Р
Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….….гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в публичното заседание, двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Евелина Маринова
при участието на секретаря Цветослава
Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 4340 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение № 20023960 от 26.01.2021г., постановено по гр.дело №
2161/ 2019г. по описа на Софийски
районен съд, 75 състав , с което са отхвърлени предявените от М.Е.К.
срещу „Е.с.о.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, с предмет- признаване за незаконна и
отмяна на заповед № 498/ 23.11.2018г., на изпълнителния директор на ответното
дружество, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание
чл.328,ал.1,т.2, предл.1 от КТ; 2/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ
, с предмет- възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението-
„експерт“ в отдел „Методика и планиране на обществените поръчки“ в управление
„Обществени поръчки“ и 3/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ – за
сумата от 18 281,70лв., претендирана като обезщетение за оставане без
работа в периода 23.11.2018г.- 23.05.2019г. Решението се обжалва и в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото съобразно
изхода му.
Въззивницата – ищца М.Е.К. заявява
искане за отмяна на обжалваното решение като се позовава на отменителните
основания- незаконосъобразност и неправилност. Възразява, че неправилно с
обжалваното решение от първата инстанция е прието, че КТД няма действие по
отношение на нея в качеството си на присъединен служител. Счита, че този извод
противоречи на клаузата на чл.5,ал.1 от КТД. Намира, че неправилно с
обжалваното решение е тълкувана клаузата на чл.14,ал.3,т.4 от КТД относно
приложното поле на предвидената с нея закрила по чл.333 от КТ. Възразява, че
необосновано от първоинстанционния съд не е обсъдено приложението на клаузата
на чл.14,ал.4 от КТД предвиждаща съкращаване на работници/служители след
изчерпване на изброените в нея възможности / пренасочване на други работни
места; преквалификация- доколкото е приложимо; доброволно напускане на
работниците/служителите срещу обезщетение/. В тази
връзка твърди, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение в
единствения останал отдел „Подготовка и провеждане на обществени поръчки“ е
разкрит нов щат- технически организатор. Въззивницата счита, предвид
притежавания от нея опит и стаж, че безпроблемно би могла да заеме тази
длъжност. Моли съда да съобрази факта, че неясно по какви критерии е прекратено
трудовото й правоотношение, предвид заеманите от нея предходни длъжности, множество
обучения, които е преминала, участие в екипа по подготовка и провеждане на
първите изцяло електронни поръчки чрез платформа, а на работа в управление
„Обществени поръчки“ са останали експерти с много по-малък опит и
квалификация. Позовава се и на
обстоятелството, че не й е предложено предвиденото от чл.14,ал.4 от КТД
доброволно напускане срещу обезщетение. Поддържа, че не е налице и самото
уволнително основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, тъй като
е налице вътрешно организационно преустройство. Намира, че дейността на
останалия отдел „Подготовка и провеждане на обществени поръчки“ не би могла се
осъществява без функциите , които са били възложени на закрития отдел, на който
тя е била служител. Твърди, че
установеното с двете ССЕ преминаване дори и само на една от функциите на
закрития отдел „Методология и планиране на обществените поръчки“ към останалия
да съществува отдел „Подготовка и провеждане на обществените поръчки“ е достатъчна
да обоснове извод, че не е налице
окончателно преустановяване на дейността на първия отдел по такъв начин , че тя
не се запазва за в бъдеще. Твърди, че в нарушение на нормата на чл.329 от КТ от
ответника – работодател не е извършен подбор.
С изложените доводи въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник „Е.с.о.“ ЕАД оспорва жалбата на ищцата като
неоснователна по доводи, подробно
развити в писмения отговор, подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Възразява,
че по делото е доказано наличието на уволнителното основание- закриване на част
от предприятието му. Намира, че
закрилата по КТД , на която се позовава ищцата е неприложима, тъй като тя не е
страна по колективното трудово договаряне, доколкото е само присъединен
служител, а не синдикален член. Възразява, че към датата на уволнението на
ищцата не е съществувала свободна длъжност, на която да бъде пренасочена, като
искане за такова пренасочване не е и заявено от нея. Възразява, че нормата на
чл.329 от КТ в конкретния случай е неприложима. Заявява искане за присъждане на
разноските за въззивното производство.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема
за установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 , т.2 и т.3 от КТ, които са отхвърлени с обжалваното решение.
Съдът намира, че правилно с обжалвания съдебен акт е приета неоснователност на
предявените искове.
Между
страните по делото няма спор, а и от писмени доказателства се установява, че между
ищеца и ответното дружество „Е.с.о.“ ЕАД
е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало от сключения на 18.07.2011г.
трудов договор под № 162, изменян с представените по делото допълнителни
споразумения, в рамките на което ищцата е изпълнявала длъжността „експерт“ в отдел „Методология и планиране на
обществените поръчки“ към управление „Обществени поръчки“, съгласно подписаното
последно допълнително споразумение от 01.02.2018г. в сила от 06.02.2018г.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение на
Управителния съвет на ответното дружество – работодател от 05.11.2018г. е
одобрена и утвърдена промяна на организационната и управленска структура.
Решението на Управителния съвет е одобрено от Надзорния съвет на ответното
дружество с протокол № 29/ 06.11.2018г. С промяната на организационната структура на
ответното дружество в рамките на управление „Обществени поръчки“ е закрит
изцяло отдел „Методология и планиране на обществените поръчки“, в който е
работила ищцата, както и изцяло е закрит отдел „Контрол на обществените
поръчки“. В резултат на утвърдената промяна в организационната и управленска
структура на ответното дружество е прието е ново щатно разписание в сила от
09.11.2018г., утвърдено от Изпълнителния директор на ответното
дружество-работодател. Видно от новото щатно разписание в управление
„Обществени поръчки“ е останал само отдел Подготовка и провеждане на обществени
поръчки“ с 18 служители. От представеното предходно щатно разписание в сила от
01.01.2018г. се установява, че в рамките на управление „Обществени поръчки“ са
съществували три отдела: отдел „Обществени поръчки“ със 17 служители , закритият отдел „Методология и планиране на
обществените поръчки“ с трима служители и закритият отдел „Контрол на обществените
поръчки“ с е служители.
На
23.11.2018г. от ищцата е изискана от ответника – работодател информация във
връзка с разпоредбата на чл.333 от КТ, включително и относно факта дали е член
на синдикална организация в предприятието– страна по КТД, на който въпрос
ищцата е отговорила отрицателно с – „не“.
По
делото е представен КТД за 2018г. – в
сила от 01.03.2018г. със срок на действие до 31.12.2019г., сключен между
ответника- работодател от една страна и „Национална федерация на енергетиците“-
КНСБ, Синдикат „Електропренос“; Фирмена
синдикална организация на Федерация „Енергетика“ – Подкрепа; Независима
синдикална федерация на енергетиците в България- КНСБ; Съюз на енергетиците в
България и СО , НПС „Промяна“ , Национална професионална федерация на енергетиците-
от друга страна.
Между
страните по делото няма спор, че ищцата не е синдикален член на нито една от
горепосочените синдикални организации- страна по КТД, но със заявление от
25.01.2018г. /л.67 от първоинстанционното дело/ тя е заявила искане за
присъединяване към КТД , като е направила искане дължимата присъединителна
вноска по чл.5,ал.4 , т.3 от КТД да бъде удържана по ведомост. Заплащането на
присъединителната вноска от ищцата се установява от представената по делото
ведомост за м.03.2018г.- л.15 от делото на СРС.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със спорната заповед № 498/ 23.11.2018г., на основание чл.328,ал.1, т.2 , предл.1 от КТ – поради
закриване на част от предприятието. Заповедта е връчена на ищцата на 23.11.2018г.
По
делото са представени функционална характеристика на новосъздадения отдел
„Подготовка и провеждане на обществени поръчки“ по приетата нова организационна
структура /л.92- л.-93 от делото на СРС/ и функционална характеристика на
закрития отдел „Методология и планиране
на обществените поръчки“ – л.96-л.97 от делото на СРС. От приетите по делото и
неоспорени от ищцата заключения на първоначалната и повторната ССЕ се
установява, че само една от функциите на закрития отдел „Методология и
планиране на обществените поръчки“ е преминала в новосъздадения отдел
„Подготовка и провеждане на обществените поръчки“. А именно- участие в
съставяне и актуализиране на обобщен план-график на обществените поръчки.
Правният
спор между страните е по следните въпроси,
обуславящи законосъобразността, респ.- незаконосъобразността на извършеното
уволнение: 1/ ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333,ал.4 от КТ; 2/ налице
ли е основанието по чл.328,ал.1,т.2 от КТ- закриване на част от предприятието
на ответника 3/ при положителен отговор
на втория въпрос- възникнало ли е за ответника задължение по чл.329 от КТ- за
извършване на подбор; 4/ спазено ли е изискването на чл.14,ал.4 от КТД.
По
първия спорен между страните по делото въпрос, относно приложението на закрилата
по чл.333,ал.4 от КТ: Настоящият съдебен състав приема, че ищцата не се ползва
със закрилата , установена с тази правна норма при процесното уволнение, но по мотиви, различни от приетите
от първата инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно с
обжалваното решение е прието, че със закрилата по чл.333,ал.4 от КТ , във
връзка с клаузата на чл.14,ал.3,т.4 от горепосочения КТД се ползват само
работниците/служители, които са синдикални членове на някоя от синдикалните
организации, подписани КТД и като последица от това е прието, че с тази
договорна клауза е предвидено приложението само на нормата на чл.333,ал.3 от КТ, но не и на разпоредбата на чл.333,ал.4 от КТ. На първо място, настоящият
съдебен състав приема, че клаузата на чл.14,ал.3 от КТД касае безспорно и
единствено закрилата по ал.4 на чл.333 от КТ, доколкото е предвидена за всички
работници/служители -членове на синдикалните организации с членствено
правоотношение повече от 6 месеца, които попадат в приложното поле именно на
ал.4 на чл.333 от КТ. Закрилата по чл.333,ал.3 от КТ е адресирана към
работници/служители - членове на ръководството на синдикалната организация, които
не са визирани от клаузата на чл.14,ал.3 от КТД. На следващо място, настоящият
съдебен състав приема, че от закрилата по чл.14,ал.3 от КТД се ползват не само
работниците/служители - членове на синдикалните организации , подписали КТД, /както
неправилно е прието с обжалваното решение/, а и всички работници/служители,
които са се присъединили към КТД по реда и на основание чл.57,ал.2 от КТ преди
повече от 6 месеца преди датата на предизвестието за прекратяване на трудовото
им правоотношение. Този извод следва от ненуждаещата се от тълкуване клауза на
чл.5, ал.1 от КТД, с която е предвидено изрично, че КТД е приложим и за присъединилите
се работници/служители за времето на присъединяване , като този извод следва и
от нормата на чл.57,ал.2 от КТ. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата се е присъединила към КТД по реда, установен с клаузата
на чл.5,ал.4 от КТД- с подаване на заявлението и плащането на присъединителната
вноска, преди повече от 6 месеца преди датата на спорното уволнение, поради
което за нея принципно е приложима клаузата на чл.14,ал.3 от КТД. Независимо,
обаче, от доказаното присъединяване на ищцата към КТД настоящият съдебен състав
приема, че тя не се ползва от закрилата по чл.333,ал.4 от КТ, поради доказания правно-релевантен факт на
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание, различно от
предвидените в чл.333,ал.4 от КТ. Нормата на чл.333,ал.4 от КТ установява
закрила при прекратяване на трудовото правоотношение само на две от основанията
по чл.328 от КТ - поради съкращаване на щата или при намаляване обема на
работа. Доколкото ищцата е уволнена на основание различно от предвиденото с императивната норма на
чл.333,ал.4 от КТ- закриване на част от предприятието , а императивния характер
на тази разпоредба изключва разширителното й тълкуване и прилагане, настоящият
съдебен състав намира, че тя не дава твърдяната закрила на ищцата, независимо,
че с клаузата на чл.14,ал.3 от КТД е предвидена
закрила под формата на писмено съгласие на синдикалното ръководство и по
отношение на двете основания по т.2 на
чл.328 от КТ- закриване на част от
предприятието или съкращаване в щата. В частта относно предвидената закрила по
отношение на уволнителното основание - закриване на част от предприятието,
настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл.14,ал.3 от КТД не поражда
правно действие като нищожна, поради противоречието й с императивната норма на
чл.333,ал.4 от КТ и предвид невъзможността закрилата по тази правна норма да
бъде разширявана по волята на страните по КТД. С оглед изложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че процесната уволнителна заповед не
противоречи на нормата на чл.333,ал.4 от КТД, поради изключено приложение на
тази норма в конкретния случай, с оглед основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата.
По
втория въпроса относно доказаното наличие на уволнително основание по чл.328,ал.1,т.2,
предл.1 от КТ- реалното закриване на
част от предприятието на ответника, настоящият съдебен състав приема, че то е
доказано със събраните по делото доказателства в какъвто смисъл са и
законосъобразните изводи на първата инстанция , приети с обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав съобразява, на първо
място, липсата на правен спор между
страните по делото по отношение на правно – релевантния факт, че отделът , в
който е работила ищцата „Методология и планиране на обществени поръчки“
представлява „част от предприятието“ на
ответното дружество по смисъла на чл.328,т.2 , предл.1 от КТ.
Настоящият
състав намира за неоснователно твърдението на въззивницата-ищца за недоказано
закриване на част от предприятието на ответника, мотивирано с довода, че не е налице преустановяване на
извършваната от обособеното звено дейност за в бъдеще, тъй като е преминала към
друг отдел на ответното дружество, поради което ищцата твърди, че е налице
хипотезата само на вътрешна реорганизация. Нормата на чл.328,ал.1,предл.1 от КТ намира приложение в хипотезата, при
която е преустановена дейността само на закритото звено на работодателя, като тази
дейност - в нейната цялост и съществени функции, следва да се установи, че не е
прехвърлена към други звена на работодателя чрез вливане, сливане или
разделяне, тъй като в последния случай е налице хипотезата на вътрешна
реорганизация. Преценката за преустановяване на дейността на част от
предприятието е винаги конкретна. При настоящия казус от събраните по делото
писмени доказателства /функционалните характеристики на закрития отдел, в който
е работила ищцата „Методология и планиране на обществените поръчки“ и новосъзданения и останал отдел „Подготовка
и провеждане на обществените поръчки/ и приетите по делото две заключения на ССЕ
безспорно се установява, че само една от функциите на закритият отдел, в който
е работила ищцата е преминала в новосъздадения отдел „Подготовка и провеждане
на обществени поръчки“, а именно- участие в съставянето и актуализирането на
обобщен план –график на обществените поръчки. Преминаването на тази единична
функция не би могла да обоснове извод за твърдяната от ищцата вътрешна
реорганизация на отделите. При съпоставяне на функционалните характеристики на
закрития отдел и новосъздадения е видно, че основната и съществена дейност на
първия /закритият/ е свързана освен с изготвянето на обобщен план –график на
обществените поръчки и координиране на този график, както и анализ и
методически указания във връзка с приложението на ЗОП и ППЗОП и информиране на
ръководството на ОП при констатирано пропуски или нарушения на тези нормативни
актове, както и анализ и предложения за усъвършенстване на работата във връзка
с ОП, както и коордириниране на действията на всички функционални и териториални
звена на дружеството при изпълнение на план-графика на обществените поръчки и
проследяване на изпълнението на този план– график, както и уведомяване на
ръководството на управление ОП за
предпоставки за неговото неизпълнение, изменение или допълване. За
разлика от тези функции, възложени на закрития отдел, в новосъздадения и
съществуващ отдел „Подготовка и
провеждане на обществените поръчки“, основните функции са свързани с пряко и
непосредствено участие в процедурите по обществените поръчки, която дейност
включва не само планирането, но и подготовката, подаването на документи за
участие, респ.- провеждане на обществени поръчки, оценка и класиране на кандидатите в обществените
поръчки, обявени от ответното дружество, водене на регистър на обществените
поръчки. При така констатираните
различия в съществените функции на двата отдела настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на ищцата за наличие на вътрешна
реорганизация. Дали ответникът-работодател би могъл да осъществява и участва в
обществените поръчки без предварителна методологическа подготовка и съставяне
на график, както и без коордириниране на
действията на всички функционални и териториални звена на дружеството при
изпълнение на план-графика на обществените поръчки и проследяване на
изпълнението на този план– график и уведомяване на ръководството на управление
ОП за предпоставки за неговото
неизпълнение, изменение или допълване, /дори да се приеме , че е възражение,
непопадащо в преклузията на чл.266,ал.1 от ГПК като част от общо заявеното от
ищцата още в първата инстанция възражение за реорганизация/, настоящият съдебен
състав приема, че е въпрос на самостоятелна преценка на работодателя,
включително и относно възможността тази дейност да бъде възложена на други
правни субекти, с които ответникът не е в трудови , а друг вид правоотношения.
Като въпрос от изключителната и самостоятелна преценка на работодателя този
въпроси не подлежи на съдебен контрол. С оглед изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на основанието по чл.328,ал.1,т.2, предл.2 от КТ-
закриване на част от предприятието на ответното дружество със закриване на
отдела, в който ищцата е била служител.
По
третия спорен въпрос – относно твърдението на ищцата за наличие на задължение
на ответника по чл.329 от КТ – за извършване на подбор, настоящият съдебен
състав приема, че в хипотезата на доказано уволнително основание по
чл.328,ал.1,т.2, предл.1 от КТ, за работодателя съществува само правото ,/
чието упражняване е предоставено на неговата воля и преценка/, но не и
задължението за извършване на подбор между служителите, които са работили в
закритата част от предприятието и други служители със сходни функции и трудови
задължения. В този смисъл е и константната съдебна практика, обобщена и
уеднаквена със задължителното ТР № 5/26.10.2021г. по т.д.№ 5/2019г. на ОСГК на
ВКС.
Що
се отнася до четвъртия спорен въпрос- относно твърдяната незаконосъобразност на
спорната заповед, като противоречаща на клаузата на чл.14,ал.4 от КТ, с която е постигнато споразумение към
съкращение на работниците да се пристъпи след изчерпване на изброените в нея
възможности, то видно от съдържанието на самата клауза, тя касае хипотезата на
„съкращаване“ в щата, а не уволнителното основание- закриване на част от
предприятието , на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, поради
което е неприложима.
С
оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява неоснователен като последица от доказаната
законосъобразност на заповедта за уволнение. Неоснователни се явяват и
обусловените от този иск акцесорни претенции по т.2 и т.3 на чл.344, ал.1 от КТ. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78,ал.3 от ГПК
в тежест на ищцата са направените от ответника разноски за въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 825,00лв. /с
включен ДДС/. Настоящият съдебен състав
заявеното от въззивницата-ищца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия – ответник за основателно.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените от
пълномощника процесуални действия във въззивното производство /подаване на
отговор на жалбата и явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства/ и при съобразяване на Решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г. съдът приема, че адвокатското
възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до размера на сумата от
800,00лв. с включен ДДС.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20023960 от 26.01.2021г., постановено по гр.дело № 2161/ 2019г. по описа
на Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА М.Е.К. да заплати на „Е.с.о. ЕАД – сумата от 800,00 /осемстотин/ лева- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.