РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. В., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:С.Ж.С.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500328 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Й. Ц. А. с
ЕГН:********** от гр. К., ул. „Г.Ц.“ бл.11 ет.1 ап.2 против Решение №56 от
13.10.2022г. по гр.д. №109/2022г. на РС-К. с което е оставена без уважение
молбата на Й. Ц. А. с ЕГН:********** от гр. К. ул. Г.Ц. бл.* ет.* ап.* против
П. М. И. с ЕГН:********** от гр. К. ул. Г.Б. №*, с правно основание чл.4 от
Закона за защита на домашно насилие, за налагане на мерки за защита от
домашно насилие и за издаване заповед за защита от домашно насилие, за
извършен акт на домашно насилие от ответника спрямо ищеца на 06 срещу 07
юли 2022г. и е осъден
да заплати на РС-К. сумата от 25 лева държавна такса по делото.
Счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано.Твърди, че първоинстанционния съд не е анализирани в
достатъчна степен събраните по делото доказателства, превратно тълкувал
същите и формирал неправилен извод.
Иска от съда да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да бъде уважена предявената молба и бъде
издадена заповед за защита, както и да бъдат наложени на ответника мерки по
чл. 5 от ЗЗСДН: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
1
на домашно насилие спрямо него и забрана да се приближава до жилището,
места за социални контакти и отдих на жалбоподателя при условия и срок
определени от съда. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.Иска присъждане на разноските по делото за двете съдебни
инстанции.
В законния тридневен срок по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е
постъпило възражение от ответната по жалбата страна П. М. И..
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на въведените с въззивната жалба
доводи.
От данните по делото във връзка с направените
оплаквания,съдът приема за установено следното:
РС-К. е сезиран с молба на 22.07.2022 г., подадена от Й. Ц.
А., с искане да се издаде заповед за съдебна защита от домашно насилие
срещу П. М. И., с която са живели във фактическо съжителство. В молбата се
излагат твърдения, че ответницата извършвала системно насилие над
молителя в присъствието на тяхната дъщеря.
След указания на съда за отстраняване на допусната
нередовност в молбата, въззивникът с допълнителна молба е посочил, че на
06.07.2022г преди полунощ, на адреса на ответницата, същата започнала да
крещи по ищеца и да го обижда, удряла го със стъклен буркан по главата и
тялото, а след това и с ръце също по главата и тялото, хванала го с ръце за
гушата, късала му тениската, започнала да го души с ланеца на шията.
Ищецът избягал на втория етаж и оттам чул, че ответника чупил вещи.
Ответницата му казала, че е изхвърлила дрехите му навън и ги запалила.
Последният излязъл и видял купчина дрехи и огън от единия край. Ищецът
изгасил огъня и отишъл в дома на своята майка на посочения в молбата адрес.
Посоченият акт не е станал в присъствието на детето.
Отправил искане до съда да бъдат наложени мерки спрямо
ответницата, като се задължи да не извършва домашно насилие спрямо него.
По делото са приложени два броя декларации от молителя
по чл. 9 от ЗЗДН . В първоначалната декларация с дата – 19.07.2022г. е
посочил, че на 08.07.2022г. ответницата е извършила физическо и психическо
насилие над него. Към уточнителна молба от 27.07.2022г. молителят е
приложил втора декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която е декларирал, че
ответницата на 06.07.2022г. е извършила психическо и физическо насилие над
него.
Ответника П. И. е оспорила иска с доводите , че в
декларацията по чл.9 не се съдържат данни за насилие, не е представено
2
медицинско удостоверение, свидетелите били заинтересовани, като роднини.
Между страните не е спорно, че са били във фактическо
съжителство и са живели в дома на ответницата в гр. К., ул.“Г.Б.“ №*., което е
установено и от свидетелските показания. От фактическото им съжителство
имат родено едно дете – Й.Й.Ц., видно от приложеното копие на
удостоверение за раждане на Община В.. При тези данни страните по делото
попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН.
От извършената справка за съдимост се установява, че
ответника П. М. И. не е осъждана /л.28/.
От писмо на №291000-1887/01.09.2022 на МВР-ОДМВР-
В.-РУ-К. се установява, че в РУ-К. няма регистриран акт на домашно насилие
от ответницата И. /л.29/.
От представеното Съдебно-медицинско свидетелство №
40/22г. на МЦ“С.П.“ЕООД-В. се установява, че отвитницата П. И. на
13.07.2022г. била освидетелствана и върху тялото на същата са установени
охлузвания на кожата на дясната половина на челото, кръвонасядания по ляво
рамо, мишницата, дясно бедро, болки във врата и дясна подбедрица, белези от
по-старо наряняване на дясна основа на първи пръст. Посочено е , че
констатираните травматични увреждания по данни на освидетелстваното лице
били причинени на 07.07.2022г. в полунощ в дома ѝ от съпругът на същата.
От приложените удостоверения за настоящ адрес с №895 и
894, издадени на 01.04.2013г. от Община К. се установява, че лицата М.Й.С. и
В.М. И. имат регистриран настоящ адрес и двамата в гр.К., ул.“Г.Б.“ №*.
По делото са събрани гласни доказателства, като са
разпитани две групи свидетели – посочени от молителя и съответно от
ответника.
От показанията на разпитаните свидетели А.Ц.П.-сестра на
молителя Й. А. и И. А.М.-зет на молителя А. се установява, че една вечер
молителя дошъл в жилището на майка си, където били и свидетелите, юни
или юли 2022г. Посочват, че бил нахапан, надран и посинен, имал и белег на
врата от верижката. Престоял в къщата на родителите си 2-3 дни. М. не
посочва конкретна дата, а свидетелката А.а свързва описания инцидент между
страните по делото да се е случил след рождения ден на внука – 28 юни.
Посочват, че след този инцидент ответницата не е идвала в това
жилище.Също така посочват, че молителя им разказал, какво се случило при
възникналия инцидент с ответницата.
Свидетелите заявяват, че страните са се карали и преди и
имали и проблеми със социалните служби, които искали да им вземат детето.
От показанията на свидетелите на ответната страна -М.С.-
майка на ответницата и В. И.-брат се установява, че на 07 срещу 08.07.2022г.
молителя Й. А. нанесъл побой на ответницата. Посочват, че те и страните
живеят заедно в къщата на свидетелката С. в гр.К., ул.“Г.Б.“№6. На
3
07.07.2022г. двамата свидетели и детето на страните тръгнали за гр.В. и щели
да пренощуват там. Ответницата позвънила на С. и казала, че е била бита от
молителя, лежала на земята и не можела да стане. П. И. казала на майка си, че
ако не била хапала и драскала Й. не би се освободила от него. Свидетелите се
прибрали веднага в гр.К. и установили, че вратите на портата и къщата били
отворени, а П. лежала на земята, имала следи от побой, по-късно си извадила
и медицинско. Не са видели изхвърлени или запалени дрехи.
Свидетелите посочва, че тези дни молителят Й. А. бил по нервен и агресивен,
постоянно консумирал енергийни напитки и кафе. Свидетелката С. посочва,
че същият пребивавал на втория етаж на къщата и не пускал никого там,
правел каквото си иска и ги командвал. Посочва, че е присъствала и на други
побои и скандали между страните. От 7-ми вечерта молителят не пребивавал
вече в къщата им в гр.К.
Свидетелят В.К.В. заявява, че е съсед на страните и не
комуникира с тях, къщата му е срещу тази където живели страните. Не е
чувал и виждал скандали между тях през лятото. Не е виждал да се палят
дрехи ли нещо друго. През последната година П. и Й. повечето време живели
сами в къщата, като често идвали майката и братът на П.. Посочва, че къщата
е на два етажа, не е влизал вътре, и че постоянно е имал проблеми с тях.
Свидетелят Ц.А.Д. – баща на молителя посочва
разпределението на стаите в къщата. Посочил е, че П. е спала с детето в
стаята на първия-приземен етаж. Посочва, че молителят се прибрал у дома
при тях на 6-ти срещу 7-ми след 12 часа и не е излизал следващите четири
дни.По ръцете имал синини и отоци, а на врата кървава следа. Посочва, че
молителя не бил слаб физически и смята, че ответницата може да му нанесе
телесни увреждания, а той никога не ѝ е посягал.
За да отхвърли молбата на молителя,
първоинстанционният съд е приел, че по делото нямало категорични
доказателства, за извършен акт на домашно насилие от ответницата П. М. И.
срещу молителя Й. Ц. А., поради което е оставил без уважение молбата, като
неоснователна.
Първоинстанционният съд не е кредитирал декларацията
като годно доказателствено средство, тъй като не съдържала конкретни данни
за измеренията на домашното насилие, какви точно действия били
извършени, датата в декларация е различна от датата посочена в молбата за
твърдяното домашното насилие
Пред втората инстанция от страните не са представени
нови доказателства и не са правени доказателствени искания.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
4
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната
му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната
жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам
точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в
рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Въззивната жалба е формална и бланкетна, като основание
за обжалване на решението на РС-К. е посочено, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради превратно тълкуване на събраните доказателства,
като няма изложени конкретни доводи в тази насока.
При така направените констатации и изложеното по-горе
5
относно правомощията на въззивната инстанция, настоящият състав намира,
че е ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно
принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и дължимото от
съда произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е обвързан от
обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в
нея конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжен да основе
решението си при съобразяване с посочените.
ВОС намира, че първоинстанционния съд правилно е
преценил събрания доказателствен материал и е направил правилни и
законосъобразни изводи.
Установено е от данните по делото и не е спорно между
страните, че молителят Й. Ц. А. и ответницата П. М. И. към м.юли 2022г. били
във фактическо съжителство, от което съжителство имат една дъщеря –
Й.Й.Ц., родена на 02.08.2013г., видно и от приложеното удосотверение за
раждане и всички свидетелски показания, поради което попадат сред кръга на
лицата по чл. 3 ЗЗДН.
Спорно по делото е обстоятелството извършен ли е акт на
домашно насилие на 6.07.2022. от ответницата спрямо молителя.
Настоящата инстанция намира, че от събраните пред
първоинстанционният съд доказателства не изясняват обстоятелствата
твърдени с молбата на молителя Й. А.. Въззивникът А. не е установила при
условията на пълно и главно доказване, да е извършен от ответника спрямо
него акт на домашно насилие.
Въззивният съд споделя установената фактическа
обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея
обосновани изводи, като не намира основания за изграждане на различни
изводи въз основа на така приетата доказателствена съвкупност. Освен това,
първоинстанционният съд, е събрал всички поискани от страните, относими и
допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл.
272 ГПК, като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания, които са
общи, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излага и свои
мотиви.
Настоящата инстанция не кредитира представените по
делото декларации. Действително, в производствата по ЗЗДН законодателят е
създал изключителното улеснение на лицата, които твърдят да са пострадали
от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства по делото, основание за издаване на заповед за защита би могла
да бъде и единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Когато
обаче, освен декларацията по делото, са налице и други доказателства,
последните могат само да кореспондират изцяло с представената декларация,
6
да я допълват и от тях да се установяват факти и обстоятелства последващи
или предхождащи извършените от ответника актове на домашно насилие. В
процесния случай от събраната доказателствена съвкупност не се установи по
еднопосочен и категоричен начин, че на процесната дата – 6.07.2022г. са
извършени от въззиваемия - ответник действия, съставляващи домашно
насилие спрямо въззивника. По делото са представени от въззивника две
декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които не се съдържат конкретни данни за
измеренията на домашното насилие, посоченото лице, къде – като място и
как, с какви средства и по какъв начин е извършило твърдения акт на
домашно насилие, поради което не би могла да се приеме за доказателствено
средство. На втора място следва да се отбележи, че в декларациите са
посочени две различни дати на твърдения акт на домашно насилие: в първата
е посочена дата – 08.07.2022, а във втората декларация дата – 06.07.2022г. На
трето място в депозираната молба за защита няма твърдения, а и по делото
няма данни, поведението на ответника да създава непосредствана заплаха и
опасност за живота и здравето на молителя и същият да изпитва страх от тези
действия.
Доказателственият материал по делото не кореспондира с представената
декларация и при наличие на свидетелски показания, които оборват заявеното
в декларацията, не би могло да се приложи правилото на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Свидетеля В.К.В. е заявил, че не е чул и видял да са извършени
действията твърдени от въззивника /молителя/, още повече, че свидетелят
живее срещу къщата където е живял молителя, начина по който посочва, че е
станал процесния инцидент предполага вдигане на шум, запалване на огън на
двора, което би привлякло вниманието му. Следва да се отбележи, че
единствено този свидетел не е заинтересован от изхода на делото, поради
което съдът кредитира дадените от него показания.
Не е неправилна извършената преценка на свидетелските
показания, като при обсъждането им първата инстанция не е допуснала
нарушение на съдопроизводствените правила. Задължение на съда е да цени
гласните доказателства, съвкупно с целия доказателствен материал по делото,
по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. Фактическата обстановка
е установена от разпитаните по делото свидетели пред РС-К., чийто показания
представляват косвени доказателства – свидетелите не са преки очевидци на
твърдените физически съприкосновения между страните, възпроизвеждат
данни за инцидентите предадени им от страните, но въпреки това прецени в
съвкупност с представените писмени - декларация по чл. 9 ЗЗДН, Медицинско
свидетелство №40 от 2022г от д-р А. И. за освидетелстване на П. И.,
подкрепят приетата за установена фактическа обстановка.
Съдът намира, че между страните е имало семеен скандал
на 7 срещу 8 юли, при който двете страни са имали взаимни телесни
съприкосновения. Основания за това дава обстоятелството, че в декларацията
7
по чл. 9 от ЗЗДН молителят е записал първоначално, че акта за домашно
насилие е извършен на 8 юли, което в последствие е изменил, като посочва ,
че е на 6 юли, както и показанията на свидетеля В.К.В., който не чул и видял
да са извършени действията твърдяни от молителя.
По делото няма доказателства спрямо ответника да са
налагани мерки по ЗЗДН, същата е неосъждана, напротив между страните не е
спорно, че пред РС-В. е образувано дело за защита от домашно насилие по
молба на ответницата за твърдян от нея акт на домашно насилие от съжителя
ѝ – въззивника Й. А. на 07.07.2022г.
По изложените съображения Окръжният съд намира
въззивната жалбата за неоснователна и следва да потвърди решението на РС-
К.. Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се
отразява върху правилността на решението. Решението на РС-К. е
постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора
доказателства и при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решението следва да се потвърди.
Разноски за настоящата инстанция са претендирани от
въззивната страна, но предвид изхода от спора и неуважаване на въззивната
жалба съдът намира, че не следва да ѝ присъжда разноски.
Ответната по жалбата страна не е направила искане за
присъждане на разноски, поради което разноски не ѝ се дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №56 от 13.10.2022г. по гр.д.
№109 по описа за 2022 г. на РС-К..
Решението, на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН, е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9