. и Сие”, които са подагенти на ФК „Кеш Експрес Сървис”, офисите на ЕТ „Валенто”, „МР-09” ЕООД, „Тренд” ООД, които са подагенти на „Обединена българска банка” АД, офисите на „Башклисе 427” ЕТ, „Н. –Д.” ЕООД, „ФЦ 145”, които са подагенти на „Юробанк България” АД, както и офисите на „Търговска банка Д” АД и „Интернешънъл Асет банк” АД. Дружествата са агенти на международната система за парични преводи „Western Union” и „Money Gram”. При посещенията в горепосочените офиси Х. е получавала парични суми, изпращани от граждани на Швеция, Република Турция, ФР Германия и Нидерландия. С оглед установеният ред на работа на агентите на международните системи за бързи разплащания „Western Union” и „Money Gram”, не е възможно друго лице да получи сумата, тъй като се изисква да се посочи изпращача, сумата, универсалния код на пратката, както и документи за самоличност на получателя. Тези данни се вписвали в базата данни и се отразявали в разпечатките за получените суми.  

За периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. подсъдимата Х. е получила следните парични трансфери:

 

 

 

 

За периода 01.01.2010 - 31.12.2010 г.:

 

За периода 01.01.2011 - 31.12.2011 г. са:

№	MTCN Документ		EUR	левова равност/с т	Фирма, изплатила паричните средства
	№	Дата
1	416-075-0393	07.1.2011	500,00	977,92	МР-09 ЕООД
2	365-394-9523	18.2.2011	1000,00	1 955,83	МР-09 ЕООД
3	285-878-3419	18.2.2011	800,00	1 564,66	БООБ ЕООД
4	135-463-4401	11.3.2011	470,00	919,24	БООБ ЕООД
5	095-913-9680	11.3.2011	500,66	977,92	Д Банк АД
6	669-984-7072	14.3.2011	470,00	919,24	ОББ -клон Русе
7	604-854-0144	14.3.2011	120,00	234,70	ЕТ Валенто
8	947-474-1294	14.3.2011	100,00	195,58	ЕТ Валенто
9	785-259-0372	13.4.2011	450,66	880,12	ТРЕНД ООД
10	383-128-2995	29.4.2011	385,00	752,99	БООБ ЕООД
11	550-226-8980	29.4.2011	150,00	293,37	БООБ ЕООД
12	243-115-6100	02.5.2011	250,00	488,96	БООБ ЕООД
13	918-844-9248	02.9.2011	600,00	1 173,50	БООБ ЕООД
			5 795,00	11 334,03

 

Общо получените суми за периода са в размер на 23 856, 49 евро, всичко в левова равностойност 46 659, 24 лв.

Подсъдимата не е подавала годишни данъчни декларации  по ЗДДФЛ (л. 66, т. 4). Тези приходи, които са от източници в чужбина, не са били обложени с данък. Получените суми не са дарение, което е декларирано и за тях не е платен данък по ЗМДТ. Според заключението по съдебно - икономическа експертиза (л. 63, т. 2) дължимият данък, с оглед получените суми е:

№	Период	Вид задъл­жение	Правно основа­ние	Облагаем доход	дължими здравни осигуровки	Годишна данъчна основа	Данък Сума за внасяне, в лева
1	01.01.09 31.12.09	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	11 089,56	887,16	10 202,40	1 020,24
2	01.01.10 31.12.10	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	24 235,65	1 920,00	22 315,65	2 231,57
3	01.01.11 31.12.11	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	11 334,03	906,72	10 427,31	1 042,73
	Об щ о:			46 659,24	3 713,88	42 945,36	4 294,54

 

Подсъдимата Х. е внесла по сметка на ТД на НАП част от дължимите данъци – 50 лв., видно от представената в съдебно заседание вносна бележка от „Юробанк България” АД от 07.03.2016 г.

Подсъдимата Б.Х. знаела, че може да получи социална помощ за отглежданото от нея дете. Процедурата изисквала тя да подаде молба - декларация пред служители от Агенция за социално подпомагане, в която да посочи получаваните от нея доходи, за период от 12 месеца, предхождащ подаването на молбата - декларация. След това се извършвала проверка дали тя отговаря на изискванията на чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Основният критерий бил средномесечния доход на член от семейството, посочен в декларацията да не надхвърля средномесечния доход на член от семейството, определен в Закона за държавния бюджет. В Закона за държавния бюджет на Република България за периода е регламентиран средномесечен брутен доход на член от семейството в размер на 350 лв.

На 10.09.2010 г. в Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград, подсъдимата Х. подала писмена молба-декларация вх. № 5069/10.09.2010 г. за получаване на месечни помощи за дете (за А. И.) до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (т. 4, л. 118). В тази декларация Б.Х. вписала, че за периода септември 2009 г. до август 2010 г. не е получавала доходи. Х. не е декларирала получените от чужбина средства за периода септември 2009 г. до август 2010 г. в размер на 22 729, 66 лв., което означава, че средномесечния доход на член от семейството е 631, 37 лева.

На основание подадената декларация, Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград отпуснал на Х. със Заповед № 5069/20.09.2010 г. (л. 93, т. 4) на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 17 от ППЗСПД помощ, за периода 01.09.2010 г. -  31.08.2011 г. в размер на по 35 лева. Така за периода от 01.09.2010 г. - 31.08.2011 г. тя получила помощи в размер на 420 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства:

Показанията на свидетелите:

-          С. Р. А. (л. 20, т. 2) – служител на НАП дала показания, относно разпоредбите на закона за облагане на доходите на физически лица и подаваните от Х. данъчни декларации;

-                  М. К. С.,  И. М. Н., С. А. М., Н. В. Л., М. П. Ц.,  Т. В. П. – служители в ДСП гр. Разград, които дават показания относно реда за подаване на искане за отпускане на помощи, деклариране на обстоятелствата от значение за отпускане на помощи, декларации, подадени от подсъдимата;

-                  А. Х. А. (л. 28, т. 2) – служител в офис за бързи парични преводи, относно реда за получаване на сумите;

-                  Б. А. О. (л. 34, т. 2) управител на дружество, което обслужва международната система за бързи разплащания „Western Union”, относно реда за изпращане и получаване на сумите;

-                  С. Г. В. (л. 37, т.2) служител в офис за бързи парични преводи на международната система за бързи разплащания „Money Gram”, относно реда за изпращане и получаване на сумите;

Назначените по делото експертизи:

- СИЕ, изготвена от в.л. С. К. (л. 43, 63, т. 2);

- експертиза на писмени доказателства, изготвена от в.л. Д. Д. (л. 78, л. 84, т.2);

Писмени доказателства:

- молби-декларации (л. 118, т. 4), заповед (л. 93, т. 4), платежни документи (т. 7, л.7-10, л. 14-24, л. 28, л.32-33, л.36, л. 43-46, л. 48-50, л.54, л. 57-59, л. 62-78, л. 86-90, л. 93, л. 110, л. 112-124).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимата и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

 

От правна страна.

Относно престъплението по чл. 255 НК.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения са уредени в закона - ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимата. Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимата Х., която пребивава в страната и е с постоянен и настоящ адрес в страната като местно физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е била задължена да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък. По чл. 50 ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за облагаемите си доходи. А съгласно чл. 35 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон. Подсъдимата не е подала  декларация за получените доходи от нея през периода 2009 г. - 2011 г. парични средства - общо в размер на 46 659, 24 лв и по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в в големи размери - 4 294, 54 лв. Съгласно чл. 93, т. 14 НК „данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева.

Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъчни задължения. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, с оглед законоустановения период на деклариране и плащане на данъците. Поради изложеното, в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и деянията, които сами по себе си не представляват укриване на данъци в големи размери, но като част от продължавана престъпна дейност и общ съвкупен резултат от нея, осъществяват състава на посоченото престъпление. Съгласно ТР №1/ от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК „Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери”.

Деянията са извършени умишлено - подсъдимата не е декларирала получените доходи и е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения. Обстоятелството дали, с оглед образованието и правната си култура, е знаела разпоредбите на закона, които я задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието.

Деянията, извършени от подсъдимата осъществяват от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и поради това съдът я призна за виновна.

 

Относно престъплението по чл. 212 НК.

Както бе посочено по-горе подсъдимата Б.Х. е подала молба-декларация по Закона за семейните помощи за деца пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”. В нея е удостоверила определени обстоятелства, сред които и размера на брутния доход на семейството за предходните дванадесет месеца, с оглед правото да бъдат получавани месечни помощи за дете. Декларирайки неверни данни за доходите на семейството, Х. е въвела в заблуждение служителите на Дирекция „Социално подпомагане", които въз основа на молбите-декларации и съгласно разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, съответните подзаконови актове, и с оглед посочения от подсъдимата доход, съобразявайки определения средномесечен доход със Закона за държавния бюджет, са отпуснали помощи.

Подсъдимата е използвала документ с невярно съдържание - молба - декларация, и е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 420 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане" - гр. София - Дирекция „Социално подпомагане" гр. Разград, с намерение да ги присвои. Осъществено е престъпление с квалификация по чл. 212, ал. 1, предл. 1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Престъплението е резултатно и е довършено, тъй като подсъдимата е получила имуществения предмет.

От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл – съзнавала е, че получава значителен доход и че посочвайки неверни данни ще въведе в заблуждение служителите и ще получи подпомагане.

 

По наказанието.

Подсъдимата Х. не е осъждана. Майка е на едно непълнолетно дете, за което полага грижи. Безработна е. Изразява съжаление за извършеното. Направила е самопризнания и внесла част от дължимите.

За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.

Превеса на смекчаващите вината обстоятелства (чисто съдебно минало, самопризнание още на ДП, съжаление за стореното, нисък размер на укритите данъчни задължения, започнато погасяване на данъчните задължения), обуславя извод, че предвиденото наказание е несъответно на извършеното. Съдът намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК. С оглед на изложеното съдът определи наказание под минималното, предвидено в закона – 6 месеца лишаване от свобода.

Налице са предпоставките на чл. 66 НК и за поправяването на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието.

Съдът на основание чл. 55, ал. 4 НК, не наложи предвидената глоба.

 За престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Съдът като отчете от една страна смекчаващите обстоятелства, изложени по-горе и ниската стойност на полученото имущество, наложи наказание под минимума, предвиден в закона – 1 година лишаване от свобода.

Налице са предпоставките на чл. 66 НК и за поправяването на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието.

Престъпленията по чл. 255 НК и чл. 212 НК са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това, съгласно чл. 23 НК, е основание, след определяне на наказание за всяко престъпление отделно, да се наложи общо наказание за двете престъпления - най-тежкото от тях, което е една година лишаване от свобода.

Съставът на съда счете, че са налице основанията на чл. 66 НК и отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години. Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.

 

По гражданския иск.

Предявеният граждански иск е основателен. От неправомерното поведение на подсъдимата – деклариране на неверни данни, които са обусловили решение на органите на АСП да подпомогнат Б.Х. като лице, съответстващо на законовите изисквания, са настъпили имуществени вреди за бюджета в размер на полученото без основание имущество. Х. дължи сумата и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. Поради това съдът осъди подсъдимата да заплати на АСП сумата 420 лв. и лихвата от 30.09.2011 г. до окончателното заплащане.

Подсъдимата, на основание чл. 189 НПК следва да заплати и разноските по делото, както и държавна такса в размер на 50 лв.

 

 

 

                                                              СЪДИЯ:

MH