Р Е Ш Е Н И Е
№273
гр. Добрич, 01.07.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на пети
юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В. Сандева разгледа,
докладваното от председателя, адм. дело № 461
по описа за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ ), връзка с чл. 204, ал. 4 от АПК.
Образувано
е по искова молба на Е.Н.Е.,
с адрес: ***, чрез
адв. И.В., ВАК, с адрес ***,
с административен адрес: гр. Балчик,
пл. „****“ № 6, представлявана
от Кмета на общината.
С
исковата молба (изпратена по подсъдност от ОС –
Добрич, ведно с уточняващи молби по гражданското дело) и уточняваща молба от 10.08.2018 г. (л. 58 - 59) е предявен иск за
обезщетение - за претърпени имуществени вреди, за
заплащане на сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), частичен
иск от сумата в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на бездействията на оправомощените лица на Община Балчик за
предприемане на действия по одобряване на устройствени и технически планове по
отводняването и изграждането на канализационна мрежа на територията на в. з. „Фиш - Фиш“, с. Оброчище, равняващи се
на пазарната стойност на вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с
идентификатор 53120.505.038.1
по КК на с. Оброчище, община Балчик, построена в ПИ с площ от 490 кв.м.,
находяща се във вилна зона „Фиш – фиш“, на ул.“****“ № 4, поземлен имот с
идентификатор 53120.505.038,
изразяващи се в повреди по сградата до степен на невъзможност за нейното
ползване по предназначение, както и склад от
бетонни тухли; ограда от каменни блокчета; ограда от стоманобетонни колове и
поцинкована мрежа; метални порти; ограда от бетонни блокчета; подпорна стена от
каменни блокчета; бетонов тротоар; тротоар от балчишки каменни плочи; чешма от
мраморна римска мозайка; шестоъгълни бетонни плочи; метална конструкция за
асма; 3 бр. бора; 60 бр. лозя; 5 бр. лозови асми; 5 бр. ябълкови дръвчета; 2
бр. смокини; 2 бр. черешови дръвчета; 3 бр. круши; 1 бр. кайсия; 1 бр. слива; 1 бр.
дюля.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 44, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМСМА Кметът на общината организира изпълнението на задачите, които произтичат
от законите, актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
възлага или разрешава изработването на устойствени планове и техни изменения за територията на
общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при
условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и
организира изпълнението им. Добавя, че задължение на Кмета е да стопанисва и поддържа общинските имоти.
С оглед на това твърди, че Кметът на община Балчик не е изпълнил и осъществил
вменените му задължения по Закона за устройство на територията, който определя Кмета
на общината като водещ при осъществяване и приложение на закона, особено по
възлагане и изработване на подробни устройствени планове за изграждане на
отводнителна канализационна мрежа, която представляватехническа инфраструктура
по чл. 64, ал. 3 от ЗУТ, която се планира и изгражда съгласно подробните
устройствени планове на съответната община. Добавя, че на ответника е известно
за наличието на активизирано свлачище във вилна зона „Фиш – Фиш“, където се
намира имотът на ищеца, от м. март 2010 г., когато със Заповед № 275/
19.04.2010 г. на Кмета на община Балчик е назначена комисия, която да извърши
оглед на свлачището на ул. „3 – та“ и „4 – та“ във вилната зона, като Комисията
е излязла с препоръки към Кмета за извършване на укрепителни мероприятия и
изграждане на отводнителна канализация за дъждовни и битови води. Последвала е
Заповед от 23.06.2014 г. на Кмета на община Балчик, с която също е назначена
комисия, която отново е констатирала активизиране на свлачището. На основание
Заповед от 2015 г. на Кмета на община Балчик е извършен оглед на засегнатите от
свлачището имоти на ул. „2 – ра“, „3 – та“, „4 – та“ и „5 – та“ във вилната
зона, като е констатирано, че имот № 37 е на границата на пропадането, като от
север има пукнатини и денивелация на терена. Твърди, че малко след това имот №
37 (съседен на процесния), заедно с постройката в него и част от дворното място
на ищеца с идентификатор № 53120.5050.38, заедно с оградата от бетонни блокчета
и складово помещение от бетонни блокчета пропада на около 15 – 20 метра,
проявяват се пукнатини по цялата сграда и пода на сградата, които я правят
опасна и негодна за обитаване и ползване. Счита, че ответникът - община Балчик,
чрез оправомощените си по закон орган и представляващ кмет, е бездействал, като
не е предприел никакви действия по възлагане на изработката и прилагане на
устройствени планове по изграждане на канализационна мрежа по отвеждане на
битовите и дъждовни води, въпреки многобройните комисии, които е назначавал и
многократните предписания за извършване на конкретни действия, което според
ищеца е основна причина за настъпилото активизиране на свлачищните процеси.
Настоява, че след като се е активизирало свлачището, ответникът не е предприел никакви
действия по възлагане на проучване, проектиране и извършване на строителни
дейности по укрепване на активизираното свлачище, поради което е налице
противоправно бездействие по упражняване на властнически административни
правомощия. С исковата молба ищецът претендира
присъждане и на разноските по делото.
В
открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния
си представител по пълномощие поддържа предявения иск (л. 87 - 88). Сочи
доказателства. В хода на устните състезания моли съдът да уважи изцяло претенцията му. Претендира и
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответната
страна - община Балчик,
чрез процесуалния си представител Ж.М., редовно упълномощена (л. 70), оспорва
исковата молба и настоява за отхвърлянето ѝ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възънаграждение.
В Становище вх. № 1724 от 11.06.2019 г. счита, че не са
налице основания за уважаване на претендирания иск. Настоява, че по делото не е
установена от ищеца нито една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като излага подробни
съображения в тази насока.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич
дава заключение за основателност на
ищцовата претенция.
Административен
съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, включително
заключенията по
назначените експертизи,
по реда на чл. 235 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е собственик по наследяване на недвижим
имот, представляващ вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. (по нотариален акт) с
идентификатор 53120.505.038.1
по КК на с. Оброчище,
община Балчик, построена в ПИ с площ от 490 кв.м., находяща се във вилна зона
„Фиш – Фиш“, на ул. “****“ №4, представляваща имот
с идентификатор 53120.505.038. (л. 35 - 37)
С Договор от 13.08.1986 г. за отстъпване право на строеж
на вила на майката на ищеца, ****, е отстъпено право на строеж за вила от 40
кв. метра (л. 39 – 40). С виза от 25.10.1977 г. е разрешена временна сезонна
постройка, до 50 кв. метра, без употреба на стоманобетонни елементи. (л.
19) Издадено е Разрешение за строеж № 353 от 31.10.1977 г.( л. 218) за
изграждане на сезонна постройка от 30 кв. метра.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, с
вещо лице геолог, което да отговори какви са причините, довели до срутването на
част от дворното място, трайните насаждения и подобренията в имота на ищеца;
годен ли е за ползване и възможно ли е безопасно да се ползва в сегашното му
състояние; оказала ли е влияние върху активизирането на свлачището и
последвалото срутване на земните маси липсата на канализация за отвеждане на
дъждовни и битови води; има ли замервания, водещи до изводи за свлачищни
процеси и предписания за овладяването им, какво от предписанията е изпълнено;
има ли технически мероприятия, които да доведат до овладяване и/ или спиране на свлачищните процеси, така
че да се запази имотът на ищеца.
Вещото лице сочи в заключението си, след оглед на място,
че съседните поземлени имоти с идентификатори 53120.505.037 и 53120.505.201 в
посока югоизток към морето и сградите в тях са се свлекли надолу, 10 – 20 метра
по – ниско (л. 129, л. 158). Теренът в срещуположния поземлен имот с
идентификатор …200 частично също е пропаднал. Улица „****“ между двата имота от
средата се е свлякла. На асфалтовото покритие на пътя КК Албена – гр. Балчик,
при автобусна спирка „Златна рибка“, вещото лице установява коса пукнатина с
дължина 10 – 15 метра и отворена около половин сантиметър. Отразява, че през
годините на това място пътят постоянно се поврежда поради движение на
свлачището и се ремонтира. При валежи водата в големи количества се стича от
в.з. „Изгрев“ по самия път, завирява се от него и дренира обилно в горния край
на свлачището във в.з. „Фиш – Фиш“ – „Златна рибка“, ул. „3 - та“, „4 – та“. На
ул. „****“ край процесния имот, както ив цялата вилна зона „Фиш – Фиш“, са
изградени сгради с площ над 30 кв. метра и етажност повече от два етажа, вкл. и
с басейни. По отношение процесния имот вещото лице сочи, че се касае за масивна
вилна сграда, на два етажа, запазена като цяло, без видимо преместване
или наклон (л. 130). Сградата е без прозорци и с прекъснато електроснабдяване и
водоснабдяване. До сградата има остатъци от външна чешма с мивка. При огледа в
приземния етаж констатира пукнатини в ъглите между тавана и стените и коси
пукнатини по стените. Такива пукнатини установява по таваните и стените и на
първия етаж. В основата на сградата, между нея и бетоновата пътека и
северозападната стена по цялата дължина
има пукнатина. Така има и при стълбището. Виждат се коси пукнатини по външните
ъгли в основата на сградата. Вещото лице сочи, че теренът на процесния имот №
38, около половината, заедно с трайните насаждения, оградата и бараката, се е
свлякъл в посока югоизток към морския бряг, с 10 – 15 метра денивелация.
Подробно описва останалите промени в имота, като за трайните насаждения сочи,
че тези, които са останали в северозападната част на имота, вероятно са с
повредена коренова система, а в пропадналата част са неизползваеми, частично
или изцяло унищожени. Поземленият имот, заедно със сградата и трайните
насаждения в него, не е годен за безопасно ползване в сегашното му състояние.
Според вещото лице се очертават границите на ново предстоящо свличане и
пропадане на терена заедно с вилата. В заключението си вещото лице е описало
всички документи, касаещи действия на различните институции, свързани с
процесното свлачище. (л. 124 – 125)
По делото е назначена техническа експертиза, при която
вещото лице, архитект, след справка с
книжата по делото и посещение в община Балчик да даде отговор на въпросите,
приети ли са регулационни и застроителни планове за имота, има ли изработени и
приети от ответника планове за изграждане на техническата инфраструктура по
отводняване и хващане на битовите, отпадните и дъждовните води. В заключението
си (л. 214) вещото лице сочи, че в района на процесния имот има разработен и
приет ЗРП, одобрен със Заповед № 24/ 04.11.1985 г. (л. 215), но няма
разработени и приети планове за изграждане на техническа инфраструктура по
отводняване и хващане на битовите, отпадните и дъждовните води. По отношение
строителните книжа и документи за сградата се позовава на скица с виза от
25.10.1977 г. и РС № 353 от същата година. Не е открит и не му е представен
Проект за изграждане на сградата.
Във връзка с установяване пазарната стойност на вещите,
описани в исковата молба и уточненията към нея, преди да настъпи тяхното
увреждане е назначена съдебно – оценителска експертиза, като стойността на
имота е определена към средата на 2014 г. Вещото лице отбелязва, че вилната
сграда е на два етажа, със ЗП от 44.30 кв. метра и РЗП 94 кв. метра. Масивна и
монолитна, с покрив дървена конструкция, покрит с керемиди. Сутеренът е иззидан
от балчишки камък, широчина 30 см, облицован с плочи от същия камък, а по
другите две фасади с измазан, с цокъл от мита мозайка. Състои се от три стаи и
баня с тоалетна, подовете са теракота, стените са измазани и боядисани. Вторият
етаж се състои от две стаи, всяка с дрешник и тераса. Подът е с циментова
замазка, застлан с мокет, стените са с тапети, таваните са измазани, външно –
мазилка. Стълбището и терасата са с мозаечни плочи и парапет. Дограмата е
дървена. Подробно са описани и подобренията. Вещото лице е определило пазарната
стойност на целия имот в размер на 49 400 лв. (л. 225) В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си, като на въпрос на процесуалния представител на ищеца
за разделна стойност на сградата и стойност на подобрения, ограда, овошки,
лозе, отговаря, че по пазарен метод не съществуват данни за отделна стойност на
насажденията, съответно подобренията. (л. 247)
Като доказателства по делото са приети гр. дело № 110/
2016 г. по описа на Районен съд – Балчик и вгр. дело № 96/ 2018 г. на ДОС,
ведно със съдържащите се в тях уточняващи към исковата молба молби. В Решение №
124 от 04.06.2018 г. по вгр. дело № 96/ 2018 г. съставът на ДОС е приел, че
ПИ,върху който е отстъпено право на строеж на наследодателката на ищеца и
съответно е изградена сграда, е останал държавна собственост, черпейки извод за
това от § 42 ПЗР на ЗИДЗОС ДВ, бр. 96 от 1999 г., с оглед на което е счел
претенцията по чл. 50 ЗЗД, подлежаща на уважаване срещу действителния
собственик на имота, за неоснователна и в този смисъл е потвърдил Решението на
ДРС в тази му част. (л. 32 – 33)
По делото е приеложена и съдебно – техническа експертиза,
назначена във връзка с обезпечителното производство по чгр. дело № 296/ 2015
г., прието като доказателство, в заключението по която вещото лице относно начина
на изграждане на сградата е отразило, че плочата между етажите е от сглобяеми
стоманобетонови панели.
До Кмета на община Балчик и Министерство на регионалното
развитие и благоустройството с изх. №
ИГП – 466/ 16.07.2014 г. и във връзка с извършен повторен оглед на
11.07.2014 г. по Заповед на Кмета на община Балчик е изпратено Становище от „****“
ЕООД – Варна. В същото е описано свлачището на ул. „3 – та“ и „4 -та“ в
процесната вилна зона и са предложени следните аварийни мероприятия – да се
сигнализира свлачището и затвори за преминаване брегоукрепителната дамба под
свлачището; да се сигнализира свлачището по ул. „2 – ра“, „3 – та“, „4 – та“,
като се предупредят собствениците за опасността от разрастване на свлачището
към имотите и опасността от обитаване на сградите; ревизия на уличните
водопроводи и водопроводите в имотите за аварии и течове; Като дълготрайни
мероприятия е предложено да се изпълнят проекто – проучвателин работи –
инженерно – геоложко проучване и проект с обща укрепителна схема; изграждане на
улична канализация за битови и дъждовни води във вилни зони „Фиш – Фиш“ и
„Изгрев“ (л. 74 – 77).
С оглед горното и други писма на „****“ ЕООД – Варна (л.
78 – 81) Кметът на община Балчик се е обърнал към Министъра на РР с искане на
средства за изготвяне на проект за укрепване на процесното свлачище, като е
обърнато внимание, че в контура на засегнатия район попадат площи, изключителна
държавна собственост. (л. 72 – 73)
На 17.09.2016 г. е постигнато Споразумение между
Министерство на РРБ и община Балчик за предоставяне на община Балчик на средства
за изпълнение на прединвестиционни проучвания за укрепване на
свлачището. (л. 82 – 86)
Приетите
доказателства и установените с тях факти не се оспорват от страните. Същите
кореспондират помежду си, както и с приетите заключения на вещите лица по СТЕ,
които съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно дадени и
неоспорени своевременно от страните.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други относими към спора
доказателства. В тази връзка следва да се
отбележи, че ищецът не представи в съдебно заседание проект за изграждане на
вилната сграда, нито пък за преустройство или изграждане на складово помещение.
Административен
съд - Добрич, след като взе предвид
твърденията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема следните правни изводи:
І.
По допустимостта на исковата молба:
Предявен
е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът е процесуално допустим,
тъй като се твърдят претърпени от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
на незаконосъобразни бездействия на административен
орган – Кмет на община Балчик. Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая исковата
претенция е насочена срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи
органът, за който са изложени
твърдения за незаконосъобразно бездействие,
от което са причинени вредите на ищеца и е в съответствие с изискванията на чл.
205 от АПК.
Исковият
процес започва с твърденията на ищеца, че спорното право съществува. В този смисъл процесуалната
легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца. Дали спорното
право съществува или не (т.е. дали ответникът
е материалноправно легитимиран да отговаря по иска или не), е въпрос по
основателността на иска, по която съдът се произнася със съдебното решение.
Основателността на иска не е и не може да бъде предпоставка за допустимостта
му. Твърденията за наличие на спор е достатъчно основание исковата молба да е
процесуално допустима. След като има твърдения за причинени вреди на ищеца,
които се твърди да са в причинна връзка с незаконно бездействие на ответника,
съдът приема, че е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
вреди от административна дейност (в случая от липсата ѝ), които искове са
подсъдни на административните съдилища и в частност, на Административен съд - Добрич, който е съд по
мястото на увреждането (арг. от чл. 7, предл. 1 от ЗОДОВ), като с оглед на това и делото в тази му част е
изпратено от ДОС по подсъдност на АдмС – Добрич.
С оглед изложеното
искът е
допустим за разглеждане, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
ІІ.
По основателността на иска
съдът приема следното:
Предявеният иск е изцяло неоснователен.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на общината при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите
на сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата и/или
общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне
на иска, като неоснователен. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в каквато насока са и изричните указания на съда с Определението за насрочване (л. 64).
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия
на административен орган или негово длъжностно лице. Доказателствената тежест е
на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия
в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и
доказателствени средства.
Първото
условие, за да може да бъде
ангажирана отговорността на общината,
е бездействието да представлява неизпълнение на административна дейност. В
хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съдът дължи
произнасяне за незаконосъобразността на бездействието на административния орган
само в мотивите на съдебното решение, с което се уважава или отхвърля искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в диспозитива на съдебния акт.
Установената
в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и
пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение
факти, вкл. и на настъпилите имуществени вреди, както и връзката им с
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника.
