Присъда по дело №288/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 7
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Даниел Нанев Марков
Дело: 20212100200288
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Бургас , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Съдия:Даниел Н. Марков
СъдебниБОЙЧО ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ
заседатели:ГИНКА СТОИЛОВА
ДОБРЕВА
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Жанета З. Кръстева
и прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело от общ
характер № 20212100200288 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. В. – роден на 10.10.1994 г. в гр. Бургас, с
постоянен и настоящ адрес в *****, *** гражданин, *** образование, ***,
монтьор в ****, ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2020
г., в гр. Бургас, в къща, находяща се в ********, направил опит умишлено да
умъртви баща си В. М. В., ЕГН: **********, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание
чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18, вр. чл.55, ал.1, т.1 от
НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното
на подсъдимия Н. В. В. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок
1
от 5(пет) години.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 67, ал. 3 от НК през така
определения на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок подсъдимия Н.
В. В. да изпълнява пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т.2 от НК –
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата:
веществените доказателства - черно яке с дълъг ръкав с качулка с
надпис на етикета “Umbro”; синя на цвят фланела с дълъг ръкав с емблема на
производител “Puma”; синя на цвят долница анцунг с надпис “Adidas”; чифт
сини на цвят маратонки марка “Nike”с червени подметки;къси панталони в
син цвят с емблема на производител “Nike”да се върнат на Б. В. В. ЕГН
*********;
веществените доказателства - черно яке”Puma”; сива фланела с дълъг
ръкав с надпис “Nintendo; синя фланела с къс ръкав с надпис “Hermosa
beach”; синьо дънки с надпис “Bulgari JNS”; чифт черно-бели маратонки с
надпис на стелките „Mat-star” да се върнат на Н. В. В. ЕГН **********;
веществените доказателства - сива горница от плат с оранжев цвят по
яката и с надпис “Richmann Skuba”; черен анцунг с бяла и червена линия
отстрани; синьо яке с надпис „титан Бургас“ на гърба;черен елек; сива
тениска да се върнат на В. П. В., ЕГН *********;
останалите веществени доказателства, представляващи чук с обща
дължина 73см и дължината на дървена дръжка 67см; тампони; гривна, черна
кожена, с метална планка в средата, върху която се виждат преплетени
буквите “L“ и „V“ ; деформиран насрещник за брава; куверти и калъфки за
възглавници с петна от червена на цвят течност; тениска и ватирано горнище
със следи от разрязване; чорапи ; марля; описани в и приложени към
съдебното дело с приемо-предавателен протокол и приложен на л.108 от
досъд.п. 1бр.CD, да се унищожат като вещи без стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. В. В. с
ЕГН **********, с установена по делото самоличност, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сума в размер на 3 389,54 (три
2
хиляди триста осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) лв.,
представляваща направени в досъдебното производство разноски.
Присъдата може да се обжалва или протестира в петнадесетдневен срок
пред Апелативен съд Бургас.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към присъда №7/ 18.05.2021г. по НОХД № 288 от
2021г. по описа на БОС

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против Н. В. В., ЕГН **********, с обвинение за
извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.3, пред. първо вр. чл. 115 вр. чл.
18 от НК и е проведено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като с определение на
БОС от 18.05.2021 г., съдът е одобрил изразеното съгласие за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, приемайки че
процесуално-следствените действия, извършени в хода на досъдебното
производство, са събрани при условията и по реда, предвидени в НПК.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за безспорно
доказано от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
както от фактическа, така и от правна страна. Предлага окръжният съд да
признае подсъдимия Н.В. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 116, ал.1, т.3, вр. чл. 115 вр. с чл. 18, ал.1 от НК и при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК да му наложи наказание 3 години
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за
изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия споделя като цяло възприетата в
обивинителния акт фактическа обстановка, като намира установените в
досъдебното производство факти за неточно интерпретирани, касателно
изясняването на обстоятелствата: дали отношенията между баща и син,
респективно пострадал и подсъдим, са били дотолкова враждебни , че да
мотивират последния към извършване на престъплението; състоянието на
пострадалия към момента на увреждането му , било ли е такова безпомощно,
че да изключи възможността да се „изправи“ на колене, което да бъде
възприето от подсъдимия като предстоящо нападение. Според защита за
единственият удар от страна на подсъдимия не е използвана голяма сила,
поради което и обсъждайки в съвкупност останалите подлежащи на
изясняване факти, защитникът предлага на окръжния съд да приеме, че
подсъдимият е действал при евентуален неопределен умисъл, поради което
следва да отговоря за реално настъпилите вреди, а не за по-тежките такива,
тъй като е невъзможен опит при евентуален умисъл като форма на вина. При
невъзприемане на тази теза, защитата моли съдът да сподели предложената
от публичното обвинение обем и начин за реализация на наказателната
отговорност на подсъдимия.
Подсъдимият в обясненията си твърди, че след отварянето на вратата на
помещението е попаднал в стаята при баща си, залитайки от последния удара
1
върху бравата и в тъмното е възприел движенията на баща си като заплаха. В
последната и дума неколкократно изразява съжаление за стореното
След поотделна и съвкупна преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено следното :
Подс. Н. В. В. е *** гражданин, роден на ******* г. в гр. Бургас, ***,
***, със *** образование, специалност ********** и работи като монтьор в
********* ЕООД гр. Бургас. Живее на постоянния си адрес в **********, в
къща с две стаи. Той и брат му – свид. Б. В., обитавали една от стаите, а в
другата живеели родителите му - свидетелката В. В. и свидетеля В. М. В..
Баща му ежедневно злоупотребявал с алкохол, след което често влизал в
пререкания и предизвиквал скарвания с останалите членове на семейството
си, което довело до влошаване на отношенията му с подсъдимия.
През деня на 19.01.2020 г. свидетелят В. М. В., в компанията на свой
познат, отново употребил значително количество алкохол. До около 16.00
часа двамата пили алкохол в дома на свидетеля В.В., след което продължили
в питейно заведение в квартал **********. През това време свидетелката В.
била на гости в дома на майка си - свидетелката Я.К.Б., като по късно към тях
се присъединили подсъдимият и брат му. След като гостували, тримата -
подсъдимият , майка му и брат му си тръгнали от дома на свид. Б. и с
автомобила на свидетеля Б. В. се придвижили до дома си.
Пристигайки около 20:30 часа, подсъдимият и брат му си влезли в
влезли в стаята. Свид. В. се опитала да влезе в обитаваната от нея и съпругът
и стая, но не успяла, защото вратата се оказала заключена отвътре. Понеже
често се случвало след прекомерна употреба на алкохол съпругът й -
пострадалия В.В., да се заключва в стаята им и да заспива, свидетелката В. се
ядосала и започнала да блъска по вратата и да вика, за да и отвори. В отговор,
отвътре чула неясен говор на съпруга й, който отказал да я пусне в стаята.
Свидетелката продължила безрезултатно да подканва пострадалия да й
отвори. Чувайки виковете й при нея дошъл да й помогне свидетеля Б. В.,
който също се опитал да отключи вратата на стаята, но не успял, тъй като от
вътрешната страна на патрона на бравата имало поставен ключ. Свидетелката
В. казала на свидетеля Б. В. да донесе чук, с който да разбият бравата.
Свидетелят взел намиращия се отстрани на къщата им чук с дължина 73 см. и
тегло 4, 3 кг. и го дал на майка си. Тя започнала да удря вратата с чука в
областта на бравата, но не постигнала някакъв резултат. След нея чукът взел и
сина й - свидетеля Б. В., който ударил с него няколко пъти бравата, но и той
не успял да я разбие. В този момент се намесил подсъдимият, който дотогава
се намирал в стаята си и палил печката, но от чуваното разбрал какво се
случва. Ядосан от поведението на баща си, той взел чука от ръцете на
свидетеля Б. В. и нанесъл три удара, насочени към бравата. През това време
майка му осветявала пространството пред вратата с фенерчето на мобилния
2
телефон. При третия удар се изкъртил насрещника от касата на вратата и тя
се отворила.
Подсъдимият, държейки чука в ръцете си, влязъл в стаята на родителите
си и се насочил към леглото, късата страна на което била разположена
непосредствено вляво от вратата. В него видял баща си - пострадалия
свидетел В.. Последният се разбудил от ударите по вратата и от легнало по
корем положение, гол от кръста надолу, с глава откъм вратата на стаята, се
надигнал в леглото, опирайки се на ръцете и коленете си. В този момент
подсъдимият държейки здраво дръжката на чука с двете си ръце – с лявата
по-близо до металната част, а с дясната – в свободната част на дружката,
вдигнал чука висока над лявото рамо и замахвайки напред и надолу нанесъл
силен удар с плоската метална част на чука по главата на баща си. При така
насочения от обвиняемия удар, металната удряща част на чука се стоварила
върху лявата половина на главата на пострадалия, причинявайки му разкъсно
- контузна рана на главата вляво париетално, счупване на черепните кости и
травматичен субдурален кръвоизлив с контузия на мозъка. Пострадалият се
присвил в ембрионална поза – върху коленете си в леглото, като главата му
останала върху възглавницата, а ръцете му били встрани от тялото. От
главата му започнало силно кръвотечение и той изпаднал в безсъзнателно
състояние.
Подсъдимият държейки чука с двете си ръце излязъл от стаята , минал
през коридора и като излязъл под навеса го оставил подпрян на парапет от
сковани дъски. Веднага след него в стаята влезли майката му и брат му.
Свидетелката В. включила осветлението в стаята и виждайки състоянието на
пострадалия позвънила на телефонния номер за спешни повиквания „112“,
като за да прикрие стореното от подсъдимия , съобщила, че тя неволно е
нанесла удара с чука по главата на съпругът си, докато е разбивала вратата на
помещението. Изпратеният екип на ЦСМП - Бургас откарал пострадалия в
„УМБАЛ - Бургас“ АД, където същият незабавно бил приет в ОАИЛ в
състояние на кома, вследствие на тежката черепно - мозъчна травма. Още
същата вечер на пострадалия била извършена успешна животоспасяваща
хирургическа интервенция, благодарение на която било предотвратено
настъпването на смъртта му. След 14-дневен престой и проведено
медикаментозно лечение пострадалият бил изписан от здравното заведение за
домашно лечение, с десностранна хемипареза –плегия за ръката.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите,
обективирани в протоколите за разпит на: В. М. В. – л.178 от ДП, В. П. В. –
л.38-40 и л. 44-45 от ДП, Б. В. В. – л.41-42 и л. 47-48 от ДП, П.В.Б. – л.37 от
ДП, Й.Г.Д. – л.49 от ДП, Д.М.Д. – л.50 от ДП, К.Д.Н. – л.51-52 от ДП, Р.С.Т. –
л.53-54 от ДП, Я.К.Б. – л.211 от ДП, Н.Щ.Б. – л.183 от ДП, В.Р.Р. – л.207 от
ДП, Н.Г.Н. – л.208 от ДП, И.В.П. – л.209 от ДП, Т.Ч.Д. – л.210 от ДП, М.В.Д.
3
– л.212 от ДП, Н.П. В. – л.213 от ДП; заключенията на съдебномедицинска
експертиза № 74/2020 г. – л.186-189 от ДП, комплексна съдебно-
психиатрично-психологична експертиза на В. М. В. от 12.06.2020 г. – л.224-
233 от ДП и съдебно-психиатрично-психологична експертиза на Н. В. В. от
19.06.2020 г. – л.241-251 от ДП; протоколите за оглед на местопроизшествие,
за оглед на веществено доказателство, протокола за следствен експеримент,
ведно с фотоалбумите към тях, протоколи за освидетелстване на обвиняемия
и свид.Б.В.; частично от обясненията на подсъдимия и обясненията му като
обвиняем в досъдебното производство, приобщените на основание чл. 279, ал.
3 вр. ал. 1 т. 3 от НПК; както и от останалите писмени доказателства,
приложени към досъдебното производство.
Свидетелите К.Н. и Р.Т. са съответно шофьор и фелдшер към ЦСПМ-
Бургас, които след получения от тел.112 сигнал са посетили
местопрестъплението и откарали пострадалия с линейка до Шокова зала в
болничното заведение в Бургас. Техните показания се еднопосочини и чрез
тях се установява състоянието и месторазположението на пострадалия върху
леглото, такова каквото са го заварили след пристигането си и е възприето от
настоящия съд при описанието на фактическата обстановка, начина на
качването му в линейката и повтаряната пред тях и пред екипа на Шокова
зала версия на свид.В.В., че тя е ударила съпруга си с чук по главата, докато
е разбивала вратата на стаята.
Свид.Я.К.Б. е майка, а свид. Н.П. В. - брат на свид.В. В.. Останалите
свидетели В.Р.Р., Н.Г.Н., Т.Ч.Д., М.В.Д. са познати от квартала , а свид.
И.В.П. е бивша колежка на свид.В. В.. В показанията си тези свидетели
разказват за личните си възприетия и за чутото от свид.В.В. за отношенията в
семейството на свидетелите В. и В.В.и, за пиянството и безделието на
последния. По отношение на начина на причиняване на уврежданията на
пострадалия те преразказват в различни варианти слухове, общото между
които е, че синът е ударил баща си „без да иска“ - че след като се заключил и
започнал да ги псува един от синовете изкъртил вратата и ударил бащата си с
чук по главата; че Н. го е ударил без да иска, докато баща му се е изправял
пиян от земята; че мъчейки се с чука да разбие вратата Н. го ударил без да
иска при отварянето й и пр. Всички тези свидетели обаче изразяват
положителните си отзиви за подсъдимия и брат му.
Отново в този аспект - със значение за обстоятелствата по чл.102, т.3 от
НПК, са и показанията на свид. Н.Щ.Б. – ръководител в *********ЕООД,
който разказва личните си впечатления както за професионалната реализация,
трудовите умения и навици, колегиалните отношения на подсъдимия, така и
за отговорното му отношение му и полаганите грижи за семейството му.
Свид.П.В.Б. е началник сектор към ОДМВР-Бургас. Неговите
показания са пряк доказателствен източник относно хронологията на
4
действията по разкриване на престъплението и авторството му, поведението
на подсъдимия и на свидетелката В. В. и за нейната първоначална версия. В
частта, в която пресъздават заявеното пред него от подсъдимия след
проведения оглед, поставил началото на досъдебното производство и след
задържането му, тези показания са по същността си производно
доказателство. В случая, обясненията на подс. В. съставляват първично
доказателство за обстоятелствата, непосредствено свързани с извършеното
деяние, докато показанията на посочения свидетел в частта им, в която се
подробно се пресъздава признания на задържаното заподозряно/обвиняемо
лице, при проведена с него беседа, са производни, при това за същите
обстоятелства, за които се отнасят първичните преки такива. Съобразявайки,
че принципът на непосредствеността не допуска подмяна на първични с
производни доказателства, освен когато последните се явяват средство за
разкриване на първични доказателства или за проверка на такива или ги
заменят, ако първичните се окажат недостъпни, както и актуалната съдебна
практика (Решение №202/01.09.2020г. по н.д.№712/19г.,II н.о., Решение
№230/08.09.2020г. по н.д.№ 522/19г., II н.о.), настоящият съд намира, че не
може да се ползва от информацията, пресъздадена от свид.Б., за
извънпроцесуалните признания на подсъдимия.
Според заключението на КСППЕ по време на осъществяване на
деянието пострадалия В.В. е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване. Видно от протокола за разпит от 26.03.2020г. пред разследващ
полицай, за случилото се на инкриминираната дата, той има спомен
единствено за самия инцидент. При това спомена му е много подробен,
описвайки детайлно всяко едно свое действие след влизането в си в стаята и
заключването на вратата - как казал на съпругата си , че няма да я пусне; как я
напсувал; как някой започнал да удря по вратата; как извикал, че „първият
който влезе ще го ударя“; как врата се отворила и как той станал на колене
и „понечих“, „замахнах да го ударя“; как различил фигурата на сина си Н.;
как дори възприел, че Н. „явно“ се стреснал. За предхождащите и
последвалите събития свидетелят няма спомени, а въз основа точно на
подредения му разказ за случилото се, вещите лица от КСППЕ(л.232 от
досъд.п.) са направили констатацията, че същият има съхранен спомен за
преживяното и подрежда правилно събитията по отношение на хронология,
място същност , значимост и участващи персонажи. Тази констатация им е
позволила да формират извод, че към момента на деянието е бил в
обикновено алкохолно опиване. Така поднесени показанията на свид.В. целят
да се акцентира върху негативното му лично поведение, като причина за
случилото се и да се осигури доказателствена основа за версията на
подсъдимия, че действал в състояние на уплаха ( „Той явно се стресна“).
Съдът намира същите за недостоверни и поради заинтересованост от изхода
на делото- тенденциозни, поради което не ги кредитира.
Извършването на деянието съдът установява от обясненията на
5
подсъдимия, показанията на свидетелите Б. В. и В. В..
Двамата свидетели са очевидци на случилото се, като между
показанията им се констатира несъответствие по отношение на влизането на
подсъдимия в стаята след разбиване на насрещника на бравата.
По отношение на действията на тримата (подсъдимия, свид.В. и
свид.Б.В.) и на начина на осъществяване на деянието, дадените показания
пред съдия от свид.Б. В. не се отличават от тези в разпита му пред
разследващия орган. В тях той посочва, че след като не е успял да разбие
бравата, чукът е бил взет от брат му, който с удар счупил бравата, влязъл и
нанесъл удар в посока към леглото, където предполагал, че е баща им и след
това излязъл. Така съобщеното като последователност на действията
кореспондира с разказаното пред съда от подсъдимия.
Според обясненията на подс.Н.В., той след като видял, че свид.Б.В.
блъснал три-четири пъти по вратата, но не я отворил, взел от него чука и
започнал на свой ред той да удря. При третия удар вратата се отворила, а от
засилката си подсъдимият влязъл вътре в стаята, където в тъмното видял
силуета на баща му да тръгва срещу него и той замахнал и го ударил с чука –
„От уплаха ли, не мога точно да обясня какви бяха причините, аз замахнах с
чука странично. Това беше четвъртият път, в който замахнах, но вече вътре в
стаята…. Видях силуета на баща ми, той беше на леглото и скочи срещу мен
… още като влязох той се беше засилил срещу мен… В смисъл, че тръгна към
мен. Беше станал на крака, изправи се на колене върху леглото. Замахнах. Той
се засили, беше легнал на колене и се засили срещу мен.“ –л.39 от НОХД
№288/21г. на БОС.
Така предложената версия от подсъдимия съответства като факти на
разказа на очевидеца свид.Б.В., но не изцяло. Съществената разлика е в
начина, по който подсъдимият се е оказал в стаята, където е бил баща му.
Влизането му в стаята е било възприето от свидетелите Б. В. и В. В., като
първият е бил на разстояние от около метър зад него. Показанията на същия
свид.Б.В. не оставят никакво съмнение влизането на подсъдимия в
помещението с пияния пострадал да се дължи на някакво залитане, хлътване
или друг вид неволно попадане в помещението до леглото с баща му - „В този
момент брат ми, като видя че и аз не успях, се ядоса и взе чука от мен, след
което счупи бравата. След това влезе вътре. Беше тъмно, но посегна един път
към леглото, където предполагам беше баща ми.Чу се удар…Брат ми замахна
с чука отгоре надолу , но не със засилка….Понечих да вляза с него. Но той
влезе, удари го и веднага излезе. Даже не видях къде го удари.“ – протокол за
разпит пред съдия - гърба на л.47-л.48 от досъд.п “, както и в показанията му
пред разследващия орган на л.42 от досъд.п.“…удари вратата в областта на
патрона два-три пъти и вратата се отвори. След като се отвори, видях, че
лампата е изгасена. Брат ми влезе в стаята, като държеше чукът с двете си
6
ръце и го видях да замахва с него по посока леглото вляво от вратата. Замахът
беше …Веднага след това брат ми излезе от стаята…“
Според свидетелката В. В. след като сина й- Б. е разбил вратата, тя е
взела чука от ръцете му и го оставила на стелажа с обувки до същата врата.
Преди да влезат за да включат осветлението, другият й син Н.-подсъдимият,
ги изпреварил, минал пред тях, взел чука и замахнал в посока към леглото на
съпруга й. Чул се лек тътен. Когато влязла в стаята , включила осветлението и
видяла състоянието на съпруга си , тя взела чука от ръцете на подсъдимия и
при обаждането на тел.112 излъгала, че тя го е наранила, за да предпази сина
си Н.. Тези показания пред съдия в досъдебното производство не се отличават
съществено от показанията, дадени три часа по-рано пред разследващия
полицай и са депозирани часове след като е преди това е твърдяла , че тя е
причинила нараняването на съпруга си. Тази си позиция, изключваща
участието на сина си Н., тя е поддържала пред екипите на спешна помощ и на
Шокова зала, както и пред свид. П.Б. по време на огледа, който
възприемайки мястопроизшествието сериозно се е усъмнил в достоверността
на разказа й. По мнението на съда в коментираните показания свид. В.
относително верно пресъздава хронологията на случилото се, като
същевременно се опитва правдоподобно да обясни нарушената след деянието
обстановка на местопрестъплението. А че обстановката не е била запазена
във вида на приключването на деянието свидетелстват два факта – разбития
насрещник (обект№6 от огледния протокол) на бравата е намерен на двора, а
е изключено от удара да е изхвърчал през целия коридор, а след това и на
разстоянието до намирането му между дръжките на ръчната количка.
Намирането му там се опитва да бъде обяснено от свидетелката в разпита
пред разследващия полицай – „Дори видях, че насрещникът изхвърча към
двора.-л.39 от досъд.п. На следващо място тази свидетелка твърди, че два
пъти е взимала чука от ръцете на синовете си – първия път от Б., втория – от
Н., като и двата пъти е оставяла чука на стелажа за обувки, където е намерен
при огледа. Видно обаче от протокола за следствен експеримент,
подсъдимият след деянието е оставил чука извън сградата, под навеса,
подпрян на парапет от дъски. Според съда свидетелката В. премълчава
извършени действия след деянието за прикриване на неговото авторството и
съответно такива, че тя да се самоуличи. Но и според нейните показания
подсъдимият е влязъл в стаята за да нанесе удар с чука върху пострадалият,
но това не е станало поради неволното му залитане при отварянето на
вратата, а след това. Имало е един краткотраен времеви промеждутък след
изкъртването на насрещника, когато вратата се отворила и свидетелите Б. и
В. В.и са се готвили да влязат в стаята при свид.В.В. ( „понечихме да влезем“,
„ и тъкмо щяхме да влизаме“) и да включат осветлението, когато са били
изпреварени от подсъдимия.
От данните, отразени в протокола за оглед на местопрестъплението и
фотографиите към него, се установява в относителна пълнота
7
разположението на помещенията и на предметите в тях, както и местата, от
които са иззети съответните обекти. Описаното в протокола за оглед
съответства на показанията на свидетелите Б. В., В. В., К.Н. и Р.Т..
Отразеното в протокола за следствен експеримент потвърждава обясненията
на подсъдимия в досъдебното производство и кореспондира изцяло със
заключението на съдебно-медицинската експертиза № 74/2020 г. и
показанията на посочените по-горе четирима свидетели. Единственото
несъвпадение е мястото където е бил намерено средството на престъплението,
отразено в огледния протокол и посоченото от подсъдимия при следствения
експеримент, като съдът се доверява на последния, предвид изложеното по-
горе при обсъждане показанията на свид. В.В..
При огледа на подсъдимия ( протокол на л.77-л.78 от досъд.п.) не са
констатирани травматичени увреждания по освидетелстваното лице и то не е
съобщило такива, поради което съдът намира твърдението на подс.Н.В., че не
можал да държи добре чука, поради болки в три пръста, причинени от паднал
върху тях автомобилен агрегат –диференциал, за неверно.
Причинените на пострадалия наранявания, техния вид и медико-
биологични характеристики се установяват от съдебно-медицинската
експертиза № 74/2020 г. Видно от нейното заключение пострадалият е
получил тежка черепно –мозъчна травма, изразяваща се в открита рана на
главата , импресионна фрактура, контузия на мозъка и травматичен
субдурален кръвоизлив, наложили оперативна интервенция. Според вещото
лице д-р Милева, описаните в съобразителната част разкъсно-контузна рана в
ляво париетално и счупването на черепните кости са наранявания, които
проникват в черепната кухина, т.к. е създаден контакт между черепната
кухина и външната среда. Травматичния субдурален кръвоизлив с контузията
на мозъка са довели до разстройство на здравето , временно опасно за живота.
Последица от коментираната травма е дясностранна хемипареза, по-
тежка за дясната ръка, което представлява трайно затруднение движението на
десни крайници за повече от 30 дни, като е необходимо проследяване на
възстановителния период.
В същото заключение вещото лице представя становището си за
средството на престъплението и механизмът на получаване на описаните
наранявания .Установената рана на главата отговаря да е получена от
действието на твърд тъпоръбест предмет, като размерите на двете рамена на
раната отговарят да са получени от железния чук, представен като
веществено доказателство. Ударът е един и е нанесен с достатъчно сила, за да
предизвика тежката черепно-мозъчна травма, която би могла да доведе до
смъртен изход Посоката на удара е била отгоре надолу. По тялото на
пострадалия няма следи , сочещи за възможна борба или самоотбрана. Най-
вероятно пострадалия е бил обърнат с лице към извършителя и леко наляво,
8
за което сочи локализацията на травмата. При неоказване на своевременна и
висококвалифицирана помощ е било възможно настъпване на летален изход.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза е установено, че подсъдимият не страда от
психично заболяване, разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, както към момента на деянието, така и по
време на изследване. Не страда от паталогична зависимост към алкохоли или
друго психоактивно вещество. Може да участва в процеса и да дава
достоверни обяснения за извършеното. Към момента на извършване на
деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект, а
е действал под влияние на континуум негативни емоции.
В обобщение на изложеното, съдът счита, че обвинителната теза е
обезпечена от наличната доказателствена съвкупност. От посочените и
обсъдени по-горе доказателствени източници се установяват по несъмнен
начин хронологията на събитията, авторството на подсъдимия и начина на
осъществяване на инкриминираното деяние, описани по-горе в приетата
фактическа обстановка.
Предвид изложените съображения по фактите въз основа на анализа на
доказателствения материал, настоящият състав намира, че с така
обективираното поведение подс. Н. В. В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл.
първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18 от НК, тъй като на 19.01.2020 г., в гр. Бургас,
направил опит умишлено да умъртви баща си В. М. В., ЕГН: **********, като
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини. От
обективна страна е осъществено чрез нанасяне от подсъдимия на удар с чук
по главата на пострадалия, с което му причинил тежка черепно - мозъчна
травма, изразяваща се в открита разкъсно - контузна рана на главата вляво
париетално, счупване на черепните кости, представляващи наранявания,
които проникват в черепната кухина, както и в травматичен субдурален
кръвоизлив /хематом/ с контузия на мозъка, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Причинените увреждания са наложили
оперативна интервеция по витални показатели и съгласно експертното
заключение, без оказване на висококвалифицирана и своевременна
медицинска помощ е бил възможен летален изход. Деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини - поради своевременно оказана
медицинска помощ. Реализирано е изпълнително деяние по чл.115, вр.чл.18,
ал.1 от НК.
Наличието на квалифициращия елемент от състава на чл. 116, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от НК - обстоятелството, че В. М. В., ЕГН: ********** е баща на
подсъдимия( рожден – т.13 от ППВС№2/57г., както и по смисъла на чл.61,
ал.1 от СК), е безспорно доказан и умисълът на подсъдимия е обхващал това
9
квалифициращо обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК.
Видно от заключението на КСППЕ (л.242-л.251 от досъд.п.)
подсъдимият не страда от психическо заболяване; към датата на деянието не
се е намирал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието,
което да не му позволява да разбира значението и свойството на извършеното
и да ръководи постъпките си; не се установява наличието на медицински
показатели, даващи основание да се приеме особено психическо състояние
при извършването на деянието. Гласните доказателства също не дават
основание за извод, че деянието е извършено в състояние на изключително
емоционално състояние на афектно стеснено съзнание. Според вещите лица
по време на деянието подс.Н.В. е действал под влияние на континуум от
негативни емоции: неудовлетвореност от бащиния модел на поведение, срам,
страх и съпричастност и подкрепа на майката , желание за промяна в
поведението на баща му.
При така установените факти чл. 14 от НК не е приложим. При мнимата
неизбежна отбрана деецът изпада в грешка относно действителността на
нападението, като смята, че е нападнат или съществува реална и
непосредствена заплаха от нападение, каквато всъщност няма – т.9 от
мотивите на ППВС № 12/1973 г. Грешката изключва умисъла на дееца, като
в зависимост от това, дали грешката е извинителна или не, съответно ще
липсва изобщо вина или ще е налице непредпазливост.
В нито един момент у подс.Н.В. не е липсвало знание относно
фактическите обстоятелства, в които се е развило поведението му, като
самото то е причинило промяната в тези обстоятелства и е довело до
уврежданията на пострадалия. Не пострадалият, а подсъдимият е приложил
успешни усилия и взломил заключената врата на стаята, в която е спял баща
му. Докато е разбивана врата, никой от присъстващите не е чул
членоразделелна реч от вътрешността на стаята, още по-малко заплахи. В
пиянството си той ги е гонил, и ругал и въпреки твърденията на съпругата му,
че е посягал на синовете, свид.Б. В. е ясен , че спрямо тях баща им не е
използвал физическа сила. В помещението е било тъмно, по предвид
близостта на леглото до вратата и осветяването от фенерчето на телефон,
пострадалият е бил възприет от подсъдимия в гол под кръста в състояние,
когато е правил опит да клекне на колене върху същото легло. Подсъдимият
не си е помислил, предполагал или допускал, че е заплашен от нападение. В
стаята подс.Н.В. изобщо не е могъл да бъде заблуден от някакво
обстоятелства, че срещу него ще се предприеме реално непосредствено
противоправно нападение, защото още преди да прекрачи прага вече е бил
взел напълно осъзнато решение да се саморазправи с баща си - свид. В.В. и
10
точно затова е влязъл в стаята, носейки средството за това в ръцете си. Той е
нанесъл удара с чука в главата на клекналия пострадал не под въздействие на
самозаблуда по повод несъществуваща заплаха за нападение, а като реакция
на ситуацията и израз на натрупаното негативно отношение срещу баща му.
Съдебната практика е константна, че за умисъла на дееца се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с
оръжие (ППВС № 14/1963 г., Решение № 63/1988 г. на ОНСК на ВС). За
умисъла се съди от реалните действия на подсъдимия, които обективират и
материализират формираните в съзнанието му представи, а не от обясненията
му. Установените в съдебната практика критерии за преценка на субективната
страна на извършеното от подс. В. са решаващи за отграничаване на опита за
убийство от умишленото причиняване на телесна повреда. В случая,
наличието на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия се извежда въз
основа на обективни факти - обстоятелството, че подсъдимият е влязъл в
стаята, където е бил пияния му баща, държал е в ръцете си чук, веднага е
вдигнал чука висока над лявото рамо и замахвайки напред и надолу нанесъл
силен удар с плоската метална част на чука по главата на баща си.
Използваното от дееца средство е чук с дължина 73 см. и тегло 4, 3 кг., което
оръжие е годно да причини смърт. Ударът е нанесе от близко разстояние,
защото пострадалият е бил върху легло, непосредствено до входа на вратата.
Ударът не е бил некоординиран като насочване и непремерен като сила,
поради болки в трите пръста на подсъдимия или поради възприемане на
неясно движещ се силует. Локализиран е в жизненоважна областта –
главата. Бил е със значителна сила, което е изводимо от държането на чука с
двете ръце от подсъдимия и от преодоляното съпротивлението на костите, за
да причини импресионно счупване на черепа, видно от експертното
заключение за характеристиките на нараняванията. Всички тези обективни
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, в която водещо значение
имат действия на подсъдимия, а не медико-биологичната характеристика на
травмите, сочат, че целеният от подсъдимия резултат е бил именно
лишаването от живот на пострадалия, а не само посегателство върху телесния
му интегритет.
Практиката на ВКС е последователна, че когато деецът действува с
евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не
за по-тежкия резултат, който е предвиждал, тъй като не е възможен опит с
евентуален умисъл. Когато обаче той действа с пряк неопределен
алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-
лекия от резултатите, следва отговаря за опит към по-тежкия престъпен
резултат. Поради причини, които са вън от него, обаче, той не е успял, като
причинил само средни телесни повреди на пострадалия. Нанесен е само един
удар със средство, годно да причини смърт и този удар е бил смъртоносен,
т.е общественоопасните последици са били неизбежен, а не само възможен
11
резултат на деянието. В тези случаи отказът на дееца да нанесе повече удари
не представлява отказ от довършване на престъплението по собствена
подбуда, а отказ да повтори изпълнителното деяние.
От обективна страна подс.В. е направил всичко, което е необходимо и
достатъчно, за да се причини смъртен резултат, но поради причини, които са
вън от него, не е успял, като причинил само средни телесни повреди на
пострадалия. Следователно поведението му трябва да се квалифицира като
опит към убийство по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 115, вр. чл. 18
от НК, а не като довършено престъпление по чл.131, ал.1,т.3, вр.чл.128, ал.2,
вр.ал.1 от НК. В този смисъл, искането на защитата за преквалификация на
деянието в рамките на установената фактическа обстановка не може да бъде
удовлетворена.
За престъплението по чл. 116, ал.1, т.3, вр. чл. 115 от НК, законът
предвижда алтернативно наказанията лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.2 от НК, при опит деецът се
наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема
предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради
които престъплението е останало недовършено.
При определяне наказанието на подсъдимия съдът съобрази, че
деянието е завършило във фазата на опита и в крайна сметка престъпният
резултат не е състоял. Реално настъпилият резултат обаче е сериозен - на
пострадалия са били причинени средни телесни повреди, изразяващи се в
прониквания в черепната кухина и разстройство на здравето , временно
опасно за живота, а като негативна последица е настъпилата дясностранна
хемипареза, по-тежка за дясната ръка, което представлява трайно
затруднение движението на десни крайници за повече от 30 дни и изисква
необходимото проследяване на възстановителния период.
Степента на обществна опасност на подс.Н.В. е ниска. Той е *** и
липсват данни за други негови протвоправни прояви. Като смекчаващи
обстоятелства съдът съобрази; трудова ангажираност; много добре
характеристични данни, безукорното процесуално поведение и оказано
съдействие, направеното в досъдебното производство честно и достойно
пълно самопризнание, въпреки опитите на майка му да поеме вината върху
себе си, което значително е улеснило разкриването на деянието; искреното
разкаяние за стореното. Настоящият състав придава сериозна значимост и
тежест на средата, в която е живял подсъдимия и поведението на
пострадалия, чиято дългогодишна алкохолна злоупотреба, освен че го е
дезинтерисирала от ангажиментите му като баща и глава на семейството ( „За
този човек нямам думи…“, „…срам ме е да говора…“, „Едно голямо „оффф“-
за нищо не става…“, „…не става за нищо…“, „…когато няма какво да се яде в
12
къщата, обръща цялата къща и каквото намери , блъска в земята, като в
същото време не изкарва пари…“ – показания на разпитани в досъдебното
производство свидетели, познати на семейството; „През цялото време съм си
мислил, че в това семейство е само майката, т.е че са без баща. Дори си
мислех, че Н. издържа семейството.“ – показания на свид. Н.Б. ) е била и
често съпроводена със семейни свади и продължили с години унижения
достойнството на съпругата и децата му. Видно от КСППЕ именно
натрупаните негативни чувства спрямо пострадалия са изиграли решаващо
значение за вземане на решението за извършване на престъплението от
подсъдимия. Престъплението се явява развръзка на поредния битов конфликт
от продължилите с години напрежение, унижения и стрес, на които е било
подложено семейството на пострадалия. Това обстоятелство не отхвърля
престъпния характер на деянието, но съществено намалява неговата морална
укоримост. Ето защо след съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи
върху индивидуализацията на наказанието, настоящият състав намира, че е
налице многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства,
правеща и най-лекото, предвидено в закона наказание за квалифицирано
убийство, несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от
НК му наложи наказание от 3 години лишаване от свобода.
Много добрите характеристични данни за подсъдимия от свидетелите
(„Само добри неща…никой не е чул лоша дума…“, „…страшно кротък и
много срамежлив…“ „…тих, работохолик…“, , „…прекрасно дете…“,
„.добро момче, усмихнато, лъчезарно…“) , препоръката от работодателя му,
изолираността и спонтанност на акта на извършеното престъпление,
позволяват на съда да направи преценката, че по отношение на подсъдимия
целите на наказанието могат да бъдат постигнати без да е необходимо той да
бъде поставян в пенитенциарна изолация, която няма да стимулира процеса
на неговото поправяне и превъзпитание. Напротив, по мнението на съда
именно в обкръжението на близките си и в колегиалната си среда, които са
основната му връзка с обществото, той по-бързо и успешно би могъл да
постигне социална адаптация. От друга страна настоящият състав счита за
нужно да гарантира предупредително-принудителната функция на
наказанието, като определи изпитателен срок в максимума, предвиден от
законодателя - пет години. Неговата продължителност притежава сериозен
възпиращ потенциал, който допълнително ще допринесе за реализиране на
личната и генералната превенция на санкцията. Отчитайки, че макар
еднократен и емоционално силно натоварен акт, с извършването му
подсъдимият е посегнал на правото на живот, явяващо се висша ценност в
демократичното общество, съдът намира, че за да усили превантивното и
възпитателно въздействие на наказанието, следва подсъдимият в рамките на
определения изпитателен срок да изпълнява пробационна мярка по чл. 42а,
ал. 2, т.2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
13
Така индивидуализираното по вид и размер наказание по мнението на
настоящия състав се явява справедливо, адекватно и обосновано, напълно е
достатъчно за постигане на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от
НК.
Иззетите и доброволно предадени веществени доказателства с
потребителска стойност, съдът постанови да се върнат на собствениците им, а
останалите веществени доказателства, описани в справката към
обвинителния акт и приложени към делото с приемо-предавателен протокол -
да се унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата.
Накрая, съдът се произнесе и по направените в наказателното
производство разноски , които с оглед признаването на подсъдимия за
виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ги възложи в негова тежест.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:.................................................


/съдия Георги Пепеляшев/





ЧЛЕН:..................................................


/ съдия Даниел Марков /


14
Съобщи за изтекли лични данни