РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501463 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 538, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв. Н.Р., АК Благоевград, в качеството й
на пълномощник на Е. К. П. срещу Решение № 504274/26.10.2020г., постановено по гр.д. №
368/2020г., по описа на Районен съд – Разлог.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Излага се, че жалбоподателя не е съгласен с доводите на съда
изложени в решението. Твърди се в жалбата, че промяната на имената му през 2000 г. е
инициирана от неговия баща, а не лично от него. Излага се, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, че жалбоподателя живее в село, където цялото население са
мюсюлмани и имат мюсюлмански имена. Сочи се, че тези имена, които носи са крайно
неудобни за него и за неговото семейство в средата в която живее. Поддържа се, че никой в
селото не се обръща към него с името Е., като това име е неизползваемо. Навеждат се
доводи, че разпитаните свидетели пред първата инстанция са установили, че жалбоподателя
е известен с имената А.З. П., като всички го познават с тези имена, и че никой не се обръща
1
към него с името Е.. Излагат се, че решението на съда, с което е отказана промяна на
имената на жалбоподателя е неправилно, като е същото е в разрез със събраните по делото
доказателства и с установената съдебна практика в страната. По подробно изложени в
жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
вместо него на решение за уважаване на молбата за допускане промяната на личното и
бащиното име на жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата: Съгласно чл.538, ал.1 от ГПК отказът да се издаде актът
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на решението, като жалбата се
подава чрез районния съд. В случая в постановеното първоинстанционно решение е
посочено, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като жалбата на молителя е подадена именно в този срок. Съгласно трайната
съдебна практика, когато съдът е указал по дълъг срок от законовия, извършването на
процесуалното действие в този срок се счита за надлежно извършено. С оглед на това съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в производството при наличие на
правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт. Настоящият състав е приел, че е
необходимо разглеждането й в открито съдебно заседание.
Жалбоподателя не се е явил в съдебно заседание. С писмено становище подадено от
пълномощникът му същия е заявил, че поддържа жалбата, като по същество е изложено
становище за нейната основателност.
В проведеното съдебно заседание становище по жалбата от заинтересованите страни е
взела в съдебно заседание единствено контролиращата страна ОП-Благоевград, чрез
прокурор М., която счита жалбата за неоснователна.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Отправената до районния съд молба е с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закон за
гражданската регистрация.
В производството пред районния съд молителят е изложил подробни съображения, че е
роден с имена А.З. П., като с тези имена е учил и е известен в неговото село К.. Твърди, че
всички близки, и познати го наричат А., като той се възприема с това име. Излага, че в
селото където живее всички са мюсюлмани и имат такива имена, като за него името Е. е
неудобно и неприемливо. Посочва, че не се чувства и не се възприема като Е.. В молбата са
наведени твърдения, че преди завършване на училище родителите на молителя са му
сменили имената по административен ред, като той не е избирал името Е.. Въпреки това до
днес родителите му се обръщат с името А.. Сочи, че баща му е известен с името З., а не К..
Посочва, че следва да се индивидуализира в обществото с имената с които е роден и
известен, а не с носените от него. Същия счита, че сочените от него обстоятелства са важни
2
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи промяната на личното и бащиното име от
Е.К. на А.З..
В първата инстанция са ангажирани от молителя гласни и писмени доказателства .
Заинтересованата страна – Община Я., в писмено становище е заявила позиция, че
молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Районен съд – гр. Разлог е отхвърлил молбата, като е посочил, че не са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които да налагат извършване на промяна на
личното и бащино фамилно име на молителя.
ОС-Благоевград, след като обсъди наведените доводи и възражения на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за раждане серия Р-80, № * от
16.XI.1981 г., издадено въз основа на акт за раждане № * от 5.XI.1981 г. молителят е роден
на * г. и е записан със собственото име Е., бащино К. и фамилно П., като негови родители са
А.И.П. /майка/ и К. Н. П. /баща/.
