Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Бяла Слатина, 18.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 22 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 19/2021г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе, взе предвид следното:
ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М. с ЕГН **********, Управител, е обжалвал НП № 26-0000769/29.12.2020 год. на Директор на РД ”АА” гр.Враца, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв.С. ***, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество представя писмена защита, с която излага аргументи в подкрепа на становището си. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, както и че не е извършил административното нарушение.
Ответната страна не изпраща представител в с.з. В писмото, с което изпраща административнонаказателното производство, взема становище по жалбата, че атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. Предлага НП да бъде потвърдено.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма,
съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 07.12.2020 год. свидетелите Ю.М.Ф. и К.Д.К., и двамата работещи на длъжности „Инспектор“ към РД ”АА” гр.Враца, във връзка с постъпило писмо с рег.№ 11-52-6238/04.09.2020г. на Директор на РД „АА“ Плевен, извършили в офиса на ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”***, тематична проверка на превозвача ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”, притежаващ лиценз на Общността № 0781 за превоз на пътници, за периода от 07.12.2019г. до 07.12.2020г. При проверката служителите констатирали, че на 03.09.2020г., около 06.20 часа, превозвачът е допуснал водач Б.З.М. с ЕГН ********** да управлява автобус „Мерцедес”, кат.М2, с рег.№ ВР 8473 СС, оборудван с аналогов тахограф № 177604, от гр.Плевен до гр.Ловеч, по данни от водача М. и видно от тахографски лист от същата дата, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност /водачът е без валидно удостоверение за психологическа годност на водача/.
Било установено също така, че на 03.09.2020г. Б.З.М. е управлявал автобуса от гр.Плевен към гр.Ловеч, като целта на пътуването му била ремонт на превозното средство в гр.Ловеч, а не превоз на пътници, но в близост до града катастрофирал.
Видно от писмо с рег.№ 11-52-6238/04.09.2020г. на Директор на РД „АА“ Плевен,/л.13 от делото/ водачът Б.З.М. е притежавал удостоверение за психологическа годност валидно до дата 24.08.2020 г.
Свидетелят Ю.М.Ф. приел, че ЕТ е нарушил разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП. За това нарушение бил съставен АУАН на 07.12.2020 год., в присъствие на Ж.В.М., упълномощена от Б.З.М. в качеството си на ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”, която го е подписала без да отрази възражения с посочване, че такива ще направи в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Същата е получила екземпляр от акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение против АУАН. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, за нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП.
Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 281840/07.12.2020г., НП № 26-0000769/29.12.2020 год., Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на МТИТС, писмо с рег.№ 11-52-6238/04.09.2020г., тахографски лист, пълномощно, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ю.М.Ф. /актосъставител/, К.Д.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, Ж.В.М. и Д.Т.Т., последните двама допуснати по искане на жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директор РД ”АА” гр.Враца, съгласно Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на МТИТС.
В настоящия случай на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП за това, че на посочената дата превозвачът е допуснал водач Б.З.М. с ЕГН ********** да управлява автобус „Мерцедес”, кат.М2, с рег.№ ВР 8473 СС, оборудван с аналогов тахограф № 177604, от гр.Плевен до гр.Ловеч, по данни от водача М. и видно от тахографски лист от същата дата, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност /водачът е без валидно удостоверение за психологическа годност на водача/. Съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвП Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Описаното
в АУАН словесно нарушение е идентично с това в оспорваното НП. За извършеното
нарушение, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева. Съгласно посочената разпоредба, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000
лв.
Възражение, което се навежда от
санкционирания, е, че неоснователно е ангажирана отговорността му, тъй като в
процесното време и място водачът на конкретното МПС не бил извършвал превоз на
пътници, а целта на пътуването му била ремонт на последния. Легална дефиниция
на „превоз на пътници“ дава §.1 т.2 от ДР на ЗАвтП. "Превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага.
В случая нарушението е, че превозвачът е допуснал водач Б.З.М. да управлява автобус
„Мерцедес”, кат.М2, с рег.№ ВР 8473 СС, оборудван с аналогов тахограф №
177604, от гр.Плевен до гр.Ловеч, по данни от водача М. и видно от тахографски
лист от същата дата, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност /водачът е без валидно
удостоверение за психологическа годност на водача/.
В настоящия случай по делото от
събраните писмени доказателства и свидетелски показания категорично и безспорно
се установява, че с моторното превозно средство водачът Б.З.М. не е извършил
превоз на пътници за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
съответно не е необходимо да отговарят на изискванията за
психологическа годност. От показанията на свидетелите
Ж.В.М. и Д.Т.Т. се установява, че на 03.09.2020г. Б.З.М. е
управлявал автобус „Мерцедес”, кат.М2, с рег.№ ВР 8473 СС, от гр.Плевен
до гр.Ловеч, като целта на пътуването му била ремонт
на превозното средство и за това не е извършил превоз на пътници. Показанията
на двамата свидетели се подкрепят и от показанията на актосъставителя Ю.Ф.,
както и от приложените писмени доказателства. От дадените свидетелски показания
категорично се установява, че водачът е бил сам в автобуса, не е пътувал по
редовна линия, не е превозвал пътници, които да са заплащали. От друга страна
така дадените свидетелски показания не се опровергаха от приложените писмени
доказателства. С оглед на това не е налице извършван обществен превоз или
превоз на пътници по смисъла на разпоредбите на Закона за автомобилните превози,
т.е. превозвачът не е извършил от обективна страна соченото административно
нарушение.
При тези съображения, съдът счита, че НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На следващо място от словесното описание на извършеното нарушение и от правната му квалификация, посочени в АУАН и НП е безспорно, че правните норми, определящи го като такова, са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от други нормативни актове. Разпоредбата въз основа, на която е наложена санкцията – чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр. – изрично сочи, че е наказуемо допустителството да бъде извършван превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвПр.
Посочените три групи изисквания в чл.7а, ал.2 от ЗАвП са конкретизирани в съответни наредби. Посредством словесното описание на нарушението буквално е цитирана посочената, като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвПр., като е посочено, че жалбоподателя е допуснал превоза да се извърши от водач неотговарящ на изискванията за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Следователно, липсата на словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването на нормативния акт и неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело до неконкретизиране на административнонаказателното обвинение и съответно не е изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно нарушение.
Предвид това, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя словесно и като правна квалификация нарушение е посочено твърде бланкетно, което в максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката от страна на съда дали действително същият е извършил вмененото му административно нарушение.
Всички данни, факти и обстоятелства, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени изрично в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.
Ето защо съдът намира, че предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съдът следва да отбележи, че намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в писмената защита, че АУАН е издаден след изтичането на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила. В случая се установява, че служителите са извършили на 07.12.2020 год. тематична проверка на превозвача ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”, притежаващ лиценз на Общността № 0781 за превоз на пътници, за периода от 07.12.2019г. до 07.12.2020г., при която са и констатирали соченото нарушение и нарушител по ЗАвП, съответно на същата дата е съставен и АУАН – когато е открито нарушението. Дори да се приеме и обратното, че нарушителят е открит на 03.09.2020г. или 04.09.2020г. с писмото с рег.№ 11-52-6238/04.09.2020г. на Директор на РД „АА“ Плевен, то същото е постъпило по-късно в РД „АА“ Враца и е с поставена резолюция за проверка от 09.09.2020г., от която дата до съставянето на акта не са изтекли три месеца, т.е. ще следва да се приеме, че нарушителят е открит от служителите при АНО на 09.09.2020г.
При този изход на делото съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София да заплати на жалбоподателя ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М. с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
При този изход на делото съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати по сметка на Районен съд – Бяла Слатина, направените по делото разноски за свидетели в размер на 20.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 26-0000769/29.12.2020 год. на Директор на РД ”АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ /АА/ - Враца, с което на ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от ЗАвП, за нарушение на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ - София да заплати на жалбоподателя ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ - София да заплати по сметка на Районен съд – Бяла
Слатина, направените по делото разноски за свидетели в размер на 20.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: