РЕШЕНИЕ
№ 3818
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330108330 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л., ЕГН **********, против „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 112,50 лева /съобр.
допуснато изменение на иска – вж. протоколно определение от 11.11.2022 г./,
заплатена по Договор за потребителски кредит –кредитна линия № *** от *** г., с
която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, получена при начална
липса на основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 7.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит - кредитна линия № ***, по силата на който ответникът е
предоставил заем на ищеца в размер на 500 лева, при определен ГПР в размер на 42,70
%. Според член 17 от договора същият следвало да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването на договора с банкова гаранция или поръчителство на физическо
лице, което се одобрява от ответника. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията в договора, същият дължи неустойка по член 20 от
договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечение, като начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита събразно уговорения погасителен план.
Счита клазата за неустойка за недействителна и нищожна, като противоречаща
1
на добрите нрави, а оттук и че платената по договора неустойка подлежи на върщане
като платена без правно основание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск.
Твърди, че както договорът, така и клаузата за неустойка не са нищожни, като се
излагат конкретни доводи. Претендират се разноски..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски
кредит - кредитна линия № *** от **** г., се установява, че ответникът е предоставил
заем на ищеца в размер на 500 лева, при определен ГПР в размер на 42,70 %. В
договора е предвидена и неустойка, която се дължи в размер на 0,9 от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като
начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита събразно уговорения погасителен план.
От изслушаното заключение на вещото лице С. К. се установява, че платената по
договора неустойка е в размер на 112,50 лева. Заключението е прието без възражения
от страните и следва да бъде ценено като обективно и безпрестрастно.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от
неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва
изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от
страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
От систематичното тълкуване на клаузата на чл. 17 от договора с останалите
клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото парично
задължение не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно
обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на
кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Предвидената
неустойка е въведена в процесния договор като санкция за едно практически
неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в
същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден
режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия
2
интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на
неустойката, като скрита добавка към възнаградителната лихва.
Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че платената от
ищцата неустойка е без правно основание с оглед нищожността на клаузата за
неустойка, което е основание за връщането й.
Като законна последица от уважаването на предявения иск следва да се присъди
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 7.06.2022 г., до
окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства за
платена държавна такса в размер на 50 лева, както и разноски за вещо лице в размер на
150 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В представения ДПЗС е постигнато съгласие,
адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 300 лева, която сума ответникът ще следва да заплати
лично на пълномощника – адв. ****. Във връзка с възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, същото за
неоснователно доколкото се присъжда минимално установеното в НМРАВ
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лева –
разноски за производството, за което по делото както се посочи по-горе са представени
надлежни доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК202557159, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Л.,
ЕГН **********, СУМАТА от 112,50 лева, заплатена по клауза неустойка по Договор
за потребителски кредит –кредитна линия № *** от **** г., с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, получена при начална липса на основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 7.06.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 200 лева разноски по делото.
3
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК202557159, ДА ЗАПЛАТИ на *** ****,
личен № **********, вписана в АК-Пловдив, СУМАТА от 300 лева /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство на ищеца Н. Г. Л., ЕГН ********** в производството
по настоящото гр. д. № 8330/2022 г. на ПдРС, І гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4