РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Невена Бойкова Владимирова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215600600450 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260009/15.03.2021г. постановена по НОХД № 151 /
2021г. , Районен съд Свиленград е признал подсъдимият А. Н., роден на
********** г. в гр. Л., А., ******** гражданин, ****** по произход, живущ в
гр. Л., ******, *******, със ****** образование, *******, без документи за
самоличност по заявени от него данни, за виновен в това, че на 25.02.2021 г. в
района на ** граничен репер в землището на с. Г., общ. С., обл. Х., влязъл
през границата на страната от Република Г. в Република Б., без разрешение на
надлежните органи на властта, поради което и на осн. чл. 279 ал.1 и чл.54 ал.1
вр.чл.58 а ал.1 от НК, го осъдил на 1 година „лишаване от свобода” чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и „глоба“
в размер на 200 лв.
Недоволна от присъдата останала адв. Ш. от ХАК, която като служебен
защитник на подсъдимия, я обжалва в срок с оплаквания за завишеност и явна
несправедливост на наказанието, като иска намаляването му в предвиденият
за престъплението минимум. В жалбата се релевират и оплакванията за
1
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, без да се сочат конкретни
доводи.
Пред настоящата инстанция, подсъдимият нередовно призован, не се
явява. Същият не бе намерен на установените му в страната адреси които
явно е напуснал без да уведоми съдът за актуалният си адрес и делото бе
разгледано в отсъствието му, при условията на чл. 269 ал.3 от НПК.
В съдебно заседание служебният му защитник, поддържа изложеното в
жалбата за несправедливост на наказанието и иска намаляването му.
Окръжна Прокуратура Хасково изпраща представител, който намира
обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и иска да бъде
потвърдена .
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите
доводи и служебно намира, че присъдата следва да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, без
настоящата инстанция да разглежда същото по същество, поради следното:
Съдебното производство пред РС - Свиленград разгледано по реда на глава 24
от НПК, е образувано по обвинителен акт, изготвен от РП - Хасково - ТО -
Свиленград, по б.п. № 18/2021г. по описа на ГПУ - Ново село и подсъдимият
А. Н. със същата самоличност посочена в диспозитива на присъдата, е
предаден на съд за престъплението по чл.279 ал.1 от НК, за което е признат за
виновен с атакуваната присъда. В проведеното на 15.03.2021г. съдебно
заседание, чрез участващият преводач е снета самоличността на подсъдимия и
според отразеното в протокола тя е същата както посочената в обвинителният
акт и диспозитива на присъдата. В това съдебно заседание, подсъдимият
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт и се съгласил да не се събират доказателства за проверката им. Съдът
намерил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК обявил,
че при постановяване на присъдата ще го ползва без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съдебното следствие преминало по реда на глава 27, конкретно при
условията на чл.371 т. 2 от НПК и след приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл. 283 от НПК, изслушване на съдебните прения и
последната дума на подсъдимия, е постановена обжалваната присъда. В
мотивите към присъдата, съдът посочил самоличността на подсъдимият Н.
единствено в началото, където изписал повдигнатото срещу последния
обвинение, за което е предаден на съд. По нататък в мотивите си, съдът
изложил факти касаещи престъпната деятелност за същото по време и място
престъпление, но извършено не от подсъдимия, а от съвсем различно лице с
имената М. Я. Ш., роден на **.**.****г. в гр. Н., А., ****** по произход,
живущ в гр.Н., А., ******, *******, с ***** образование, ********, без
документи за самоличност по заявени от лицето данни, като посочил че
кредитирал обясненията му от досъдебното производство, които
2
кореспондирали със самопризнанието му. По делото лице с цитираните имена
М. Я. Ш. не се установява да е предавано на съд с обвинителният акт и да е
участвало в съдебното заседание. Ноторното е, че съгласно императивната
норма на чл.35 ал.1 от НК наказателната отговорност е лична, а
самоличността на подсъдимия според чл.305 от НПК, е задължителен елемент
от съдържанието на присъдата - както в диспозитива, така и в мотивите.
Различието между самоличността на подсъдимото лице посочена в
диспозитива на присъдата и тази в мотивитие към нея, е винаги съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, нарушаващо
правото на защита на подсъдимия. Това е така защото присъдата е единство
между мотиви и диспозитив и при такова противоречие се създава неяснота
относно автора на престъплението и дали лицето признато за виновно с
диспозитива на присъдата, е осъдено за собствената си престъпна деятелност
или за тази на друго лице, чиято самоличност и същата по време и място
престъпна деятелност, се сочи в мотивите. Това противоречие освен, че
нарушава правото на защита на подсъдимия, може да се дължи и на
ползването на техниката "копи пейст" а последното е също съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила защото по същността си е
липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, понеже съдът не
излага собствената си воля по разглежданите факти, а по други които не са
предмет на делото. Допуснатите нарушения поставят и въззивната инстанция
в невъзможност да установи каква е била действителната воля на първата
инстанция, досежно престъплението и неговото авторство. Посочените
нарушения са съществени и отстраними, но не за пръв път от въззивната
инстанция, а налагат обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд. Водим от
горното и на осн. чл. 335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.1 и т. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260009/ 15.03.2021г. постановена по НОХД №
151 / 2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Свиленград, за ново разглеждане от
друг състав на същият съд.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3