Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1720
гр.Пловдив, 26.09.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4726 по описа за 2019 година на
ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно
постановление № 442956-F482013/17.06.2019г. издадено от А.В.П.-Б.на длъжност директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив с което на ЕТ„М.-**-Н.К.“, БУЛСТАТ ****със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Х.Д.“ № ***, представлявано от Н.М.К.,
ЕГН ********** на основание чл.180, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадените против едноличния търговец 6 броя наказателни постановления,
включително и Наказателно постановление № 442956-F482013/17.06.2019г.С жалбата
се представят доводи за непосилен за заплащане размер на санкция, както и за
маловажност на случая.
Редовно призован, едноличния
търговец в съдебно заседание се явява и лично участва в производството.
Поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП. Не ангажира нови доказателства.
За
административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява
юрк.Д.П. която оспорва
основателността на жалбата. В пледоарията си представя аргументи по
същество на искането си към съда за потвърждаване на атакуваното
НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
Едноличен търговец Н.К. на
04.02.2019г. е подал в ТД на НАП-Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№ 303911900274507/04.02.2019г. Предвид подаденото заявление е разпоредено на ****
Г.В.И. в ТД на НАП да извърши проверка на едноличния търговец във връзка с
регистрация му по ЗДДС. При извършената проверка в ТД на НАП-Пловдив, документирана
с Протоколи № **********/13.02.2019г. и № **********/09.04.2019г. е установено
че за периода от 01.09.2017г. – 31.08.2018г.
едноличния търговец е реализирал облагаем оборот по смисъла на чл.96,
ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. / 50 678,77лв./ формиран от
основната дейност на търговеца – кафе-аператив, *****. За ЕТ към датата
31.08.2018г. е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС до
07.09.2018г. включително, като е следвало да подаде Заявление за регистрация по
ЗДДС, което е било подадено на 04.02.2019г. ЕТ като ДЗЛ е бил регистриран на
дата 13.02.2019г. с връчване на Акт за регистрация по ЗДДС. За периода
22.09.2018г. / датата следваща датата, до която е следвало да бъде издаден
актът за регистрация по ЗДДС ако е подал заявление за регистрация в срок / до
датата, предхождаща датата на която е регистрирано / 12.02.2019г./ лицето е
следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
Било е установено, че за
данъчен период 22.09.2018. до 30.08.2018г. едноличния търговец е извършило
облагаеми доставки в размер на 2532,59 лв. и не е начислил ДДС в размер на
422,10лв. Ако едноличния търговец е бил
регистриран по ЗДДС е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми
доставки в посочения период, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС състави
отчет за извършените продажби, да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 09.2018г. и включи размера на данъка в справка – декларация
за данъчен период м.09.2018г., като справката-декларация и дневника за продажби
е следвало да подаде в ТД на НАП в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период а именно до 15.10.2018г. Нарушението е извършено на
16.10.2018г. и установено на 13.02.2019г. Размерът на неначисления в срок
ДДС е бил определен с протокол от
09.04.2019г. по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС и че е в размер на 422,10лв. При възникване на
данъчното задължение, данъкът става изискуем и е налице задължение да бъде
начислен от доставчика. Когато за извършената доставка не е издаден данъчен
документ, данъкът е дължим за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем.
За така констатираното
нарушение против ЕТ на 12.04.2019г. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F482013 за извършено нарушение по чл.180, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС. Актът е
бил съставен в присъствието на едноличния търговец, който след запознаване е
посочил, че поради грешна на счетоводителя на фирмата не се е установило
надвишаване на оборота в срок и по тази причина не е начислено ДДС в периодите
от м.септември 2018г. до м.февруари 2019г. Актът е подписан от посочените в
него лица. На датата на неговото съставяне е връчен препис от акта на едноличния
търговец, надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта. В срока, с който е бил запознат едноличния
търговец, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН, няма постъпили възражения
относно съставеният акт от негова страна. Наказателното постановление е
издадено на основание на констатациите в акта за установяване на
административно нарушение и приложените към него писмени доказателства и е ангажирана
административно - наказателната отговорност на едноличния търговец, като му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Издаденото НП е било
връчено на едноличния търговец на 15.07.2019г.
В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП, както и другите
издадени такива против ЕТ.
Разпитана в хода на
производството актосъставителката Г.И. потвърждава описаното в акта и посочва че го е
съставила, като ****, след направена
служебна проверка.
Гореизложената фактическа
обстановка се прие за доказана в резултат на гласните доказателства каквито са
показанията на свидетелката И. и писмените такива, съдържащи се в преписката
АУАН, НП, известие за доставяне, оправомощителна заповед, уведомително писмо,
акт за регистрация по ЗДДС, заявление за регистрация по ЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото
на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени
и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на функциите им. Спазени са и сроковете
съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. При
извършената служебна проверка съдът не установи при издаването на акта и наказателното
постановление да са били допуснати съществени по своя характер нарушения на
процесуалните правила. По отношение
на самата процедура по издаване и връчване на АУАН, същата е проведена при
спазване на ЗАНН .Актът за установяване на административно нарушение е съставен
в ТД на НАП в присъствието на жалбоподателят, който е запознат със съдържанието
му. Няма постъпили и обяснения, няма спор, че саморъчно е подписал и акта и е
получил препис от акта. В срока, с който е запознат, съгласно разпоредбата на чл.
44 от ЗАНН, няма постъпили възражения относно съставеният акт от страна на
жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено на основание на
констатациите в акта за установяване на административно нарушение и приложените
към него писмени доказателства. Въз
основа на това и предвид разпоредбата на чл.83 от ЗАНН и чл.3, ал.2 от ЗАНН и
предвид разпоредбата на чл.180 от ЗДДС е ангажирана и административно -
наказателната отговорност на едноличния търговец. Наложена е и „имуществена
санкция“. В съответствие с разпоредбата на 180, ал.1 от ЗДДС е определен и
размера на санкцията а именно 500 лева. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. С оглед изложеното съдът намира че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила
Въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, Съдът намира от правна страна, че описаното в
НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Неначисляването в срок
на ДДС, установеното на 13.02.2019г. въпреки задължението за това от страна на
едноличния търговец Н.К. представлява нарушение
на разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. От изложената фактическа обстановка и
приобщените и описани по-горе писмени и гласни доказателства, съдът прие, че от
страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушението по чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Доказано е качеството на
лицето, а именно, че същото е данъчно задължено и не е начислил до 15.10.2018г
. включително ДДС в размер на 422,10 лева, не е включил размера на данъка в
справката - декларация за съответния данъчен период м.септември 2018г.
Правилно според настоящия
съд както актосъставителя, така и административно - наказващият орган са
квалифицирали нарушението на едноличния търговец. Във връзка с определяне на наказанието, правилно
е определено предвид чл.180, ал.1 от ЗДДС, а именно първо като вид -имуществена
санкция и като размер на неначисления данък - в случая 500 лева. Самото
нарушение не се отличава от други такива извършени нарушения поради което и не
е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, наказателното постановление като законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено .
Мотивиран от горното съдът,
на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 442956-F482013/17.06.2019г. издадено от А.В.П.-Б.на длъжност
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив с което на ЕТ„М.-**-Н.К.“,
БУЛСТАТ ****със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Х.Д.“ № **,
представлявано от Н.М.К., ЕГН ********** на основание чл.180, ал.3, вр. ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Решението не е окончателно
и подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получава съобщението до страните
за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.