Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен, 19,09,2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на трети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №2245 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по ИМ от М.П.М., ЕГН **********,***, против „Звезда“ АД
– в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
синдика А.Г.К.. В молбата се твърди, че ищецът работил в ответното дружество от
2006 г. – първоначално на длъжност 4екстрактьор“, а от 2011 г. – на длъжност
„машинен оператор“ с основно месечно ТВ в размер на 540,00 лева. Сочи се, че
със Заповед №220/25,07,2017 г. ТПО му било прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.10 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Сочи се, че след прекратяване на ТПО останали неизплатени обезщетения
от работодателя – за неизползван платен годишен отпуск – 15 дни за 2016 г. и 7
дни за 2017 г., както и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ – шест брутни месечни
заплати по 750,00 лева, или общо 4500,00 лева. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи исковете.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Същият
не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
е от представените копия на ТД №1163 от 04,10,2006 г. и Заповед №220 от
25,07,2017 г., че между страните е съществувало ТПО за периода 05,10,2006 г. – 25,07,2017
г., прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. В заповедта за
прекратяване на ТПО изрично е посочено на работника да се изплати обезщетение
за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 7 дни за 2017 г.,
както и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни РЗ.
Видно от представената по делото
трудово книжка в копие ищцата е започнала работа като домоуправител в Общинска
фирма “Жилфонд” на 23,01,1975 г. От 14,06,06 г. поради преструктуриране на
общинската фирма в ЕООД ищцата е започнала работа на същата длъжност “агент
недвижими имоти” в ЕООД “Жилфонд”.
От представената по делото трудово
книжка в копие, стр.11, се установява /видно от положения щемпел от
работодателя/, че ищецът има прослужени при ответника 10 години, 7 месеца и 2
дни.
От представеното копие от
Разпореждане на ТП на НОИ №********** се установява, че на ищеца е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От заключението на ВЛ по
приетата съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като вярно,
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 601,92 лева, а обезщетението
по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 4033,80 лева, като и двете суми не са
изплатени.
С
оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ
Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен
отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20
работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с
писмено разрешение от работодателя. От заключението на ВЛ се установява, че
ищецът не е използвал платен годишен отпуск за 15 дни през 2016 г. и 7 дни през
2017 г. и има право на обезщетение за неизползването му в размер на 601,92
лева, което не е изплатено. Ето защо съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан
и следва да се уважи именно до този размер. Сумата се дължи ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
По предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ
Съгласно ал.3 на чл.222 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
От събраните доказателства съдът приема
за установено, че със заповед №220/25,07,2017 г. на директора на ответното
дружество, въз основа на подадено заявление от ищеца за пенсиониране поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО, е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като е посочено да му бъдат
заплатени на основание чл.222, ал.3 от КТ шест брутни трудови възнаграждения.
Съдът счита за безспорно доказано, че са налице
предпоставките за изплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на шест
брутни трудови възнаграждения, тъй като е налице работа при същия работодател
през последните единадесет години на трудовия стаж. Ето защо предявеният иск се
явява основателн и доказан до размера от 4033,80 лева, а за
разликата до претендираните с ИМ 4500,00 лева следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения размер на
претенциите в размер на 211,35 лева /161,35 лева за иска по чл.222, ал.3 от КТ
и 50,00 лева за иска по чл.224, ал.1 от КТ/ и сумата от 100,000 лева за възнаграждение
за ВЛ.
С
оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 270,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл.224, ал.1 от КТ „Звезда“ АД – в несъстоятелност,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика А.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН
**********,***, СУМАТА
от 601,92 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 15 дни за 2016 г. и 7 дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29,03,2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание
чл.221, ал.3 от КТ „Звезда“ АД – в несъстоятелност,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика А.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН
**********,***, СУМАТА
от 4 033,80 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законната лихва от
датата на ИМ – 29,03,2018 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 4 500,00
лева ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК „Звезда“
АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от синдика А.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от претенциите в размер
на 270,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК „Звезда“
АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от синдика А.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна
такса върху уважения размер на претенциите в размер на 211,35 лева /161,35 лева
за иска по чл.222, ал.3 от КТ и 50,00 лева за иска по чл.224, ал.1 от КТ/ и
сумата от 100,000 лева за платено възнаграждение за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: