Р Е Ш Е Н
И Е
№ 255
гр.Плевен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, в
открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №237
по описа на Административен съд-Плевен за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83,
ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от П.Б.Г. с ЕГН ********** ***,
против Заповед №374з-64/10.03.2023 год. за отказ за издаване на разрешение за
дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси на Началник РУ –Червен бряг при ОД
на МВР-Плевен.
С жалбата се претендира отмяна на заповедта и връщане
на преписката на административния орган за ново произнасяне, като се прави
оплакване за незаконосъобразност и неправилност на заповедта, сочи се, че тя е
издадена в нарушение на материалния закон, неправилно възприемане на фактите и
неправилно тълкуване на събраните и надлежно приобщени по административната
преписка доказателства. Жалбоподателката счита, че не е налице отрицателната
предпоставка по чл. 58, ал. I, т. 2 от ЗОБВВПИ, както и не са взети предвид
представените документи, свързани с основателната причина за притежанието на
лично оръжие, а именно: представените писмени доказателства, касаещи от една
страна личността й, а от друга - реализираните обороти от управляваната от нея
фирма, което обуславя физическото осигуряване и транспортиране на сравнително
големи суми пари, златни и сребърни накити с лек автомобил в рамките на няколко
/3-4/ километра от офиса до дома, в който живее и където ги съхранява в метална
каса. Сочи, че за да е налице обоснована необходимост и основателна причина за
придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, не следва да
е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота,
здравето или имуществото й. Наличието на потенциална опасност и степен на
застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се
обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като заявените от нея
конкретни обстоятелства - данни за обороти и тяхното физическо
преместване/транспортиране, обосновават необходимостта от защита срещу
евентуални противоправни посегателства, доказващи наличие на основателна
причина да поиска издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Сочи още, че в последните години не са редки случаите на
нападения над лица и търговски обекти с цел обир, като дори в населеното място
по местоживеене на жалбоподателката били осъществени две такива посегателства
над собственик на златарско ателие и собственик на заложна къща. Отделно от
това постоянно пресцентърът на МВР, социолозите и националните медии изнасят
данни за повишаване на криминогенната обстановка в страната именно по линия на
така наречената „битова“ престъпност. В заключение моли за отмяна на заповедта
и връщане на преписката на органа за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не
се представлява. Представила е писмени бележки, в които е изложила съображения
за незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът – началник на РУ-Червен бряг, в съдебно
заседание не се явява и не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд -Плевен, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
На жалбоподателката е било издадено
Разрешение №20220863817/9.12.2022 год. за съхранение, носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси, със срок на валидност 8.12.2027 год.
Г. ***-1154/17.02.2023 год., за издаване на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. В заявлението е
посочила, че необходимостта затова е обусловена от факта, че стопанисва заложна
къща и „бързи кредити“, а това налага често носене на големи суми пари от нея.
Посочила е също, че притежава разрешение №20220863817/9.12.2022 год. за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Към
заявлението си е приложила квитанция за платена такса, разрешителното за
оръжие, декларация по чл. 76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, копие на лична карта,
удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие.
Проведено е проучване на заявителката и са изготвени
три броя справки:
В справки 2329/21.02.2023 год. и 2325/21.02.2023 год.
е посочено, че от проучването е установено, че Г. има криминалистическа
регистрация и е осъждана през 2009 год. за извършено престъпление от общ
характер по чл.343В от НК за управление на МПС в срока на изтърпяване на
административно наказание; няма данни да
поддържа контакти с лица от криминалния свят на територията на гр.Червен бряг;
няма данни системно да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични
вещества; няма данни да е нарушила обществения ред и да са й налагани
ограничителни мерки. В справка с
рег.№2351/21.02.2023 год. е посочено, че Г. в подаденото заявление е посочила,
че оръжието й е необходимо във връзка с притежавана от нея заложна къща и бързи
кредити, което налага често носене на големи суми пари от нейна страна. Посочено
е, че заявителката не е обосновала към
момента на подаване на заявлението необходимост
от издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие
по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-за самоотбрана, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение. В справката е направено предложение до Началника на РУ-Червен бряг, до
заявителката да бъде изпратено уведомление да обоснове допълнително
необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие.
