Р Е Ш Е Н И Е
09.06.2015 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
15.05. 2015
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
Гражданско 1872 2014
дело № по
описа за г.
Ц.И.М., ЕГН **********,***
3, Г.Й.М., ЕГН **********,*** 3, Д.Й.М., ЕГН **********,***, са предявили срещу
С.Г.М., ЕГН **********,*** 11, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че по силата на
завещателната воля на Г. *** М., материализирана в акт за нотариално завещание
№ 14, н.д. № 533/1984 г. от 07.05.1984 г. на Станкедимитровския районен съд и
на съдебна спогодба, постигната на 30.05.1986 г. по гражданско дело № 500 по
описа на Станкедимитровския районен съд, ищците, като наследници на *** Г.М.,
са изключителни собственици на „парцел XXI-551, попадащ
в квартал 2, по регулационния план на град Кочериново, Кюстендилска област,
утвърден със заповед № 147/29.12.1987 г., с площ на имота 365 кв.м., при
съседи: улица с осови точки 17-61-25, парцел ХХ-550, парцел XVIII-558,
парцел XXIV-1280
и парцел ХХІІ-552, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда";
на основание чл.537, ал.2 ГПК е направено искане да бъде отменен нотариален акт
№ 149, том II, peг. № 5631,
дело № 289 от 2013 г., с който ответникът се легитимира като собственик на
¼ идеална част от същия имот.
В исковата молба се твърди, че ищците са
наследници на Г. *** М., бивш жител ***, Кюстендилска област, починал на
09.06.1989 г., като деца на сина му *** Г.М.,***, Кюстендилска област, починал
на 16.12.2011 г.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, дело № 406
от 07.06.1963 г. Г. *** М. е придобил следния недвижим имот: „Къща с дворно място в село Кочериново - Кюстендилски
окръг, съставляващо парцел XXI-226 - двадесет и
първи, имот двеста двадесет и шести, в квартал 2 — втори, по плана на село
Кочериново, Кюстендилски окръг, с урегулирано пространство от 365 - триста
шестдесет и пет квадратни метра, при съседи: улица, *** *** ***, *** *** и *** ***".
С акт за
нотариално завещание № 14, н.д. № 533/1984 г. от 07.05.1984 г. на
Станкедимитровския районен съд, Г. *** М. е завещал на *** Г.М. цялото си
движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта му.
През 1986 г.
между Г. *** М. и *** Г.М. е водено дело за делба (гр.д. № 500 по описа на
Станкедимитровския районен съд за 1986 г.), по което в съдебно заседане,
проведено на 30.05.1986 г. е постигната спогодба, по силата на която *** Г.М. е
получил в свой дял описания по-горе недвижим имот.
С нотариален
акт № 149, том ІІ, peг. № 5631, дело № 289/2013 г. ответникът се легитимира
като собственик на ¼ идеална част от недвижимия имот, който ищците
считат за изключителна тяхна собственост.
В постъпилия
писмен отговор се сочи, че ответникът е собственик на ¼ идеална част от
имота, съгласно чл.28 ЗН; твърди се липса на реквизити в завещанието – няма
описание на процесния имот. Направено е възражение за придобивна давност за
посочената идеална част, тъй като ответникът е стопанисвал дворното място и
жилищната сграда в периода след смъртта на Г. *** М. през 1989 г. до настоящия
момент.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От
представеното удостоверение за наследници изх.№ 159/10.07.2014 г. на Община –
Кочериново се установява, че Г. *** М., ЕГН **********, е починал на 09.06.1989
г. и е оставил за наследници по закон С.Г.М. /син/, *** *** ***ова /дъщеря/, ***
Г.М. /син/, *** *** *** /дъщеря/. *** Г.М. е починал на 16.12.2011 г. и е
оставил за наследници по закон ищците по делото.
Ищците са
представили заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 181, том I, дело № 406 от 07.06.1963 г., с който Г. *** М. е купил къща с
дворно място в село Кочериново, Кюстендилски окръг, съставляващо парцел XXI-226, в квартал 2 по плана на
село Кочериново, с урегулирано пространство от 365 квадратни метра, при съседи:
улица, *** *** ***, *** *** и *** ***. Представен е акт
за нотариално завещание № 14, н.д. № 533/1984 г. от 07.05.1984 г. на
Станкедимитровския районен съд, с което Г. *** М. е завещал на сина си *** Г.М.
цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на
смъртта си.
От приложения
към исковата молба протокол от съдебно заседане, проведено на 30.05.1986 г. по гр.
д. № 500 по описа на Станкедимитровския районен съд за 1986 г. се установява,
че между ищеца Г. *** М. и ответника *** Г.М. е сключена съдебна спогодба
относно съсобствения им имот, предмет на делбата, съгласно която в дял на
ответника *** Г.М. се дава жилищна постройка с дворно място в гр. Кочериново,
съставляващо по плана на града парцел XXI-226, кв. 2 с площ 334 кв.м., при
съседи: улица, наследници на *** *** и наследници на *** ***а.
С писмения отговор ответникът е представил протокол за извършена обстоятелствена
проверка и издаден въз основа на нея нотариален акт № 149, том ІІ, peг. № 5631,
дело № 289/2013 г. на нотариус Д. Гърнева, с който С.Г.М. е признат за
собственик на основание правоприемство по наследство и давностно владение на ¼
идеална част от УПИ парцел XXI-551, кв.2 по плана на град
Кочериново, с площ 365
кв.м., ведно с ¼ идеална част от двуетажна жилищна сграда.
Свидетелят *** *** сочи, че живее в съседство с процесния имот, в който
има стара срутена постройка и до нея – нова пристройка, в която живеел С.М.
през 80 – те и 90 – те години. Впоследствие той се преместил в друго жилище и
идвал, за да наглежда имота. Преди около 7-8 години изградил в имота оградна
мрежа с колове откъм улицата. Свидетелят е виждал ответника в имота и през
периода до 2013 г. В момента в пристройката
живее Г.Й.М..
Свидетелят Г.
*** сочи, че живее срещу процесния имот и знае, че там дълго време е живял С..
След като си направил друга къща, ответникът продължил да идва в имота,
включително в последните няколко години. Понастоящем в имота живее Г.М..
Свидетелят ***
*** сочи, че след преместването си в друга къща ответникът продължил да
посещава имота; той го наглеждал, защото брат му Иван живеел в София.
Свидетелят е виждал «много отдавна» ответникът да опъва оградна мрежа в имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.124,
ал.1, предл.2 от ГПК - положителен установителен иск за собственост и ищците
следва да докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на
собственици на целия претендиран имот, съобразно твърдяното придобивно
основание.
Предявеният
иск е допустим - правният интерес от предявяването му произтича от заявеното от
ответника оспорване: че ищците са собственици на посочените в представения от
него нотариален акт № 149, том ІІ, peг. № 5631, дело № 289/2013 г. на
нотариус Д. Гърнева идеални части от процесния имот. Предвид установеното
посредством свидетелските показания обстоятелство, че понастоящем имотът се
владее от ищците, те имат интерес от предявяване на установителен, а не на ревандикационен
иск.
Представеното
от ищците нотариално завещание № 14, н.д. № 533/1984 г., с което Г. *** М. е
завещал на сина си *** Г.М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще
притежава към момента на смъртта си, е с дата 07.05.1984 г., т.е. е съставено
преди сключването на съдебна спогодба по воденото между двамата делбено гр. д.
№ 500/1986 г. по описа на Станкедимитровския районен съд с одобрен от съда
протокол от съдебно заседане, проведено
на 30.05.1986 г. Посредством тази спогодба правото на собственост върху процесните
недвижими имоти е придобито от *** Г.М. и към момента на откриване на
наследството от Г. *** М. процесните имоти не спадат към патримониума на
наследодателя. Следователно ищците не могат да черпят права от нотариалното
завещание, респ. - неоснователно е възражението на ответника за накърняване на
запазената част от наследството му от Г. *** М..
С писмения
отговор ответникът не е направил възражение за нищожност на делбата – спогодба
по гр. д. № 500/1986 г. по описа на Станкедимитровския районен съд и поради
настъпилата преклузия не следва да се обсъждат доводите му в тази насока.
Ответникът
своевременно е направил възражение за изтекла придобивна давност по чл.79 от ЗС
в негова полза за спорната ¼ идеална част, като твърди, че е стопанисвал дворното място и жилищната сграда в периода след смъртта
на Г. *** М. през 1989 г. до настоящия момент.
От
свидетелските показания се установи по безспорен начин, че след 1989 г. до 2013
г. /през която е съставен нотариален акт № 149, том ІІ, peг. № 5631,
дело № 289/2013 г. на нотариус Д. Гърнева/ ответникът е стопанисвал процесния
имот, като често отивал в него и преди около 7-8 години изградил оградна мрежа
с колове откъм улицата. С.М. не е страна по гореописаното гр. д. № 500/1986 г.
по описа на Станкедимитровския районен съд и решението по него не го обвързва.
Към момента на смъртта и откриването на наследството от Г. *** М. през 1989 г.
негови наследници по закон са четирите му деца, сред които и ответникът, при
равни права – чл.5, ал.1 ЗН, т.е. по ¼ идеална част.
В качеството на един от
наследниците на Г. *** М. след смъртта му ответникът е започнал да владее
собствената си идеална част и да държи вещта като обща. Тъй като не претендира
изключителна собственост, той е останал държател на идеалните части на
останалите съсобственици и поради това не е било необходимо да манифестира с едностранни
действия пред тях отричане на техните права.
Фактическият
състав на придобивната давност включва владение по смисъла на чл.68 от ЗС и
изтичане на определен срок от време. От свидетелските показания се установи, че
след смъртта на Г. *** М. до снабдяването му с нотариален акт за собственост
върху ¼ идеална част от процесните имоти през 2013
г. ответникът е извършвал действия, чрез които е демонстрирал своенето на имота
/поставянето на ограда, ограничаваща достъпа от улицата/, като с оглед на
установеното от него съвладение не е било необходимо извършване на действия за
ограничаване на достъпа на другите съсобственици. Установи се, че владението не
е установено насилствено или тайно, респ. – наличие на спокойно и явно владение.
Ирелевантно е
обстоятелството, къде е живял през този период ответникът. За по***ния характер
на владението не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо
въздействие върху имота; фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не
са прекъсвани от действията на трети лица /Решение № 503 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2011 г., I г. о., ГК/.
От доказателствата се установява именно такова поведение на ответника, като не
се твърдят и установяват действия на трети лица, довели до недопускане на
ответника в имота и изгубване на владението върху него.
Следователно
на 09.06.1999 г., т.е. 10 години след смъртта на Г. *** М., ответникът
е придобил по давностно владение собствеността върху ¼ идеална част
от процесните имоти, тъй като е изтекъл придобивен давностен срок за
недобросъвестно владение. Поради това направеното възражение е основателно.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищците не се легитимират като собственици на
описаните идеални части от процесните имоти и предявеният установителен иск за
изключителна собственост на ищците следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид основателността на възражението на ответника за изтекла придобивна
давност в негова полза за спорната ¼ идеална част, на
отхвърляне като неоснователно подлежи и искането на основание чл.537, ал.2 ГПК
да бъде отменен нотариален акт № 149, том II, peг. № 5631,
дело № 289 от 2013 г.
Ответникът не
е представил доказателства за направени разноски, поради което не следва да му
се присъждат такива.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.124, ал.1, пр.2
от ГПК, предявен от Ц.И.М., ЕГН **********,*** 3, Г.Й.М., ЕГН **********,*** 3,
Д.Й.М., ЕГН **********,***, срещу С.Г.М., ЕГН **********,*** 11, за признаване
за установено по отношение на ответника, че по силата на завещателната воля на Г.
*** М., материализирана в акт за нотариално завещание № 14, н.д. № 533/1984 г.
от 07.05.1984 г. на Станкедимитровския районен съд и на съдебна спогодба,
постигната на 30.05.1986 г. по гражданско дело № 500/1986 г. по описа на
Станкедимитровския районен съд, ищците, като наследници на *** Г.М., са
изключителни собственици на „парцел XXI-551, попадащ в квартал 2, по
регулационния план на град Кочериново, Кюстендилска област, утвърден със
заповед № 147/29.12.1987 г., с площ на имота 365 кв.м., при съседи: улица с
осови точки 17-61-25, парцел ХХ-550, парцел XVIII-558, парцел XXIV-1280
и парцел ХХІІ-552, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда",
както и искането на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №
149, том II, peг. № 5631,
дело № 289 от 2013 г., с който ответникът се легитимира като собственик на
¼ идеална част от същия имот, като неоснователни.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: