№ 751
гр. Благоевград, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500575 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с
чл.248, ал.3, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2381/19.05.2022г. по описа на Районен
съд-***, подадена от „***“ ЕООД, действащо чрез договорен процесуален
представител –адв.П.В., срещу решение № 86/21.04.2022г., постановено по
гр.д № 1398/2021г. по описа на Районен съд-***, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №
45/08.03.3022г., постановено по същото гр.д., в частта за разноските.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания акт. Счита за неправилен извода на съда, че в казуса с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата претенция,
независимо от направеното от страната признание на иска, поради наличие на
изпълнителен титул. Твърди, че съдът не е взел под внимание фактът, че още
с писмения отговор на исковата молба ответникът е сторил изявление, че
вземанията от ищеца са погасени по давност, по аргумент на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, тъй като последното изпълнително действие е сторено на
02.12.20208г. Твърди, че „ наличието на един погасен по давност
изпълнителен титул е без правна стойност към настоящия момент.“ Сочи, че
няма правен способ за заличаване с обратно действие на заличен с
погасителна давност изпълнителен титул. Счита, че при постановяване на
атакувания акт съдът не се е съобразил със задължителна съдебна практика,
съгласно която ответникът по предявен установителен иск не може да
предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има правен интерес да получи решение при
признание на иска, като ответникът може да удовлетвори този правен интерес
на ищеца като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи
разноски. Сочи определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г., IV г.о.
на ВКС и определение № 318/25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/2018г., III г.о. на
ВКС.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Н. Г.
1
Г., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № 11, действащ чрез Адвокатско
дружество „***“, Адвокатска кантора „***“, гр.София, ул.“**“ № 60, ет.3,
адв.Г.В., с който е заявено становище за неоснователност на частната жалба.
Сочи, че за да бъдат възложени съдебните разноски на ищеца законът, в
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, разписва две кумулативно необходими
предпоставки: признание на иска и ответникът да не е дал повод за завеждане
на делото, които в случая не са налице. Счита, че в случая липсва втората от
посочените предпоставки, тъй като има образувано изпълнително дело №
8/2008г. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.***, в хода на което са
извършвани редица изпълнителни действия, последните такива по време са от
2021г. Сочи, че изпълнителното производство не е било прекратено към
датата на предявяване на иска, както и че въззивникът –ответник в исковото
производство, разполага с изпълнителен титул, което му дава възможност да
иска образуване на ново изпълнително производство. Счита, че докато не
бъде постановено решение, с което бъде признато, че вземанията по
изпълнителния лист не съществуват, се създава несигурност в правната сфера
на ищеца-въззиваем. Твърди, че въззивникът-кредитор в изпълнителното
производство е искал предприемане на изпълнителни действия и след
погасяване на вземанията по давност. С изложеното обосновава теза, че с
поведението си въззивникът е станал причина за образуване на исковото
производство. Сочи, че с оглед изхода на спора правилно са възложени
съдебните разноски на ответника в процеса. С оглед на това прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение, постановено при условията на
чл.248, ал.1 от ГПК, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и въззиваемия, прецени
материалите по делото и съобрази процесуалния закон, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени
в чл.269, изр.второ ГПК не се прилагат в производството по частна жалба.
Производството по гр.д. № 1398/2021г. по описа на Районен съд-*** е
образувано въз основа на искова молба с вх. № 16.12.2021г., подадена от Н. Г.
