Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260041
гр. ***, 05.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
219/2018 г. по описа на Районен съд - ***, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е за делба във фазата
по извършването.
С решение № 299 от 05.11.2018 г., постановено по г. д. № 219/2018 г. на
РС - *** е допуснато, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, да
бъде извърШ. съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в с. ***,
община ***, а именно: дворно място с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на селото, ведно с
построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант – сега означен като
стопанска сграда, и дюкян между съсобствениците при квоти, както следва:
1/3 ид. част за Ф.А.Д.;
1/3 ид. част за С.А.Ю.;
1/3 ид. част за Н.А.Ю.,
като съсобствеността е възникнала
по силата на наследствено правоприемство от А.Ю.А., починал на 31.10.2003 г.
Решението по първа фаза на делбата е влязло в законна сила на 29.11.2018
г.
Във
втора фаза на делбата с протоколно определение от 18.04.2019 г. са предявени и приети за съвместно разглеждане
следните претенции:
1. С
молба вх. № 749/05.02.2019 г. съделителят Н.А.Ю. е предявила претенция по чл.
349, ал. 2 от ГПК за възлагане на процесното жилище с твърдения за наличието на
предпоставките, визирани в посочената разпоредба;
В отговор на заявената от ответника
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, от страна на ищците е депозирано писмено
становище вх. № 2281/16.04.2019 г., с което оспорват същата като неоснователна.
Считат, че не са налице предпоставките на закона в това отношение. Оспорват
фактическите твърдения, изложени в молба вх. № 749/05.02.2019 г., като твърдят,
че не е вярно, че при откриване на наследството на всеки един от двамата
наследодатели ответникът е живяла в имота. От своя страна твърдят, че
значително време след смъртта на наследодателя им същата е живяла в с. *******,
където е и работила. Също така не било вярно, че ответникът е с жилищна нужда,
тъй като при отриване на наследствата същата е била собственик на други
недвижими имоти. Твърдят, че за да
постави себе си в благоприятно
положение, в хода на процеса ответникът са е разпоредила с притежаваните от нея
две дворни места с построените в тях жилищни сгради на 15.03.2019 г.
2. С молба вх. № 2280/16.04.2019 г.
съделителите Ф.А.Д. и С.А.Ю. са предявили претенции
против съделителя Н.А.Ю. за заплащане на обезщетение за лишаването им от
ползване на имота, който се ползвал от ответника и нейни близки, считано от
момента на писмената им покана – датата на връчване на исковата молба, до
датата на окончателното прекратяване на съсобствеността. Считат, че
справедливият размер на това овъзмездяване е равен на доходите и добивите,
които могат да се получат от мястото за всяка една стопанска година, а за
сградите – доходите от личното ползване на имота, които са равни на
евентуалната наемна цена, която би могла да се получи при отдаването на
сградите под наем, включително и за отглеждане на животни в стопанската сграда,
както реално тя се ползва.
В същата молба ищците са заявили
желанието си при извършване на делбата да получат един имот в общ дял при равни
квоти.
С молба вх. № 2670/10.05.2029 г., в
изпълнение на дадените от съда указания, ищците Ф.А.Д. и С.А.Ю. уточняват претенцията,
като формулират следния петитум: молят да бъде осъден ответникът Н.А.Ю. да заплати на ищците обезщетение за ползата,
от която са лишени поради ползването на имота само от ответника в размер на 100
лева месечно за всяка от ищците, считано от момента на вписване на исковата
молба – 07.03.2018 г., до датата на окончателното прекратяване на
собствеността.
Със следваща молба вх. №
3050/29.05.2019 г., отново в изпълнение на указанията на съда, ищците
уточняват, че до депозиране на исковата молба не са отправяли покана до
ответника за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Такава се
съдържала в исковата молба, поради което считат, че връчването на последната
представлява покана за заплащане на обезщетение. Посочват, че обектите, за
които се отнася претенцията са тези, за които е искането им за извършване на
делбата. Периодът на претенцията им бил с начален момент – вписването на
исковата молба и връчването ѝ на ответника, при което за претенцията им
за минало време от месец март 2018 г. до 18.04.2019 г. била в общ размер на
2400 лева или по 1200 лева за всяка от ищците при претендирана сума в размер на
100 лева за всяка от тях, включително и занапред до окончателното прекратяване
на съсобствеността.
В съдебно заседание, проведено на
09.07.2019 г., молят да се счита за начален момент на претенцията им – датата
на връчване на исковата молба на ответника.
С оглед така направените уточнения
съдът квалифицира претенцията за периода от датата на връчване на исковата
молба – 19.03.2018 г. до 18.04.2019 г. като такава по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а
тази занапред до окончателното прекратяване на собствеността - като такава по
чл. 344, ал. 2 от ГПК.
С молба вх. № 3395/13.06.2019 г.
ответникът Н.А.Ю. оспорва претенцията на ищците по чл. 31, ал.
2 от ЗС, като заявява, че становище по съществото ѝ е изразила в отговора
на исковата молба, който поддържа изцяло. В отговора на исковата молба, към
който ответникът Ю. препраща, същата е оспорила претенцията по основание и
размер, като твърди, че от години ищците не посещават имота, но било възможно
същият да бъде ползван от всички съделители според предназначението и правата
на всяка една от тях, без да си пречат. Заявява готовност и желание да ползват
процесния имот съвместно, да го продадат или да го отдават под наем. Твърди, че
претендираният от ищците наем по 100 лева на всяка от тях за това, че ползва
имота е неадекватен, тъй като размерът му не отговарял на търсенето, както и че
е прекомерен, тъй като такава наемна цена нямало дори за самостоятелно ползване
на апартамент в централната част на гр. ***.
3. С молба, депозирана от ответника Н.А.Ю. в първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата, проведено на 18.04.2019 г., е предявена
претенция против съделителите
Ф.А.Д. и С.А.Ю.
с правна квалификация чл. 346 от ГПК за заплащане от ищците съответстваща на
квотите им в съсобствеността – по 1/3 ид. част сума, представляваща обезщетение
за извършени от нея подобрения, увеличаващи пазарната стойност на имуществото,
допуснато до делба, както следва:
В съдебното заседание, проведено на
18.04.2019 г., ищците, чрез процесуалния си представител оспорват фактическото
извършване на твърдените ремонти и заявяват, че са направени без тяхно знание и
съгласие.
1. Подмазване между стена и
два прозореца (обръщане) с теракол, на стойност 60 лева през 2011 г.;
2. Шпакловка със сатен гипс по стени
на една стая на обща стойност 101.60 лева през
2011 г.;
3. Монтиране върху таван на дъски - 8 бр. и ОСБ плоскости - 11 мм - 6 бр. на
обща стойност 285.60 лева през 2011 г.;
4.
Поставяне на 40 бр. блокчета на стълбище на обща стойност 40
лева през 2012 г.;
5. Ремонт на баня, вкл. монтиране на
арматура и измазване на стени с пясък и цимент на обща стойност 260.50 лева
през 2011 г.;
6. Ремонт на мезе, вкл. монтаж на
арматура 6 м, поставяне на 74 бр. блокчета, изливане на бетон и зидане с
каменно брашно и цимент на стени в мазе на обща стойност 322.80 лева през 2012
г.;
7. Ремонт на пътека в двора,
осигуряваща достъп до жилището на стойност 266 лева през 2012 г.;
8. Ремонт на 2 комина, включително
замазка на обща стойност 83 лева през 2012 г.;
9. Поправка на портална врата, вкл.
поставяне на дъски - 4 м, 11 броя и столици 4 бр. на обща стойност 93 лева през 2012
г.;
10. Укрепване на външна конструкция –
асмалък, чрез поставяне на 8 броя бетонни стълбчета и 5 бр. винкел по 3 метра
на обща стойност 111 лева през 2012 г.;
11.
Поправка на входна пътека на стойност 157 лева през 2012 г.;
12. Ремонт на стопанска постройка,
вкл. поставяне на блокчета - 156 бр., зидане на стени и замазка на под с
каменно брашно и цимент, поставяне на ОСБ плоскости 11 мм - 3 бр., мертеци 5/10
м - 4 бр. на обща стойност 428.50 лева през 2013 г.;
13. Ремонт на стопанска
постройка, вкл. монтиране на арматура 6 метра, поставяне на блокчета - 56 бр.,
зидане и изливане на темел бетон на обща стойност 310.80 лева през 2013 г.
Твърди, че само и единствено тя е извършвала
подобрения в имота, които са на обща стойност 2519.80 лева, със същият размер
се е увеличала и стойността на делбения имот, поради което предявява искания за
сметки по реда на чл. 346 от ГПК, считайки, че ищците ѝ дължат заплащане
на съответна част от тази стойност, съответстваща на квотата им в
съсобствеността. Поради това че всяка от ищците притежава по 1/3 ид. част от
съсобствената вещ, съобразно това, всяка ѝ дължала сумата в размер на по
840 лева.
Поради изложеното предявява искане срещу Ф.А.Д.
да бъде осъдена да заплати обезщетение за извършените от Н.А.Ю. подобрения,
увеличаващи пазарната стойност на делбеното имущество, съответстващо на квотата
ѝ в съсобствеността - 1/3 ид. част, а именно сума в размер на 840 лева,
както и искане срещу С.А. Ю. да бъде осъдена да заплати обезщетение за
извършените от Н.А.Ю. подобрения, увеличаващи пазарната стойност на делбеното
имущество, съответстващо на квотата ѝ в съсобствеността - 1/3 ид. част, а
именно сума в размер на 840 лева.
По делото са приети следните писмени доказателства:
справка по лице от СВ – *** за периода от 01.01.1992 г. до 09.04.2019 г. на Н.А.Ю.;
удостоверение за постоянен адрес с вх. № 188/12.12.2001 г., депозирано от Н.А.Ю.
***; удостоверение по декларирани данни изх. № **********/03.06.2019 г.,
издадено от Община *** на Н.А.Ю.; декларация от Н.А.Ю. от 17.03.2019 г., с
която декларира обстоятелствата, че от 2001 г. до датата на подписване на
декларацията живее постоянно в жилищния имот, предмет на настоящото дело за
делба, както и че не притежава друг жилищен имот на територията на
страната.
По делото са разпитани две групи
свидетели: трима свидетели на ищеца: Н.Р.А.– трета братовчедка на майката на
страните, К.П.Д.– съпруг на ищеца Ф.А., и И.М.Ц.– съсед на ищците, и трима
свидетели на ответника: С.Я.Д. – работодател
на ответника, Ж.И.Г.– познат на ответника и И.Х.И. – син на ответника.
Свидетелят А. посочва, че контактувала
с братовчедка си А. и я посещавала в болницата. Тя ѝ казала, че е
направила ремонт, но нямала късмет да доживее. Не ѝ казала какъв ремонт е
направила. Казала ѝ, че живее с дъщеря си Н..
В показанията си свидетелят К.Д.твърди,
че след като наследодателите на страните се върнали да живеят в с. *** всичко
било за ремонт. Там свидетелят зидал комините, тоалетната била паднала и била на
дървена скара, лял плоча и зидал. Направил кош за един камион царевица с
кочаните. На всички други постройки правил ремонт, керемиди, където е текло на
всичко правили ремонт. Преди Н. ***, те направили ремонт, за да могат А. и А.
да живеят там и да си гледат добитъка. Дядо А. получил инсулт и Н. отишла за
личен асистент при тях. Н. привлякла и сина си там. Баба А. теглила заем
и правила ремонти под сайванта - импровизирана стая, за да освободи на Н. и
сина ѝ трите стаи, които са в къщата. Тази импровизирана стаичка не била
в къщата, имала вратопрозорец, врата към мазата, алуминиева дограма,
импровизирана баня и на тавана вагонна шарка.
Бабата теглила заем и си направила ремонта след смъртта на съпруга си. Казвала
му е, че сумата била 4000 лева и че си е изплатила кредита накрая. В къщата се
направила входната врата - дървена, един прозорец на задната стая с алуминиева
или ПВЦ дограма и едно малко прозорче на килера. Това бил целият ремонт. Много
преди да почине баба му го правила този ремонт. Казвала му е за стаята, в която
живее племенникът му, че тя е държала талашита и той го е хващал с
винтоверта. Това било помагането на
племенника му. Другите неща ги правил техен братовчед - племенник на баба А..
Тя го повикала като свой човек за по - евтино. Той им казал, че леля му е дала
парите. Н. живеела там откакто се разболял дядо му. Дядо му починал 2004 г.
След смъртта на дядо му те пак живеели там. Докато наследодателите били живи, ходили да
берат царевица, реколтата била обща. Докато баба му била там спокойно ходили в
имота. Когато се разболяла баба А., те я
закарали в болницата. После седяла при тях. После пак я закарали в болницата.
Починала в болницата. Твърди, че те са я гледали преди да почине, когато вече
не можела да стъпва на краката си. Н. не положила някакво усилие да я гледа. След смъртта на тъща
му Н. живеела в имота и те нямали ключ за външната врата. Синът на Н. сложил
катинар, но не им дал ключ. Поискали този ключ. Къщата се състояла от три стаи.
Н. и синът ѝ ползвали цялата къща. Имотът се използвал за отглеждане на
животни. Дворът бил засят с люцерна. Животните били над 15 овце. Посочва, че
след първия помен на баба му, не е ходил в имота.
Според показанията на свидетеля Ц., когато
наследодателите на страните се върнали в къщата в с. ***, коминът на къщата бил
паднал, тоалетната - срутена. Твърди, че е ходил да хвърля бетон там. Коминът
оправяли. Есента купили тръби и направили кош за царевица. Това бил първият
ремонт. Посочва, че на втория ремонт не е ходил. Майката на страните идвала при
тях и казала, че събирала пари да направи ремонт на къщата. Вратите били
изгнили. Направила 2-3 врати. Тя казала на свидетеля, че събирала от пенсията
пари за ремонта. Твърди, че е помагал на К. за ремонта преди повече от 7-8
години, а може и повече. Разговорът с баба А. бил малко преди да се разболее,
около 1-2 години. Не знае този ремонт, за който му казала баба А., дали е
извършен. Тя казала, че има братовчед и той направил ремонта. Казала, че е
събирала от пенсията и тя е плащала на този братовчед. Ходили за помена на баба
А.. Действително имало 3 нови врати. Казали, че на банята сложили ПВЦ. Посочва,
че след като починала баба А., ищците са ходили в къщата в с. ***, но не може
да каже колко пъти. Когато тя била жива, те ходили постоянно.
Свидетелят С.Д.твърди, че от 2003 г. Н. не е
живяла другаде. Живеела в имота на майка си и баща си. Те били живи, когато тя
отишла да живее в този имот. Сестрите ѝ не са идвали повече от една вечер
за гости. Дворното място било около 3-4 ара. Като починала бабата, Н. ползвала
една част около сайвантите. Мястото до портата отдясно не се ползвало.
Жилищната сграда била едноетажна тухлена постройка. Вътре имало коридор с три
стаи. Имало едно време, при закупуването, магазин в имота от кирпич. Всичко
паднало и сега там било чисто и нямало нищо. Нямало магазин. Оградата също била
паднала, но в момента е направена с блокчета. Чул, че Н. имала от бившия си съпруг в
******* някаква съборена къща. Твърди, че в имота в ***, тази къща откакто е
купена, по нея почти нищо не е правено външно. Имало направена бетонна пътека
от входната врата навътре към стълбището. Имало направено допълнително
стълбище. Вътре в къщата нищо не било променено освен в едната стая - направили
дъсчен таван, като битовка. Имали два прозореца сложени – подзидвани и
замазвани. Навремето баща им направил сайвант и впоследствие там направили една
баня. Направили един асмалък и с участието на свидетеля. Твърди, че е помагал
да се докарат материали с транспорт. Имало направена нова порта. Твърди, че Н.
е вземала много аванси от него, че това трябвало да плати, онова трябвала да
плати. Чул, че в последно време била взела кредит. Н. и синът ѝ
доусъвършенствали банята, като преградили едно местенце до къщата. Тези ремонти
били правени от 5 години насам. Твърди, че сестрите ѝ и зет ѝ не са
участвали в ремонтите. Участвали са приятели. Когато била жива А., той лично я
е питал защо не оправят нещата помежду си с дъщерята и внука, които я гледат.
Тя казала след като почине, те да се оправят. Много пъти в годината е участвал в
транспортирането на А. до с. Тополи, до оранжериите на двете ѝ дъщери. Те
постоянно поддържали връзка и били в добри отношения. Твърди, че приживе бабата
е искала от него пари, но той ѝ
отказал. Не знае точно за какво ѝ е трябвала тази сума и с каква цел.
Това, което е посочил за ремонта, било правено след смъртта на бащата на Н.. Тя
и синът ѝ правили ремонта. Твърди, че е участвал в транспорта на
блокчета, на цимент. Лично е помагал на сина на Н. при заварката на асмата.
Синът ѝ е участвал в ремонта, но не може да каже кой е давал парите за
материалите.
Когато
говорил с бабата за кредита, било по-рано от ремонтите. Говорили за пари малко
преди ремонтите, които били преди 5-6 години. Дядото починал 2004-2005 г.
Бабата починала преди 2 години. Този кредит, който искала от него бил 2-3
години преди ремонтите. Преди 7-8 години водили разговор с бабата за кредита.
Тези ремонти с прозорците били след смъртта ѝ. Преди това направили
банята. В къщата не било правено нещо, защото там винаги е имало една багажна
стая. Ремонтът с дъските бил преди 2-3 години, преди да почине майка им.
Ремонтът на стаята с дъските бил в основната сграда. Банята била под навеса.
Счита, че там няма друга стая. Дворът бил пред къщата, защото отзад имало ясак. Пред
постройките около къщата имало 300-400 кв.м. Твърди, че постоянно оре ясака зад
къщата. Посочва, че той е около 700-800 кв.м. Това нещо се гледало да бъде
чисто. Имало около 100 кв.м., които ползвали да гледат пипер и домати.
Северната част бил ясака, а отпред била южната част. Цялото дворно място било
около 1200 кв.м. В дворното място отглеждали животни в навеса, около 15 овце.
Като се влезе, вдясно било празно. Това било мястото, където е бил навремето
магазинът. Срещу самата порта в централната част бил навесът. Те не гледали
други животни освен тези овце. В ясака не се отглеждали посеви. За направата на
асмалъка свидетелят твърди, че е карал материали и е помагал на сина на Н. да
ги изправят и да ги поставят.
Свидетелят Г. твърди, че живее в с. *** от 2002 г. постоянно, а Н. - отпреди 2000 г.
Тя живеела постоянно там. Като отишла да живее в ***, родителите ѝ били
живи. Тя живеела в имота на баща си и майка си. По молба на сина на Н. веднъж
ги закарал до с. *****. Там видял едната сестра и повече не ги е виждал. Чувал
е от сина на Н., че сестрите ѝ идвали рядко за няколко часа. Чувал е от Н.
и сина ѝ, че имат имот в с. *******, но не ставал за живеене. Този имот
бил на съпруга на Н.. Майка ѝ на Н. починала преди 2 години. Имотът бил доста
запустял. Имало паднали отстрани сгради и там направили ограда. Направили вътре
едната стая. Направили основен ремонт на покрива и тавана. Направили пода и
стените. Направили асмата, врата, баня. Покривът на къщата се ремонтирал,
защото отстрани имало влага и подмазвали. Н. била двигател на цялата работа и
синът ѝ. За тези ремонти хващали хора – работници. Свидетелят им казвал
да направят една пътека, а те му казвали, че баба А. не дава. Накрая я
направили.
Мисли,
че Н. е плащала за тези ремонти, защото баба А.
не давала много, много пари. Твърди, че бабата му е казвала: „За какво
да ги правя тези ремонти и да давам пари?“. Преди още да купят имота имало на
ъгъла един магазин. Той се съборил още преди Н. ***. Сега там Н. направила една
ограда, защото било съборено и отворено отвсякъде. Дворът бил около 1.000 дка.
Видял, че пред асмата са сели няколко реда пипер и домати. Ползвали и сайванта.
После направили курници за кокошки, за пилета. Когато бабата и дядото били
живи, Н. живеела там със сина си. Синът й дошъл 2002-2003г. След като починал
дядото, всички ремонти които е посочил, били извършени тогава, преди да почине
баба А.. Баня нямали. Тези работи ги правила после Н.. Не е виждал сестрите и
зетьовете да помагат за ремонтите. Преди да почине бабата, не е чувал да има
недоразумения. Знае, че Н. ходи много често да помага на сестрите си. Бабата
всеки месец ходила да им помага и тя. В имота в *** сега имало няколко овце.
Свидетелят И. твърди, че майка му живее в
имота от 2000 г.
Той
отишъл да живея в с. *** през 2002-2003 г. Имотът в с. ******* е бил на баща
му. Там нямало жилищна сграда. Тя е паднала преди няколко години. Майка му
нямала друго жилище. Лелите му последно дошли в четвъртък и събота. Майка му не
се възпротивила, че идват. Твърди, че лелите му не са проявявали желание да идват в
имота. Вратата винаги била отворена за тях. На външната врата имало катинар.
Той бил там още от баба му и дядо му, когато били живи. За вътре имали ключ, но
за вън нямали, а ключът, стоял на вратата. Дворът бил 2.100 дка. Ползвали
двора, който е отпред. Сеели домати и пипер. В ясака имало малко сята люцерна,
но го поддържали, като го чистели. Имало доста ремонти направени в имота.
Стената на магазина паднала преди 3-4 години и се направила. Тя била на ъгъл.
Това било като ограда за предната част на дворното място. В имота нямало
магазин. Имало направени две пътеки от бетон, асма, баня. В имота нямало баня.
Имало една стая залепена за къщата и там е направена банята, имало и мивка. Там
имало мивка от обикновена заварка. Те я направили, за да стане като кухня, но
още не бил хвърлен бетон и нямало замазка. Таванът бил направен в стаята,
където спи свидетелят, от дъски и юесби. Банята била готова. Направили плоча,
сложили тръби, замазка и плочки. Отвън, пред къщата, направили плоча. На долния
етаж направили тавана, за да не падне пода на горния етаж. Сменили две дограми
и две врати. Направили два комина. Единият комин започнал да пада, съборили го
и изградили нов. Другият комин също започнал да се накланя и го укрепили с
тухли и блокчета. Тези ремонти се правили преди 3-4 години и баба му била жива.
Твърди, че майка му плащала за ремонтите, защото искали да си поддържат къщата.
Баба му казвала: „Аз пари не давам“. Майка му събирала малко по малко пари и
правила. Тези ремонти ги правили майстори и той участвал. Лелите му знаели за
ремонтите и не са казвали нищо. На въпроси на процесуалния представител на
ищците посочва, че ремонтите ги правили преди 4-5 години, че съпругът на леля
му не е участвал в ремонтите. Баба му теглила кредит за леля му, да помогне да
направят къщата в с. *****. За тяхната къща баба му не е давала пари. Приживе
баба му казвала, че са сестри и ще се разберат за къщата. Майка му не е
получавала нотариална покана за наем. Сто лева за наем били много. В двора
имало кокошки, юрдечки, зайци и 20 броя овце. Имал ги от 4-5 год. Сега ставали
повече. В ясака била сята люцерна за овцете. Сеели пипер и домати пред къщата.
Ясакът са поддържал, за да не става трева.
По делото е приета допуснатата от съда съдебно - техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещо
лице Ш.Х., относно пазарната стойност на допуснатия до делба имот, неговата
поделяемост и евентуално варианти за поделянето в съответствие с квотите, при
които е допусната делбата, варианти за поделяемост на имота на два дяла – общ
за ищците и друг за ответника, съобразно делбените квоти, относно пазарната
цена на всеки един от дяловете, като онагледи заключението си със скица; за
вида и стойностите на подобренията, извършени от ответника в имота, към момента
на извършването им и с колко се е увеличила неговата пазарна стойност в
резултат на тези подобрения; какви доходи могат да бъдат получавани месечно,
респ. за една година от отдаването под наем на целия имот, предмет на делбата,
включително с построените в него и допуснати до делба: жилищна сграда,
„сайвант” – сега означен като стопанска сграда и „дюкян”. Същата не се
кредитира от съда, тъй като е необоснована и неточна.
По искане на ищците е допусната повторна със същите задачи. С протоколно
определение от 21.01.2020 г. е прието заключението на вещо лице Ж.Б. по
допуснатата повторна експертиза, оспорено от ответника в частта относно
пазарната стойност на делбения имот и предложените от вещото лице варианти за
извършване на делбата.
В последното
открито съдебно заседание проведено на дата 06.04.2021 г. ищците по делото,
чрез техния процесуален представител, заявяват желание да се прекрати
съсобствеността върху допуснатия до делба имот, като сочат способ за извършване
на делбата - чрез теглене на жребий по вариант втори, предложен от втората
експертиза, като същевременно заявяват и претенция за възлагане на имота.
Предоставят на съда да реши и ако трябва, имотът да бъде изнесен на публична
продан. Поддържат претенцията си по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Оспорват претенцията
по сметки, предявена от ответника. Молят съда да се произнесе в този смисъл.
Претендират разноски. Представят списък на разноските и пълномощни.
Ответникът по
иска, чрез процесуалните си представители, поддържа искането си за възлагане на
жилищния имот, както и претенцията си по сметки и моли за тяхното уважаване.
Оспорва претенцията на ищцовата страна по чл. 31, ал. 2 от ЗС и моли същата да
бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците
адвокатски възнаграждения.
В рамките на
предоставения от съда срок и на двете страни по спора само процесуалните
представители на ответника са депозирали писмена защита по делото.
При така
изложеното по-горе, настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за
начина на извършване на делбата на съсобствения между страните и допуснат до
делба недвижим имот, както и по предявените от ищците и от ответника претенции
по сметки.
1. Относно прекратяването на съсобствеността върху
недвижимия имот:
По искането на ответника Н.А.Ю. за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл.
349, ал. 2 от ГПК:
За да бъде уважено искането на ответника за възлагане на жилищния имот
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е необходимо кумулативно да са налице
следните предпоставки: делбеният имот следва да е наследствен /съсобствеността
върху него да е възникнала само от наследяване/ и да е неподеляем,
претендиращият да няма друго собствено жилище, съделителят трябва да е
живял фактически в жилището с наследодателя към момента на откриване
на наследството.
В случая до делба са допуснати: дворно място с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на селото, ведно с
построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант – сега означен като
стопанска сграда, и дюкян. Имотът е наследствен, като между страните не е
спорно, а и от заключението на приетата по делото СТОЕ, изготвено от вещо лице Ж.Б., което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че в дворното място има само една жилищна сграда, която е
неподеляема и която е годен обект, за да се ползва по предназначение като
жилище, както и че в нея живее съделителят Н.Ю. със сина си.
От показанията
на свидетелите и от двете групи и от представеното удостоверение за постоянен
адрес с вх. № 188/12.12.2001 г., депозирано от Н.А.Ю. ***, по категоричен начин
се установява, че към момента на откриване на наследството на общите на
страните наследодатели, ответникът е живяла в процесния имот с наследодателите.
Съобразно тези данни следва да се приеме, че е налице изискването на закона
при откриване на наследството, от което черпи права, съделителят Ю., предявила
възлагателната претенция, да е живяла в делбения имот. В този смисъл е и
разрешението, дадено в т. 7 и т. 9 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004
г. на ОСГК на ВКС съделителят с възлагателна претенция да е живял в имота към
момента на откриване на наследството, от което черпи права. Налице е и
последното изискване на закона - съделителят, предявил възлагателната
претенция, да не притежава друго жилище. Видно от представената декларацията от
17.03.2019 г. /л. 135/, Н.Ю. не притежава друг жилищен имот на територията на
страната. Това се потвърждава и от представената от ищцовата страна справка по
лице от СВ – *** /л. 75/. Обстоятелството, че в хода на делбения процес се е
разпоредила с недвижими имоти, включително и с жилищни такива, находящи се в с.
*******, не е пречка в неин дял да бъде
възложен процесният имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК - съгласно
разясненията, дадени в т. 7 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС, право на възлагане по този ред има съделителят - наследник, който
не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, дори същият да
се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес. При така
установените факти настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите от
фактическия състав на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което направеното в
законоустановения срок искане за възлагане на имота е основателно и следва да
бъде уважено.
По искането на ищците за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК:
Искането за възлагане на делбения имот,
направено в хода на устните състезания от ищците, чрез процесуалния им представител,
не подлежи на разглеждане от съда, тъй като е заявено извън процесуалните
срокове за това по чл. 349, ал. 4 от ГПК. Такова искане от ищцовата страна не е
предявено нито в подадените заявление и становище преди първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на
делбата, нито в самото съдебно заседание, проведено на 18.04.2019 г.
Според заключението на СТОЕ, изразеното становище от
вещо лице Б. в съдебно заседание и становището по чл. 201 от ЗУТ /л. 226/
дворното място е поделяемо и от него могат да се обособят два или три отделни
УПИ. Съдът предостави възможност
на съделителите да внесат проект за изменение на действащия план за регулация,
като многократно отлага делото и дава възможност на съделителите да постигнат
спогодба. Тъй като съделителите не успяха да постигнат спогодба, нито проявиха
процесуална активност относно одобряването на проект за изменение на действащия
план за регулация и обособяване на два или три отделни УПИ в зависимост от
направен от тях избор на вариант за делба, то е препятствана възможността съдът
да извърши делбата чрез способа разпределение на делбения имот.
Относно възлагането на дворното място съдът
съобрази практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 54
от 13.07.2017 г. по гр. д. № 3536/2016 г. на ВКС, II г. о., съобразно която при
ликвидиране на съсобствеността не би могло в дял на единия съделител по реда на
чл. 349, ал. 2 от ГПК да се постави само жилищната сграда, отделно от дворното
място, което пък да се изнесе на публична продан.
Доколкото в дворното място има само една
жилищна сграда, съдът няма основание да приеме, че делбата би могла да се
извърши чрез способа разпределение или теглене на жребий.
Страните не спорят, а и от събраните по
делото гласни доказателства и заключението на вещо лице Б. се установява, че
допуснатата до делба сграда – „дюкян”, е съборена. С оглед на това същата не е
оценена от вещото лице.
Съдът намира, че построеният в дворното място
„сайвант” – сега означен като стопанска сграда, също следва да бъде
поставен в дял на съделителя Н.Ю., тъй като по отношение на нея са
налице предпоставките за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК за жилищната сграда
с площ 88 кв.м., която се ползва по предназначение - като жилище. В тази връзка
съдът съобрази решение №
47 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г. на ВКС, II г. о., ГК, съгласно
което при избора на способ за извършване на делбата съдът следва да отчита
характера, вида и стойността на допуснатите до делба имоти. В настоящия случай
допуснатите до делба сгради се различават значително по вид, предназначение и
стойност - единият обект е жилищна сграда, която е годна за ползване по
предназначение, другият обект е стопанска сграда,
Според разпоредбите на чл.
20, ал. 1 от ЗУТ и чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Основното застрояване съответства на
конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния
устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, а застрояването със
спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното
застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. Според чл. 37, ал. 2 от ЗУТ сградите на основното застрояване по
предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи
и други, както и сгради със смесено предназначение.
От анализа на посочените
разпоредби, следва извод, че постройките на допълващото застрояване се
предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи
предназначение и функции, т.е. обусловени са от основното застрояване. Като
такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и
не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната
вещ. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект,
чиято принадлежност са /така решение № 89/12.07.2019 г. по г. д. № 3607/2018 г. на ВКС, I г.о./.
Предвид горното, в настоящия случай съсобствеността
върху делбените сгради и дворно място не би могла да се ликвидира чрез способа
разпределение или теглене на жребий, тъй като образуването на два дяла – един,
който включва жилищната сграда и един общ, който включва стопанската постройка
или на три дяла – един, който включва жилищната сграда, един, който включва
стопанската постройка и един, който е празно дворно място е невъзможно без в
поне един от дяловете да е включена стопанската сграда, а същата има обслужващ
характер спрямо основното застрояване и не представлява самостоятелен обект,
подлежащ на делба отделно от сградата на основното застрояване.
Съгласно СТОЕ пазарната стойност на делбения
имот възлиза на 16 620 лева, поради което 1/3 от него възлиза на 5540
лева. За уравнение на дяловете съделителят Н.Ю. следва да бъде осъдена да
заплати на съделителя Ф.Д. сумата от 5540 лева, представляваща равностойността
на 1/3 ид. част от делбения имот и на съделителя С.Ю. сумата от 5540 лева,
представляваща равностойността на 1/3 ид.част от делбения имот.
2. По претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК,
предявена от Н.Ю. против съделителите Ф.Д. и С.Ю.:
Заявената претенция за извършени
подобрения в имота в периода 2011 – 2013 г. следва да бъде квалифицирана като
такава с правно основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД.
В
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е
изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател
на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес
(например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище), другите
съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това
принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС-
т.I.5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от
1985 г. на ВС, Второ г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994
г. на ВС, Първо г.о., както и в постановената по реда на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС - например решение № 339 от 10.10.2011 г. по
гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. Увеличената стойност на имота се
присъжда единствено при квалифициране на претенцията за подобрения по чл. 72
или чл. 74, ал. 2 от ЗС.
В случая от страна на ищците са
направени възражения, че подобренията са извършени без тяхно знание и съгласие.
От събраните по делото гласни доказателства обаче може да се направи извод, че Н.Ю.
е извършвала подобренията в съсобствения имот без противопоставянето на
останалите съсобственици, които са знаели, че тя живее в имота и го стопанисва.
В своите показания свидетелят К. Д., доведен от ищците, макар да твърди, че
ремонтът бил правен от баба му, изрично посочва че такъв е правен, че докато
наследодателите били живи, те ходили да берат царевица и че докато баба му била
там, те спокойно си ходили в имота. Свидетелят Ц., също доведен от ищците,
твърди, че когато баба А. била жива, ищците ходили постоянно.
От събраните по делото гласни
доказателства, както и от приетото заключение на СТОЕ по делото се установи
извършването на твърдените подобрения. За доказването на този факт по делото
бяха разпитани свидетелите С. Д., Г. и И., които установиха кога и от кого са
били извършени подобренията - че същите са извършени от съделителя Н.Ю. преди
около 5-6 години /разпитът на свидетелите е проведен на 24.09.2019 г./, след
смъртта на наследодателя А.Ю.А. и преди смъртта на наследодателя А.Х.М.. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, включително и тези на свидетеля И.,
съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са последователни,
конкретни, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като са дадени от
лица, които възпроизвеждат лични възприятия, доколкото са очевидци или са
помагали при извършването на ремонтите. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. в частта, в която посочва, че баба му е теглила кредит за леля му,
да помогне да направят къщата в с. *****, тъй като в тази част същите не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Беше изслушано и прието
заключение на вещо лице Б., която е извършила оглед на имота и е констатирала
наличието на тези подобрения в имота. Въпреки че беше в тяхна тежест, ищците Ф.Д. и С.Ю. не установиха по безспорен, категоричен и несъмнен начин възраженията
си, че заявените от ответника ремонтните дейности в имота са извършени от тях и
от наследодателя А. Мехмед, а не от Н.Ю.. Свидетелят А. не
установява нито кога, нито какъв ремонт е направила братовчедка ѝ. Съдът
кредитира показанията на свидетеля К.Д.и свидетеля Ц. само в частта, в която
посочват ремонтните дейности, извършени след завръщането на наследодателите в
с. ***, тъй като в тази част същите кореспондират помежду си, но при сравнение
се налага извода, че посочените от тези свидетели подобрения не съвпадат от
предявените от ответника по настоящото дело. Единствено свидетелят К.Д.твърди,
че баба А. му е казала, че е изтеглила заем от 4000 лева, който изплатила,
което не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Свидетелят Ц. пък
твърди, че баба А. е казвала, че събира пари от пенсията да прави ремонт на
къщата, но свидетелят не знае дали този ремонт е извършен. Изрично посочва, че
на втория ремонт не е ходил. За лично участие в ремонтите след смъртта на
наследодателя А. не твърди и свидетеля К. Д.. От показанията на посочените
свидетели става ясно, че същите не са възприели лично и непосредствено
извършването на ремонтните дейности, а пресъздават разказано от трети лица или
възприето след извършването им, поради което в показанията им липсва конкретика
относно вида, времето и лицата, които са ги извършвали и заплащали. От своя
страна свидетелят С.Д.също твърди, че
приживе бабата е искала от него пари, но той ѝ отказал. Свидетелят
обаче не знае точно за какво ѝ е трябвала тази сума и с каква цел.
Свидетелят Г. е категоричен в своите показания, че баба А. не давала много,
много пари. Твърди, че бабата му е казвала: „За какво да ги правя тези ремонти
и да давам пари?“
Анализът на събраните по делото
гласни доказателства не дава основание на съда да приеме за категорично
установено извършването на ремонтите в процесния период изцяло или частично от
наследодателя А. Мехмед.
Според заключението на вещо лице Б. стойността на
подобренията към момента на извършването им е 3038.41 лева, а увеличената
стойност на имота в резултат от направените подобрения е 2824.54 лева.
В срока по чл. 214, изр. последно, предл. първо от ГПК
е постъпила молба вх. № 260448/10.03.2021 г., с която ответникът Н.Ю., чрез
процесуалните си представители, изменя размера на предявената претенция, като
претендира от всяка от ищците сума в размер на 970 лева, съобразно квотите им в
съсобствеността, а именно – по 1/3 ид. част от общата стойност на подобренията
в размер на 2911.07 лева.
Предвид обстоятелството, че по кредитираното от съда
заключение по допуснатата и приета СТОЕ сумата от 2824.54 лева е по – малката
от сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот, то съобразно квотите
на ищците в съсобствеността – по 1/3 ид. част, дължимата от всяка от тях сума
за извършените от ответника подобрения е в размер на 941.51 лева. До тези
размери претенциите на ответника са основателни и следва да се уважат, като са
разликата до претендирания размер по 970 лева от всяка от ищците следва да се
отхвърлят.
3. По претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявени от
ищците Ф.Д. и С.Ю. против съделителя Н.Ю.:
Ищците молят да
бъде осъден ответника Н.А.Ю. да
им заплати обезщетение за ползата, от която са лишени поради ползването на
имота само от този съделител в общ размер на 2400 лева или по 1200 лева за
всяка от ищците при претендирана сума в размер на 100 лева месечно за всяка от
тях, считано от датата на връчване на исковата молба на ответника – 19.03.2018
г., до 18.04.2019 г. за минало време, както и занапред до окончателното
прекратяване на собствеността.
Според разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Според
разясненията в ТР № 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Съгласно трайната практика на ВКС няма пречка поканата да е
обективирана в исковата молба, като същата се счита за връчена с връчването на
препис от исковата молба на ответника, както в настоящия случай. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ,
„служенето” с нея за задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението
ѝ, без събиране на добиви и граждански плодове. „Личното ползване” е
всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите
съсобственици да ползват вещта според правата си. Без правно значение е дали
ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта
лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват
на безвъзмездно основание /в този смисъл решение № 129 от 03.04.2012 г. по гр.
д. № 1415/2010 г., ВКС, IV г. о./. Правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на
дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в
този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно
за уважаване на предявената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото е
необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки –
съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ за
претендирания период, в случая от 19.03.2018 г., до 18.04.2019 г., лишаване от
ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение
за ползата, от която е бил лишен. По делото не се спори, а и видно от приложеното на л. 27
съобщение ответникът Н.Ю. е получила препис от исковата молба на 19.03.2018 г.,
както и че процесния имот се ползва от нея и сина ѝ. Още с отговора на
исковата молба обаче ответникът е заявила готовност и желание съделителите да
ползват процесния имот съвместно, да го продадат или да го отдават под наем /л.
28/. Няма данни, а и не се твърди от ищците някое от тези предложения да е
прието от тях. Същевременно, според настоящия съдебен състав, по делото не
се ангажираха доказателства, от които да се установи категорично, че ищците са
били лишени от възможността да ползват процесния имот. Показанията
на свидетеля К. Д., според който те нямали ключ за външната врата, синът на Н.
сложил катинар, но не им дал ключ, не са
достатъчни да установят тези обстоятелства, тъй като от друга страна
свидетелят И. изрично заяви, че лелите му не са проявявали желание да идват в
имота. Вратата винаги била отворена за тях. На външната врата имало катинар.
Той бил там още от баба му и дядо му, когато били живи. За вътре имали ключ, но
за вън нямали, а ключът, стоял на вратата. Преценявайки показанията на двамата
свидетели по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че извън всякаква житейска
логика е ответникът да предостави на ищците ключ за вътрешната врата, което не
се оспорва от последните, а да не им предостави ключ за външната врата, както
се твърди. Едва по време на устните състезания от страна на процесуалния
представител на ищците бяха наведени твърдения, че била извикана полиция и те
били отстранени от имота. С оглед на това съдът намира, че подобни твърдения,
наведени след приключване на съдебното дирене, при това без всякаква
конкретика, не следва да бъдат обсъждани. При
тези данни съдът намира, че не са установени всички предпоставки по чл. 31, ал.
2 от ЗС и претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде отхвърлена.
4. по
отношение на привременната мярка, поискана от ищците Ф.Д. и С.Ю. по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
С исковата молба ищците са заявили както искане да бъде постановено кой от сънаследниците каква
част от имота да ползва до окончателното извършване на делбата и какви суми ще
заплаща ползващия на останалите съделители, така и искане исковата молба да се
счита за покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС спрямо съсобственика да отдадат заедно
под наем целия недвижим имот и да си поделят доходите до приключване на делбата
или същият да им заплаща обезщетение за еднолично ползване и на техните части
от имота в размер на 100 лева месечно, считано от датата на получаване на
поканата. По тези искания няма произнасяне в първата фаза на делбата.
С молба,
предхождаща първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, а и
в самото заседание, проведено на 18.04.2019 г., ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат само искането за заплащане на обезщетение, поради което
съдът е обвързан от искането.
С
посочената по – горе разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването
на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването
на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство.
Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на тази привременна
мярка е съделителите, направили искането, да не използват съсобствения имот
съобразно правата си. Анализът на събраните по делото доказателства -
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и писмените
доказателства, сочат на извод, че ответникът Н.Ю. и синът ѝ ползват
дебления имот.
Възражението
на Ю., че не е пречила на останалите съсобственици да ползват имотите са
неотносими към искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, тъй като за основателността
на привременната мярка от значение е кой и дали в съответствие с правата си
полза общата вещ в хода на делбата. Предвид горното съдът намира за
неоснователни твърденията, че ответникът не е ползвала част от дворното място и
жилищната сграда.
Предвид установеното ползване от
страна на ответника на допуснатите до делба дворно място и сгради, на основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде определена сума, която ще следва да
заплаща на останалите съделители срещу ползването на съсобствените имоти до
извършване на делбата. От заключението на
допуснатата по делото СТОЕ, неоспорено от страните в тази част /оспорване от
ответната страна в тази част е направено едва в писмената защита/, се
установява, че средният пазарен месечен наем на имота – земя и сгради е 55
лева. Съобразно квотите на молителите, обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК,
което им се следва за ползването на техните части от делбения имот, определено
на база среден пазарен наем е както следва: на Ф.А.Д. за 1/3 ид. част от целия
делбен имот – 18.33 лева месечно и на С.А.Ю. за 1/3 ид. част от целия делбен
имот – 18.33 лева месечно, считано от
влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното
извършване на делбата. За разликата от уважения до претендирания размер от по
100 лева месечно за всяка от молителите претенцията следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
На основание чл. 355 от ГПК
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплатят държавна такса в размер
на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК по 221.60 лева. Предвид отхвърляне на
претенцията по сметки на ищците, всеки от тях следва да заплати държавна такса
в размер на 4% според цената на
предявените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно – 48.00 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху
претенцията за подобрения – 77.60 лева.
По
претендираните разноски от ищците:
Съгласно
разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността
на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица,
снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 от ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в
делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това
следва от редакцията на нормата на чл. 355 от ГПК и направеното с нея
препращане към чл. 78 от ГПК.
В случая
стойността на дяловете на тримата съделители са равни и определените и внесени
от страните разноски за свидетели, вещи лица и др. са определяни от съда и
внасяни от страните, съобразно дела им в съсобствеността. Ето защо тези
разноски следва да останат за страните така, както са ги направили.
Неоснователно
е искането на ищците за присъждане на разноски в размер на 875 лева за държавна
такса, доколкото делото е за делба и такава такса нито е била определяна от
съда, нито е била внасяна от ищците.
С оглед отхвърляне на претенциите по сметки,
предявени от ищците, не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по тази претенция. Налице са обаче предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на ищците върху отхвърлената част от претенцията
по сметки на ответника. По делото е
представен списък на разноските и пълномощни, в които са обективирани
уговорените между ищците и адвоката възнаграждения. От страна на ответника е
направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което обаче е
неоснователно по следните съображения: При определяне размера на дължимото
възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че страните не са посочили каква
част от адвокатското възнаграждение е за тази претенция, поради което следва да
вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В случая
уговореното и заплатено от всяка от ищците адвокатско възнаграждение е в размер
на 900 лева, поради което остатъкът от по 300 лева следва да се разпредели
поравно за защита по останалите претенции – тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
предявена от ищците, и тази по чл. 61, ал. 2 от ГПК, предявена от ответника или
по 150 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното адвокатско
възнаграждение при интерес до 1000 лева е 300 лева. Предвид горното ответникът следва
да заплати разноски на всяка от ищците за адвокатско възнаграждение в размер по
4.41 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ в изключителен дял на
основание чл. 349 ал. 2 от ГПК на Н.А.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** следния недвижимия имот: дворно място
с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***,
област Варна,
при граници: УПИ VI, УПИ V – 167 и УПИ IV – 166 и от две страни улици, ведно с построените в
същото дворно място жилищна сграда, сайвант – сега означен като стопанска
сграда, и дюкян.
Пазарната оценка на имота е
16 620 лева /шестнадесет хиляди шестстотин и двадесет лева/.
ОСЪЖДА Н.А.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ф.А.Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 5 540 лева /пет хиляди
петстотин и четиридесет лева/, като УРАВНЕНИЕ на дела ѝ за описания
по-горе имот, като сумата следва да бъде изплатена в шестмесечен срок, считано
от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.А.Ю., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 5 540 лева /пет хиляди
петстотин и четиридесет лева/, като УРАВНЕНИЕ на дела ѝ за описания
по-горе имот, като сумата следва да бъде изплатена в шестмесечен срок, считано
от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ф.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Н.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД сумата от 941.51 лева
/деветстотин четиридесет и един лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща 1/3 от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения
недвижим имот: дворно място с площ 2100 кв.м.,
съставляващо УПИ VII
в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***, област Варна, ведно с
построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант – сега означен като
стопанска сграда, и дюкян, в резултат на ремонт и други
подобрения, извършени в периода от 2011 г. до 2013 г., заедно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 18.04.2019 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения до
претендирания размер от 970 лева.
ОСЪЖДА С.А.Ю., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на Н.А.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата от 941.51 лева /деветстотин четиридесет и един лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща 1/3 от сумата, с която се е увеличила
стойността на съсобствения недвижим имот: дворно
място с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***,
област Варна, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант
– сега означен като стопанска сграда, и дюкян, в
резултат на ремонт и други подобрения, извършени в периода от 2011 г. до 2013
г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
претенцията – 18.04.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от уважения до претендирания размер от 970 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ф.А.Д., ЕГН
**********, с адрес *** против Н.А.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 1200 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения недвижим имот: дворно място с площ 2100 кв.м.,
съставляващо УПИ VII
в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***, област Варна, ведно с
построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант – сега означен като
стопанска сграда, и дюкян, за периода от 19.03.2018 г. до 18.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.А.Ю., ЕГН
**********, с адрес *** против Н.А.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот: дворно място с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***,
област Варна, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант
– сега означен като стопанска сграда, и дюкян, за периода от 19.03.2018 г. до 18.04.2019 г.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на Ф.А.Д., ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, предл. второ от ГПК
сумата от 18.33 лева месечно /осемнадесет лева и
тридесет и три стотинки/, срещу ползването на съсобствения недвижим имот: дворно място с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***,
област Варна, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант
– сега означен като стопанска сграда, и дюкян, считано
от влизане в сила на настоящото определение до окончателно извършване на
делбата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от уважения до претендирания
размер от 100 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплаща на С.А.Ю., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, предл. второ от ГПК сумата от 18.33 лева месечно /осемнадесет лева и тридесет и три
стотинки/, срещу ползването на съсобствения недвижим имот: дворно място с площ 2100 кв.м., съставляващо УПИ VII в кв. 42 по регулационна план на с. ***, община ***,
област Варна, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, сайвант
– сега означен като стопанска сграда, и дюкян, считано
от влизане в сила на настоящото определение до окончателно извършване на
делбата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от уважения до претендирания
размер от 100 лева.
ОСЪЖДА Ф.А.Д., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати по сметка на РС – *** сумата от 221.60 лева /двеста двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ държавна
такса върху стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА С.А.Ю., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати по сметка на РС – *** сумата от 221.60 лева /двеста двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ държавна
такса върху стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по
сметка на РС – *** сумата от 221.60 лева /двеста
двадесет и един лева и шестдесет стотинки/ държавна такса върху стойността на
дела ѝ.
ОСЪЖДА Ф.А.Д., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати по сметка на РС – *** сумата от 48.00 лева /четиридесет и осем лева/ държавна такса
върху отхвърлената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА С.А.Ю., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати по сметка на РС – *** сумата от 48.00 лева /четиридесет и осем лева/ държавна такса върху претенцията по
чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА
Н.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на РС – *** сумата от 77.60
лева /седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ държавна такса върху
претенция по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Ф.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4.41 лева /четири лева и четиридесет и една
стотинки/ - разноски върху отхвърлената част от иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.А.Ю., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 4.41 лева
/четири лева и четиридесет и една стотинки/ - разноски върху отхвърлената част
от иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на съделителя Н.А.Ю., че съгласно чл. 349, ал. 6 от ГПК той става собственик на целия имот след като изплати в срока по чл. 349, ал. 5 от ГПК определеното парично уравнение на дела на Ф.А.Д. и С.А.Ю., заедно със законната лихва.
УКАЗВА на съделителя Н.А.Ю., че ако не изплати уравнението в посочения шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва и имотът се изнася на публична продан.
УКАЗВА на съделителите Ф.А.Д. и С.А.Ю., че за вземанията си за уравнение на дяловете могат да впишат законна ипотека, на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