Такова е изпратено до Г. с рег.№
374000-1249/22.02.2023г., което й е връчено на 28.02.2023г., като й е даден тридневен
срок да предостави писмени мотиви за издаване на разрешение за дейности с ООБ.
Такива са представени на 1.03.2023г. под рег.№ 374000-1444/01.03.2023г., в
които е посочено, че оръжието й е необходимо във връзка с това, че е собственик
и управител на фирма - заложна къща „Голдън дей“ с Булстат ********* с офис
гр.Червен бряг, ул.“Ст.Караджа“ № 14. Дейността на фирмата й е свързана със залог
на ценни метали, автомобили и други изделия, както и одобряване на лица за
бързи парични кредити. Посочила е още, че често й се налага да борави с големи
суми пари. Което от своя страна налага цитираните вещи и ценни метали да
пренася сама в тъмните часове на денонощието от офиса до дома и в гр.Червен
бряг, ул.“Шейново“ № 19, където ги съхранява в метална каса. Сочи, че това е
основателна причина да се опасява за живота, здравето и личната си безопасност.
Към писмото е приложила пет броя приходни касови ордера за получени суми, както
следва: 5хил.лв. на 8.02.2023 год., 15 хил.лв. на 16.01.2023 год., 20 хил.лв.
на 11.01.2023 год., 20 хил.лв. на 12.12.2022 год.и 5 хил.лв. на 21.02.2023 год.
Представила е и удостоверение за актуално състояние на заложна къща Голдън дей.
Въз основа на първоначално подаденото заявление и
допълнително представените от Г. документи и пояснения, Началникът на РУ-Червен
бряг е издал оспорената в настоящото производство Заповед №374з-64/10.03.2023
год. за отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Изложил е мотиви, че представените документите отговарят на
изискванията на ЗОБВВПИ. Като основателна причина за притежание на късоцевно
огнестрелно оръжие съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е посочила в
мотивите си, че същото й е необходимо във връзка с притежаваната от нея заложна
къща и бързи кредити, което налага честото носене на големи суми пари от нейна
страна. Органът е приел в мотивите на оспорената заповед, че няма основателна причина, която по несъмнен
начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на
късо огнестрелно оръжие за самоотбрана с конкретни факти и обстоятелства, което
е основание за издаване на заповед за отказ от издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Описано е още в
заповедта, че са приложени от Г. копия на платежни документи и приходни касови
ордери, свързани с дейността на фирмата и в която са посочени определени суми
пари, които са приход от главна каса, което според жалбоподателката е основателна причина да се опасява за живота
и здравето си. Органът е приел, че искането на Г. за придобиване на късоцевно
нарезно огнестрелно оръжие е за личната й безопасност с оглед направеното от
нея уточнение. Изложеният от заявителката
мотив, че цитираната фирма борави с големи парични суми, ценни метали и други,
както и пренасянето-транспортирането на същите, органът е приел за неотносим,
предвид че издаването на разрешение за придобиване, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране)
на парични средства, ценни метали и други се извършва по специален ред,
съгласно разпоредбите па Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, както и
Наредба № I -121 от 24.06.2004 г., регламентираща реда за организиране охраната
при транспортиране на ценни пратки и товари. Органът се позовал на разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, съгласно който текст разрешение за придобиване, съхранение и /или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на
лице, което няма основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Затова органът направил извод в мотивите
на издадената заповед, че заявителят не
е обосновал към настоящия момент необходимост от издаване на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана с конкретни факти и обстоятелства,
сочещи, че е застрашен до такава степен, че да налага нуждата от самоотбрана с
късо нарезно огнестрелно оръжие. Според Началника на РУ-Червен бряг, въведеният
със закона разрешителен режим, изисква установяване на категорична необходимост
от носене на оръжие, а не разследване на възможни, но несигурни и дори малко
вероятни събития, като евентуални посегателства върху живота, здравето или
имуществото на заявителя или член на неговото семейство. Заплахата от действия
с такъв характер, съществува хипотетично за всеки гражданин на Републиката и
разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи
несигурни събития, би довело да издаване на разрешение практически на всеки и
би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване
на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Обратното
тълкуване на закона практически би довело до обикновен регистрационен, а не до
разрешителен режим, което, като се има
предвид характера на регламентираните с ЗОБВВПИ обществени отношения, не
съответства на целта на закона. На тези основания е постановен процесният
отказ.
Заповедта е връчена на Г. на 14.03.2023 год., видно от
отбелязването върху разписката на л.8 от делото.
Жалбата против същата е подадена на 27.03.2023 год. и е заведена с
вх.№УРИ 374000-1973.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК
от лице с право и интерес от оспорване срещу индивидуален административен акт,
който е неблагоприятен за жалбоподателя и подлежи на пряк съдебен контрол на
основание чл. 83, ал. 6, вр. с ал. 5 от ЗОБВВПИ. На тези основания жалбата е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Отказът е издаден
от материално компетентен орган – началник на РУ-Червен бряг , съгласно чл. 83,
ал.5 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 76,
ал.1 от ЗОБВВПИ, който е и териториално
компетентният орган за постановяване на акта, с оглед постоянния адрес на
заявителката в гр.Червен бряг, видно от копие на приложената на л.16 от делото
лична карта, по арг.от чл.76, ал.1 от с.з.
Отказът за издаване на разрешение за придобиване на
късо огнестрелно оръжие е постановен в писмена форма, мотивиран е съобразно
изискванията на чл. 83,
ал. 5 от ЗОБВВПИ и чл. 59,
ал. 1 от АПК и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59,
ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за постановяване на отказа, а
именно че липсват данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето или
имуществото на заявителя, поради което последният не е доказал основателна
причина, налагаща необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие.
Не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в производството по издаване на акта. Същото е инициирано
с подаване на заявление от жалбоподателката за издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие . Същата е уведомена, че не доказва наличието на една
от визираните в чл. 58, ал.1,
т. 10 от ЗОБВВПИ законоустановени цели за издаване на разрешението, в конкретния случай не
доказва необходимост, която налага придобиването му с цел самоотбрана. Предоставена
й е възможност да представи допълнителни доказателства, обяснения и съображения
относно необходимостта за издаване на
исканото разрешение. В нарочни писмени справки, приложени на л.18, 19 и 20 са
обективирани обстоятелствата по случая, включително данните от извършените
проверки по чл. 58,
ал. 1, т. 1 - 9 от
ЗОБВВПИ и
направените констатации по отношение на заявените причини за необходимостта от
самоотбрана чрез огнестрелно оръжие. Въз основа на горното е издаден
оспорваният акт – Заповед № 374з-64/10.03.2023 год. Следва да бъде отбелязано,
че конкретното наименование на акта е без значение с оглед на това, че
индивидуален административен акт е властническото волеизявление на органа,
тоест съдържанието на диспозитива на същия. Поради това не е съществено
процесуално нарушение, че в случая административният акт е наименован заповед
вместо решение. Отделно от това в разпоредбите на чл. 83 от ЗОБВВПИ
законодателят си служи с понятието "разрешение"
или "отказ за издаване на разрешение". Поради това се налага извод,
че в случая използваният в чл. 83, ал. 7 израз "решението за отказ"
не е правно-технически и не определя вида на акта, а е тъждествен на волеизявление.
По съответствието на процесния отказ с материалния
закон:
С оглед мотивите на оспорвания административен акт
отказът за издаване на исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие е постановен, тъй като изложените от заявителя данни не потвърждават с
факти и доказателства необходимостта от притежаване на късоцевно нарезно оръжие
с цел самоотбрана - липсват данни за съществуваща реална заплаха за живота,
здравето и имуществото на лицето или на член на неговото семейство към момента
на депозиране на заявлението, която не може да бъде избегната или преодоляна по
друг начин. Посочено е още, въведеният със закона разрешителен режим, изисква
установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване
на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития, като евентуални
посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя или член на
неговото семейство. Органът е приел, че заплахата от действия с такъв характер,
съществува хипотетично за всеки гражданин на Републиката и разширяването на
тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни
събития, би довело да издаване на разрешение практически на всеки и би
обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на
основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Обратното
тълкуване на закона, според адм.орган, практически би довело до обикновен
регистрационен, а не до разрешителен режим, което, като се има предвид характера на регламентираните с
ЗОБВВПИ обществени отношения, не съответства на целта на закона. На тези
основания е постановен процесния отказ.
Не е спорно между страните, че П.Б.Г. е представила
доказателства, че отговаря на условията по чл. 58,
ал. 1, т. 1 – 9 от
ЗОБВВПИ и
не съществува някое от изброените в тази норма пречки за издаване на заявеното
разрешение. Спорният въпрос е налице ли е спрямо нея основателна причина сред
лимитативно изброените в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от с. з. -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка. ЗОБВВПИ изисква като абсолютно условие за
издаване на разрешение наличието на основателна причина, която по несъмнен
начин да обосновава издаването на разрешение, а доказването на тази причина е в
тежест на заявителя. В чл. 6 от ЗОБВВПИ
са разграничени огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и
техническите си характеристики на такива за граждански и за служебни цели, като
изчерпателно са изброени конкретните цели, които се третират от закона
съответно към едната или към другата група. Съгласно чл. 6,
ал. 3 от ЗОБВВПИ самоотбраната е включена в кръга на гражданските цели за притежаване на
огнестрелни оръжия.
Съгласно нормативната уредба е предвиден разрешителен
режим за тази дейност с оглед повишения риск за обществото, който носи, и
необходимостта от конкретна преценка дали съществува основателна причина, която
оправдава този риск. Материалноправните предпоставки се преценяват от органа
самостоятелно към датата на подаване на заявлението, като той разполага с
оперативна самостоятелност по отношение на преценката дали събраните данни
обосновават категоричен извод за наличие на основание по чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Следва да се подчертае, че притежаването на друго
разрешително не води автоматично до извод за наличие на предпоставките за
издаване на ново/друго такова. Разпоредбата на чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на
които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително.
Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат
издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се
намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване,
съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и
на пиротехнически изделия". Преценката за наличието на фактическите и
правни основния за издаване на акта се дължи във всеки отделен случай, без
оглед на предходно издадените разрешителни.
В случая жалбоподателката обосновава основанието за исканото
разрешително с необходимостта от
огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В тази връзка следва да се отбележи, че
константно в съдебната практика по отношение приложението на ЗОБВВПИ се приема,
че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от
придобиване, съхранеие и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. По
аргумент от чл. 170,
ал. 2 от АПК жалбоподателката е следвало да докаже, че са били налице условията за
удовлетворяване на искането му, т. е. за издаване на благоприятен за нея акт,
която доказателствена тежест е указана на Г. с определението за насрочване на
делото-л.41. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е
пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният отказ за издаване на разрешение е
законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимостта от притежаване
на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема
предвид и данните, които са събрани в хода на административното производство,
но не е длъжен да издирва конкретните причини, които са го мотивирали. В
посочения смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, която
е обективирана в Решение №
11358 от 24.07.2019 година, постановено по адм. дело № 10010/2018 година.
Видно от представените писмени доказателства като част
от административната преписка са изложените от Г. причини за необходимостта от
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Тя обосновава необходимостта
от получаване на разрешение, единствено с факти, свързани с упражняваната от
нея професия- твърди, че е собственик и управител на фирма - заложна къща
„Голдън дей“ с Булстат ********* с офис гр.Червен бряг, ул.“Ст.Караджа“ № 14. А
това е видно и от приложеното УАС на л.28, в което тя е вписана като управител
на заложната къща, чийто предмет на дейност е предоставяне на парични заеми,
обезпечени със залог на движими вещи, сделки с благопродни метали и скъпоценни
камъни и изделия с и от тях по занятие/след регистрация/; работа с благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, други сделки,
необходими във връзка с осъществяване на дейността като заложна къща. В този
смисъл са и развитите от Г. уточнения във връзка със заявлението, направени в
молбата на 22, а именно-че дейността на фирмата и е свързана със залог на ценни
метали, автомобили и други изделия, както и одобряване на лица за бързи парични
кредити. Посочила е още, че често й се налага да борави с големи суми пари.
Което от своя страна налага цитираните вещи и ценни метали да пренася сама в
тъмните часове на денонощието от офиса до дома и в гр.Червен бряг, ул.“Шейново“
№ 19, където ги съхранява в метална каса. Сочи, че това е основателна причина
да се опасява за живота, здравето и личната си безопасност. Към писмото е
приложила пет броя приходни касови ордера за получени суми, както следва:
5хил.лв. на 8.02.2023 год., 15 хил.лв. на 16.01.2023 год., 20 хил.лв. на
11.01.2023 год., 20 хил.лв. на 12.12.2022 год.и 5 хил.лв. на 21.02.2023 год. Представила
е и удостоверение за актуално състояние на заложна къща Голдън дей.
Съдът намира, че формално, с посочването на горните
обстоятелства, е удовлетворена само първата от визираните в чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ предпоставки – заявена нужда от самоотбрана, която, за
да е основателно искането, следва и да бъде обективно доказана.
Удовлетворяването на това кумулативно изискване налага да бъдат посочени
достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които да дават основание за разумно
обосновано предположение за наличие на действителна сериозна причина, която
налага използването на оръжие за самоотбрана. Нито в първоначално подаденото
заявление до Началника на РУ-Червен бряг, нито в уточняващата молба на л.22
/наречена мотиви/, Г. е уточнила какво точно отношение и от кои лица е източник
на заплаха за нея, нито твърди, че са се реализирали ситуации, които са довели
до този извод. Липсват каквито и да са твърдения, още по-малко доказателства, че
спрямо нея са отправяни заплахи или че са извършвани посегателства срещу
личността или имуществото й. Обоснованата от Г.
необходимост за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, с оглед
извършвана от нея търговска дейност, не представляват основание, което
обосновава необходимостта от самоотбрана и то именно чрез притежаване на
огнестрелно оръжие. От представените чрез административната преписка писмени
доказателства по никакъв начин не се доказва наличието на конкретна и
потенциална опасност за живота и здравето на жалбоподателя или на нейното семейство.
Пренасянето на големи суми пари и ценности във връзка с осъществяваното от
страна на заявителя занятие само по себе си не е и не може да бъде основание за
придобиване и носене на оръжие за самоотбрана /в горния смисъл е Решение № 3992 от
31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2016 г., VII отд. /.
Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт,
доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Трайно и непротиворечив в
съдебната практика се приема, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата
на чл. 6,
ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено
значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим,
при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин
нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Доказателства за необходимост от защита срещу
посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателката не бяха
представени и в хода на съдебно производство. Действително, не се спори и се
установява от представените от жалбоподателката доказателства, че дейността,
която извършва като заложна къща, е свързана с даване на кредити, получаване, съхраняване и
пренасяне на големи парични суми в брой и ценности. Самостоятелно обаче това
обстоятелство не дава основание да се приеме, че по отношение на заявителя е
налице по – висок риск от посегателство спрямо общия риск за всеки друг
гражданин. В случая не се представиха доказателства за наличието на каквито и
да е оплаквания, сигнали или данни за реални заплахи спрямо неприкосновеността
на заявителката и/или нейното семейство. При това положение, изложените от
жалбоподателката доводи не обосновават необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до необоснована необходимост
от снабдяване с огнестрелни оръжия на всички лица, боравещи със значителни суми
в брой, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана
дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да
бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не
съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни
актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото
имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на
огнестрелно оръжие не е доказана, поради което правилно с оспорения акт е
постановен отказ. Изложените в акта мотиви се свеждат именно до това, че лицето
не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от
придобиване на огнестрелно оръжие.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 6,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
ЗОБВВПИ
въвежда разграничение на боравенето с огнестрелните оръжия за граждански или за
служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и
техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава
поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а във втората – за
нуждите на изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е
установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на
собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да
претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се
реализира на друго основание и по друг нормативно определен ред. Физическите
лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6,
ал. 3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не
за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател –
юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за
използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се
приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел
самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, с който
е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие
на жалбоподателя.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.Г. с ЕГН ********** ***,
против Заповед №374з-64/10.03.2023 год. за отказ за издаване на разрешение за
дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от Началник РУ –Червен бряг при ОД на МВР-Плевен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/