Г., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № 11, действащ чрез Адвокатско
дружество „***“, Адвокатска кантора „***“, гр.София, ул.“**“ № 60, ет.3,
адв.Г.В. срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, ул.“***“ № 4-6,
представлявано от Р.И.М-Т. и Т.И.В., с искане да се признае за установено че
молителят не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
705/2007г. по описа на Районен съд-***, погасени по давност. Ищецът твърди,
че на 21.11.2007г. на основание чл.237 ГПК във връзка с чл.242-чл.249 от ГПК
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 705/2007г. по описа на Районен съд-
гр.***, с който Н. Г. Г., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № 11 е осъден да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *** суми, представляващи главница /2
949.40лева/, просрочена редовна лихва /4.74 лева/, наказателна лихва /545.73
лева/, държавна такса /70.00лева/ и юрисконсултско възнаграждение
/144.00лева/. Сочи, че въз основа на този изпълнителен лист на 09.01.2008г. е
образувано изпълнително дело № 8/2008г. по описа на ДСИ при Районен съд-
гр.***, в хода на което на 22.01.2008г. на длъжника Г. е връчена покана за
доброволно изпълнение. Сочи, че с Договор за цесия от 20.01.2015г. „***“
ЕАД е прехвърлило на „***“ ЕООД, ЕИК ***, вземанията си по процесния
изпълнителен лист. В тази връзка на 11.05.2015г. „***“ ЕООД, ЕИК ***, е
било конституирано като взискател по изпълнително дело № 8/2008г. по
2
описа на ДСИ при Районен съд-гр.***. В исковата молба се сочат редица
извършени от съдебния изпълнител действия по процесното изпълнително
производство, като последното по време такова е от 28.05.2019г. – наложен
запор върху банкови сметки на длъжника. Сочи, че с молба от 09.02.2021г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху
банкови сметки на длъжника. С изложеното ищецът обосновава теза, че в
случая е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и че е налице
правен интерес от предявяване на иска. Претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът „***“ ЕООД, ЕИК ***, действащ
чрез пълномощник адв.П.В., САК, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който е заявил признание на предявения иск. Ответникът е заявил и
искане да не му бъдат възлагани съдебни разноски по делото, тъй като с
поведението си не е дал повод за завеждане на претенцията. Позовава се на
съдебна практика - определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г., IV
г.о. на ВКС и определение № 318/25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/2018г., III г.о.
на ВКС.
По същество на спора е постановено решение № 45/08.03.2022г., с което
съдът при условията на чл.237, ал.2 от ГПК, е уважил предявения от Н.Г.
срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, отрицателен установителен иск. С решението
съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на
748, 60 лева, от които 148.60 лева заплатена държавна такса и 600.00 лева
заплатен адвокатски хонорар. С решението съдът е обсъдил искането на
ответника да не му се възлагат съдебни разноски по делото, като е стигнал до
извод за неоснователност, отчитайки, че с поведението си взискателят в
процесното изпълнително производство, изразяващо се в поддържане
висящността на процеса в изпълнителното производство, е дал повод за
образуване на исковото производство /гр.д. № 1398/2021г./. Районният съд е
обсъдил и цитираната от ответника съдебна практика като е счел, че същата
подкрепя горния извод –когато ответникът е предприел съдебни мерки за
събирането на вземането, той дължи съдебни разноски.
На 06.04.2022г. „***“ ЕООД, ЕИК ***, е депозирал пред съда молба по
чл.248, ал.1 от ГПК, за отмяна на Решение № 45/08.03.2022г. в частта за
разноските. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в
указания срок депозира писмен отговор, обективиращ становище за
неоснователност на искането по чл.248 от ГПК.
С решение № 86/21.04.2022г. районният съд е оставил без уважение като
неоснователно искането на „***“ ЕООД, ЕИК *** за отмяна на Решение №
45/08.03.2022г. в частта за разноските, като е приел, че в случая липсва една
от кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки, обуславящи
приложение на цитираната законова разпоредба, а именно ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото. Районният съд е приел, че с поддържането
висящността на изпълнителното производство, кредиторът в изпълнителния
процес, е дал повод за предявяване на иска. Отново е обсъдена цитираната от
ответника съдебна практика, като районната инстанция е посочила, че същата
/съдебна практика/ е относима към казуса, но не подкрепя тезата на молителя,
тъй като съгласно нея разноски не се дължат, ако ответникът не е разполагал с
изпълнителен титул, с възможност за друга извънпроцесуална принуда или не
е дал повод за предявяването на иска. Когато ответникът е предприел съдебни
мерки за събиране на вземането, какъвто е случаят, той дължи разноски.
На 19.05.2022г. „***“ ЕООД, ЕИК ***, действащо чрез пълномощника -
адв.П.В., е депозирал пред Районен съд-гр.*** частната жалба, въз основа на
която е образувано настоящото дело.
