РЕШЕНИЕ
№ 14686
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110139251 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Т С ” ЕАД против А.
Р. П. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумите по издадена по
реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 8914,90 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в за периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва върху
тази главница, за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г. в размер на 1642,43
лева, сумата от 51,51 лева – дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г.
до 30.09.2020 г., за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София,
на адрес ж.к. Зона Б-19, бл. 15, вх. Б, ет. 4, ап. 73 ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане както и
законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2019 г. до 05.05.2022 г. в размер на 12,13 лева. Ищецът твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
1
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал
писмени отговор. С възражението, направено в заповедното производство
твърди, че не е бил потребител към ищеца.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответникът се явява
лично, поддържа становището, направено във възражението и оспорва
размера на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответницата е доказано. За установяване на този
факт от ищеца бяха представени искания за снабдяване по делото с
документи, издадени от трети лица – л. нотариални актове, удостоверения за
съответствие, завещания, постановления за налагане на възбрана, искови
молби (л. 108- л. 116 от делото). Част от тях – декларациите по отношение на
процесия имот за данъчни цели – не са годно доказателствено средство за
установяване на право на собственост върху имота, а от там и на
потребителско качество. По отношение на приложената Заповед № РД – 41-
1304 от 11.08.1989 г., в нея като обезщетено лице се посочва не ответникът, а
трето лице – Зорница Владимирова Страхинова. По смисъла на Закона за
енергетиката, „потребител“ е или собственика на имота, или неговия
ползвател, като под този термин следва да се разбира субект на вещното
право на ползване по смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. Доколкото
не са представени доказателства за наличие на облигационно отношение
между ищеца и ответниците, възникнало на друго основание, възражението
на ответниците, че не са потребители на ползваната топлоенергия, е
основателно, а исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него не са правени такива, така че разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: искове срещу А. Р. П., ЕГН: ********** с адрес на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено че ответника дължи на ищеца
сумата от 8914,90 лв. – главница, представляваща обща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021
г. за имот с адрес ведно със законната лихва от 19.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 1642,43 лв. – законна лихва
върху тази главница за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата от
51,51 лева – главница за ползвана услуга дялово разпределение за периода от
01.04.2019 г. до 30.09.2020 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. Зона Б-19, бл. 15,
вх. Б, ет. 4, ап. 73, ведно със законната лихва от 19.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 12,13 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Нелбо
Инженеринг ООД – на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4