В
случая ищецът черпи основание за претенцията
си от разпоредбите на чл. 44, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМСМА, чл. 64, ал. 3, чл. 124а и чл.
129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (съгласно
конкретизираното в Уточняваща молба
за отстраняване на нередовности на исковата молба – (л. 58
- 59).
Според чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА Кметът на общината организира
изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на
президента на републиката и на Министерския съвет, а според чл. 44, ал. 1, т.
13 от ЗМСМА той възлага или разрешава изработването на устройствени планове и
техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява
определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство
на територията, както и организира изпълнението им.
С нормата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ е определено, че проводите
и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и
ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. С
разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 ЗУТ е уредено, че Разрешение за изработване на
проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по
предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на
проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално
значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните
територии, а с текста на чл. 129, ал. 2 ЗУТ е разписан редът за одобряване на
подробни устройствени планове и обжалване на одобряването - подробният
устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете
с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън
границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите
за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета
на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните
лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Анализът на нормите, на които се позовава ищецът, за да
претендира отговорността на ответника чрез бездействие на Кмета като
административен орган, налага извода, че тези норми вменяват задължения на
Кмета, свързани с предлагане, разрешаване и одобряване на ПУП по принцип, но в случая
се претендира негово незаконно бездействие по отношение задължения за спиране
на свлачищни процеси, съответно предотвратяване вредното въздействие на такива
процеси. В тази връзка следва да се има предвид, че приложимите към настоящия
момент норми са на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, свързани с действия
по отношение на свлачищните процеси. Така в ЗУТ е налице определение за
свлачищни райони, геозащитни мерки и дейности от свлачищни, ерозионни и
абразионни процеси, вкл. са определени държавните дружества за ****, а именно ****
ЕООД - Варна, **** ЕООД - Плевен, и **** ЕООД - Перник. Съобразно чл. 87, ал. 5
от ЗУТ в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, не се допуска
застрояване без изградена канализация.
Съгласно чл. 96 от Закона за устройство на територията от
2001 г., терен, предразположен към свлачища, е предмет на подробни устройствени
планове, които включват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания относно
цялостната стабилност и устойчивост на въпросната територия и нейната
пригодност за строителство. Освен това трябва да се вземат мерки за
стабилизиране на терена, предразположен към свлачища. Съгласно чл. 229 от
Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство от 1973
г., приложим към съответния момент (1986 г.), разрешението за строеж може да
бъде отменено като незаконосъобразно, когато (1) е издадено въз основа на план,
изготвен в нарушение на съответните изисквания, или (2) действителното
строителство се е отклонило от параметрите на одобреното разрешение за строеж.
В случая РС е от 31.10.1977 г., като е разрешена временна
сезонна постройка от 30 кв. м без употреба на стоманобетонни елементи. На място
обаче се открива изградена вилна сграда на два етажа, със ЗП от 44.30 кв. метра
и РЗП 94 кв. метра, масивна и монолитна, с покрив дървена конструкция, покрит с
керемиди, сутеренът е иззидан от балчишки камък, широчина 30 см, облицован с
плочи от същия камък, а по другите две фасади е измазан, с цокъл от мита
мозайка, състои се от три стаи и баня с тоалетна, подовете са теракота, стените
са измазани и боядисани, вторият етаж се състои от две стаи, всяка с дрешник и
тераса, подът е с циментова замазка, застлан с мокет, стените са с тапети,
таваните са измазани, външно – мазилка; стълбището и терасата са с мозаечни
плочи и парапет; плочата между двата етажа е от сглобяеми стоманобетонни панели.
Изложеното сочи, че ищецът със своите действия е допринесъл съществено за
вредоносния резултат.
В тази връзка следва да се има предвид и Наредба № 1 от
20 януари 1994 г. за геозащитната дейност, издадена от министъра на
териториалното развитие и строителството, обн. ДВ. бр.12 от 8 февруари 1994г.,
с която се уреждат организацията, управлението, финансирането, инвестирането,
експлоатацията и поддържането на инженерно-техническите мероприятия по
осъществяване на геозащитната дейност. Съобразно чл. 5 от тази Наредба Министерството
на териториалното развитие и строителството, съгласувано със съответните
заинтересувани министерства, ведомства и областни администрации, провежда държавната
политика в областта на геозащитната дейност. Финансирането на геозащитната
дейност се осъществява от Министерството
на териториалното развитие и строителството - за територии и акватории със
сложни и неблагоприятни физико-геоложки и техногенни процеси, които засягат
територията на повече от една община или за които е необходимо да се извършват
комплексни изследвания и изграждане на многофункционални защитни съоръжения и
мероприятия; общините - за застрашените и засегнатите територии и акватории с
местно значение; собствениците и ползвателите на недвижими имоти - за
изгражданите в техните имоти и за техни нужди геозащитни съоръжения и
мероприятия. Начинът на уреждане на финансирането на дейността, свързана с ****,
сочи на един сложен процес и участие, вкл. и на собствениците. В този смисъл,
имайки предвид че се касае и за природно явление, не може да се претендира
отговорност единствено и само от администрацията на съответната община.
Процесното свлачище с № от Регистъра на свлачищата в
Република България DOB 03.02508 – 14 – 02 е активно
и е регистрирано през 2000 г. , като на около 1600 м североизточно от имота на
ищеца се намира и потенциално свлачище, регистрирано още през 1972 г. с № DOB
03.02508 – 13 (л. 128).
Вещото лице от геоложката експертиза, а и събраните по
делото доказателства, установяват, че свлачищната активност не е в затихваща
фаза. Свлачището е активно, като свлачищният отстъп се измества, навлизайки в
територията на процесния имот. Последният е разположен върху част от стръмен
склон, попадащ на територията на древна свлачищна ивица, разположена по
крайбрежието от КК „Албена“ до гр. Балчик. Свлачището е провокирано от засилен
приток на подземни води и покачване на водните нива през годините, което се
дължи на периодични обилни валежи, приток и на повърхностни води, от битови
води поради липса на улична канализация, аварии на водопроводи по улиците и
имотите. Ясно са изразени активни движения при повишени количества на валежите.
Проверката на „В и К“ ЕООД Добрич след превантивно спиране на водоподаването за
48 часа в процесната вилна зона през март 2015 г. установява, че в района на
свлачището продължава да изтича подпочвена вода, което показва, че тя не е от
водопроводната мрежа. За процесния имот средногодишното количество валежи е 242
куб. метра, а ползваните битови води са около 60 куб. метра, т.е. в пъти по –
малко от валежите. В този смисъл вещото лице стига до извода, че липсата на
канализация е оказала по – малко влияние върху активизирането на свлачището и
последвалото срутване на земните маси. Според вещото лице няма условия за
стабилизиране на свлачището по естествен път. То е „висящо“ и няма контрафорсна
част. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпилото свличане на
имотите е активизирането на свлачище, част от стабилизарано древно
свлачище. То се активизира периодично през 4 – 5 години в зависимост от
редуването на периоди с обилни валежи и сухи периоди. При анализ на
данните, вещото лице стига до извод, че за конкретния имот няма такива бързи
технически мероприятия, които да доведат до овладяване и/или спиране на
свлачищните процеси, така че да се запази имотът на ищеца. Вещото лице излага
своите доводи за този извод, като указва, че свлачището по същество е
активизирана част от стабилизираното древно свлачище и има основно природни
предпоставки за неговото развитие. Добавя, че антропогенният фактор –
натоварване на масива с вече построени вили с повече площ, етажи, басейни,
строителство в голяма част на вилната зона, въпреки наложената забрана от 1997
г., липса на канализация (с уточнението, че битовите води са в пъти по – малко
от дъждовните), течовете във водопроводната мрежа, басейни, септични ями, път
Албена – Балчик, частично засипана и повредена „Дамба“ ще продължи да влияе
върху свлачищните процеси. Добавя, че всъщност мероприятията биха ограничили
развитието на свлачището, но в незасегнатата част на вилната зона.
Заключението по геоложката експертиза и наличните по
делото доказателства установяват, че Община Балчик в годините е предприела
множество действия, свързани с конкретното свлачище:
- аварийни
мероприятия: сигнализиране свлачището по ул. „2-ра" „ ул. „3-та" и
ул. „4-та" във в.з. „Фиш - Фиш" община Балчик, като са предупредени
собствениците за опасност от разрастване на свлачището към имотите и опасността
за обитаване на сградите; сигнализиране при брегоукрепителната дамба под
свлачището поради изсипващите се земни маси върху нея и поставяне на табели с
указание за опасност при преминаване на хора; сигнализиране свлачището по пътя
„Албена-Балчик", спирка „Зл. рибка" и ограничаване на скоростта в
участька с пукнатините по пътя, разчистване на водостока там и осигуряване
нормалната му проводимост; изготвена и подадена до Междуведомствената комисия
за въстановяване и подпомагане към МС документация за финансиране на
проучването и ограничаването на свлачището.
- дълготрайни
мероприятия: проекто-проучвателни работи /ППР/, включващи инженерно-геоложко
проучване и проект с обща укрепителна схема по Договор № 409/21.07.2017 г. (т.
ІІ, л. 534 – 548);
Същевременно от събраните по делото доказателства става
ясно, че община Балчик не е възложила за изработване Работен проект по
решенията, предложени в Доклада за изпълнението на Договор № 409 / 21.07.2017
г. Не е подала Искане за ремонт на брегоукрепителното съоръжение (“Дамбата“)
„Албена-Балчик" или за делегиране на права поради обстоятелството, че
„Дамбата“ е държавна собственост. Не е приет Проект за изграждане на улична
канализация за битови и дъждовни води във вилни зони „Фиш-Фиш" и
„Изгрев" поради липса на финансиране.
При така изложените доводи се налагат следните правни
изводи:
Имотът, в който е отстъпено право на строеж и изградена сграда,
е държавна собственост.
В Наредбата за условията, реда и органите за извършване
на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, компетентният
орган, отговарящ за сеизмичния и геоложкия риск, е Министерство на регионалното
развитие и благоустройството.
В ЗУТ се съдържа раздел Раздел VII. Мониторинг и
противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси (Загл. изм.
- ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.).
Съгласно чл. 95 от този раздел на ЗУТ дейностите по регистрирането и
мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, в т.ч.
абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие,
като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството
на регионалното развитие и благоустройството чрез държавните дружества за ****.
С текста на чл. 96 ЗУТ е разписано, че геозащитните мерки и дейности за
ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и за
предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, централните и териториалните органи
на изпълнителната власт и от собствениците и ползвателите на имоти при условия
и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като съобразно чл. 96, ал. 3 ЗУТ в свлачищни райони, вписани
в регистъра по чл. 95, ал. 2, геозащитни мерки и дейности се разрешават по реда
на този закон след приемане на инженерно-геоложките и хидрогеоложките
проучвания за общата и локалната устойчивост на територията от специализиран
състав на съответния експертен съвет към органа, компетентен да одобри
подробния устройствен план, и предварително съгласие от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, издадено в едномесечен срок от
постъпване на искането за издаването му. Съгласието на министъра на
регионалното развитие и благоустройството се вписва в разрешението за строеж. Съобразно
чл. 96, ал. 6 от ЗУТ в райони, за които е наложена строителна забрана със
заповед по чл. 198, ал. 3, докато не се изпълнят всички условия на заповедта за
участъците, за които е наложена, и до нейната отмяна по предложение на
съответните органи на местно самоуправление, не се издава предварително
съгласие по ал. 4. Съгласно чл.198, ал. 3 от ЗУТ Министърът на регионалното
развитие и благоустройството може да налага със заповед строителна забрана за
изясняване на общата устойчивост на терена в свлачищни райони за срок до две
години, а във връзка с извършването на геозащитни мероприятия - до
осъществяването им. Заповедта се отменя по предложение на съответните органи на
местното самоуправление след осъществяване на геозащитните мерки и дейности и
отчитане на положителен ефект от изпълнението им чрез извършване на мониторинг
по чл. 95, ал. 3. Предходният текст е аналогичен с чл. 38, ал. 2 на Закона за
териториално и селищно устройство (отм.). В случая обаче има издадена
строителна забрана (л. 163 – 166), която няма как да бъде пренебрегната, тъй
като свлачището не е стабилизирано. До стабилизацията на свлачището не може да
се внася предложение за изграждане на мрежа за битови и отпадни води, поради
което макар и кметът да е този, който внася предложение за одобряване на ПУП,
то в конкретния случай не са налице предпоставките за това. В този смисъл, не
е осъществена първата от сочените в чл. 204, ал. 1, вр. с, ал. 4 от АПК
предпоставки за уважаване на предявения
иск - незаконосъобразно бездействие на орган на ответника при упражняване на административна
дейност в процесния период.
На следващо място, дори и част от мероприятията да не са
изпълнени, както беше отразено по – горе, то не е налице причинно-следствена
връзка между щетите, нанесени на имота като цяло на жалбоподателя, и
неизпълнението от страна на общината на законовите ѝ задължения за
предприемане на мерки. От една страна, предприети са възможните към момента
мерки. От друга страна, свличането не е пряка последица от поведението на общината
и то би могло да настъпи независимо от това дали същата не предприема никакви
действия или предприема ефективни действия, насочени към противодействие на
свлачището. Следователно, не е установена причинно-следствена връзка между
действията или бездействията на местната власт и имуществените вреди,
претърпени от ищеца.
На следващо място, по отношение вредата, огледите на
място сочат, че сградата съществува – запазена като цяло, без видимо
преместване или наклон. Да, има пукнатини, половината терен, заедно с трайните
насаждения, оградата и бараката (склад), се е свлякъл в посока югоизток, но не
се доказа унищожаване на имота, в каквато насока е претенцията – пазарна
стойност на имота, която би била относима, ако имотът не съществуваше към
момента. В този смисъл не се доказа и вредата по начина, по който се претендира
да е налице.
Самата сграда е
изпълнена в противоречие с указанията в РС – без стоманобетонни елементи.
Същата е монолитна, с много натоварващ терена материал. В този смисъл, макар и
според действащите тогава строителни правила и норми /вещото лице приема, че е
на около 35 години/ да отговаря на изискванията, то тя не отговаря на
конкретните предписания и изграждането ѝ е допринесло за допълнително
натоварване на свлачищния терен, както вече беше посочено. По делото липсва
проект, от който да се направи извод дали изграждането на сградата отговаря на
заложеното в него. Макар и доказателствената тежест да е указана на ищеца,
такъв не беше представен.
По
изложените съображения съдът приема, че в настоящото производство ищецът не
проведе успешно пълно и главно доказване, т.е. такова доказване, което да
обоснове единствено възможния извод, че е осъществено условието за ангажиране
отговорността на община Балчик,
а именно: незаконосъобразно бездействие,
което да представлява неизпълнение на административна дейност, пряка причинна връзка от такова бездействие с
претендираната вреда, включително и самата вреда - унищожаване на имота.
С
оглед горното исковата молба се явява неоснователна и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
ІІІ.
По разноските.
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
С
оглед изхода на делото, искането
от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на съдебни
разноски следва да се остави без уважение.
Ответникът
също своевременно претендира
разноски и съдът дължи произнасяне:
С
оглед изхода на делото, искането за заплащане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на община Балчик е основателно,
съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и поради това, че община Балчик бе представлявана в съдебно
заседание пред АдмС
- Добрич, включително има представена и Писмена защита,
то юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на 150 лв. (сто и петдесет лева), като ищецът бъде осъден да
заплати на ответника общо сумата от 550 лв. – 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 400 лв. възнаграждение за вещо лице. Вярно е, че с
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата се допуска възможността за защита по
дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или
когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението да може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1, който е пък
от 100 до 300 лв. В случая делото е протекло в 6 заседания, но това е поради
обстоятелството, че не бяха своевременно изготвени част от заключенията по
назначените експертизи. Именно, отчитайки броя на заседанията и участието на
процесуалния представител на ответника, настоящият състав приема, че на
последния следва да бъде присъдено по – високо от минимално предвиденото
възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и, ал. 4 от АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд –
Добрич, І състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Н.Е., с адрес: ***, чрез адв. И.В., ВАК, с адрес ***, за претърпени
имуществени вреди, за заплащане на сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди
лева), частичен иск от сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
бездействията на оправомощените лица на Община Балчик за предприемане на
действия по одобряване на устройствени и технически планове по отводняването и
изграждането на канализационна мрежа на територията на в.з. „Фиш - Фиш“, с. Оброчище, равняващи се
на пазарната стойност на вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с
идентификатор 53120.505.038.1
по КК на с. Оброчище, община Балчик, построена в ПИ с площ от 490 кв.м.,
находяща се във вилна зона „Фиш – фиш“, на ул.“****“ № 4, поземлен имот с
идентификатор 53120.505.038,
изразяващи се в повреди по сградата до степен на невъзможност за нейното
ползване по предназначение, както и склад от
бетонни тухли; ограда от каменни блокчета; ограда от стоманобетонни колове и
поцинкована мрежа; метални порти; ограда от бетонни блокчета; подпорна стена от
каменни блокчета; бетонов тротоар; тротоар от балчишки каменни плочи; чешма от
мраморна римска мозайка; шестоъгълни бетонни плочи; метална конструкция за
асма; 3 бр. бора; 60 бр. лозя; 5 бр. лозови асми; 5 бр. ябълкови дръвчета; 2
бр. смокини; 2 бр. черешови дръвчета; 3 бр. круши; 1 бр. кайсия; 1 бр. слива; 1 бр.
дюля.
ОСЪЖДА Е.Н.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Община Балчик съдебно – деловодни разноски в размер на 550 лв. (петстотин и
петдесет лева) – 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. възнаграждение
за вещо лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: