РЕШЕНИЕ
№ 3782
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20221110108622
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ........., със седалище и адрес на управление гр. .......,
представлявано от .......– изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците, в качеството си на законни наследници на И.
А. С. с ЕГН ********** дължат посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба против настоящите трима ответници – 13.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 228 от ГПК, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата Н. Л. П. с ЕГН **********, от гр.........., чрез адв. М.
П. от САК, със съдебен адрес ........, в срока по чл. 131 е подала отговор на
исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответниците Т. Л. Р. с ЕГН **********, от гр. ........., чрез адв. М.
П. от САК, със съдебен адрес гр. ........., в срока по чл. 131 е подала отговор
1
на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ......., със седалище и адрес на управление гр.
........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
четиримата ответници:
Настоящото дело е предявено срещу наследниците на И. А. С. с ЕГН
**********, като настоящите две ответници са конституирани с определение
от 02.07.2022 г. Съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК изменяне на иска чрез
заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение
на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето,
което встъпва като страна по делото. Съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК
ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да
встъпи в делото, но в този случай искът срещу новия ответник се смята за
предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.
Ищеца е насочил иска си по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК против ответниците
с молба № 145943 от 13.07.2022 г. Именно от този момент – 13.07.2022 г.
следва да се считат и предявени исковете против двете ответници. С оглед
горното съдът счита, че следва на осн. чл. 253 от ГПК да бъде изменено
определение № 16754 от 02.07.2022 г., като в диспозитива, с който се
конституират като ответници Н. Л. П. и Т. Л. Р. записаното правно основание
„чл. 227 от ГПК“ следва да се чете „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
2
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
3
обитавал имота.
Двете ответници по делото оспорват качеството си на потребители на
топлинна енергия, поради което следва на първо място да бъде разгледан
въпросът относно това дали всяка от тях отговаря на това изискване на
закона. Видно от приетият и приложен като доказателство по делото
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
........ г. собствениците на недвижим имот, находящ се в ........, И. А. С. и Л. Н.
С.са го прехвърлили на дъщеря си Т. Л. Р. /втората ответница по делото/. От
това следва, че считано от 23.03.1988 г. същата е станала индивидуален
собственик на жилището, което пък от своя страна изключва правото на
собственост на първата ответница по делото – Н. Л. П.. От това следва, че по
делото е доказано, че първата ответница по делото Н. Л. П. няма качеството
на потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, а втората
ответница – Т. Л. Р., като собственик на имота от 1988 г. има качеството на
потребител на топлинна енергия, още повече, че от извършените справки се
установи, че запазилите правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
имота наследатели са починали преди процесния исков период – И. С. през
2016 г., а Л. С. още по – рано от нея, доколкото за същата е отбелязано, че е
вдовица. С оглед горното следва исковете, предявените срещу Н. Л. П. да
бъдат изцяло отхвърлени като неосноветелни и недоказани.
Основният спорен въпрос по делото е дали в процесния период е било
налице топлоснабдяване в процесния имот, респ. ако е било налице доставяне
на топлинна енергия, каква е стойността й. По този въпрос съдът кредитира
заключенията на приетите и приложени като доказателства по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като същите не са
оспорени от страните по делото. От приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е с
непрекъснато топлоснабдяване в периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ищеца е
извършвал ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал
периодичен метрологичен контло, съгласно изискванията, и за сметка на
ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за АС. Експертизата
установява, че дяловото разпределение, извършено от ....... за СЕС и имота на
ответниците е в съответствие с методиката за дялово разпределение, описана
в действащия ЗЕ и извършените измервания в АС, начисления по фактури,
дялово разпределение и остойностяване на потбената енергия са в
4
съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ,
действащи през процесния период. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че няма данни за извършени от страна на
ответниците плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния
период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. Експертизата дава заключение, че
размера на лихвата за периода 02.03.2019 г. – 01.02.2022 г. е 462, 37 лева, а
общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на 2901, 13 лева, в
това число главница 2 438, 76 лева и 462, 37 лева лихва.
В отговорите на исковата молба ответницата Т. Л. Р. е направила
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите,
което с оглед това, че възраженията са направени в законния срок – с
отговора на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно
трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява
периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията
за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо,
че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е
самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от
ищеца главни вземания за периода от м.05.2018 г. до м.05.2019 г.
включително, съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл.
трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на
01.07.2022 г. За периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г. съдът счита, че не е
налице изтекла погасителна давност. Относно размера на погасената по
давност сума съдът взе предвид съдебно-счетоводната експертиза, от която се
установява, че сумата за погасения по давонст период възлиза на 1 471, 41
лева, от което следва, че принадлежащата на Т. Л. Р. ½ от тази сума възлиза
на 735, 71 лева. Следователно, иска за главница за потребената топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата в размер на 465, 98 лева и отхвърлен
за сумата в размер на 735, 71 лева. Сумата за главница за дялово
разпределение също така е погасена по давност за част от процесния период –
от м. 01.2019 г. до м. 05.2019 г. включително, или за сумата в размер на 5, 38
лева. Следователно, иска за главница за дялово разпределение следва да бъде
уважен за сумата в размер на 12, 32 лева и отхвърлен за сумата в размер на 5,
38 лева. По исковете за мораторна лихва: В заключението е отбелязано, че
мораторната лихва по фактура № ........, която е в размер на 287, 63 лева се
отнася за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., тоест изцяло в периода, който
5
се погасява по давност главницата, поради което и тази мораторна лихва се
явява недължима. Доколкото ½ част от тази лихва възлиза на сумата в размер
на 143, 82 лева, следва иска за мораторна лихва да бъде уважен за сумата в
размер на 83, 27 лева и да бъде отхвърлен за сумата в размер на 143, 82 лева.
В заключението е отбелязано, че мораторната лихва за сумата за дялово
разпределение за м.03 – 05.2019 г. е на стойност 1, 70, или ½ от него възлиза
на сумата в размер на 0, 85 лева. Следователно, иска за мораторна лихва ще
бъде уважен за сумата в размер на 3, 24 лева и ще бъде отхвърлен за сумата в
размер на 0, 85 лева.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и всяка една от ответниците
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 300 лева, от
които 400 лева държавна такса, 800 лева депозити за изтовтените СТЕ и ССчЕ
и 100 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер, тоест по 750
лева за всяка от ответниците.
С оглед отхвърляне изцяло на исковете срещу ответницата Н. Л. П.
следва на същата да бъдат присъдени направените разноски по делото в
размер на 350 елва, заплатено адвокатско възнагреждение за един адвокат.
Общия размер на предявените против Т. Л. Р. искове възлиза на сумата
в размер на 1 450, 57 лева. Уважената част на исковете възлиза на сумата в
размер на 564, 81 лева, или 40 % от общия размер, от което следва, че в такъв
размер следва да бъдат присъдени и разноски за ищеца, а именно сумата в
размер на 300 лева. Отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер
на 885, 76 лева, или 60 % от общия размер, от което следва, че в такъв размер
следва да бъдат присъдени и разноски за ответника, а именно сумата в размер
на 210 лева. Доколкото двете вземания за разноски са насрещни и еднородни
– за разноски, следва да се прихванат взаимно, от което следва, че право на
разноски има само ищеца, в размер на 90 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК определение № 16754 от 02.07.2022 г.,
като в диспозитива, с който се конституират като ответници Н. Л. П. с ЕГН
**********, от гр. ....... и Т. Л. Р. с ЕГН **********, от гр. ..........,
записаното правно основание „чл. 227 от ГПК“ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ „чл.
228, ал. 3 от ГПК“.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че доколкото поправката по реда на чл.
253 от ГПК се извършва с настоящото определение, иска против ответниците
Н. Л. П. и Т. Л. Р., следва да се счита предявен на 13.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., със седалище и адрес на
управление ......., представлявано от .......... – изпълнителен директор,
против Н. Л. П. с ЕГН **********, от ..........., искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в
размер на 1 201, 68 лева /хиляда двеста и един лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. включително, ведно със
законната лихва за периода от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, за
сумата в размер на 227, 10 лева /двеста двадесет и седем лева и десет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022
г. включително, за сумата в размер на 17, 69 лева /седемнадесет лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща главница за дялово
разпределение през периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г. включително,
ведно със законната лихва за периода от 13.07.2021 г. до изплащане на
вземането, и за сумата в размер на 4, 09 лева /хиляда двеста и един лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение през периода от м.01.2019 г. до м.04.2020
г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „......., със седалище и адрес на
управление ......, представлявано от ..........– изпълнителен директор,
против Т. Л. Р. с ЕГН **********, от гр. ....., искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в
размер на 735, 71 лева /седемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.05.2018 г. до м.05.2019 г. включително,
ведно със законната лихва за периода от 13.07.2021 г. до изплащане на
вземането, за сумата в размер на 143, 82 лева /сто четиридесет и три лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
7
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. включително, за сумата в размер на 5, 38 лева
/пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща главница за дялово
разпределение през периода от м. 01.2019 г. до м. 05.2019 г. включително,
ведно със законната лихва за периода от 13.07.2021 г. до изплащане на
вземането, и за сумата в размер на 0, 85 лева /осемдесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
през периода от м.03 – 05.2019 г. включително, като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Т. Л. Р. с ЕГН **********, от гр. ...... да заплати на .........,
със седалище и адрес на управление гр. .........., представлявано от .......... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 465, 98 лева /четиристотин
шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.06.2019 г. до м.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва за
периода от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 83,
27 лева /осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 01.02.2022 г.
включително, за сумата в размер на 12, 32 лева /дванадесет лева и тридесет
и две стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение през
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г. включително, ведно със законната
лихва за периода от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, и за сумата в
размер на 3, 24 лева /хиляда двеста и един лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение през периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г. включително,
както и сумата в размер на 90 /деветдесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски, съгласно мотивите относно разноските на настоящото
решение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ..........., със седалище и адрес на управление...........
Банкова сметка на ищеца:
..........
...........
...............
Решението, с изключение на частта, в която представлява определение
по чл. 253 от ГПК, подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
8
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9