3
Съдът намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен.
При произнасяне по молбата районният съд е съобразил приложимите
процесуални норми и е извел законосъобразен извод за липса на основание за
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е
постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество,
респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като
съгласно чл.81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните
инстанции.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца /ал.2 на с.чл. ГПК/. Ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото /ал.4 на с.чл.ГПК/.
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за
предявяване на иска и този повод отпадне в хода на висящия процес, на
ищеца се дължат разноски, т.е. релевантно за правото на ищеца е поведението
на ответника и причината, поради която искът е бил предявен. По смисъла на
определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018г., IV г.о. на ВКС и
определение № 318/25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/2018г. III г.о. на ВКС,
разноски не се дължат, ако ответникът не е разполагал с изпълнителен титул,
с възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал повод за
предявяването на иска. Когато ответникът е предприел съдебни мерки за
събиране на вземането, той дължи разноски. Именно такъв е и настоящият
казус.
От данните по делото се установява по несъмнен начин, че към датата на
образуване на процесното исково производство - 16.12.2021, изпълнително
дело № 8/2008г. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.*** е висящо - същото е
образувано на 10.01.2008г. въз основа на изпълнителен титул /лист, издаден в
полза на „***“ ЕАД за вземане от Н. Г. Г., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“
№ 11, което вземане е цедирано на основание Договор за цесия от
20.01.2015г. в полза на „***“ ЕООД, както и че последното по време действие
на взискателят в изпълнителното производство е от 09.02.2021г., когато е
депозирано пред ДСИ искане за предприемане на нови действия за
принудително събиране на вземането. Ето защо при преценка
основателността на молбата на ответника за отменяне на Решение №
45/08.03.2022г. в частта за разноските, районният съд, съобразявайки
приложимия закон и константната съдебна практика на ВКС, правилно е
приел, че в случая не е налице основание за приложение на чл.78, ал.2 от
ГПК, доколкото доказателствата по делото установяват категорично за
предприети от ответника –взискател съдебни мерки за събиране на вземането
по процесния изпълнителен лист, с които е дал повод ищецът да предяви
претенцията - предмет на гр.д. № 1398/2021г. по описа на РС-гр.***.
Съдът счита за неоснователен довода на жалбоподателя, че районният съд
не е съобразил фактът, че още с писмения отговор на исковата молба
ответникът е сторил изявление, че вземанията от ищеца са погасени по
давност. Внимателният прочит на атакувания съдебен акт категорично
опровергава твърдението на въззивника. Видно от съдържанието на акта е, че
районната инстанция е обсъдила подробно обстоятелствата, с които е
обосновано искането по чл.248, ал.1 от ГПК, в това число стореното от
ответника с писмения отговор на исковата молба признание на иска, при
4
което е достигнала до извод, че липсва втората от двете кумулативно
изискуеми от закона предпоставки, а именно ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска.
Не намира опора в закона и в съдебната практика и възражението на
въззивника, че „ наличието на един погасен по давност изпълнителен титул е
без правна стойност“.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на
субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
Давността не се прилага служебно /чл.120 от ЗЗД/.
Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск се
обосновава от стремежа на ищеца да отрече вземането на кредитора със сила
на пресъдено нещо в едно исково производство. Предприетата в случая от
ищеца-въззиваем мярка за съдебна защита - предявяване на исковата молба
пред Районен съд-*** на 16.12.2021г., безспорно е провокирана от
поведението на кредитора в процесното изпълнително производство, титуляр
на вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист, който е
поддържал чрез активното си поведение - сезирайки ДСИ с молби за
предприемане на съответни изпълнителни действия, висящността на
изпълнителното производство.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна и като такава следва да я остави без уважение, а атакувания
съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че наименуването на
атакувания акт „решение“ не променя правната му природа на определение по
смисъла на чл.248 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/21.04.2022г., постановено по реда на
чл.248, ал.1 от ГПК, по гр.д. № 1398/2021г. по описа на Районен съд-гр.***, с
което е оставено без уважение искането на „***“ ЕООД, ЕИК *** за отмяна
на Решение № 45/08.03.2022г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5