№ 9835
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110164202 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на С. Н. Т. против „.......“
ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 32229,46 лева
представляваща общ нетен размер на трудови възнаграждения за месеците
април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2023 г., с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5038,65 лева общ размер на
обезщетението за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода
01.06.2023 г. до 28.10.2024 г., с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата 4668,75 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 537,61 лева
обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода
01.01.2024г. до 28.10.2024 г., с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата 9337,50 лева – дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за за 2022 г. - 20 дни и за 2023 г. - 18 дни, с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1075,20 лева обезщетение за забава върху
обезщетението по чл. 224 КТ за периода 01.01.2024 г. до 28.10.2024 г. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата
молба – 29.10.2024 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът посочва, че с ответника, чието предишно наименование е било
„Титан БКС“ са се намирали в трудово правоотношение на основание сключен
трудов договор №32 от 07.09.2010 г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „финансов директор“ с основно месечно възнаграждение 4150,00
лева , считано от 30.07.2014 г. съгласно допълнително споразумение към
договора от 30.07.2014 г. Заявява, че със заявление вх. №047 от 15.11.2023 г. е
прекратил трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забава
1
изплащането на трудовите възнаграждения. За прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е издал Акт за удостоверяване на
прекратяването на трудовия договор без предизвестие от служителя №13 от
15.11.2023 г. Ответникът не е заплатил на ищеца дължимите трудови
възнаграждения за периода м. април 2023 г. до м. ноември 2023 г. вкл. , както и
дължимите обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван платен
годишен отпуск. . При тези твърдения претендира осъждането на ответника да
му заплати дължимите трудови възнаграждение в нетен размер,
обезщетенията, както и обезщетения за забава върху дължимите суми за
времето от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на исковата
молба в съда. Претендира присъждането на разноски за производството.
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата
молба. В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е
редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
С нарочна молба, в първото открито съдебно заседание ищецът чрез своя
процесуален представител е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките
на чл.238 ГПК. Претендира присъждането на разноски за производството по
представен списък по чл. 80 ГПК.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /връчени са по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /, не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото
и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените и събрани доказателства, вкл.
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на
чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да бъдат
уважени изцяло.
При този изход на делото разноски следва да се присъдят в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира такива за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата 2115,49 лева за държавна такса, дължима върху
уважените искове.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление:
.... да заплати на С. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. ...... на основание чл.
128, т. 2 КТ сумата 32229,46 лева представляваща общ нетен размер на
трудови възнаграждения за месеците април, май, юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5038,65
лева общ размер на обезщетението за забава върху дължимите трудови
възнаграждения за периода 01.06.2023 г. до 28.10.2024 г., на основание чл. 221,
ал. 1 КТ сумата 4668,75 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 537,61 лева обезщетение
за забава върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода 01.01.2024г. до
28.10.2024 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 9337,50 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2022 г. - 20 дни и за 2023 г. - 18 дни, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
1075,20 лева обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 224 КТ за
периода 01.01.2024 г. до 28.10.2024 г. ведно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковата молба – 29.10.2024 г. до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
4800,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление:
.... да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски районен съд
сумата 2115,49 лева – държавна такса за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3