Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, V-ти гр.състав, в публично заседание на
двадесет и първи май 2018г., в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
1060 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.357 от КТ.
Ищецът И.П.И.
твърди, че до 20.07.2017 г. работил на длъжността „касиер“ в ответното
дружество, с обичайна месторабота гр.П.. След прекратяване на трудовия му
договор със заповед от 20.07.2017 г. ответникът останал да му дължи обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. в брутен размер 305 лв.,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. в брутен размер 160
лв., както и трудово възнаграждение за м.юли 2017 г. в брутен размер 480 лв.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми, със законната
лихва от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът
„Кабелнет“ООД, гр.Русе, в депозирания отговор оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че на ищеца не се дължи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2016 г., тъй като по негова молба му е разрешено
ползването и същият е ползвал платения си годишен отпуск в периода 04.07 - 29.07.2016
г. Изплатените му суми за ползвания отпуск били отразени във ведомостта за
заплати за съответния месец. По втората претенция за заплащане на обезщетение
за 11 дни неползван платен годишен отпуск за 2017 г. твърди, че на основание
чл.103, ал.1 във вр.с 104 ЗЗД, в качеството си на работодател е прихванал
дължимата на ищеца сума от 248,18 лв. със сумата, която ищецът дължи на бившия
работодател в общ размер 488,80 лв., представляваща сбор от дължимото
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ от 273,89 лв. и 14,90 лв. внесени от
работодателя осигуровки за сметка на работника за обезщетението по чл.224 от КТ
за 2017 г. Неоснователна била и третата претенция, тъй като ищецът от началото
на м. юли до прекратяването на трудовото му правоотношение не се е явявал на
работа и не е полагал труд.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно трудов договор от 20.06.2017
г. ищецът работил в ответното дружество на длъжността „касиер“, на 8 часов
работен ден и място на работа – обектите на фирмата и основно месечно трудово
възнаграждение от 460 лв. Представен е и график на дежурствата, сочещ съответното
населено място във всеки от петте дни от седмицата, в което ищецът следва да
изпълнява трудовите си задължения.
Със заповед от 20.07.2017 г.
трудовият договор на И.И. е прекратен с дисциплинарно уволнение поради
злоупотреба с доверието на работодателя. Със същата заповед е разпоредено на
лицето да се изплати обезщетение по чл.224 КТ за 11 дни платен годишен отпуск.
В оригинал по делото са
представени молба от И.И. от 01.07.2016 г. до работодателя за ползване на
20-дневен платен годишен отпуск от 04 до 29.07.2016 г., както и заповед от
04.07.2016 г. за нейното разрешаване.
Според приетото и неоспорено
заключение по назначената съдебно-почеркова експертиза, подписът, положен в
молбата за отпуск от 01.07.2016 г., е на ищеца И.И..
Видно от представените в съдебно заседание
книги за дневни финансови отчети за 2016 и 2017 г., в периода 02-14.07.2017 г.
касиерът, изготвял дневните отчети за събраните суми, е свид.Ю.Н., а в периода
05-29.07.2016 г. е вписан И.И..
В приложената отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за м.07.2017 г. в ответното предприятие срещу името
на ищеца са отразени 17 дни самоотлъчка и 8 почивни дни.
Въз основа на издадената заповед
№ 9/26.06.2017 г. на управителя на „Кабелнет“ООД, новоназначеният касиер на
мястото на ищеца – Ю.Н. в периода 28.06-25.07.2017 г. е изготвял ежедневни
констативни протоколи за неявяването на И.И. на работното му място в
съответното населено място.
В съдебно заседание, разпитан в
качеството на свидетел, Ю.Н. изнася данни за начина, по който протича работния
процес на длъжността „касиер“. Освен че ищецът липсвал на обявената каса в
съответното село по график, през посочения по-горе период свид.Н. го видял и да
работи във фирма за дограма.
По делото е прието и заключение
по назначената съдебно-икономическа експертиза, според което ищецът за 2017 г.
има 11 дни полагаем платен годишен отпуск и брутният размер на обезщетението за
него възлиза на сумата 236.90 лв. Размерът на брутното трудово възнаграждение
на И.И. за периода 01-19.07.2017 г. възлиза на 290.30 лв. От общо събраната от
ищеца сума за м.юли 2016 г. от 7251 лв. в касата на ответното дружество на
27.07.2016 г. са внесени 6642 лв., а 609 лв. са отчетени като разходи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г. Данните
по делото сочат, че по подадена и подписана от него молба за ползване на
полагаемия му се 20-дневен платен годишен отпуск, със заповед на управителя на
„Кабелнет“ е разрешено ползването му в претендирания период: 04-29.07.2016 г.
Установено е също, че съгласно отразеното в касовата книга за 2016 г., в същия
период ищецът е събирал суми от клиенти на дружеството, които отчел на
27.07.2016 г. От горните факти следва извод, че ищецът по свое желание и по
законоустановения ред /чрез подаване молба до работодателя и издаване заповед
от последния за разрешаване/ е използвал наведнъж полагащите му се 20 дни
платен годишен отпуск за 2016 г., поради което и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
не му се дължи. Ирелевантно за спора е дали в този период отново по свое
желание той фактически е изпълнявал трудовите си функции, щом като не е
прекъснал ползването на платения си годишен отпуск. От друга страна, касовият
апарат се ползва единствено и само от касиера и се съхранява от него. Съобразно
начина на събиране на суми от клиенти на „Кабелнет“ /понякога чрез оставянето
на пари на трети лица/, от датата на отразяването им на касовия апарат не може
да се направи извод за датата на плащането /събирането/ им от клиента, т.е.
плащането може да е извършено доста по-рано от неговото отразяване на касовия
апарат.
По делото няма спор,
че за 2017 г. на И.И. му се полагат 11 дни платен годишен отпуск, които той не
е ползвал. Същото обстоятелство е отразено и в самата заповед за уволнение.
Съгласно заключението на икономическата експертиза, брутният размер на
дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата 236.90 лв. Тъй като се
претендира в по-нисък размер от 160 лв., претенцията се явява основателна до
посочената сума.
Отговорът на
„Кабелнет“ООД съдържа твърдение
за извънсъдебно прихващане между дължимото на ищеца обезщетение по чл.224 КТ и дължимото
от него на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, до размера на
по-малкото. В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца оспорват
възражението за прихващане на основание чл.272 КТ.
В случая ограничението на чл.272,
ал. 1 КТ е неприложимо, с оглед извършеното разграничаване на вземанията за
трудово възнаграждение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск по
чл.224, ал.1 КТ. Независимо, че и двете произтичат от трудовото правоотношение,
с първото се възмездява престирания труд, а с второто – неизползването на
полагащия се на работника платен годишен отпуск за съответната година при прекратяване
на трудовия договор. Изложеното обосновава извод за основателност на
възражението за прихващане, а именно: със сумата, представляваща обезщетение при
дисциплинарно уволнение. Същото, изчислено по правилата на чл.221, ал.2 КТ
/брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който по
конкретния трудов договор е уговорен на един месец/, съобразно заключението на
икономическата експертиза възлиза на сумата 473.80 лв. Следователно, при
уважено възражение за прихващане на горните суми до размера на по-малката,
претенцията на ищеца по чл.224, ал.1 КТ за 2017 г. също следва да бъде оставена
без уважение.
Положеният от
работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е
възмезден и последният следва да го изплаща, съобразно договореностите между
тях. Ищецът заявява и претенция за заплащане на трудово възнаграждение за м.юли
2017 г. в брутен размер 480 лв. Трудовият договор на И.И. е прекратен, считано
от 20.07.2017 г. Описаните в обстоятелствената част писмени и гладни
доказателства сочат, че през м.юли 2017 г. ищецът не е престирал работната си
сила за ответника. В отчетната форма за последния месец преди уволнението
всичките 17 работни дни са отразени като самооотлъчка. Попълваните ежедневно
констативни протоколи от свид.Ю.Н. също установяват, че ищецът не е бил на
работното си място. За този период, съгласно книгата за дневни финансови отчети за 2017 г.,
касиерът, събирал и отчитал сумите от клиенти на ответника, е Ю.Н.. Ето защо, поради неполагането на труд през м.юли 2017 г.,
на ищеца не се дължи и заплащане на трудово възнаграждение. Искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника деловодни
разноски в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.И., с ЕГН **********,
против „Кабелнет“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“Мадарски конник“4, искове за заплащане на трудово възнаграждение за
м.юли 2017 г. и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224,
ал.1 КТ за 2016 и 2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.П.И., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Кабелнет“ООД, гр.Русе, с ЕИК *********, 360 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: