Решение по дело №681/2025 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение № 745, постановено на 16.06.2025 г. по НОХД № 681
по описа на Районен съд - Варна за 2025 г.

Производството по НОХД № 681 по описа на Районен съд - Варна за
2025 г. е образувано във връзка с внесен в Районен съд - Варна обвинителен
акт на Районна прокуратура - Варна, с който на обв. Т. С. М. е повдигнато
обвинение за това, че на 25.07.2021 г. в гр.Варна като полицейски орган -
старши полицай (младши инспектор) в група „Охрана на обществения ред" на
Сектор „Охранителна полиция" в Първо РУ при ОДМВР-Варна, при
изпълнение на службата и функциите си причинил на Ж. Ж. Ж. лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лява скула, хоризонтално
разположено кръвонасядане в лява поясна област, ожулване по външно
страничната повърхност на дясната предмишница в горна трета и ожулване с
хоризонтален ход по външната странична повърхност на лява гривнена става,
които са обусловили чувство на болка без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В проведеното разпоредително заседание съдът прие, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото по реда на гл. 28 НПК, доколкото за
престъплението за което подсъдимият е предаден на съд е предвидено
наказание до една година лишаване от свобода или пробация, подсъдимият е с
чисто съдебно минало, като няма данни да е овобождаван от наказателна
отговорност по реда на 78а от НК и престъплението не предполага
настъпването на имуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Варна
поддържа внесеното обвинение. Намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че обв. М. е извършил престъплението, за което е
предаден на съд. Излага аргументи, че не следва да бъдат ценени показанията
на св. Ч.. С оглед проведения разпит на св. Е. Д. сочи, че нараняването на
предмишницата е с дължина от 8,5 см, т.е. ударът от обв. М. е нанесен с
полицейска палка. Намира, че с оглед многобройността на свидетелите,
подкрепящи обвинителната теза, следва да бъдат кредитирани техните
показания, а не показанията на групата свидетели, които оневиняват обв. М..
Излага съображения, че са налице предпоставките за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност.
Защитникът адв. М. П. моли съда да признае обвиняемия за невинен.
Намира, че следва да се кредитира заключението на вещото лице – съдебен
лекар и не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Е. Д., тъй като са
изминали повече от три години и същата не би могла да коментира наличието
на техническа грешка в издаденото от нея медицинско удостоверение.
Позовава се на решението на Окръжен съд – Варна и споделя изцяло
аргументите, че обвинението не е доказано. Позовава се на изготвената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която пострадалият при
1

желание от неговата страна би споделил истината. В тази връзка защитникът
намира, че по този начин, както е посочено в съдебно-психатричната
експертиза, не следва да се кредитират всички показания на пострадалия.
Намира, че всички доказателства са противоречиви и поради това не може
само на предположения за виновност да бъде признат обвиняемия М. за
виновен. Намира, че обв. М. е изпълнявал служебните си задължения по закон
за опазване на обществения ред и не може заради това да бъде обвиняван в
извършване на престъпление. Евентуално моли за приложението на чл. 9, ал. 2
НК.
Разпитан в хода на досъдебното производство обв. М. не дава обяснения.
В хода на съдебното следствие дава обяснения. Не отрича да е бил на
описаното в обвинителния акт място, както и срещата си със св. Ж., но
заявява, че нито той, нито някой от колегите му го е удрял или използвал
каквато и да е физическа сила или помощни средства. Само е провел разговор
с него по повод съмнителното му поведение. Заедно с колегите му св. М. Х. и
св. Е. Б. го насочили при нужда да се обади на тел. 112. Упражнявайки правото
си на лична защита излага доводи за неоснователност на обвинението срещу
него, като се позовава на добрите си характеристични данни – наличието на
няколко дипломи за завършено висше образование, изготвянето на множество
научни публикации, участието в местни и международни конференции,
осъществяването на преподавателска дейност като инструктор на водачи на
МПС, както и безупречната му репутация като служител на МВР, въпреки
участието му в множество провокативни събития. В последната си дума моли
за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Т. С. М. e роден на 25.10.1984 г. в гр. Варна, адрес гр.
Варна, ул. „*“ № 30. Същият е българин, български гражданин, висше
образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 24.07.2021 г. вечерта обв. Т. С. М. – старши полицай (младши
инспектор) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охрана на
обществения ред“ в 01 РУ – Варна застъпил на смяна в екип заедно с колегите
си свидетелите М. Р. Х. и Е. К. Б.. Полицейският екип бил на работа в наряд
АП 112 за времето от 19:00 ч. на 24.04.2021 г. до 07:00 ч. на 25.07.2021 г., като
изпълнявали служебните си задължения със служебен полицейски автомобил
„Шкода рапид“ с рег.№ СВ4987НР.
По същото време в друга част на града патрулирал АП 113 в състав
полицаите В. Р. Д. и Н. И. П..
2

В същата вечер на 25.07.2021 г. около 01,15 часа св. А. Ч. се намирал на
ул. „.“, където бил проверен от АП 113.
На същата дата – в нощта на 24.07.2021 г. срещу 25.07.2021 г., св. Ж. Ж.
бил в дискотека „.“ в гр. Варна.
Около 04.00 часа сутринта св. Ж. предложил на св. Й. И. да си тръгнат
заедно, поради това, че били в една посока – района около захарна фабрика
„.“. Св. И. се съгласил и двамата си тръгнали от дискотеката. Вървели пеша
през центъра на града, след това поели по ул. „.“, после се насочили към
училище „.“, а от там по ул.„.“. Двамата стигнали до градинката зад туб
диспансера. По улиците нямало никакво движение. Докато се придвижвали
двамата пеели рап песни на М. Ш., Д. и Г..
В 05:11:27 ч. полицейските служители спрели със служебния
полицейски автомобил на ул. „П. К. П.“ пред № 12. След като чули песните на
св. Ж. и св. И. полицейските служители излезли от полицейския автомобил.
Обв. М., св. Х. и св. Б. се насочили към св. Ж. и св. И.. Първи напред вървял
обв. М., носейки палка в ръцете си. След него се придвижвали двамата му
колеги. Когато стигнали до св. Ж. и св. И., обв. М. се обърнал към св. Ж. с
думите „ти ли си най-големият тарикат да те слушам“ и го ударил с палката по
главата, в областта на лявата скула. Пострадалият от удара Ж. го попитал
какво прави, но обвиняемият посегнал отново да го удари с палката. В този
момент св. Ж. вдигнал ръцете си пред лицето, за да го предпази, присвил се и
се навел леко напред. Така обв. М. му нанесъл още няколко удара с палката в
областта на дясната му ръка и по гърба в областта на кръста.
В този момент зад обв. М. се намирал и св. В. Е. С., който бил познат на
св. Ж. и И. и се намирал на мястото, тъй като бил бездомник и нощувал на
това място.
Колегите на обв. М. наблюдавали и стояли безучастно. Св. Й. И. попитал
обв. М. защо го бие, но обвиняемият му отговор „млъквай, да не те зачукам и
тебе“.
Веднага след нанасянето на тези удари тримата полицейски служители
се отправили към паркираният в близост полицейски автомобил и в 05:18:48
часа потеглили с него, като напуснали района.
Непосредствено след оттеглянето на полицейските служители, в 05:19
ч., св. Ж. се обадил от собствения си телефон на тел. 112 и съобщил за
нанесения му побой от служители на 01 РУ Варна.
В телефонния разговор посочил броя на полицейските служители в това
число, че единият е жена с червена коса, описал полицая, който го е удрял,
казал, че желае да подаде жалба, както и това, че иска да подаде жалба, но не
може да го направи в 01 РУ - Варна, тъй като пак ще го набият. Сигналът бил
регистриран и бил предаден на ОДЧ на МВР.
По - късно в 05,50 часа св. Ж. отново звъннал на тел.112 и поискал да
бъде изпратен екип на спешна помощ.
3

Освен на тел. 112 св. Ж. сигнализирал за случилото се и по телефона на
отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР като отново възпроизвел същата
фактическа обстановка.
По повод сигналите на място пристигнал екип на спешна помощ, в който
участвала св. Т. С.. Същата го прегледала, като констатациите от прегледа
описала във фиш за спешна медицинска помощ, екземпляр от който дала на
Ж.. На нея св. Ж. също обяснил, че е бил бит от полицаи и я попитал от къде
може да се снабди с медицинско. Тя го насочила към МБАЛ „Св. Анна“ –
Варна (Окръжна болница).
Прегледът приключил, а св. Ж. дал на св. И. своя телефон, за да му
направи снимки на нараняванията.
След като заснели нараняванията, св. Ж. се отправил към МБАЛ
„Св.Анна“ - Варна, като по пътя за болницата се обадил на майка си - св. М. Г.
и й разказал за случая. Св. Ж. казал на майка си, че отива в Окръжна болница
и я помолил да дойде и тя там. Двамата се разбрали да се срещнат в
болницата. Св. Ж. посетил първо спешното отделение, където бил прегледан
от св. Н., който описал констатациите си от прегледа в лист за преглед на
пациент в спешно отделение.
В болницата пристигнала и св. Г.. След като св. Ж. излязъл от кабинета
на д-р Н. двамата с майка му отишли в отделението по съдебна медицина при
МБАЛ св. „.“. Там св. Ж. бил освидетелстван от св. Е. И. Д., която описала
предварителните данни, предоставени от св. Ж., както и констатираните от
нея наранявания, като по отношение на нараняването по външно странична
повърхност на дясната предмишница в горна трета описала, че представлява
червеникаво ожулване с просветлен център и ход от ляво на дясно и размери
85/2 см. При изписването на дължината на нараняването св. Д. допуснала
техническа грешка, като вместо 8,5 написала, че същото е с размери 85 см,
изпускайки запетаята.
Веднага след прегледите Ж. и майка му отишли в 01 РУ – Варна, където
св. Ж. депозирал жалба за нанесения му побой, която била изпратена на
Директора на ОД на МВР - Варна, който назначил комисия за извършване на
проверка по същата. Впоследствие била предприета и дисциплинарна
проверка срещу обв. М., която била прекратена от началника на 01 РУ - Варна.
По сигналите на св. Ж. били извършени проверки от Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР и от РП – Варна, като въз основа на данните от
проверките РП – Варна образувала настоящото наказателно производство с
постановление от 26.11.2021 г.
По досъдебното производство, била назначена съдебно-медицинска
експертиза по отношение на св. Ж. Ж., извършена от вещото лице д-р Вилиам
Д.. Видно от заключението на 25.07.2021год. св. Ж. Ж. Ж. е получил следните
травматични увреждания: оток и кръвонасядане по лява скула с размери
2,5/1,5см.; хоризонтално разположено кръвонасядане с просветлен център и
размери 11/3см в лява поясна област; ожулване по външно страничната
4

повърхност на дясната предмишница в горна трета с просветлен център и ход
от ляво на дясно и размери 85/2см; ожулване, покрито с червеникава коричка
и размери 1/0,5см с хоризонтален ход по външната странична повърхност на
лява гривнена става.
Видно от заключението на вещото лице изброените травматични
увреждания са обусловили чувство за болка, без да е налице разстройство на
здравето като кръвонасяданията и ожулванията са получени по общия
механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и тези в лявата поясна
област и предмишницата на дясната ръка отговарят да са получени от
продълговат предмет с дължина на удрящата повърхност не по-малка от 85см
и ширина 2- 3см.
В хода на съдебното следствие при проведения разпит вещото лице
заявява, че изводът за минималната дължина на удрящата повърхност се
определя от максималната дължина на увреждането по тялото. На следващо
място св. Е. Д. уточнява, че е изпуснала поставянето на запетайка при
описването на дължината на нараняването на предмишницата на дясната ръка,
като нараняването най-вероятно е с размер 8,5 см.
В хода на разследването е назначена и съдебно-психиатрична експертиза
на св. Ж.. От заключението, изготвено от вещото лице д-р К. К., се установява,
че по отношение на Ж. е била поставена диагноза Синдром на наркотична
зависимост - употреба на хероин, неусложнено абстинентно състояние, което
е било в предхождащи години. Не са били диагностицирани психотични
състояния по отношение на св. Ж.. Според вещото лице към 25.07.2021 г. св.
Ж. е имал психическа годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както и че към момента на
деянието на 25.07.2021 г. и към момента на освидетелстването (месец
декември 2022 г.) Ж. има психична годност да участва в наказателното
производство и да дава достоверни показания.
От приложената към материалите по делото на л. 55, том ІІ от
досъдебното производство Заповед № 365з-954/14.04.2015 г. на директора на
ОД на МВР Варна се установява, че от 2015 г. и към инкриминираната дата
25.07.2021 г. подс. М. заема длъжността „старши полицай“ (мл. инспектор) в
сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ в 01 РУ -
Варна.

По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установи и потвърди от
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни
доказателствени средства: показанията на св. Ж. Ж. Ж. (дадени в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие), св. Й. А. И.
(дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие),
св. Т. М. С. (дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие), св. Ю. А. Н. (дадени в хода на досъдебното производство и в хода
5

на съдебното следствие), св. М. Л. Г. (дадени в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие), св. А. А. Ч. (дадени в хода на
досъдебното производство и тези дадени пред друг състав на съда и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК), св. В. Е. С. (дадени в хода на
досъдебното производство), К. И. К. (дадени в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие), св. М. Р. Х. (дадени в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие - частично), св. Е.
К. Б. (дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие - частично), св. Г. П. А. (дадени пред друг състав на съда и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК), св. Н. И. П. (дадени пред друг
състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК), св. Никола
Стелянов К. (дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 5 НПК), св. Н. Д. Ж. (дадени в хода на съдебното следствие), св. М. Д.
Д. (дадени в хода на съдебното следствие) и обясненията на обв. Т. С. М.
(дадени в хода на съдебното следствие – частично); назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза (л. 32-38,
том ІІ от ДП), назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза (л. 92-96, том ІV от ДП), назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза
(л. 46-51, том ІІ от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства:
протокол за разпознаване на лице с разпознаващо лице Й. А. И.; акт за смърт
на св. Валери Евгениев Стоянов (л. 110 от материалите по НОХД № 657/2023
г. по описа на РС – Варна), медицинско удостоверение (л. 24, том І от ДП),
лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно
отделение на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна (л. 26, том І от ДП), Фиш за спешна
медицинска помощ (л. 27, том І от ДП), писмо от Дирекция „Национална
система 112“ (л. 41, том І от ДП), типова длъжностна характеристика на
длъжността „полицай – старши полицай“ в сектор/група „Охранителна
полиция“, група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“/участък на районно управление при ОДМВР, младши
изпълнителска длъжност, специфично наименование – младши инспектор, с
рег. № 3286р-19657/12.11.2015 г. (л. 54, том І от ДП), типова длъжностна
характеристика на длъжността „командир на отделение в сектор/група
„Охранителна полиция“/група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ /участък на районно управление при ОДМВР,
младши изпълнителска длъжност, специфично наименование – младши
експерт (л. 53, том І от ДП), месечен график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД в 01 РУ –
Варна при ОДМВР – Варна (л. 105-107, том І ДП), ежедневна ведомост за
разстановка и силите за 24.07.2021 г. от 19,00 часа до 07,00 часа (л. 108-109,
том І от ДП), информационна карта за дейността на наряда № В 357004 (л.
110, том І от ДП), информационна карта за дейността на наряда № В 357003
(л. 111, том І от ДП), доклад за проверени лица и превозни средства за
дейността на АП – 112 за 24.07.2021 г. – 19,00 ч. – 07,00 часа (л. 112 – л. 113 от
6

том І на ДП), доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на
АП 113 за 24.07.2025 г. (л. 113, том І от ДП), разпореждане за патрулно-
постова дейност на МВР , за разстановка на силите и средствата,
изпълняващи ППД в обслужваната от група „ООР“, сектор „ОП“ при 01 РУ –
Варна територия през денонощието, за времето от 07,00 на 24.07.2011 г. до
07,00 часа на 25.07.2025 г. (л. 115-л. 118, том І от ДП), Пътен лист 1 №
********** за периода от 24.07.2021 г. (19,00 часа) до 25.07.2021 г. (07,00
часа) за лек автомобил с рег. № СВ 4987 НР (л. 119-л. 122 от ДП), Пътен лист
1 № ********** за лек автомобил с рег. № СВ 4032 НР (л. 123-125 от том І на
ДП), Пътен лист 2 на лек автомобил с рег. № СВ 4987НР (л. 126-134 от том І
на ДП), Пътен лист 2 на лек автомобил с рег. № СВ 4032 НР (л. 135-л.142 от
ДП), писмо от Районен център 112 – Варна (л. 151, том І на ДП); заповед №
365з-954/14.04.2025 г. на директора на ОДМВР – Варна относно
преназначаване на държавни служители от МВР (л. 55, том ІІ от ДП); писмо от
дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР с приложен диск (л. 99 от том ІІІ на
ДП), писмо от ОД на МВР – Варна с вх.№ 46332/27.05.2025 г. и приложените
към него заверени копия на 2 бр. писма: от Първо РУ до Началника на сектор
УССД – ОД МВР – Варна и от Началника на сектор УССД - ОД МВР – Варна
до Първо РУ при ОД на МВР – Варна, договор за правна помощ от 24.07.2023
г. по НОХД №657/2023 г., договор за правна защита и съдействие от
26.06.2024 г. по ВНОХД №434/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна и
договор за правна защита и съдействие от 17.03.2025 г. по НОХД №681/2025 г.
по описа на РС – Варна, справка за съдимост и веществените доказателства -
дискове, намиращи се на л. 40 от том І, л. 42 от том І, л. 152 от том І, л. 60 от
том ІІ, л. 97 от том ІІІ, л. 99 от том ІІІ от ДП.
В хода на досъдебното производство и от съда в хода на съдебното
следствие се събраха две групи гласни доказателствени средства, както
следва:
1. Показанията на св. Ж. Ж. Ж., св. Й. А. И., св. Т. М. С., св. Ю. А. Н., св.
М. Л. Г., св. В. Е. С., К. И. К., като част от тези свидетели са свидетели –
очевидци (св. Ж. Ж. Ж., св. Й. А. И. и св. В.Е. С.), а друга част възпроизвеждат
извън съдебни изявления на св. Ж. Ж. Ж., че е бил ударен от полицай, както и
обстоятелства, свързани с предмета на делото, т.е. с основните факти,
подлежащи на доказване, включително наличието на телесни увреждания и
действията на св. Ж. след инцидента (св. Т. М. С., св. Ю. А. Н., св. М. Л. Г., св.
К. И. К.);
2. Показанията на св. А. А. Ч. (който твърди, че е очевидец на случилото
се), св. М. Р. Х. (свидетел – очевидец), св. Е. К. Б. (свидетел – очевидец), които
са категорични, че нито обвиняемият, нито който и да е било от
присъстващите е нанесъл удари с палка по главата и тялото на св. Ж.. Към тези
гласни доказателствени средства следва да се включат и обясненията на подс.
М., който отрича да е удрял св. Ж..
Противоречията между двете групи свидетели и обвиняем, част от които
7

са заинтересовани от изхода на делото поради взаимоотношенията си с едната
или двете страни, са относно основния факт, подлежащ на доказване по делото
– протичането на инцидента и причиняването на телесни увреждания на св.
Ж..
Съдът, като обсъди всички показания, обясненията на подсъдимия и ги
съпостави с писмените доказателства по делото, заключенията на вещите лица
по назначените съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психиатрична
експертиза и видеотехническа експертиза, веществените доказателства –
звукозаписи от тел. 112 и телефонът на „Вътрешна сигурност“ при МВР, и
видеозапис, документите на двата наряда полицейски служители, действащи в
процесното време на територията на 01 РУ – Варна, протоколът за
разпознаване на лице с разпознаващ Й. А. И., прецени, че следва да кредитира
показанията, подкрепящи описанието на инцидента, направено в
обвинителния акт – нанасяне на удари от страна на обвиняемия с полицейска
палка в областта на главата и тялото на св. Ж. и причиняване на същия на
телесни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане по лява скула,
хоризонтално разположено кръвонасядане в лява поясна област, ожулване по
външно страничната повърхност на дясната предмишница в горна трета и
ожулване с хоризонтален ход по външната странична повърхност на лява
гривнена става.
Съображенията за това са следните:
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установяват
на първо място от показанията на св. Ж. Ж. Ж. и св. Й. А. И., които
непосредствено са възприели поведението на обв. М., изразяващо се в
нанасяне на удари с палка в лявата част на лицето и по тялото на св. Ж., както
и получаването на травматични увреждания следствие на ударите. На първо
място показанията на св. Ж. са еднопосочни в хода на цялото наказателно
производство относно хронологията на събитията и действията на лицата,
замесени в случая. Действително са налице противоречия в показанията на св.
Ж. във времето като например относно поредността на ударите и местата,
където е бил ударен, както и такива със св. И. и по-конкретно дали е бил
седнал или е бил прав, докато е понасял ударите, и относно присъствието на
св. В. С.. Посочените противоречия съдът отдава на изминалия дълъг период
от време от инцидента, като провеждането на разпитите е било разтеглено в
рамките на четири години. С оглед изминалия период е обяснимо за всеки
един човек да не помни или да възпроизвежда дребни детайли по различен
начин. По основните въпроси, а именно че на процесното място и време обв.
М. е ударил с палка св. Ж., показанията на двамата свидетели са еднопосочни
и непротиворечиви.
Тук е мястото да се отбележи, че никой не отрича св. Ж. да е дал телефон
на св. И., като от показанията на св. Ж., св. И. и св. Г. се установява, че това е
сторено с оглед на това, че св. И. е бил труден за откриване, а същевременно е
следвало да се явява при необходимост за провеждането на процесуално-
8

следствени действия с негово участие. В този смисъл фактът на даване на
телефон не опорочава показанията на посочените свидетели.
Нещо повече показанията на св. Ж. и И. се потвърждават и от
показанията на св. Т. М. С. и св. Ю. А. Н., които не познават никой от
разпитаните по делото свидетели и са очевидно незаинтересовани от изхода на
делото. От показанията на двамата свидетели и от съставените от тях писмени
документи се установява, че св. Ж. е имал наранявания по лицето и тялото и
се е оплакал от нанесен побой от полицай. В тази връзка са и показанията на
св. Е. Д., която не помни обстоятелствата, свързани с прегледа на св. Ж., но
заявява, че това, което е казал пострадалият, това е записала в медицинското
удостоверение като предварителни данни.
Освен посочените свидетели по делото е разпитана и майката на св. Ж. –
св. М. Л. Г., която непосредствено е възприела нараняванията, които е бил
получил синът й след нанесения побой.
Най-същественото в подкрепа на показанията на посочената група
свидетели е не техния брой и незаинтересованост, а съответствието им с
намиращите се по делото писмени доказателства и съвпадението на описаните
от свидетелите събития по минути с отразените в писмените доказателства
детайли. За по-голяма яснота следва да се отбележи, че действията на
полицейските служители, на св. Ж. и на лекарите са удостоверени в писмени
документи, чиято автентичност и достоверност е безспорна. По-конкретно от
представените по делото пътни листове се вижда как лекият автомобил,
управляван от полицейските служители, спира точно в 05:11:27 часа в близост
до инцидента. От видеотехническата експертиза се установява, че в това
време на денонощието по улицата преминават три лица отляво надясно и от
дясно наляво. От пътните листове отново се установява, че в 05:18:48 минути
полицейският автомобил отново потегля. От постъпилите по делото писма от
Регионален център 112 – Варна се установява, че сигналът до спешния
телефон от св. Ж. е подаден в точно 05,19 часа, като в детайли пресъздава
фактическата обстановка, която впоследствие възпроизвежда при проведените
разпити по досъдебното производство и пред съда. В 05,50 часа св. Ж. е
поискал на тел. 112 изпращането и на екип от лекари, като в 05:51:39 часа се
обажда на телефон на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. При всички
обаждания св. Ж. е пресъздал случилото се в идентична хронологична
последователност, без каквито и да е било противоречия и с категоричност по
отношение на извършителя на престъплението. В подкрепа на достоверността
на показанията на св. Ж. и св. И. е и обстоятелството, че полицейските
служители напускат мястото в 05:18:48 часа, като в 05,19 часа веднага е
регистрирано и обаждането на св. Ж. на тел. 112.
Предвид и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
психиатрична експертиза, съгласно която св. Ж. има психична годност да дава
достоверни показания, еднопосочността и безпротиворечивостта на
свидетелските показания на първата група свидетели, както и тяхното
9

съответствие с писмените доказателства по делото, съдът намира, че следва да
кредитира изцяло показанията на първата група свидетели.
Следва да бъде посочено, че авторството на деянието се установява и от
протокола за разпознаване на лица с разпознаващо лице св. Й. И., който с
категоричност сочи обв. М. като „полицаят, който наби Данчо с палката“. В
тази връзка по делото са разпитани поемните лица и статистите (св. Г. П. А.,
св. Н. И. П., св. Н. С. К., св. Н. Д. Ж., св. М. Д. Д.), участвали в проведените
две разпознавания, като свидетелите сочат, че св. И. се е появил по-късно,
след като са били наредени статистите, т.е. не е имало предварителен контакт
между него и разпознаваното лице, включително статистите.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Вилиам Д.
(съдебен лекар), изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвено, с изключение на частта, в която е посочено, че описаните
увреждания са получени от удар с продълговат предмет с дължина на
удрящата повърхност не по-малко от 85 см. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че минималната дължина на удрящата повърхност се определя от
максималната дължина на нараняването. В тази връзка по делото беше
разпитана д-р Е. Д., съдебен лекар, издала медицинското удостоверение на св.
Ж., в деня на инцидента. Същата уточнява, че нараняването (ожулване по
външностранична повърхност на дясната предмишница в горна трета) няма
как да бъде с дължина 85 см. Сочи, че е изпуснала запетайката и най-вероятно
от 8,5 см дължината е погрешно е станала 85 см. В този смисъл нараняване от
8,5 см съответства да получено от удар с полицейска палка с дължина 59 см,
каквато е дължината на всички полицейски палки тип „Тонфа“ съгласно
постъпилите по делото писмени доказателства от ОДМВР – Варна. Т.е. за съда
не са необходими специални знания и поради това не беше назначена
повторна експертиза, за да може да се направи извод, че нараняванията са
причинени с полицейска палка. Нещо повече – полицейската палка на обв. М.
не е иззета като веществено доказателство, за да се търси връзката й с други
следи от престъплението (каквито са нараняванията на пострадалия), за да се
изследва нейната дължина, нито са налице съмнения ударът да е причинен от
друго лице или с друг предмет, които да налагат и поставяне на такива задачи
на вещото лице. В този смисъл ирелевантно се явява обстоятелството каква
точно е дължината на полицейската палка, при условие, че е несъмнено, че
ударът е нанесен именно с нея и получените наранявания са с дължина, която
съответства на удряща повърхност 8,5 см или по-голяма.
Обясненията на подсъдимия М. следва да се разглеждат предимно като
защитна версия предвид противоречията им с показанията на св. А. Ч., св. М.
Х. и св. Е. Б. (които би трябвало да го подкрепят). Както в обясненията на обв.
М., така и в показанията на посочените трима свидетели има значителни
противоречия, както вътрешни, така и поотделно. На първо място св. Ч. в
проведения първи разпит не говори за никакъв телефон, който св. Ж. да е
обещавал на св. И.. Казва, че се е събудил и св. Ж. бил до него, докато във
10

втория разпит по досъдебното производство заявява, че св. Ж. обещал
телефон на св. И., а от друга страна бил буден, св. Ж. дал пари на св. И. да му
купи „материал“, св. И. купил, св. Ж. се „надрусал“, продължил да вика и
псува и тогава дошли полицаите. В първия си разпит св. Ч. заявява, че е спал
през нощта в градинката до помпената станция с още пет човека, като в
показанията, дадени пред друг състав на съда, твърди, че е отишъл към 18,00
часа вечерта на мястото и останал там до сутринта. Следва да се има предвид,
че около 01,15 часа е бил спрян за проверка от автопатрул 113 в друга част на
града, като възниква съмнение, че е спал през нощта точно на това място,
където е станал инцидента. Св. Ч. в показанията си дадени пред друг състав на
съда пък в противоречие с по-рано дадените показания заявява, че не бил
спал, а бил с други хора, като св. Ж. дошъл, псувал и се дрогирал, а със св. И.
се заговорили след случката. В противес с показанията на св. Ч. св. Х. в
разпита си по досъдебното производство, както и пред съда заявява, че не е
видяла други лица на мястото, където е бил св. Ж.. Св. Б. в разпита си пред
съда също заявява, че на мястото не е имало други хора. Тези обстоятелства са
в противоречие с показанията на св. Ж., св. И., св. С., вкл. и с показанията на
св. Т. С. (лекар в ЦСМП – Варна), която при проведения й разпит в
досъдебното производство, когато спомените й са били по-ясни, заявява, че на
място е имало двама души. На следващо място при оценка на показанията на
св. Х. и св. Б. следва да се отчете фактът, че тримата (заедно с обв. М.) са
колеги, чийто взаимоотношения на фона на напрегнатата и стресова работа се
основат на взаимна подкрепа, колегиалност и взаимопомощ.
Голямо значение за преценката на достоверността на показанията на
полицейските служители и обясненията на обв. М. е и обстоятелството, че
твърдят в показанията си, че св. Ж. е бил в неадекватно състояние, което
противоречи на добре структурираните разговори, които св. Ж. провежда с
операторите от тел. 112, както и на телефонът на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ при МВР.
С оглед противоречията и с всички останали разпитани по делото
свидетели, както и предвид изложените по-горе съображения съдът не
кредитира обясненията на обв. М. и показанията на св. