Р Е Ш Е Н И Е
Номер .................. 2019
година град Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито съдебно
заседание на 05.06.2019
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар:Катя Апостолова
Прокурор:Женя Енева
Кaто
разгледа докладваното от съдия Попов ВЧНД №:630
по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е
решение по ЧНД №1231/2019г.,
постановено на 16.05.2019г.,
на Районен съд Варна, с което лицето: Д.Д.В.
ЕГН ********** е настанено на задължително лечение по реда на чл.157 и сл. от
Закона за здравето /ЗЗдр/.
Въззивният съд е сезиран по жалба на служебния
защитник на освидетелстваното лице и производството се разглежда по реда на
чл.163, ал.1 от 33.
В жалбата се иска отмяна на решението,
доколкото лицето доброволно започнало прием на медикаменти от една страна, а от
друга неговата дъщеря осъзнавайки след производството пред ВРС сложността на
заболяването има желание да се грижи за майка си.
Редовно призовано в съдебно заседание освидетелстваното
лице се явява, представлява се от защитник адв.Б..
Жалбата се поддържа в публично съдебно
заседание от процесуалния представител. Същият счита, че е отпаднал медицинския
критерий доколкото е налице доброволно лечение от страна на освидетелстваната,
както и се иска поставянето и на грижите на нейната дъщеря.
Представителя на ВОП дава заключение
за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд с оглед събраните във въззивната инстанция
доказателства- разпит на дъщерята на осв.лице от който не става ясна
категорична убеденост в нуждата от лечение.
Настоящият състав на ВОС намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно предвид следното:
Производството е инициирано от ВРП с
предложение за настаняване на Д.В. на лечение, с оглед на установено нейно заболяване,
обстоятелството, че не провежда лечение за същото, и по този начин застрашава
здравето си и представлява опасност за себе си и околните.
В съдебно заседание пред първата
инстанция са събрани достатъчно доказателства, че лицето страда от психично
заболяване – шизофрения – параноидна формарараноялен синдром, която определя активна
психотична продукция, водещи до сериозно увреждане на здравето. Разпитаните
пред първата инстанция свидетели – Ю.С.–
съседка по апартамент на Д.В., Д.К. – мениджър на банков
център и Д.Г.-
дъщеря на В. потвърждават заключението на вещото лице, като дават сведения, че
освидетелстваната живее сама, като рядко е посещавана от дъщеря си. В жилището
е прекъснато подаването на електричество поради неплатени сметки. В. и пред
съдебния състав заявява притеснение, че е следена и ощетявана по особен начин
от съседи. Има данни че вдига скандали и създава проблеми в банковия офис,
където получава пенсия, поради
невъзможността да й се изплаща, при наложени запори, което налагало съдействие от полицията. Не приема лекарства
и няма съзнание ,че страда от заболяване.
Пред въззивната инстанция свидетелката
В.- дъщеря на осв.лице заявява желание да се грижи за майка
си. Заявява, че я посещава ежедневно или тя или съпругът и и осв.приема
изписаните от д-р Крумова медикаменти. Изслушана от ВОС освидетелстваната на
практика преповтаря изявленията си от предходната инстанция. Категорично с
поведението си дава признаци за наличие на заболяване. Заявява, че не е болна и
няма нужда от лечение. Оплаква се от съседите си.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира за законосъобразен изводът на първата
инстанция, че са налице предпоставките по чл.155 от 33 - медицинския и социален
критерий по отношение на лицето по принудително действие. Установеното заболяване
е сред изброените в нормата на чл.146 от 33, а представената и приета от съда
СПЕ, извършена от компетентен за това лекар - психиатър - безспорно
установяваща вида на заболяване и препоръчания начин за лечение, както и
обяснява характера на заболяването, и невъзможността за лечение на този етап в
домашни условия. Видно от доказателствата по делото активната психотична
продукция би могла да доведе до поведение опасно за него и за околните. Въпреки
твърдения прием на медикаменти не се констатира някаква промяна в поведението
на лицето или неговото отношение към заболяването му.
Настоящата инстанция намира
определения период на лечение от три месеца в Държавна психиатрична болница, и
при форма на лечението - стационарна за съобразен с данните от съдебно - психиатричната
експертиза, предвид на което не се налага неговото изменение.
По отношение искането на служебния
защитник за поставяне на лицето на грижите на близък, ВОС приема същото за
незаконосъобразно доколкото липсва подобна възможност в настоящото
производство, очевидно се касае за смесване на настоящия казус с производството
по реда на чл.89 от НК. Настоящият
въззивен състав приема за законосъобразен, обоснован и правилен правния извод,
направен от първоинстанционният съд, че в конкретния случай, по отношение на В.,
са налице и двете комулативни предпоставки, посочени в чл. 155 ЗЗ за
задължително настаняване и лечение. Предвид вида и характера на заболяването,
както и с оглед заключението на вещото лице по СПЕ, което е категорично, че
лечението следва да се проведе в затворена психиатрична болница, каквото е ДПБ
с.Карвуна, а също и предвид отказа от провеждане на доброволно лечение, съдът
правилно е преценил, че задължителното лечение, в случая, следва да бъде за
срок от три месеца и да бъде проведено в затворено психиатрично заведение. В
този смисъл неоснователно е искането на защитата лицето да бъде настанено на
лечение в лечебно заведение от друг тип в гр.Варна. Минимално необходимото
време за лечението на В. е три месеца, което води до извода, че лечението и, за
такъв срок от време, не може обективно да се проведе в исканото друго лечебно
заведение. От друга страна, поради изразената по–рано некритичност на освидетелстваната
към заболяването и, и към неговото лечение, както и поради обстоятелството, че очевидно
роднините и не разполагат с възможност адекватно да се грижат за нея,
задължителното лечение на привлечената следва да се осъществи не в лечебното
заведение, където режимът на лечение е отворен, а в ДПБ, тъй като само там може
да се наблюдава постоянно освидетелстваната и да се контролира необходимата за
лечението и терапия. Отпочването на медикаментозно лечение и изразеното
намерение за полагане на грижи от св.В. не променят изводите на съда доколкото
е видно от заключението на вещото лице, че в конкретния случай е необходима
постоянна грижа и контрол каквито и при добро желание св.В. едва ли ще е в
състояние систематично да упражнява, както впрочем не го е правила и до
настоящото производство. Не на последно място видно и от заявленията на
осв.лице състоянието не се е променило, като очевидно е нужна специализирана
мед.помощ. Съдът намира, че дори при изразеното добро желание и загриженост дъщерята
на осв. очевидно няма да е в състояние постоянно да полага грижи за болната,
като не на последно място липсва и бърза перспектива в жилището да има поне
електричество.
По отношение информираното съгласие
във връзка с провеждане на лечението ВРС е изложил мотиви, които се споделят и
от настоящия състав. Следва да се вземе предвид, че лечебното заведение е в
друго населено място.
По изложените съображения и на осн.
чл.334 от НПК, въззивният съд :
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение постановено
на 16.05.2019г., от Районен съд Варна 3-ти състав, с което лицето Д.Д.В. *** с
ЕГН ********** е настанено на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ в ДПБ - с.Карвуна на
основание чл.162 ал.2 от З.Здравето.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.