РЕШЕНИЕ
№ 1338
гр. Перник, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело №
20231720103849 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Л.С., чрез юрк.
С., срещу Ц. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 259,91 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 31,13 лв., представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1434/07.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 2468/2023 г. на
РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия на претендираната стойност за
жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично
известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна
енергия, дължи начислената стойност, както и лихвата за забава върху главницата по всяка
фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи
1
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането
му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че имотът, за който е
начислена топлинна енергия за процесния период е закупен през 2007 г. с ипотечен кредит
от „Юробанк“ АД и три години по-късно е придобит от банката поради необслужване на
кредита.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
1434 от 07.06.2023 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2468 по описа за
2023 г. на Районен съд – Перник срещу Ц. Б. М. за сумата 259,91 лв. - представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 31,13 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до
19.04.2023 г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 19.06.2023 г., който е
подал възражение по чл. 414 ГПК на 13.07.2023 г.
С Разпореждане № 9110/14.07.2023 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед
за изпълнение, получено на 17.07.2023 г. и на 14.08.2022 г. е депозирана исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело.
По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия
са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От представения по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том***, рег. №***, дело*** от *** г. се установява, че на 28.09.2007
г. Ц. Б. М. и А.И.М. са закупили недвижим имот, а именно апартамент № ***, находящ се в
гр. ***
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен Договор № *** г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в сграда
в режим на етажна собственост с „Топлофикация Перник“ ЕАД, от който момент е въведена
системата за дялово разпределение в СЕС. От заключението на същата експертиза се
установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал
2
метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че всички отоплителни тела в имота са демонтирани, работещо е само
отоплително тяло в помешение „Баня“, което е щранг-лира, без ИРУ. За него е начисляван
разход за топлинна енергия като за тяло, работило непрекъснато, кяато този разход е
определен по изчислителен път. Разходът а топлинна енергия за сградната инсталация е
направен по изчислителен път, той е част от общия разход , отчетен от топломера в
абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект. Начислен
е разход на топлийна енергия само през зимния период, т.е. за времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. В общите части няма работещи отоплителни
тела, поради което за тях няма разпределена топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Ежемесечно са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“. За процесния период
не са издавани изравнителни сметки, като разпределението на топлинната енергия е
извършвано след реално помесечно отчитане на уредите. Спред експерта количеството
топлина енергия е определено правилно съгласно методиката. Изпълнено е изискването на
наредбата, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Вещото лице
посочва, че начислените суми са в съответствие с действащите по време на процесния
период цени на топлоенергията и пресметнати съобразно методологията, утвърдена от
нормативната уредба. Начислените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислени разходи са определеи след реални отчети на уредите в имота. В тази връзка
вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на
исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, при подадено в срок възражение от длъжника, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
3
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът е придобил
правото на собственост върху топлоснабдения имот по силата на договор за покупко
продажба заедно с трето за спора лице - А.И.М.
Със Заповед № 803/16.10.2023 г. на Председателя на РС-Перник е възложено на
настоящия съдия-докладчик довършването на несвършените граждански дела на XII-ти
състав, както и произнасянето по всички молби по свършени дела в посочения състав. С
оглед изложеното, на съдията-докладчик е служебно известно, че с влязло в сила Решение
№ 831/19.07.2023 г. по гр.д. № 4006 по описа за 2022 г. на РС-Перник, XII-ти състав
/потвърдено с решение № 388/20.10.2023 г. по в.гр.д. № 623/2023 г. на ОС-Перник/, е
прекратен гражданският брак между Ц. Б. М., ЕГН **********, и А.И.М., ЕГН **********,
сключен на *** г. в гр. Перник, за което е съставен акт за граждански брак № ***/*** г.
Съгласно чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, действащ към процесния
период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи,
като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Поради това и предвид обстоятелството, че съпружеската имуществена
общност е бездялова, следва, че съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод
ползването на такива вещи разходи, какъвто е и разходът за доставяна топлинна енергия.
С оглед изложеното, в качеството на собственик на имот в режим на СИО, ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и отговаря за потребената топлинна енергия в него пълен размер.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми
за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в
размер на 259,91 лв.
4
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е предстваил
доказателства за възражението си, че имотът е придобит от трето за спора лице.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница срещу ответника в претендирания размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 05.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът,
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава за периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г. е в размер на сумата
31,13 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозит за вещо лице, 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. в общ размер 375,00 лв. В заповедното производство
ищцовото дружество е направило разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково
5
производство и в заповедното производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 259,91 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „О***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 31,13 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021
г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1434/07.06.2023 г.
по ч.гр.д.№ 2468/2023 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА Ц. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет
лева/ - разноски в исковото производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 02468 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6