Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.11.
2016 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
23.10. 2016година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 297 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен е пряк иск за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
съотв.чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и
чл.52 от ЗЗД.
Ищецът
Д.П.П. твърди в исковата молба, че на
11.06.2015г., около 17,45 часа в град С.З. е управлявал собствения си
мотоциклет: „Х.", с рег. № ***, като се е движил в посока запад по улица ***.
В лентата му за движение имало колона от автомобили, като натрупването се е
получило в пиков час и от светофарната уредба на следващото кръстовище. Ищецът
предприемал с управлявания от него мотоциклет изпреварване от ляво съгласно
ЗДвП и правилника за приложение на същия, като не напускал северната лента за
движение и се намирал в близост до осовата линия. На кръстовището с улица ***
от дясно на него по посоката му на движение в кръстовището навлезнал лек
автомобил, марка „Ш.", рег. № ***, управляван от С.Н.П. с ЕГН: ********** ***
Загора и ударил мотоциклета, управляван от ищеца странично в дясно. В следствие
на удара, ищецът пада от мотоциклета, изхвърлен е в близост до бордюра на южния
тротоар на улица *** на 2 - 3 метра от мотоциклета. В момента на удара усетил
силна болка и видял, че десният му крак е изкривен. Ищецът бил транспортиран от
екип на ЦСМП гр. С.З., постъпил в отделение по ортопедия и травматология при У.
гр. С.З. с невъзможна самостоятелна походка, с видимо деформиран крайник,
патологична подвижност и крепитации. По предната повърхност на подбедрицата има
охлузвания, по дорзалната повърхност на подбедрицата - наличие на пунтиформена
рана, със синина в областта на дясното коляно, охлузвания по дясната ръка,
дясна скула и нос, като същият е хоспитализиран в У. - гр. С.З. за оперативно
лечение.
По този начин на 11.06.2015г. в град С.З., на
кръстовището на ул. *** и ул. ***, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Ш.", рег. № *** - С.Н.П. нарушил правилата за
движение по улиците и пътищата, посочени в Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му, с което причинил по непредпазливост на ищеца Д.П.П.
- водач на мотоциклет, марка „Х.", рег, № ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на костите на дясната подбедрица, довело да
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок по - дълъг от
30 дни, а именно 7-8 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „Б",
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
С
Решение № 236 от 25.04.2016г.. постановено по АНД № 475/2016г.по описа на
Районен съд - С.З., съдът признал водача на лек автомобил, марка „Ш.",
рег. № *** - С.Н.П., с ЕГН: ********** за виновен, като решението на съда е
влязло в законна сила на 26.05.2016г.
В настоящия случай, следвало по аналогия да се приложи
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК. Обстоятелствата, установени с
решението, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно - следствената връзка били безспорно установени,
т. е. в конкретния случай било безспорно установено, че именно С.Н.П. е
извършителят на процесното деяние.
В резултат на противоправното си деяние,
водачът С.Н.П. причинил на ищеца Д.П.П. неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в следствие на причинената му средна телесна
повреда. При настъпване на ПТП, ищецът получил открито счупване на костите на
дясната подбедрица, контузия на главата, контузия на дясното коляно, охлузване
на кожата на дясната предмишница. В деня на катастрофата - 11.06.2015г. е
постъпил в У. АД - С.З. със силна болка в областта на десния крак, като не е
бил в състояние да стане самостоятелно, с невъзможна самостоятелна походка, на
носилка. Крайникът му бил видимо деформиран, с наличие на патологична
подвижност и крепитации. По предната повърхност на подбедрицата имал
охлузвания. По дорзалната дистална повърхност на подбедрицата - наличие на
пунтиформена рана, със синина в областта на дясното коляно, с охлузвания по
дясната ръка, дясна скула и нос.
Посочва се, че на 12.06.2015г. е проведена оперативна интервенция на ищеца в
същата болница под спинална анестезия, като било приложено външно фиксиращо
устройство. На 16.06.2015г. ищецът е изписан от болничното заведение, като са
му дадени препоръки да носи фиксиращото устройство 45 дни, да не натоварва
оперирания крайник, като ходи с патерици не по - малко от един месец,
провеждане на антикоагулантна профилактика и приемане на антибиотици.
След изписването му от болницата, ищецът бил с много
болезнени и ограничени движения и се нуждаел от постоянни грижи, тъй като не
можел да се обслужва сам. Изпитвал трудности при ставане, трудно се придвижвал,
трудно се справял с елементарни действия, свързани с ежедневието му. Въпреки
усилията, които полагал, оперираната кост не зараствала нормално и имал
сериозно разминаване в отсека на фрактурата.
Това наложило повторно постъпване на ищеца в болницата. На 22.07.2015г.,
той отново е приет в У. АД - С.З. в отделението по ортопедия и травматология.
Приемат го в болничното заведение с накуцваща походка с две помощни средства,
дясната подбедрица е с наложен външен фиксатор, вторично зараснали рани и
ограничени движения в дясната глезенна става. На 23.07.2015г е проведена втора
операция под пълна анестезия, при която е извършено отново открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Отстранени са били фиброзни
тъкани и са опреснени костните ръбове. Поставена е заключваща плака. На
28.07.2015г., ищецът е изписан с препоръки да продължи да не натоварва
оперирания крайник, като ходи с патерици. Да продължи антикоагулантната
профилактика още десет дни.
Твърди се, че му предстои да бъде извършена и трета
оперативна намеса за отстраняване на поставената заключваща плака и множеството
прикрепващи винтове.
След втората оперативна интервенция, ищецът
продължавал да бъде с много болезнени и ограничени движения. Не бил в състояние
да се придвижва сам дори с патерици. Дълго време бил обездвижен на легло, не
можел сам да се грижи за себе си и се нуждаел от чужда помощ. При всяко едно
елементарно действие е придружаван от съпругата си. Изпитвал изключително силни
болки и страдания, не само в областта на оперирания крайник, но и болки в
тазобедрената става и гръбначния стълб, като болезнените усещания продължавали
повече от година и до настоящия момент болките не били напълно отшумели.
От 07.12.2015г. до 14.12.2015г., ищецът бил на лечение
в „Специализирана болница за рехабилитация'" ЕАД, филиал П.Б., като
постъпил в лечебното заведение по повод слабост в областта на дясната
подбедрица, в резултат па получено счупване на тибия и фибула от претърпяно ПТП
и проведени две оперативни интервенции в У. - С.З.. Към момента на приемане и СБР
- П.Б. е констатиран първично зараснал оперативен цикатрикс в областта на
дясната тибия, наличие на повишена локална температура, слабо изразен оток в
областта на медиален малеол на дясната глезенна става. След проведените
рехабилитационни и възстановителни процедури, ищецът е изписан с редуциране на
отока на дясната глезенна става, с препоръки за проследяване на състоянието при
общо - практикуващия лекар.
От момента на увреждането до 18.04.2016г., ищецът е
бил непрекъснато в болнични и не можел да изпълнява трудовите си задължения по
месторабота - „РСПБЗМ" с. О. при ОД
па МВР - С.З.. Налагало се дори да ползва и един месец от полагащия му се
платен годишен отпуск, тъй като дори и след проведените множество
рехабилитационни и възстановителни процедури, ищецът не бил напълно
възстановен. От датата на ПТП и до настоящия момент, пострадалият продължавал
да усеща болки в десния крак, тазобедрената става и дясната глезенна става при
продължително ходене пеша и друго по - интензивно физическо натоварване.
Започнал работа на 21.05.2016г., но поради претърпения инцидент бил освободен
от физически упражнения и натоварвания при изпълнение на трудовите си
задължения.
Освен горепосочените телесни увреждания, причинени му
от ПТП, ищецът изпитвал в следствие на болките и страданията от същите и ред
неудобства, изразяващи се в невъзможност да се придвижва сам продължителен
период от време, да спи нормално, да се обслужва сам. От датата на
произшествието, до настоящия момент, ищецът страдал от безсъние, изпадал в
нервни кризи, оплаквал се от световъртеж, засилващ се при промяна положението
на тялото и главата. При ходене залитал на всички посоки. В резултат на
автопроизшествието, ищецът преживявал силен емоционален стрес и психически
дискомфорт, затварял се в себе си, избягвал контакти с приятели, колеги, трудно
комуникирал с близките си. Загубил повече от 10 килограма от теглото си.
Изпитвал огромен страх да управлява мотоциклет и от деня па катастрофата не го
бил правил. Автопроизшествието се отразявало изключително неблагоприятно на
живота на пострадалия, водело до множество негативни и неблагоприятни последици
за него. Причинявало му не само тежки телесни увреждания, но и силен
емоционален стрес, допринасяло за нанасяне на тежка психическа травма от преживяното.
ПТП увреждало не само физическото здраве на ищеца, но водело и до психическа
нестабилност и несигурност у него.
За управляваното от виновния водач С. Н. П. МПС била
налице валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответното дружество.
Ищецът посочва, че е подал молба в ответното дружество
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и му е определено
застрахователно обезщетение в размер на 22 400 лв., но същият счита, че
застрахователното обезщетение е силно
занижено и не е сключил извънсъдебно споразумение.
Ищецът твърди, че 12.08.2016г. по банковата му сметка
е преведена сумата 22 400 лв., представляваща определеното от
застрахователното дружество обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ищецът счита, че претърпените от него болки и
страдания от непозволеното увреждане на 11.06.2015г., представляващо ППТ,
оценява на сумата от 60 000 лева, от която следвало да бъде приспадната сумата
в размер на 22 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено
извънсъдебно от ответника, като с настоящата искова молба претендира заплащаме
на сума в размер на 37 600 лева -
разликата до пълния претендиран размер на застрахователно обезщетение.
Ищецът моли да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати сумата от 37 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие па пътно
транспортно произшествие от 11.06.2015г., причинени от противоправното
поведение на С.Н.П., с ЕГН: **********, при управление па лек автомобил марка “Ш.",
рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Претендира за направените по делото разноски, в това
число възнаграждение за един адвокат.
Ответникът „Д.“ АД намира исковата претенция за
неимуществени вреди за допустима, но неоснователна.
Заявява, че не оспорва следните твърдения на ищеца:
- Настъпилото на 11.06.2015 г. в гр. С.З. ПТП с
участието на С.П. като водач на л.а. Ш. с рег.№ ***;
- Вината на водача на л.а. Ш. за настъпването на
процесното ПТП, съгласно решението по н.а.х.д.№ 475/2016 г. по описа на РС - С.З.,
с характер на осъдителна присъда, съгласно ТР 6/2012 г. по т.д.№6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС;
- Качеството на ответника на застраховател на
гражданската отговорност на водача на л.а. Ш., по силата на полица
№08115000135605, валидна към датата на твърдяното ПТП;
- Платеното от ответното дружество на пострадалия ищец
обезщетение от 22400 лв. за претърпените от ПТП неимуществени вреди.
Приема, че в настоящото исково производство и предвид
разпоредбата на чл.300 ГПК въпросите за това дали е извършено деянието от
водача на автомобила, неговата противоправност и виновността на дееца, не могат
да бъдат пререшавани. В този контекст на доказване посочва, че подлежат
останалите предпоставки - качеството на ищеца на правоимащо лице, дали е търпял
вреди и ако да - от какво естество, както и дали уврежданията му са в пряка
причинна връзка с конкретния механизъм на ПТП.
Твърди, че изплатеното на пострадалия обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди се явява достатъчно, съответства на
законовите критерии за справедливост, съобразено е с вида и степента на
претърпените увреди, които са в причинна връзка със събитието, както и с
приноса на пострадалия за собственото му увреждане.
Сочи, че така получените от пострадалия телесни
увреждания са довели до обичайните за пострадали лица с аналогични наранявания
нарушения на нормалния ритъм на живот и не може да се твърди изключителност на
преживяното. По отношение твърденията за функционална и психическа непълно
ценност на ищеца след ПТП намира, че това са обстоятелства, които в никакъв
случай не са релевантни за размера на плащането, защото зависели от душевността
и чувствителността на конкретната личност и имали строго субективен характер.
Посочва, че няма настъпили необратими изменения в здравето на пострадалия, не
са били засегнати и жизненоважни органи в организма му. Счита, че търсеното обезщетително плащане от
60000 лв. (или неизплатената част от 37600 лв.), е значително завишено и по
аргумент от разпоредбата на чл.52 ЗЗД не кореспондира с вида и степента на
получените травми.
Въвежда също възражение за съпричиняване на
увреждането от ищеца. Последният, като водач на мотоциклет Х. с рег.№ ***,
предприел маневра изпреварване/ заобикаляне на спрелите (за изчакване на зелен
сигнал от светофарната уредба) в неговата лента за движение автомобили (от
лявата им страна, близо до осевата линия на ул. *** в гр. С.З.), в условията на
ограничена видимост от тях за водача на л.а. Ш., както и управление на
мотоциклета без защитна каска за глава. Така с поведението си, пострадалият сам
се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. Това му поведение като
тежест се свързвало с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД, защото с
поведението си същият създал предпоставки за осъществяването на деликта (наред
с действията на водача на МПС), съответно улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът посочва, че претенцията за законни лихви
към застрахователното обезщетение не е съобразена с правилото, че законните лихви
за забава, дължими за периода от непозволеното увреждане до уведомяването на
застрахователя, респ. до завеждането на прекия иск срещу застрахователя, не са
обезщетение за забава в плащането, дължимо при общия състав на отговорността за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, а са част от застрахователното обезщетение (защото
покривали отговорност на деликвента към пострадалия) и съставлявали плащане на
основание застрахователния договор. Единствено законните лихви след този момент
(т.е. лихвите от уведомяването на застрахователя, респ. завеждането на прекия
иск срещу застрахователя) до датата на окончателното плащане, не били част от
застрахователното обезщетение поради това, че са обусловени от забавата на
самия застраховател и били в причинна връзка с неговото поведение. Именно
последните се подвеждали под общия фактически състав на отговорността за забава
в плащането. В тази връзка намира, че предявената срещу ответното дружество
претенция за законни лихви, дължими за периода от датата на увреждането
11.06.2015 г. до датата на уведомяването на застрахователя 01.06.2016 г. се
явява изцяло неоснователна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
По делото се установява,че на 11.06.2015г., около
17,45 часа в град С.З., ищецът Д.П.П. управлявал собствения си мотоциклет: „Х.",
с рег. № ***, като се движел в посока запад по улица ***. В лентата му за
движение имало колона от автомобили, като натрупването се е получило в пиков
час и от светофарната уредба на следващото кръстовище. Д.П. предприел с
управлявания от него мотоциклет изпреварване от ляво. На кръстовището с улица ***
от дясно на него по посоката му на движение в кръстовището навлезнал лек
автомобил, марка „Ш.", рег. № ***, управляван от С.Н.П. с ЕГН: ********** ***
Загора и ударил мотоциклета, управляван от ищеца странично в дясно. При
настъпване на ПТП, Д.П. е получил открито счупване ма костите на дясната
подбедрица с контузия на дясното коляно и охлузвания на дясната подбедрица;
контузия на главата, както и остра стресова реакция с разстройство в
адаптацията със смесена тревожно - хиподепресивна реакция. Водачът С.Н.П. е
признат за виновен с Решение постановено по АНД № 475/201бг. по описа на
Районен съд - С.З. като решението на съда е влязло в законна сила на
26.05.2016г.,затова че с виновното си и противоправно поведение, изразяващо се
в нарушаване правилата за безопасност на движение: чл. 50, ал. 1от ЗДвП: „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство"; чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например...да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път..,, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение'1; чл. 77, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата: „Водач, който има намерение да
извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да
застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да
подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал", на
кръстовището на ул. ***; и ул. ***, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Ш.'1, рег. № *** причинява на Д.П.П. - водач на
мотоциклет, марка „Х.", рег. № ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в открито счупване на костите на дясната подбедрица, довело да трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник за срок по - дълъг от 30
дни, а именно 7-8 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „Б",
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
От събраните по делото доказателства - заключенията на
комплексната съдебно -медицинска и съдебно - психологична експертиза, както и
от събраните гласни доказателства, се установява, че в резултат на
противоправното си деяние, водачът на л.а. „Ш.", рег. № ***, управляван от
С.Н.П. с ЕГН: ********** е причинил на Д.П.П. неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, в следствие на причинената му средна телесна
повреда. При настъпване на ПТП, ищецът е получил открито счупване ма костите на
дясната подбедрица с контузия на дясното коляно и охлузвания на дясната
подбедрица; контузия на главата, както и остра стресова реакция с разстройство
в адаптацията със смесена тревожно - хиподепресивна реакция.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото
заключение на комплексната съдебно -медицинска и съдебно - психологична
експертиза в деня на катастрофата - 11.06.2015г., ищецът е постъпил в У. АД - С.З.
с много силни болки в областта на десния крак, като не е бил в състояние да
стане самостоятелно, с невъзможна самостоятелна походка, на носилка. Крайникът
му е бил видимо деформиран, с наличие на патологична подвижност и крепитации.
По предната повърхност на подбедрицата е имало охлузвания. По дорзалната
дистална повърхност на подбедрицата -наличие на пунтиформена рана, със синина в
областта на дясното коляно, с охлузвания по дясната ръка, дясна скула и нос. На
12.06.2015г. е проведена оперативна интервенция като е приложено външно
фиксиращо устройство - тибия и фибула. Щателно почистване на оперативното поле.
Под Рьо контрол е направена репозиция и е поставен външен фиксатор.На
16.06.2015г. Д.П.П. е изписан от болничното заведение, като са му дадени
препоръки да носи фиксиращото устройство 45 дни, да не натоварва оперирания
крайник, като ходи с патерици не по - малко от един месец, провеждане на
антикоагулантна профилактика и приемане на антибиотици.
По делото са събрани гласни доказателства- показанията
на свидетелите С.П. и П.К..Установява се,
че в деня на катастрофата - 11.06.2015г. при приемането му в болницата,
пострадалият е бил видимо в много критично състояние, със счупен крак на две
места, много изплашен, с неадекватно поведение. Изпитвал е много силни болки в
областта на счупения крайник, които са продължили и в деня след операцията.
Приемал е морфин, поради нетърпимата и много силна болка.
След изписването му от болницата, ищецът е с много
болезнени и ограничени движения и се нуждаел от постоянни грижи, тъй като не
можел да се обслужва сам. Изпитвал трудности при ставане, трудно се придвижвал,
трудно се справял с елементарни действия, свързани с ежедневието му. За него
изцяло се грижи съпругата му.
Поради това,че оперираната кост не зараствала нормално се
наложило повторното постъпване на Д.П. в болницата за втора оперативна
интервенция. На 22.07.2015г., той отново е приет в У. АД - С.З. в отделението
по ортопедия и травматология. На 23.07.2015г е проведена втора операция под
пълна анестезия, при която е извършено отново открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула. Отстранени са били фиброзни тъкани и са
опреснени костните ръбове. Поставена е заключваща плака. След втората операция,
ищецът продължавал да бъде с много болезнени и ограничени движения. Не бил в
състояние да се придвижва сам. Дълго време е обездвижен на легло, не можел сам
да се грижи за себе си и се нуждаел от чужда помощ. Не е спорно ,че от
07.12.2015г. до 14.12.2015г„ Д.П.П. е на лечение в „Специализирана болница за
рехабилитация" ЕАД, филиал П.Б.. Постъпва в лечебното заведение по повод
слабост в областта на дясната подбедрица, в резултат на получено счупване на
тибия и фибула от претърпяно ПТП и проведени две оперативни интервенции в У. - С.З.,
с метална остеосинтеза на тибията. Към момента на приемане в СБР - П.Б. е
констатиран първично зараснал оперативен цикатрикс в областта на дясната тибия,
наличие на повишена локална температура, слабо изразен оток в областта на
медиален малеол на дясната глезенна става. След проведените рехабилитациоиии и
възстановителни процедури, ищецът е изписан с редуциране на отока на дясната
глезенна става, с препоръки за проследяване на състоянието при обшо -
практикуващия лекар.
От приетото като писмено доказателство по делото заключение
на комплексната съдебно -медицинска и съдебно - психологична експертиза се
установява, че Д.П.П. претърпява и трета оперативна интервенция на 20.12.201бг.
в У. АД, при която под спинална анестезия са отстранени от костта му
имплантирани уреди от тибия и фибула, почистване и драпиране, както и
отстраняване на плака и винтове. Извършен с послоеи шев и е поставена суха
стерилна превръзка. Изписан е от болницата с препоръки да ходи с помощни
средства 20 дни и да продължи лечението в домашни условия 41 дни.
От събраните но делото гласни доказателства, се
установява, че от датата на ПТП и до настоящия момент, пострадалият продължава
да усеща болки в десния крак, тазобедрената става и дясната глезенна става при
продължително ходене пеша и друго по - интензивно физическо натоварване. Д.П.
страдал от безсъние, оплаквал се от
световъртеж, засилваш се при промяна положението на тялото и главата. При
ходене залитал на всички посоки.В резултат на автопроизшествието, преживял
силен емоционален стрес и психически дискомфорт. Изпитвал страх да управлява
мотоциклет. Видно от експертното заключение и към настоящия момент били налице
болки в дясната подбедрица, които се засилвали при преумора и при захлаждане на
времето, както и намалена чувствителност на кожата в областта на счупването н
под пего, които ще причиняват дискомфорт на ищеца в рамките на няколко години.
Пострадалият, в резултат на ПТП е претърпял силен
емоционален стрес и психически дискомфорт. Според вещото лице - психолог,
ищецът е получил остра стресова реакция е разстройство в адаптацията със
смесена тревожно -хиподепресивна реакция. Във връзка със соматичните увреждания
у ищеца е налице допълнително усложнено емоционално състояние с водеща
тревожно-депресивпо симптоматика, обосновано от многократни медицински
интервенции и удълженият период на възстановяване.
Съдът не споделя становището на ответника,че е налице
съпричитяване на вредоносния резултат. От заключението на повторната САТЕ, се
установява, че техническата причина за настъпване на пътно - транспортното
произшествие е преминаването на лекия автомобил при наличие на знак
.,СТОП" през път с предимство при наличие на движещо се по него пътно -
превозно средство. Съгласно анализа на обективните данни по делото не са
установени действия или бездействия от страна на водача на мотоциклета - Д.П.,
които да са допринесли за настъпване на катастрофата. В конкретния случай, е
било технически правилно водача на лекия автомобил - Стелияп Поичев при наличие
на знак „СТОП" и излизане на път с предимство да спре и да пропусне
движещите се по пътя с предимство МПС. В конкретната ситуация, водачът на лекия
автомобил е можел безопасно да навлезе само до линията на лявата страница на
първия откъм лявата му страна автомобил. Преминаването след това е следвано да
се извърши при осигуряване на лице за сигнализация. При липса на такова лице е
технически правилно да не навлиза в кръстовището, да изчака преминаването на
колоната до момента на откриване на видимостта, след което да премине.
Не е спорно по делото,че е налице е
валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност”, с ответното дружество .
При преценката на обстоятелствата, от значение за размера на претендираните
вреди следва да се вземе предвид и липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №4/1968 г.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на справедливо
обезщетение при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в
тяхната съвкупност. Съдът счита, че в случая справедливо обезщетяване на
търпимите от ищеца неимуществени вреди, съобразно въведения с чл.52 от ЗЗД
критерий за справедливост се явява сума в размер на 55 000 лева като в останалата част до претендирания
размер искът следва да бъде отхвърлен.Предвид обстоятелството,че вече е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 22400 лв. следва да бъде
присъдена сумата 32 600лв.
Ищецът
Д.П.П. в резултат на процесното ПТП е претърпял три оперативни интервенции,
много болки и страдания. Наложило се е да
приема морфин и силни обезболяващи медикаменти. Интензитетът на болезнени те
усещания е продължил повече от 10 месеца, претърпял силен емоционален стрес и
психически дискомфорт.
Предвид уважаването на иска следва да
се присъди и законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.Налице е непозволено увреждане и съгласно константната съдебна
практика законната лихва се присъжда от датата на увреждането.
Предвид изхода на спора, на страните следва да се присъдят направени
разноските по делото съобразно уважената част на иска / за ищеца/ и съобразно
отхвърлената част на иска / за ответника/.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д." АД, с ЕИК: ***.
със седалище и адрес на управление гр. С.***.област С.(столица), община *** да заплати на Д.П.П., с ЕГН:
**********,*** сумата от 32 600 лева /тридесет
и две хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за пеимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на пътно
транспортно произшествие от 11.06.2015г, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането-11.06.2015 г. до окончателното й
изплащане,както и да заплати сумата 3285 лв./три хиляди двеста осемдесет и пет
лева/-разноски по делото съобразно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от Д.П.П.,
с ЕГН: **********,*** „Д." АД, с ЕИК: ***. със
седалище и адрес на управление гр. С.***.област С.(столица), община *** , иск по чл.226,
ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ съотв.чл.432 ал.1 КЗ за сумата над 32
600лв. до
предявения размер от 37 600лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Д.П.П., с ЕГН: **********,*** да заплати на „Д."
АД, с ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление гр. С.***.област С.(столица),
община *** сумата 103,72 лв./сто и три лева и седемдесет и две стотинки /-разноски по делото съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Д." АД,
с ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление гр. С.***.област С.(столица),
община *** да заплати по сметка на Окръжен съд –гр.С.З. сумата 1304 лв./хиляда
триста и четири лева/-дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: