№ 16355
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110106281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ........... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ВЛ. Г. В..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата и
мораторната лихва. По отношение на заявеното вземане за сумата 579, 20 лв.
лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2007 г. – 22.10.2008 г.,
съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит от 04.09.2007 г. са
приложими правилата ЗПК (отм.), действал в периода 01.10.2006 г. –
12.05.2010 г., и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Видно от представения договор за потребителски кредит, общият
размер на кредита е 2000 лв., като същият се погасява на 13 погасителни
вноски, с настъпил падеж на последната вноска – 30.09.2008 г. Общата
стойност на плащанията е 2 622, 79 лв. при ГПР 63, 93%, като видно от
погасителния план, месечната вноска възлиза на сумата от 201, 75 лв.
1
Към датата на сключване на процесния договор за потребителски
кредит е бил действащ ЗПК (отм.), съгласно който не се предвижда
максимален размер на годишния процент на разходите. Такова изискване и
въвеждане на максимален размер на годишния процент на разходите е
нормативно установено с чл. 19, ал. 4 от ЗПК /ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г. /, т. е. след датата на сключване на процесния договор за
потребителски кредит, поради което е неприложимо в конкретния случай. За
съда обаче съществува задължение за извършване на проверка дали
вземането, което се претендира, не противоречи на добрите нрави, какъвто
именно е процесният случай на ГПР от 63, 93%, с оглед на което и на
основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, заявлението по отношение на сумата от 579,
20 лв. договорна лихва следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ........... за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ВЛ. Г. В. в ЧАСТТА относно сумата от 579, 20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 30.10.2007 г. – 2.10.2008 г. по
договор за потребителски кредит от 04.09.2007 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2