ПРОТОКОЛ
№ 569
гр. Смолян, 25.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440100419 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
ИЩЦАТА И. Н. Б., редовно призована, не се явява. За нея процесуалният й
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА „**“ ООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. От процесуалния представител адв. Н. Ш. е
постъпила молба с вх. № 6047 от 24.09.2024 г., в която сочи, че поради служебна
ангажираност не може да се яви за участие в съдебното заседание. Не възразява да
бъде даден ход на делото и същото да се гледа в нейно отсъствие. Поддържа
депозирания отговор на исковата молба и оспорва исковата молба като неоснователна
и недоказана. Представя заверен препис от договор за паричен заем № 754864 от
17.10.2022 г., ведно с погасителен план. Прави се възражение за размера на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като счита същото за
прекомерно. Изразява се становище по същество.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – Поддържам исковата молба. Оспорвам писмения отговор.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
1
Предмет на делото е предявения иск от И. Н. Б. срещу „**“ ООД с правното
основание на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска „**" ООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от управителя В.М.И., да бъде осъдено да
заплати на И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град ** сумата от 2 749,70 лева,
представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем №
754864 от 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по
кредита ищцата установила, че сумата, която трябва да заплатя на заемодателя по този
договор не е 5 332,55 лева, както е записано в договора, а е в размер на 8 670,00 лева,
тъй като на основание чл.8 от договора е начислена неустойка в размер на 3 337,45
лева за неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да
предостави обезпечение.
Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение
след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на
заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да
получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния
договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на
главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение
за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в
размер на 3 337,45 лева.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна иобезпечителна функция, тъй като
същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник
на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение
на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът
на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава
главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително
неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по
договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката.
Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му
2
форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.
От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този
случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на
длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето
защо, уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя
чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената на заема.
Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по
нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше
направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага
по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има
нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е
записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
3
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22
ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото
на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
В изпълнение на Договор за паричен заем № 754864 от 17.10.2022г. съм
заплатила на ответника сумата от 6 749,70 лева. Поради недействителността на
договора за заем за мен е възникнало задължение за връщане само на чистата сума,
която съм получила по него - 4 000,00 лева, а не на лихви и други разходи.
Следователно, разликата между заплатената сума от 6 749,70 лева до дължимата от 4
000,00 лева в размер на 2 749,70 лева е платена при начална липса на основание и като
недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД
С отговора на ответната страна се сочи, че на дата 17.10.2022г. И. Б. е подала до
** Молба за заем. От текста на молбата за заем е видно, че клиентката, подписвайки
молбата, се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите условия
към договора за заем, които са й предоставени за запознаване преди сключване на
договора - с попълване на искането (молбата) за заем. Екземпляр от ОУ на
дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от
офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет
страницата на дружеството.
След оценка и одобрение на така депозираното от ищцата искане за заем на
дата 17.10.2022г. в гр. Смолян е сключен посочения в исковата молба Договор за
паричен заем № 754864 между заемателя И. Б. и заемодателя „**” ООД. Договора е
сключен за исканата сума от 4000 лв. за срок от 17 месеца, с месечен лихвен процент
3,400% и ГПР в размер на 49.369 %. В чл.6 от договора за заем е дадена възможност
на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени
възможните варианти за това. В чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която
потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3- дневен
срок. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Това
обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищцата е
запозната и положила подпис на всяка страница.
4
Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 4000 лв. е
предадена в брой на заемателят И. Б. на дата 17.10.2022г. чрез Разходен касов ордер.
Общия размер на получената от „**“ ООД сума по договора за заем е в размер
на 6 749,70 лв., с която сума задълженията по договора за кредит са погасени изцяло.
Правят се възражения, че са неоснователни и недоказани твърденията на
ищцата за нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за заем, поради следните
съображения:
Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем
е ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството,
поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на
интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно
зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора,
вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал
предварителна информация. Ищцата е знаела за условията на дружеството за
обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на
база посочените от ищцата параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която
би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин ищцата
предварително е била запозната е последиците от непредоставяне на исканите от
дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата
е могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги
обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените
условия на Дружеството. Именно след така направена преценка ищцата е сключил
процесния договор за заем. В сключения договор за заем са посочени конкретно
сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка. Още повече, че в разпоредбата на чл.10
от ОУ, с които ищцата се е запознала преди сключване на договора са посочени
условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното дружество сключва
с потребителите.
Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № 754864 е индивидуално
уговорена със заемателката. Тя е съобразена с нейното желание, изразено в молба й за
кандидатстване за заем. Заемателкатата предварително е уточнила и
индивидуализирала каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирала е
параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер, срок,
начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски.
Предвид това в договора за заем е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло
съобразен с индивидуалните потребности и възможности на заемателката. В този
смисъл в текста на договора за заем е включена клаузата на чл.8 с посочване на
конкретен размер на неустойка за това неизпълнение. Неустойката обаче, макар и
договорена конкретно в договора за заем не е дължима от потребителят в момента на
5
сключване на договора. Тази клауза е уговорена ПОД ОТЛАГАТЕЛНО УСЛОВИЕ - в
случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на
договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя. По този
начин ищцата чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на тази
разпоредба и след сключване на договора за заем.
Следва още да се отбележи по отношение на неустойката, че страните по
договор за паричен заем № 754864, с клаузата на чл.8 са постигнали споразумение за
дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител или банкова гаранция,
отговарящи на изисквания на чл.10, ал.2 от ОУ на Дружеството. Това споразумение е
постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с
принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначално
определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се
търси нещо в повече. Към момента на сключване на договор, заемателката по него е
била съгласна с тази неустойка, изразила е своята воля, посредством подписването на
договора. По този начин ищцата предварително е била запозната с размера на
последиците, които биха настъпили за нея при непредставяне на исканото
обезпечение. Конкретната клауза от договора е израз на признатата в чл.9 от ЗЗД
свобода на договарянето. Уговорената по този начин неустойка отговаря на присъщата
й съгласно чл.92. ал.1 от ЗЗД обезпечителна функция. Налице е пълно съответствие
между съзнаваното желание и неговото външно проявление, като страните по
процесния договор в рамките на свободата на договаряне са се съгласили, че
неустойка се дължи и са определили нейния размер. Още при подписване на договора
страните са определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би
могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно
определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази
връзка задължението на заемателкатат по договор за паричен заем № 754864 е
формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за
периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от
подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл. 8.
При сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него са
действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са
формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на
задълженията на заемателката (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването
на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция),
както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на
допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
6
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към този тип
договори. Уговорената в договор № 754864 и търсена неустойка съставлява разход,
който заемателкатата заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне
на надеждно обезпечение по него. В конкретният случай тази неустойката е била
начислена, само и единствено защото заемателката не е предоставила в тридневен срок
след подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.10, ал.2 от
ОУ. Същата е била начислена единствено защото заемателката не е изпълнила поетото
от нея задължение да предостави достатъчно обезпечение, отговарящо на условията на
ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това неизпълнение.
Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащан на тази неустойка е
последица именно от неизпълнение от страна на неизправния заемател, която не е
изпълнила едно доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договор
№ 754864. Именно за това и дължимостта на неустойката е следствие единствено и
само от последващото неправомерно поведение на длъжника-заемател.
Така охарактеризираната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от
момента на настъпване на основанията за нейното начисляване. Предвид това, че се
касае за договор за заем, разбираемо е потребителят да не разполага с конкретната
сума към момента на възникване на задължение за заплащането й, поради което в чл.8
от договора се договаря начин на нейното разсрочване. Неустойката има особен начин
на заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в момента на
постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния размер.
С оглед на гореизложеното по отношение на характера и същността на
неустойката по чл.8 от договор за паричен заем № 754864, не може да се сподели
твърдението на ищцата, че конкретната клауза не е индивидуално договорена и
противоречи на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, като считам същото за
НЕОСНОВАТЕЛНО. Същата е индивидуално договорена между страните в израз на
свободно формираната воля на всяка от тях. Също така с оглед забраната на чл.19 ал.3
т. 1 ЗПК, предвидената в чл.8 от договора неустойка не е включена като елемент на
ГПР, въпреки неоснователните твърдения на ищцата в тази насока. С оглед на
гореизложеното считаме, че клаузата на чл.8 от договора за заем не е нищожна и не
противоречи на разпоредбите на действащото законодателство.
Поради изложеното, клаузата на чл.8 от процесния договор за заем е изцяло
законосъобразна, действителна и не противоречи на закона и на добрите нрави и
практики. Считаме, че клаузата на чл.8 от договора за заем № 754864г. е валидна,
индивидуално договорена, не противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от разпоредбата на чл.6 от договора за заем, на потребителят е
7
предоставена изрично възможност свободно да изрази волята си за обезпечаване на
заема, като са изброени всички възможни варианти за обезпечение, което дружеството
би приело. По този начин потребителят пряко въздейства върху клаузата на чл.6 от
договора за заем, както и върху действието на клаузата на чл.8 от договора. А
възможните варианти за обезпечаване на договора са посочени още при формиране на
преддоговорни отношения между страните - чрез предоставяне на СЕФ с информация
за кредит, съобразно изразени от потребителят параметри на главница и срок, както и
чрез предоставените общи условия и не на последно място чрез устните разяснения на
служителите на дружеството. Предвид така изложеното не може да бъде споделен като
основателен довода на ищцата за нищожност на разпоредбата на чл.8 от договора за
заем, сключен с *** ООД.
Следва да отбележим, че в договора за заем, както и в общите условия изрично
са посочени правата на заемателкатата от отказ от така сключения договор. Същата
обаче не се е възползвала от това свое право. След като е установила, че не може да
предостави исканите обезпечения, заемателката е можела да се откаже от договора,
като в този вариант клаузата на чл.8 от договора за заем не би породила правно
действие, предвид отлагателното условие, под което е поставена. Вместо да се
възползва от това свое право, заемателкатата е продължила да ползва предоставената
по договора заемна сума.
По твърденията на ищцата на заобикаляне разпоредите на закона и за
накърняване на добрите нрави
Твърденията на ищцата за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на
процесния договор за заем са неоснователни, недоказани и неотговарящи на
фактическата обстановка.
В изложението на настоящия отговор, неустойката по чл.8 от договора за заем е
индивидуално договорена със заемателката и е съобразена с изразените от нея
предпочитания за размер на главница, срок на договора и кредитен продукт. В този
смисъл може да се направи сравнение е представения като приложение към настоящия
отговор Договор за паричен заем № 754864 от 17.10.2022г., сключен между същите
страни. Тъй като и при неговото сключване заемателката не е предоставила поръчител,
то е предвидена отново неустойка в чл.8 от договора за заем, но тя е с различен размер
от този по процесния договор за заем. Различните суми, предвидени като неустойка
водят до извода, че клаузата за неустойка по чл.8 от договора за заем се уговаря
индивидуално по всеки отделен кредит и зависи от това на първо място дали е
предоставен поръчител към момента на подаване на молба за заем и сключване на
договор за заем. Ако такъв не е предоставен към този момент в договора се предвижда
клауза с неустойка, като размерът на неустойката зависи от параметрите на договора и
от индивидуалните възможности на всеки отделен клиент. В случай, че в 3- дневен
8
срок след сключване на договора за заем потребителят предостави поръчител, то
клаузата по чл.8 не произвежда правно действие между страните по договора за заем.
В този смисъл неустойката не представлява разход по управление на кредита,
нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва. Разходите по
управление на кредита са такива по отпускане на кредита, обслужването му от страна
на кредитора и т.н. и нямат характеристиката на неустойка за неизпълнение.
Неустойката по чл.8 от настоящия договор за заем има съвсем друг характер и
функция, които сме описали по-горе. Неустойката няма и характер на договорна лихва,
тъй като понятието за възнаградителна лихва включва това, че тя може да бъде
определена като граждански плод; цена, която се дължи за ползването за определено
време на предоставени от страна на заемодателя по договор парична сума.
Неустойката от своя страна има санкционна функция, тъй като санкционира заемателя
за поведението му, изразяващо се в неизпълнение на договорни клаузи и
непредоставяне на исканото обезпечение. Неустойката има и обезщетителен за
кредитора характер, изразяващ се в това, че същата би послужила като обезщетение на
кредитора в случай, че не е предоставен поръчител и заемателят престане да плаща
вноски по предоставения му кредит. В този смисъл не може да се сподели твърдението
на ищцата за еквивалентност на договорната лихва и неустойката.
Досежно твърдението за накърняване на добрите нрави, то считаме същото за
неоснователно. Доколкото добрите нрави представляват морални норми, които
съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение,
то при извършване на конкретна преценка за това, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че заемодателят е небанкова финансова институция, която отпуска
краткосрочни потребителски кредити. В този смисъл профила на клиентите, с които
дружеството работи е по-рисков откъм изпълнение на задълженията за плащане на
погасителните вноски. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че дружеството
е предоставило на време и в срок на заемателката цялата преддоговорна информация,
изискуема по закон. Следва да се отчете и факта, че в предоставения на заемателката
СЕФ е посочено както обстоятелството, че дружеството изисква задължително
обезпечаване на договорите си за заем с поръчителство, така също и че е предвидена
неустойка под формата на конкретно посочена в СЕФ сума. Заемателката е била на
ясно с тези обстоятелства и въпреки тях е подала молба за заем, подписала е договора
за заем и е получила и ползвала за определен срок заемната сума. Всички тези
обстоятелства следва да се вземат предвид при преценка дали ответното дружество е
накърнило добрите нрави. При тази преценка следва да се вземе предвид и правната
презумпция, че незнанието не е оправдание. В конкретния случай от поведението на
ищцата при сключване на договора за заем не може да се достигне до извод за
незнание на конкретни клаузи от договора за заем, още повече, че заемателката е
знаела, че подписва договор за заем и че ще получи определена парична сума.
9
Заемодателят от своя страна е изпълнил всички законови изисквания за осведомяване
на потребителя за клаузите и условията на договора за заем, положил е нужната грижа
цялата информация по кредита да бъде изчерпателно и предварително предоставена и
разяснена на потребителката. В този смисъл добрите нрави не следва да се третират
като инструмент в подкрепа за безотговорно поведение на потребителите. Доколкото
договора за потребителски кредит е двустранен такъв, то при преценка за накърняване
на добрите нрави следва да се вземе предвид поведението и на двете страни в
правоотношението.
В разпоредбата на чл.3, ал.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. В
чл.3.3. са посочени конкретните допускания, които са взети предвид при изчисление на
конкретния ГПР. В този смисъл неоснователни и недоказани се явяват твърденията на
Ищцата за несъответствие на посочения в договора с действително приложения размер
на ГПР. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от
договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят
следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В този смисъл следва да
отбележим още веднъж, че неустойката по чл.8 от договора за заем няма характера на
лихва, такса или друг разход по кредита. За характера на конкретната клауза
изложихме своите съображения по-горе в настоящия отговор. Тази сума се дължи
само ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем,
посочени в самия текст на договора, както и в общите условия към него. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката, уговорена в чл.8 от договора за заем не
следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като същата представлява
плащане по повод неизпълнението на задължението на потребителя да обезпечи точно
и в пълен обем задълженията си по договора за заем. Формулата за изчисление на ГПР
е посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК и при изчисление на ГПР по
конкретния договор за заем ответното дружество изцяло е спазило така посочената в
закона формула. Ето защо с оглед гореизложеното считаме за неоснователни
твърденията на ищцата за това, че действително приложения ГПР не съответства с
посочения в договора размер на ГПР.
Тежестта на доказване по предявения иск пада върху ищеца, като следва да с
установи твърденията в исковата си молба, основанията за нищожност на договора, от което
произтича и претенцията за заплащане на процесната сума. Ищецът следва да установи как е
формирана процесната сума, размера на вземането.
АДВ. О. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък
с разноски.
По доказателствата, съдът
10
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: заверено копие от
погасителен план и договор за паричен заем № 754864 от 17.10.2022 г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. О. – От името на доверителката ми моля да уважите иска като
основателен и доказан, като по основателността на иска поддържам изцяло
съображенията изложени в исковата молба, като моля да съобразите твърденията за
недействителност на договор с текста на представения и приетия договор за
потребителски кредит. По отношение на размера на иска, същият е доказан, доколкото
ответника признава факта на плащане от страна на ищцата на сумата от 6 749,70 лева,
като иска се явява основателен за разликата между тази сума и чистата стойност на
кредита. Моля да присъдите разноските по делото по представения списък.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 25.10.2024 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 14,20 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
11