№ 530
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. ПЛ.
П., против Наказателно Постановление № 596/ 21.12.2021г. на Зам. Кмета на Община-
Варна, с което на В. ПЛ. П. е наложено административно наказание: "Глоба" в
размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, като
лаконично се оспорва и фактическата обстановка.
В съдебно заседание, въз. П., редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се и оспорва жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2021г. в около 10.50ч. в гр. Варна жалбоподателят като водач на МПС–
лек автомобил с рег. №В 2600 РВ паркирал в кръстовище на ул. Охрид с ул. С.
Врачански, с което създал пречки за преминаването на другите участници в
движението.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и приложените към
1
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Кмета на
Община –Варна на основание Заповед на Кмета на Община-Варна, както и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените
във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Те са описани с необходимата
конкретика, поради което и правото на защита на въззивника не е било нарушено.
Защитата срещу предявеното обвинение се организира срещу описаните факти и
обстоятелства, свързани със самото нарушение , които в случая те в своите
съставомерни елементи се припокриват. Поради изложените съображения съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са съществени по своя характер, да ограничават правото на защита
на нарушителя и да са самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон-констатирал е нарушението по чл.98 т.1т.6 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на закона се забранява
престоят и паркирането на кръстовище и на по.малко от 5 метра от него.
Нарушението се потвърждава от всички събани по АНП писмени
доказателства. Правилно е приложена и санкционната разпоредба за
нарушението по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДВП от страна на административно –
наказващият орган като административното наказание е в конкретен
предвиден от законодателя размер – глоба в размер на 50 лв., което и не
позволява коригиране на този размер от съда в насока евентуално на неговото
намаляване.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
2
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи.
Така определеното като вид и размер наказание е адекватно на
извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
3
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, разпитан е един свидетел, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, а именно сумата от 80 лева
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 596/ 21.12.2021г. на Зам.
Кмета на Община-Варна, с което на В. ПЛ. П. е наложено административно
наказание: "Глоба" в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. ПЛ. П. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4