От служебно изисканото завереното копие от акт за раждане № * на Общински народен
съвет гр. Я., Кметство с. К., ведно с графата „бележки”, се установява, че молителят е бил
записан в акта за раждане с имената Е. К. П.. В графата „бележки“ на приложения акт за
раждане е отбелязана промяна на имената на молителя на основание заявление № 475 от
19.09.1991 г., като имената на същия са променени на: А.З. П.. Отразено е в забележка, че
името на молителя е променено въз основа на решение № 592/31.10.2000г. отново на Е. К.
П..
Видно от копие от свидетелство за основно образование серия А -96 № *, рег.№
268/15.06.1996г. молителя е вписан с имена А. З. П..
Установява се, че молителят е сезирал Районен съд - Разлог с молба на основание чл. 19,
ал. 1 от ЗГР да бъде допуснато ново изменение в имената му, като занапред да се именува:
„Е. К. П. ”. На 25.10.2000 г. съдът с решение № 1026 г. по гр. дело № 781/2000 г. по описа на
РС - Разлог е постановил исканата промяна.
Видно от представеното заверено копие от лична карта на молителя от 21.02.2011г.
същия е вписан с имена Е. К. П..
Към доказателствения материал са приети свидетелството за съдимост №
615/21.08.2020г. на РС - Разлог, от което е видно, че Е. К. П., с ЕГН ********** не е
осъждан, а от изисканите справки от Окръжна прокуратура – Благоевград, РП – Разлог и
Областна дирекция „Полиция” – Благоевград се установява, че спрямо същия не са налице
3
висящи наказателни производства и няма налагани принудителни административни мерки
по ЗБЛД.
Към делото са изискани и приложени заверено копие от регистъра за населението по
описа на Община - Я., както и личните регистрационни картони на майката и на бащата на
молителя и на самия молител. В посочените документи са извършвани множество
зачерквания и поправки, без да е отразявано от кого и кога са извършвани същите. В личния
картон на бащата на молителя е видно, е същия е записан с имена К. Н. П.. Същото е видно
и от представеното копие от личната му карта.
По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани водените от ищеца
свидетели – А. С. К. и М. А. М.. Според свидетелите в селото молителят е известен с турско-
арабските си имена, като хората и семейството му се обръщат към него с името А..
Свидетелите установяват, че молителя се притеснява от името Е., тъй като то е по различно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценени съобразно с нормата на чл. 172
ГПК, като намира същите за основани на лични впечатления, последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, ОС-Благоевград намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то
е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В закона не са регламентирани обстоятелствата, които следва да
се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Те са различни за всеки
конкретен случай, като решаващият съд следва да съобрази както обективните основания,
така и личните, субективни причини на лицето и неговото желание за промяна.
Според съдебната практика важни са обстоятелства, направили лично и обществено
неудобно и неподходящо за лицето името, чиято промяна се иска, субективното желание на
лицето да носи определено име, когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер с оглед правото му на свободно самоопределянето по тези признаци,
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира. В този смисъл виж.
Решение № 205 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г. на Върховен касационен съд;
Определение № 708 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 23/2012 г. на Върховен касационен съд;
Определение № 1404 от 08.10.2009 г. по гр.д. № 1089/2009 г. на Върховен касационен съд;
Определение № 740 от 03.07.2009 г. по гр.д. № 542/2009 г., III г.о. на ВКС и др.
Въззивният съд намира, че са налице обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани
като „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на личното име на молителя.
Установено е по делото, че в населеното място в което молителя живее всички го познават с
лично име А., както и че членовете на неговото семейство, близките и познатите се обръщат
към него с това име. Установено е също така, че името което към настоящия момент носи
4
не е приемливо за молителя, той не се възприема с това име, тъй като голяма част от
населението в селото е с мюсюлмански имена и това му създава дискомфорт. Съдът намира,
че не могат да бъдат споделени решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че
молителя вече е имал възможност да промени имената си и е сторил това, както и че
известността на лицето с определени имена не може да бъде квалифицирано като важно
обстоятелство. Безспорно се установи по делото, че когато е бил малолетен през 1991г.
имената на молителя са сменени по административен ред. Установено е, че през 2000г.
преди повече от 20 години молителя е променил имената си на българските такива. По
делото обаче не са налице доказателства от които да се установи на какво основание и при
какви фактически твърдения е допусната тази промяна.
В практиката на ВКС по сходни случай, е прието, че субективното отношение на лицето
да промени своето лично име, когато съображенията са от етнически или религиозен
характер е прието за важно обстоятелство в тази насока решение № 19 от 08.02.2012г. на
ВКС по гр.д.№ 486/2011г., III г.о. Това становище се споделя и от настоящия състав.
При така изложените конкретни факти, с оглед обстоятелството, че обективни причини са
наложили в различни периоди от време молителя да носи различни имена, като се съобрази
възрастта му – ясно изразената му воля да има лично име, което да носи информация за
произхода му, съдът намира, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от ЗГР.
Не е установено и не се твърди от заинтересуваните страни и прокурора, че исканата
промяна засяга чужда правна сфера, или че се преследват цели, различни от заявените от
молителя. Искането с оглед доказателствената установеност не противоречи на императивни
разпоредби на закона, поради което промяната на личното име следва да бъде допусната.
По посочените съображения жалбата се явява частично основателна. Постановено от РС-
Разлог решение следва да бъде отменено в частта по отношение на личното име на
молителя, а подадената молба – уважена, като в останалата част по отношение на бащиното
име на молителя следва да бъде потвърдено по следните съображения: Жалбоподателят се е
позовал на последната предпоставка, която съдът намира, че е налице. За да се допусне
обаче исканата промяна тези важни обстоятелства не трябва да са в нарушение на
изискването на чл. 13 ЗГР. Съгласно посочената разпоредба бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка - ов или - ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите. Съдът намира, че исканата промяна в бащиното име на молителят
не може да бъде допусната. По делото няма данни бащата на молителят да е променил
имената си, той продължава да носи лично име К.. Т.е бащиното име на молителят е
образувано в пълно съответствие с императивно разписаните правила в чл. 13 ЗГР и друга
възможност законът не допуска. Сочената правна норма е императивна и отклонение от
същата не е възможно да има. При допускане на исканата промяна ще се стигне до
5
заличаване на връзката по произход на жалбоподателят от бащата, при наличието на
известен баща и би се нарушило изискването за стабилитет на правната индивидуализация
на лицата в обществото. В посочения по-горе смисъл са: Решение № 200/14.04.2010г.,
постановено по гр. дело № 25/2009г. IV г.о. на ВКС; Решение № 293/13.11.2012г.,
постановено по гр. дело № 107/2012г. III г.о. на ВКС; Решение № 77/16.02.2012г.,
постановено по гр. дело № 344/2011г. на ВКС и др. Следва да се отбележи, че по делото не е
установено кога и в какъв период бащата на молителя е носил лично име З., като не се
установи и същия да е инициирал производство за промяна на личното име. С оглед на
всичко изложено по-горе обжалваният акт в частта по отношение на бащиното име на
жалбоподателя като краен резултат е правилен поради което ще следва да бъде потвърден.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ОС-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 504274/26.10.2020 г. постановено по гр. дело № 368/2020 г. по
описа на РС-Разлог, в частта с която е отхвърлена подадената от Е. К. П., с ЕГН **********
от с.К., общ. Я. молба по чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на собственото му име, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя Е. К. П., с ЕГН **********, с
адрес: с. К., община Я. от „Е.“ на „А.“.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
УКАЗВА препис от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданското
състояние при Община Я., за вписване на допуснатата промяна и отразяването й надлежно в
регистрите на населението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6