Р Е Ш Е Н И Е
№.................../…….....02.2020
г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
При участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Маркова
т.
д. № 420/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 18763/12.02.2019 г.
на Ц.Г.А., ЕГН **********, с местожителство ***, с която е предявен иск за
осъждането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, да заплати сумата 40000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получени травматични
увреждания като пешеходец, при ПТП, настъпило на 27.06.2017 г., около 11.00 ч.,
в гр. Варна, на ул. „Райко Даскалов“, пред входа на „Елдом Инвест“ АД, по вина
на неустановен водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 1414.00 лв., имуществени вреди, изразяващи
се в закупуване на медицинско изделие по фактура № 29117/28.06.2017 г. и
помощни средства по фактура № 226/30.06.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, на осн. чл. 558,
ал. 5 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Претендират се сторените разноски за
процесуално представителство. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
предявения иск.
Ищецът сочи, че на 27.06.2017 г., се намирал
на ул. „Райко Даскалов“, в гр. Варна, пред входа на „Елдом Инвест“ АД.
Предприел пресичане на пътното платно в посока маг. „Практикер“ като в този
момент неизвестно лице при управление на неустановено МПС, нарушило правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинило на ищеца травматични
увреждания: счупване на бедрената шийка, закрито в ляво. На мястото на
произшествието бил съставен КП за ПТП от органите на МВР, които посетили
произшествието. Образувано било ДП № 299/2017 г., по описа на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Варна, което с постановление на ВРП от 14.12.2017 г. било спряно,
на осн. Чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.
Отговорността на ответника се обосновава с
невъзможността да бъде установено превозното средство и неговия водач, предвид
напускането на произшествието от виновния водач.
Ищецът твърди, че след произшествието бил
транспортиран по спешност в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където на 29.06.2017 г.
му била извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация – фемур и е бил изписан на 03.07.2017 г. Сочи, че на
07.11.2017 г. бил приет във ВМА – Варна, където му била проведена
рехабилитация, след което бил изписан на 14.11.2017 г. Сочи, че на 23.01.2018
г. отново бил хоспитализиран за частична смяна на става, след което бил изписан
на 01.02.2018 г.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът
Гаранционен фонд, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Заявява, че ищецът сам е поставил в
опасност живота и здравето си като е навлязъл внезапно на пътното платно, без
да съобрази скоростта и разстоянието до приближаващото превозно средство,
поради което и поведението му се явявало първопричина за произшествието. Поради
изложеното твърди още, че произшествието се явява случайно събитие за
неизвестния водач, който не е можел да го предотврати. Излага още, че в случай,
че поведението на ищеца не е първопричина за настъпване на произшествието, то
се явява съпричиняващо резултата в размер на 80 %. Счита, че размерът на
претенцията за неимуществени вреди не е съобразена с константната съдебна
практика. Оспорва претенцията за лихва като счита, че такава не дължи. В с.з.
поддържа отговора в писмено становище.
В допълнително становище ищецът оспорва възраженията на ответника в писмения отговор и
направените доказателствени искания.
В допълнително становище ответникът поддържа релевираните възражения в отговора и
направените за доказването им искания.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от страните, извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото и
съобрази приложимите правни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
С разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ е предвидена
възможност увреденото лице да предяви претенцията си за обезвреда пред съда ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от Кодекса, откаже да плати
обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с неговия размер. Предявеният
иск е допустим с оглед приложеното по делото доказателство за постановен отказ
от страна на Гаранционен фонд да определи и изплати обезщетение на ищеца,
обективиран в писмо изх. № 24-01-684/29.11.2018 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ, в случай на настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, Гаранционния фонд изплаща на увредените лица
от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за тези вреди ако МПС е напуснало
местопроизшествието и не е било установено. За да бъде уважен предявения иск
следва да бъдат установени следните кумулативно предвидени предпоставки:
настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на Република България,
причинено от водач, който е неидентифициран и, чието виновно противоправно
поведение е довело до настъпване на застрахователното събитие и причиняването
на вреди, както и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат.
В хода на производството, на осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати
и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - настъпило на
27.06.2017 г., около 11.00 ч., в гр. Варна, на ул. „Райко Даскалов“, пред входа
на „Елдом Инвест“ АД, произшествие, с участието неустановено МПС, управлявано
от неизвестен водач и ищеца в качеството на пешеходец, при което на последния
били нанесени травматични увреждания.
С оглед събраните доказателства по
делото, ответникът неоснователно оспорва осъществяването на фактическия състав
на предявения иск.
По делото е представен Констативен
проткокол за ПТП с пострадали лица № 1513/28.06.2017 г., от който се
установява, че на 27.06.2017 г., около 11:07 ч. е настъпило ПТП в гр. Варна, до
магазин за части на „Елдом Инвест“, с
участието на неизвестно ППС и ищецът като пешеходец, при което последният е
пострадал. Съдебната практика константно приема, че протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление,
както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
изявление. При направеното разграничение на хипотезите, при които протокола за
ПТП е съставен само по данни на водача на МПС, без посещение на място на
инцидента от служители на Пътна полиция, протоколът за ПТП има доказателствена
сила само относно направеното изявление пред длъжностно лице, не и за неговата
вярност. Видно от съдържанието на констативния протокол, същият е съставен след
посещение на мястото на произшествието от дежурен полицейски служител при ОД на
МВР Варна, макар то да не се е осъществило в присъствието на полицейския
служител. От протокола се установява, че неизвестен участник в движението,
движещ се в посока „Топливо“ е блъснал пресичащия от ляво на дясно ищец като
произшествието не е било запазено.Още е отразено, че пострадал при
произшествието е ищеца, който е получил фрактура на бедрената шийка на ляв
крак. В посочената част констативният протокол има характер на официален
удостоверителен документ, поради което се ползва с материална доказателства
сила. В тази му част Констативния протокол не е бил оспорен по надлежния ред от
ответника.
Механизмът на произшествието се
потвърждава още от заключението на назначената тричленна САТЕ, което неоспорено
от страните, се кредитира от съда като компетентно и обективно дадено. При
извършен оглед на мястото на произшествието, експертите са установили, че в
района на ПТП има две пътни ленти – една в посока бул. „Вл. Варненчик“ и една в
посока кръгово кръстовище по пътя за „Топливо“. Установен е пътен знак Д-17,
без изпълнена на място пешеходна пътека тип „Зебра“, който се намира на 9.4 м.
преди мястото на удара, при движение в посока кръговото кръстовище. На около
20.3 м. след пътния знак Д-17 са установени пътни знаци А-29 „Кръстовище с
кръгово движение“ и В-26 „Забранено движение със скорост, по висока от
означената“ (в
случая 30 км./ч.).
Вещите лица по изчислителен път определят скоростта на автомобила преди ПТП на
41.83 км./ч. Вещите лица посочват, че опасната зона за аварийно спиране на
автомобила е 23.24 м., а отстоянието на автомобила от мястото на удара в
момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно е 24.29 м., при тези данни
и направен извод, че пешеходеца не попада в опасната зона и водача на
автомобила е реагирал със закъснение като при своевременна реакция на водача,
автомобилът би спрял преди мястото на удара. Вещите лица посочват следния
механизъм на ПТП: На 27.06.2017 г., около 11:01 ч., при условия на отлична
видимост и интензивен трафик в гр. Варна, по ул. „Райко Даскалов“, се движел
неизвестен автомобил. На бордюра пред сервиз на фирма „Елдом Инвест“ ООД,
ищецът предприел пресичане, внезапно – бягайки, иззад автомобил, движещ се в
посока бул. “Вл. Варненчик“. Навлизайки в лентата за движение в посока
кръговото кръстовище по пътя за „Топливо“, ищеца бил блъснат от неизвестния
автомобил.
Съвкупния анализ на коментираните
доказателствени средства и на установените чрез тях правнозначими факти и
обстоятелства, правят възможен безпротиворечивия извод, че причина за ПТП е
станал водачът на неизвестен автомобил, който поради несвоевременната си
реакция е блъснал пресичащия ищеца и му е
причинил подлежащите на установяване в производството. Този извод е основание
за ангажирането на гаранционната отговорност на ответника в хипотезата на т. 1
от чл. 557, ал. 1 КЗ, тъй като водачът на МПС е напуснал местопроизшествието и
видно от представеното Постановление за
спиране на наказателно производство от 14.12.2017 г., постановено по ДП № 299/2017
г., по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, не е установен в хода на
наказателното производство, а и до настоящия момент.
За установяване на травматичните
увреждания нанесени на ищеца, по делото е представена медицинска документация.
По делото е назначена и СМЕ, чието
заключение, неоспорено от страните, се цени от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на 27.06.2017 г., в
резултат на ПТП като пешеходец, Ц.А. е получил счупване на шийката на лявата
бедрена кост. Експерта посочва, че травматичното увреждане е в резултат на
директен удар, реализиран по страничната повърхност на лявата тазобедрена става
и отговаря добре да бъде получено при съприкосновение между лек автомобил и
пешеходеца с последващо падане на последния и удар в подлежащата настилка.
Счупването е обусловило трайно зактруднение на левия долен крайник за период не
по-малък от 7-8 месеца като е било проведено оперативно лечение с фиксиране с
винтове. След провеждане на системни контролни прегледи е установени
ограничение в движението на левия долен крайник и силна болезненост, което е
наложило повторно оперативно лечение – еднополюсно протезиране на лява
тазобедрена става. В заключение експерта посочва, че към момента на
експертизата няма данни за възникнали усложнения, както и ограничения във
функцията на левия долен крайник.
Ищецът е предприел доказване на
твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди, чрез събиране на гласни доказателства,
посредством показанията на свидетеля А.И.А.,
негова съпруга и, които са резултат от непосредствени лични възприятия, относно
състоянието на ищеца след произшествието, възможността му да се самообслужва и
протичането на възстановителния период. Поради това показанията се кредитират
от съда като обективни и непротиворечащи на останалите приети за установени
факти и обстоятелства. Доказателства, оборващи направения извод, не са събрани,
не са наведени и твърдения в този смисъл. От показанията на свидетеля се
установява, че в резултат на произшествието ищецът получил счупване и претърпял
оперативна интервенция за поставяне на два болта. Около 7 месеца бил на легло,
при което свидетеля била денонощно до него, за да може да го обслужва, което
включвало хранене, смяна на памперси и т.н. Изпитвал нетърпими болки. Преди
инцидента ищецът бил подвижен и здрав с
костите, с ръцете и краката. През ден вървял около километър до най-близкия
магазин, за да си купува вестници. Заради нетърпимите болки се съгласил да му
бъде сменена става, която оперативна интервенция била извършена във Военна
болница. Свидетелят заявява, че продължава да изпитва болки, но не каквито
първите 7 месеца. Заявява, че ищецът се придвижва с патерици, но се обслужвал,
правел си разходки с патерици, но се страхувал да се движел сам. Въпреки това,
свидетелката заявява, че ищецът не може да се наведе, за да се обуе или събуе,
при което тя продължава да му оказва помощ.
В контекста на изложеното съдът приема
за доказан фактическия състав на деликта и отговорността на ответника по спора
по посочените по-горе разпоредби на КЗ.
Размерът на дължимото обезщетение за
установените неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и
други страдания, и неудобства. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създадения от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Следва да се
съобразят и лимитите на отговорност по КЗ.
От ангажираните по делото
доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност, се установява, че
вследствие на причинената му средна телесна повреда ищецът е търпял болки и
страдания със сравнително голяма продължителност и интензитет. Около седем
месеца е бил обездвижен на легло, не е можел сам да посреща елементарните си
нужди, включително му се е налагало да разчита на помощта на своята съпруга
дори за хигиенните си нужди, което по същността си му е причинило сериозни
неудобства, изпитвал силни болки, наложило се да му бъдат извършени две
оперативни интервенции. Макар и след извършената смяна на става да не е налице
дефицит в движението на крайника, последиците не са изцяло преодолени. Ищецът
продължава да се придвижва с помощни средства и да не може да се самообслужва
изцяло. Отделно от посоченото, за ищеца е останал стресът от преживяното,
налице е невъзможност да шофира и да извършва рутинните си пешеходни разходки.
Изложените съображения дават основание
за извода, че дължимото обезщетение следва да бъде определено в размер на
30000.00 лв.
При това положение на обсъждане
подлежат възраженията на ответника, че ищецът сам е поставил в опасност живота
и здравето си като е навлязъл на пътното платно, без да се съобрази със
скоростта и разстоянието да приближаващото го МПС, както и че настъпилото
произшествие се явява случайно. И двете възражения се преценяват като
неоснователни. Безспорно е, че от коментираното по-горе заключение на тройната
САТЕ става ясно, че ищецът е предприел пресичането внезапно, въпреки това обаче
експертите посочват, че същият е бил извън опасната зона за спиране на
автомобила и, че в крайна сметка произшествието е настъпило по причина
закъснялата реакция на водача на неизвестния автомобил. В съдебно заседание
експертите уточняват, че пешеходецът е бил видим за водача още преди да
предприеме пресичането. Възражение за друго поведение на ищеца, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат не е релевирано и не следва да
бъде обсъждано.
С оглед на изложеното определения размер
на застрахователно обезщетение не следва да бъде редуциран. За разликата до
предявения размер от 40000.00 лв., искът ще следва да бъде отхвърлен.
На присъждане подлежат и направените
разходи за закупуване на медицинско изделие – 3 бр. винтове, на стойност
1380.00 лв., които се установи, че са били вложени при извършването на първата
оперативна интервенция, както и разходите за закупуване на помощни средства –
патерици, в размер на 34.00 лв. За извършването на разходите са представени
надлежни писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника.
Върху така определеното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди се дължи и законната лихва. Съобразно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. Последно КЗ, лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазването на чл. 497 КЗ.
Посоченият текст предвижда застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение ако не го е определил и изплатил в срок , считано
от по-ранната от две дати: - 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането на 3
месеца от отправянето на претенцията, освен когато увреденото лице не е
представило изискани доказателства.
В случая, отправената застрахователна
претенция е с дата – 30.08.2018 г. като на 29.11.2018 г. е бил постановен отказ
от страна на ответника. Не са налице данни от ищеца да са били изисквани
допълнителни документи или пък изискваните да не са били представени.
Следователно, приложение следва да намери първата коментираните по-горе
хипотези, а именно след изтичане на 15 работни дни от заявяване на претенцията,
ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е определил и изплатил обезщетение,
т.е. считано от 21.09.2018 г. (при
съобразяване на обстоятелството, че 06.09.2018 г. е национален празник и
неработен ден).
Следователно ответникът дължи обезщетение за забава, считано от 21.09.2018 г.
до изплащането. За периода 27.06.2017 г. – 20.09.2018 г. претенцията следва да
бъде отхвърлена.
По разноските: С оглед изхода от спора,
съразмерно на уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищеца от общия размер на направените разноски – 1178.28 лв., на присъждане
подлежи сумата 883.71 лв., представляваща държавна такса и възнаграждения на
вещи лица.
На процесуалния представител на ищеца,
предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
което определено съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и при съобразяване на
уважената част от иска възлиза на 1344.44 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответната страна ще бъде осъдена да заплати държавна такса за уважената част от
иска по сметка на ВОС в половин размер, доколкото ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса в размер на ½. Така дължимата държавна
такса възлиза на 628.28 лв.
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се следват и на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените разноски възлиза
на 1200.00 лв., депозити за вещи лица. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде
определено в размер на 50.00 лв., по
арг. на чл. 25а, ал. 3 НЗПП, доколкото представителството от юрисконсулт се е
изчерпило с процедурата по размяна на книжа. Така от общия размер 1250.00 лв.,
дължима се явява сумата 301.83 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Г.А., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 30000.00 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на получени травматични увреждания като пешеходец, при
ПТП, настъпило на 27.06.2017 г., около 11.00 ч., в гр. Варна, на ул. „Райко
Даскалов“, пред входа на „Елдом Инвест“ АД, по вина на неустановен водач на
неустановено МПС, сумата 1414.00 лв. (хиляда четиристотин и четиринадесет
лева), имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на медицинско изделие по фактура № 29117/28.06.2017 г. и помощни
средства по фактура № 226/30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 883.71 лв. (осемстотин осемдесет и три лева и 71
ст.), разноски по делото, на осн. чл. 558,
ал. 5 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ ИСКА, с пр. осн. чл. 558, ал.
5 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над присъдения размер 30000.00
лв., обезщетение за неимуществени вреди до предявения 40000.00 лв. (четирдесет
хиляди),
както и иска за присъждане на
законна лихва за забава за периода 27.06.2017 г. – 20.09.2018 г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 да заплати на адвокат С.Б.С., ЕГН **********,***,
сумата 1344.44 лв. (хиляда триста четирдесет и четири лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 628.28 лв. (шестстотин
двадесет и осем лева и 28 ст.), дължима
държавна такса, както и сумата 5.00
лв. (пет лева), за служебното
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Г.А., ЕГН **********,
с местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2,
ет. 4, сумата 301.83 лв. (триста и един
лева и 83 ст.), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: