Определение по дело №7/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1296
Дата: 25 март 2014 г.
Съдия: Атанас Кобуров
Дело: 20141200100007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 576

Номер

576

Година

12.12.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.12

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20134100501218

по описа за

2013

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.06.2013 година, постановено по гр. дело № ...по описа на Свищовски районен съд за 2013 година, Р. И. И. е осъдена да заплати на А. З. И. сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 06.11.2012 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 86,67 лв. разноски, съразмерно на уважената част от иска. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 1 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на ищцата са присъдени направените от ответницата разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението в осъдителната част е обжалвано от Р. И. И. с искане за отмяната ум и постановяване на ново, отхвърлящо предявения иск вцялост със законните от това последици - присъждане на разноски в пълен размер за две инстанции. Позовава се на неправилно установени факти, последица от отказа на първовстепенния съд да съобрази фактическата обстановка по гр. дело № 191 по описа на Свищовски районен съд за 2013 година и визиращо същия инцидент, както и неприлагането на образуваната в прокуратурата преписка по случая.

Ответникът по жалбата - А. З. И. - не е изразила становище.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - А. З. И. - излага в исковата си молба, че на 06.11.2012 година ответницата я нарекла с обидни думи - курва, боклук и мърша, в двора на ползваното от нея жилище в гр. С.. По реда на настоящото производство претендира репарация на причинените й неимуществени вреди с нанесената обида в размер на сумата от 500 лв. ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - Р. И. И. - оспорва иска с възражения да е предизвикана от ищцата, а при инцидента да й е нанесен побой от приятеля на ищцата Калин Петров.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че на посочената в исковата молба дата и место между страните е възникнал конфликт по повод посещенията на ответницата в двора на жилището, обитавано от ищцата. Ответницата е изрекла по адрес на ищцата сочените в исковата молба думи - показанията на разпитаните свидетели. Съвпадението им едни с други както и позицията на ответницата, насочена по-скоро към това да обясни поведението си при инцидента, дават основание на съда да ги третира за достоверни. Самата ответница не отрича изрично да е изрекла въпросните думи по адрес на ищцата, въпреки че като цяло спори фактите по исковата молба.

Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за доказаност на иска по основание и основателност в присъдения с първостепенното решение размер.

Изречените по адрес на ищцата думи - неприемливи и както от етичен, така и от правен аспект - обективно са причинили сочените в исковата молба вреди, а от това следва нуждата от тяхната репарация. В този смисъл искът е доказан по основание.

За справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение съдът намира сумата от 500 лв. Тя равни на емоционалния дискомфорт от обидните думи и е съобразена с обстановката, при което е извършено деянието - присъствието на трети лица.

Доводите на жалбоподателката-ответник са неоснователни.

Обстоятелството, че спрямо нея е упражнено физическо насилие не й дава право на обидни думи. Деликтът е еднакво неправомерен както когато деликвентът е провокиран, така и когато не е.

Без значение са изявленията на свидетеля Петров и ищцата в отказаната да бъде приложена прокурорска преписка, щом по реда на съдебното дирене в настоящото производство фактическият състав на увредата по чл. 45 от ЗЗД е доказан по несъмнен начин. Това, както бе посочено по-горе, е станало чрез показанията на разпитаните свидетели.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 21.06.2013 година, постановено по гр. дело № ...по описа на Свищовски районен съд за 2013 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

819B476CEDF7FB7DC2257C3F0038A90C