№ 1324
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.ТР.Ж.О.
при участието на секретаря Н.СТ.Т.
като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Гражданско дело №
20211110155025 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 410 КЗ, вр.
чл.49, ал.1 вр. чл. 45 и чл. 86 ал.1 ЗЗД от ЗД"А" АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 против СО за сумата от 654.97 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 540.23 лв.,
ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и платени разходи за репатриране на автомобила
в размер на 104.74 лв. по сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
полица № 0306С008998 от 17.03.2016г., за щети на МПС – л.а. марка „Ауди“ с рег. № ......,
при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 16.06.2016г. в гр. София, по бул.
„Самоковско шосе“ в посока от с. Пасарел към с. Кокаляне, на около един километър след
ВЕЦ „Пасарел“ попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 23.09.2021г. до окончателно
изплащане, както и сумата от 199.60 лв. – мораторна лихва за периода 21.09.2018г.-
21.09.2021г.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно; настъпване на щети на автомобила; изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение по договор между страните по имуществена застраховка
„Каско“, плащане на разходи за репатриране на автомобила; получена от ответника покана
за доброволно плащане.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Допусната и изслушана е САТЕ.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорва се иска. Възразява се, че пътният участък, на който е реализирано ПТП се
стопанисва от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ по силата на Споразумителен
протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите
на СО от 28.10.2016г. Оспорват се механизма на настъпване на ПТП, причинно-
следствената връзка и размера на вредите. Въведено е възражение за съпричиняване, поради
1
движение на водача с несъобразена скорост. Възразява се, че липсват доказателства за
изплащане от страна на ищеца на претендираната сума за репатриране на автомобила.
На основание чл. 219 ГПК като трето лице-помагач на ответника е конституирана
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.
От ответника е предявен Обратен иск против третото лице-помагач, като в условията
на евентуалност се иска осъждането му да заплати на ответника сумите, за който последният
ще бъде осъден да заплати на ищеца.
Третото лице-помагач – АПИ – оспорва предявения главен иск и предявения Обратен
иск. Възразява се, че не е налице валидно застрахователно обезщетение, доказателства за
механизма на ПТП и е налице съпричиняване от водача на МПС, който се движел с
несъобразена скорост. Възразява се и че пътят, на който е настъпило ПТП се стопанисква от
Община Самоков и СО.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално-правна норма и доводите и възраженията на
страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се
разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреда в резултат от виновното и противоправно поведение
на ответника, респективно - вредата да е резултат на виновно противоправно действие или
бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД;
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, както и видът и
размера на щетите. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса ищцовото дружество следва да ангажира доказателства за осъществяването на
всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от който черпи изгодни за себе си правни
последици.
За безспорни между страните са приети следните обстоятелства: наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ и изплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
Съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани.
По делото е представена застрахователна полица № 0306С008998 от 17.03.2016г., от
която се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
третото увредено лице. Представен е и Протокол за ПТП № 1626328 от 18.06.2016г., видно
от който на същата дата е настъпило ПТП, като в графа „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП“ е вписано от длъжностното лице „По данни на г-н И.А., упр.
МПС по бул. Самоковско шосе посока от с.Пасарел към с. Кокаляне, като на около 1
километър след с. Пасарел попада в необозначена и несигнализирана дупка на пътя, от
което нанася щети по автомобила“.
Видно от Уведомлението-декларация за щета на водача И.А. от 18.06.2016г., той е
декларирал, че при движение от Самоков към София на километър след ВЕЦ „Пасарел“
колата попаднала в дупка, при което се скъсала предна лява гума.
Основна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е пътят или пътният
участък, на който е настъпило произшествието, да е негова собственост и респективно – той
да носи отговорността на поддържането и стопанисването му.
За да обоснове отговорността на ответника СО относно репарирането на причинените
при това ПТП вреди, ищецът е изложил твърдения, че СО, респ. лицата, на които тя е
възложила работата, не са изпълнили задължението си да осъществят дейностите по
2
управлението и поддържането на пътя, в това число осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Следователно ищецът
основава регресното си вземане срещу ответника на твърдение, че пътят, на който е
настъпило проишествието, е общински и по правилата за носене на отговорност по чл. 49
ЗЗД, която е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно - обезпечителен
характер, СО отговаря за нанесените щети.
Ответникът не оспорва, че Законът му възлага посочените от ищеца задължения
относно общинските пътища, но оспорва конкретният да е такъв с възражение, че съгласно
чл. 19, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.2 ЗП процесният участък се поддържа от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Освен това се позовава на Споразумителен протокол за съвместно
финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на СО от 28.10.2016г.,
съгласно който СО има задължение да поддържа бул. „Самоковско шосе“ в участъка от
Софийски околовръстен път до началото на с.Кокаляне /обръщало МГТ/, а процесното ПТП
е настъпило извън участъците, поддържани от СО.
От доказателствата по делото се установява, че ПТП е настъпило на пътен участък
между селата Долни Пасарел /наречено в ИМ и Протокола за ПТП Пасарел/ и Кокаляне, при
посока на движение от гр.Самоков към гр. София, т.е. следва да се приеме, че е настъпило
някъде между селата Долни Пасарел и Кокаляне. В исковата молба и уведомлението за щета
е посочено, че е настъпило на 1 километър след ВЕЦ „Пасарел“, а в Протокола за ПТП – на 1
километър след с. Пасарел/вход. Въпреки тези противоречия, съдът приема, че се касае до
настъпило ПТП в участък между селата Долни Пасарел и Кокаляне, където автомобилът
попаднал в дупка на пътното платно и бил увреден. За отговорността на ответното
учреждение от съществено значение е не конкретната локация на дупката – точните й
географски координати, а пътят или участъкът от път, на който се е намирала и то -
приблизително, доколкото не може да се вмени в задължение на водачите на МПС да имат
познания и способности за точно географско идентифициране на мястото на
произшествието, особено когато се намира извън населени места и около него няма обекти, с
които то да бъде свързано. Такива задължения обаче имат органите на Пътна полиция, които
в случая, видно от представения Протокол за ПТП не са добросъвестно изпълнени. В
Протокола за ПТП е посочено, че произшествието е настъпило на бул. „Самоковско шосе“.
Самата идентификация на мястото, обаче, от описанието му е видно, че не се касае до бул.
„Самоковско шосе“, а до Републикански път II-82 в участъка му между селата Долни
Пасарел и Кокаляне.
Ищецът твърди, че този участък е общински път, т.е. собственост на СО, поради
което последната е пасивно материалноправно легитимирана по предявения иск. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, обаче, не е представил доказателства в тази насока.
Позовава се на Протокола за ПТП, в който е вписано, че произшествието е настъпило на бул.
„Самоковско шосе“. Съобразно константната практика на ВКС, Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила относно обективираното в него изявление на длъжностното лице-
съставител и възприетите от него обстоятелства. Протоколът за произшествието, съставен
само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило
увреждането, както е в конкретния случай, не съдържа преки възприятия на длъжностното
лице, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на
направените пред съставителя изявления. Други доказателства за собствеността на пътя,
както и че поддържането му е задължение на СО ищецът не е представил.
Представеният от ответника Споразумителен протокол за съвместно финансиране на
поддържането на републиканските пътища в чертите на СО от 28.10.2016г. е неотносим по
спора, доколкото е сключен след датата на събитието – 18.06.2016г. Това, обаче, не се
отразява на изводите за неоснователност на предявения иск по следните съображения:
Собствеността върху пътищата в Република България е обект на законова
регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно посочени в
подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата,
3
пътищата по функционално предназначение биват републикански и местни, като първата
категория са винаги държавна собственост според чл.8 ал.2 от ЗП, докато втората са
общински или частни.
Посоченият участък от пътя, на който е настъпило ПТП е част от системата на
републиканските пътища като второкласен път с номерация 82 "Костенец - Радуил - Боровец
- Самоков - Панчарево - София", посочен изрично в Списък на републиканските пътища,
Приложение № 1 към Решение № 945 на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища и в Списък на републиканските пътища в
Република България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31 декември 2018 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила
от 08.01.2019 г. /Обн. ДВ. бр.3 от 8 Януари 2019г./. Следователно изключителен титуляр на
правото на собственост по закон върху този път е Държавата. Видно и от официалната
интернет страница на АПИ на адрес http://api.bg/index.php/bg/karti/arhiv/obshi-karti,
участъкът от процесния републикански път между границата на община Самоков и
обръщало на с.Кокаляне /в който участък влиза и участъкът Пасарел – Кокаляне/ се
поддържа от Областно пътно управление на АПИ. Доказателства в посока обратна на така
установеното по делото не са представени. Според чл.30 от ЗП Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява изграждането, поддържането и ремонта на републиканските
пътища. При преминаване на републикански път през урбанизираната територия на
съответната община, същите по взаимна договорка с Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществяват тези дейности взаимно съгласно чл.30 ал.3 от ЗП. В рамките на настоящото
производство, обаче, не се установява постигната такава договорка под формата на сключен
договор между агенцията и общината /СО/ за конкретно стопанисване на този участък
между селата Пасарел и Кокаляне именно от СО. От ответника е представено приложение №
1 към споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на
републиканските пътища през 2016г. в чертите на СО, видно от което съвместно
финансиране между АПИ и СО е уговорено само за участъка от път 82 от км.80+738 до км.
86+100 – ул. Самоковско шосе, но не се установява по делото процесното ПТП да е
настъпило именно в този участък. В този смисъл при липсата на такова споразумение по чл.
30, ал.3 ЗП относно процесния пътен участък между селата Пасарел и Кокаляне, не СО, а
Агенция "Пътна инфраструктура" по закон е задължена регулярно да обследва пътищата и
да взема мерки с оглед избягване на произшествия и осъществяване на съответните ремонти,
макар част от път 82 да попада на територията на СО. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № РД-
02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането и
текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или
администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътища, като за
републиканските пътища това е Агенция "Пътна инфраструктура". Видно чл.10, ал.3, т.9 от
Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата включват и почистване на
пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини, обрушени ръбове и др.
В случая именно бездействието на АПИ, респ. – на служители или други лица, на които е
възложила изпълнението във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело
и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП от страна на АПИ,
поради което АПИ, а не СО на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за причинените
вреди при процесното ПТП.
С оглед изложените съображения се налага извод, че не са налице предпоставките за
ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на СО и предявените искове се
явяват изцяло неоснователни и недоказани.
4
Поради несбъдване на процесуалното условие за това, предявения в условията на
евентуалност иск не подлежи на разглеждане.
Относно разноските:
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК се дължат
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото определя в минимален размер от 100
лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 410 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45 и чл. 86
ал.1 ЗЗД от ЗД"А" АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 против СО за сумата от 654.97 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 540.23 лв., ликвидационни разноски в размер на
10 лв. и платени разходи за репатриране на автомобила в размер на 104.74 лв. по сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0306С008998 от 17.03.2016г.,
за щети на МПС – л.а. марка „Ауди“ с рег. № ......, при настъпило застрахователно събитие –
ПТП на 16.06.2016г. в гр. София, по бул. „Самоковско шосе“ в посока от с. Пасарел към с.
Кокаляне, на около един километър след ВЕЦ „Пасарел“ попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска – 23.09.2021г. до окончателно изплащане, както и сумата от 199.60 лв. – мораторна
лихва за периода 21.09.2018г.-21.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК ЗД"А" АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на СО, гр. София,
ул. „Московска” № 33 за направени по делото разноски сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на ответника е
конституирана АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5