Решение по дело №593/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 62
Дата: 26 юли 2021 г.
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20201890200593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Сливница , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200593 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АС. Й. АС., с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 20-0344-
000407/07.07.2020 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 145 ал. 2 от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- РУ-Сливница, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 25.06.2020 г., около 20:20 часа, жалбоподателят АС. Й. АС.
управлявал лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. № ............. и
се движел по път трети клас № 813, в района на 42-ри км с посока на
движение от село Несла към село Грълска падина. При извършена проверка
от свидетелите Т. Б. Б. и П. Б. П. - служители на „Гранична полиция“ било
установено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е
регистрирано в законоустановения срок. Свидетелите извикали за съдействие
свидетелят З.Т. – служител на РУ – Сливница.
1
За констатираното нарушение свидетелят З.Т., в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението, издал на жалбоподателя АУАН
серия АA № 443 с бл. № 259978 от 26.06.2020 г., за това че на 25.06.2020 г.,
около 20:20 часа по път трети клас № 813, в района на 42-ри км с посока на
движение от село Несла към село Грълска падина, управлявал лек автомобил
марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. № ............., като при извършената
проверка се установява, че като собственик не е изпълнил задължението си да
предтсви автомобила пред службата за регистрация по постоянен адрес, с
което виновно е нарушил чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с
деянието, описано, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил
като приобретател на регистрирано ППС не е изпълнил задължението си да
представи автомобила пред службата за регистрация по постоянен адрес, с
което виновно е нарушил чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП му било наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия АA № 443 с бл. № 259978 от
26.06.2020 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните
работи; акт за встъпване в длъжност на Емил Славков, заповед № 517з-
1404/10.05.2016 г., акт за встъпване в длъжност на З. Т. ГР., както и гласните
доказателствени средства- показанията на свидетелите З. Т. ГР., Т.Б. и П.П..
Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетелите като
счита, че същите не са достатъчно детайлни и подробни, но все пак съдържат
фактически данни за случая като свидетелите потвърждават написаното в
АУАН. Показанията на свидетелите кореспондират на останалите писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 25.11.2020
г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 02.12.2020 г./, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
2
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1
от ЗДвП и т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от
министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.11. от
цитираната заповед.
Реквизитите на двата документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
формално се съдържат в двата документа.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН акта за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с АУАН установи, че в него нарушението не е описано
достатъчно подробно и ясно. Не е посочена датата, на която жалбоподателят е
придобил лекия автомобил, респективно датата до която е следвало да го
регистрира, т. е. не е посочено кога е извършено административното
нарушение, което е било извършено с изтичането на определения срок.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от
значение за давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, за които съдът следи
служебно. Не се сочи и лекият автомобил предмет на внос ли е бил или е
придобит в страната и кога.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
3
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Описанието на нарушението от
АУАН е пренесено и в НП. Отново не е посочена датата, на която
жалбоподателят е придобил лекия автомобил, респективно датата до която е
следвало да го регистрира, т. е. не е посочено кога е извършено
административното нарушение, което е било извършено с изтичането на
определения срок. Освен това погрешно е посочен и друг лек автомобил –
марка „Опел“, модел „Кадет“ с рег. № ............. а не само управляваният от
жалбоподателя лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. №
..............
Настоящият съдебен състав счита, че начинът на описание на
твърдяното нарушение както в АУАН, така и от наказващия орган в НП
създава неяснота, която нарушава правото на защита на санкционираното
лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ.
невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване
/чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или
извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Още по-малко,
предметът на доказване може да бъде определен въз основа на събраните по
делото доказателства, тъй като последните имат значение единствено за
обосноваността на административнонаказателното обвинение, но не и за
очертаване на неговите фактически и юридически рамки.
В НП изобщо липсва описание на това нарушение, като единствено е
преписан законовия текст, но не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, нито неговите дата и място. С това е допуснато
грубо нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
като както стана ясно не е посочено кога е придобито превозното средство,
кога е извършено нарушението чрез бездействие и къде е следвало
жалбоподателят да регистрира автомобила, т. е. къде се приема, че е
извършено нарушението чрез бездействие.
Датата на извършване на нарушението е релевантна не само към
правото на защита на наказаното лице, но и с оглед преценка приложимостта
на института на давността за административнонаказателно преследване по и
давностните срокове по. А мястото на извършване на нарушението определя и
компетентността на административния орган и на съда.
С непосочването на точна дата на извършване на нарушението и
мястото, където се приема, че е извършено то, се накърнява съществено и
4
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е поставено в
невъзможност да разбере вмененото му "административно" обвинение,
иманентен обективен признак от което безспорно се явява датата и мястото
на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
НП е актът, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя и той
трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Липсата на каквато
и да е конкретика при описанието на нарушението в НП и посочване
единствено на нарушения законов текст е ограничило правото на защита на
санкционираното лице и представлява самостоятелно основание за отмяна на
НП.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-0344-
000407/07.07.2020 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя АС. Й. АС., ЕГН: **********,
адрес: гр. ............., е наложено административно наказание - глоба в размер на
200 лева за нарушение по чл. 145 ал. 2 от ЗДвП..

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5