№ 172
гр. Стара Загора, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора Ю. Г. С.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500242 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.267, ал.1, чл.124, ал.1 и чл.542- 545 от ГПК.
Делото е било образувано по въззивна жалба вх.№ С-10208-
245/18.01.2024г., подадена от С. Б. П. от с.О., ***, против Решение №
94/29.12.2023г., постановено по гр.д.№ 128/2023г. по описа на РС-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска в частта му, с което е било отхвърлено
второто й искане за съставяне на свидетелство за завършено основно
образование. Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния
извод на районния съд, в частта с която е отхвърлено искането на молителката
за съставяне на свидетелство за завършено основно образование в ОУ„Св. Св.
Кирил и Методий“- с.О., ***. Излагат се съображения за
незаконосъобразност, неправилност и пълно противоречие със събраните по
делото доказателства и приложимия материален закон. Моли въззивния съд
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в атакуваната
му част и да постанови ново такова, с което да уважи изцяло исковата й
претенция за съставяне на свидетелство за завършено от нея основно
образование в ОУ„Св.Св. Кирил и Методий“- с.О., ***. Претендира
направените от нея разноски по делото в двете съдебни инстанции. В този
смисъл са и пледоариите на процесуалния й представител- адвокат.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба от първия ответник ОУ„Св.Св. Кирил и
Методий“- с.О., ***. Не се е явил процесуален представител и не е пледирал
1
пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба от втория ответник Регионално
управление на образованието/РУО/- гр.Ст.Загора. Процесуалният му
представител /юрисконсулт/ пледира пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, че жалбата е неоснователна и недоказана по аргументите на чл.31
от Наредба № 8/2016г. на МОН, т.8, т.9 и т.10 от Приложение № 4, поради
което моли да бъде изцяло оставена без уважение, като се потвърди в
атакуваната му отхвърлителна част първоинстанционното Решение, със
законните последици.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба и от представителя на РП- гр.Ст.Загора,
ТО- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
Въззивният съд, като съобрази доводите на всяка една от страните по
делото, и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, като обсъди мотивите в
атакуваната част на първоинстанционното Решение, намира за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
в.жалба е подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустима, а по материалноправна
същност- основателна.
Районният съд е бил сезиран с молба, с която е поискано съдът да
постанови решение, с което да установи, че молителката е завършила
основното си образование в Основно училище /ОУ/„Св. Св. Кирил и
Методий“, с.О., *** и е разпоредил да бъде съставено свидетелство за
завършено основно образование от същото учебно заведение. Тя е твърдяла,
че е родена в с.О., *** и е завършила основното си образование в Основно
училище „Кирил и Методий“. При завършването си е получила свидетелство
за завършено основно образование. Стечение на обстоятелствата й се
наложило удостовери официално този факт, тъй като смятала да завърши
курс за повишаване на квалификация. Потърсила свидетелството си за
завършено основно образование, но не успяла да го намери. Обърнала се
официално към училището, което била завършила да й бъде издаден
дубликат, с който да удостовери завършеното си основно образование, но от
дирекцията на училището й било отказано, тъй като архивът на същото бил
изгорял. Вместо дубликат била издадена служебна бележка с изх.№
74/13.03.2023г.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че действително молителката С. П. е завършила основното си образование в
ОУ„Св. Св. Кирил и Методий"- с.О., *** през учебната 1981-1982г. Макар и
да е бил съставен документ за завършено основно образование на името на
2
молителката, същият е бил изгубен от самата нея, както и че не е възможно
издаването на дубликат от свидетелството, респ. удостоверение за завършено
основно образование. Изясниха се и причините, поради които е невъзможно
съставянето на такъв документ, с оглед изискването на разпоредбата на
чл.543, т.2 от ГПК- възникнал пожар, унищожил архивите на ОУ„Св. Св.
Кирил и Методий"- с.О., ***. От правна страна РС е приел, че за издаване
свидетелство за завършена образователна степен, е нужна информация за
предметите, по които е обучавано съответното лице и нивото на знанията му
отразени в поставените от преподавателите оценки, като доказателствена
тежест за установяване на тези обстоятелства носи молителката. Вследствие
на установения по делото факт на липсата на училищната документация на
съответното основно училище, РС е приел, че било невъзможно издаването на
дубликат на свидетелство за основно образование, съгласно чл. 45, ал. 1-5 от
Наредба № 8/11.08.2016г. Поради което претенцията на молителката за
издаване на съответния документ/в случая дубликат на свидетелство за
завършено основно образование/, е била приета за недоказана и е била
отхвърлена.
Въззивният съд намира, че в атакуваната му втора част
първоинстанционното Решението се явява необосновано, незаконосъобразно
и неправилно.
От събраните по делото гласни доказателства е безспорно установено,
че молителката С. Б. П. е завършила основното си образование в ОУ"Св. Св.
Кирил и Методий"- с.О., *** през учебната 1981-1982г.
С оглед разпоредбата на чл.45, ал. 8 от приложимата Наредба №
8/11.08.2016г., в конкретния случай в училището липсва необходимата
документация за издаване на документ /дубликат/, като заинтересованото
лице /молителката/ установява правата си по реда на ГПК по това съдебно
съдопроизводство, като към днешна дата /28.05.2024г./ е влязъл в законна
сила първия диспозитив на частично атакуваното първоинстанционно
Решение № 94/29.12.2023г., постановено по гр.д.№ 128/2023г. по описа на РС-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което е признато за установено, че
молителката С. Б. П. - ЕГН ********** с.О., ***, *** е завършила основното
си образование в ОУ"Св.Св. Кирил и Методий"- с.О., *** през учебната 1981-
1982 г. В тази му влязла в законна сила позитивна част от
първоинстанционното Решение има силата на присъдено нещо по смисъла на
чл.296, т.2, пр.1 във вр. с чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК и има задължителна
сила за страните по него, за съда който го е постановил/РС- Гълъбово/, така и
за всички съдилища и учреждения в Република България, включително и за
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора.
Съгласно императивната разпоредба на чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/, ако наредба противоречи на нормативен акт от
по- висока степен /Закон или Кодекс/, правораздавателните органи/какъвто е
настоящия въззивен съд/ прилагат по- високия по степен акт.
По време на завършване на основното образование на въззивницата
3
/молителка/ през учебната 1981- 1982г. е била приложимата законовата норма
на тогава действалия чл.20 от Закона за народната просвета /ЗНП/- отм.,
съгласно ал.1 от който, лица, които са следвали или завършили народни
училища /каквото е било ОУ- с.Обручище/, находящи се в пределите на НРБ,
и са загубили училищните си свидетелства поради случайно събитие или
непреодолима сила, ако архивите на съответните училища не съществуват
/какъвто е процесния случай/, могат по съдебен ред да установят факта на
следването или завършването. Съответно съгласно ал.3, б.“а“ от същия член,
въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, на лицето се издава
нужния документ за основно образование- от отдела/отделение, служба/
народна просвета при градските, подчинени на съответните окръжни народни
съвети.
Действително настоящата подзаконова нормативна уредба по чл.31 от
Наредба № 8/2016г. на МОН предвижда в т.8, т.9 и т.10 от Приложение № 4
да има данни и да се вписва резултата от обучението, общия успех и
резултати от обучението по учебни предмети по раздели от учебния план, за
които очевидно и безспорно няма запазени архивни документи, за което
обаче вината е на органа, който е трябвало да ги съхранява, а не на адресата
им/молителката/. Наред с това настоящата подзаконова правна уредба е
съобразена с актуалното състояние, предмети, материи, планове и раздели,
които нямат почти нищо общо с действащите такива към процесния период
от учебната 1981-1982г.- например съответно ниво от НКР и от ЕКР,
резултати от НВО, вкл. ниво от Общата европейска езикова рамка/ОЕЕР/, и
други подобни.
Предвид което въззивният съд счита, че в тази процесуална и
материалноправна фактическа и правна ситуация, въпреки известни
ограничения и технически формалности в подзаконовата нормативна уредба
по приложимия текст на чл.45, ал. 8 от Наредба № 8/11.08.2016г., в
атакуваната му част първоинстанционното Решение се явява необосновано и
незаконосъобразно, процесната въззивна жалба против него е мотивирана,
обоснована и правилна, предвид което следва да се уважи изцяло, със
законните последици от това, като се отмени атакуваната отхвърлителна част
от Решението на РС и се постанови ново въззивно такова, с което да се уважи
молбата и да се разпореди издаването на искания документ- Свидетелство за
завършено основно образование от въззиваемото ОУ, ведно с всички законни
последици от това.
Това въззивно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.267, ал.1, чл.124, ал.1 и
чл.542- 545 от ГПК във вр. с чл.20, ал.1 и 3 от ЗНП/отм./ и чл.31, приложение
№ 4, т.8, т.9 и т.10 и чл.45, ал. 8 от Наредба № 8/11.08.2016г. на МОН,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение № 94/29.12.2023г., постановено по гр.д.№
128/2023г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска в частта, с която е
отхвърлено искането на молителката С. Б. П. - ЕГН ********** за съставяне
Свидетелство за завършено основно образование в ОУ„Св. Св. Кирил и
Методий“- с.О., ***, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА ръководството на ОУ„Св.Св. Кирил и Методий“ - с.О.,
*** да издаде на С. Б. П. - ЕГН ********** от с.О., ***, *** Свидетелство за
завършено основно образование.
РЕШЕНИЕТО в препис да се изпрати на ОУ„Св.Св. Кирил и
Методий“- с.О., *** за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5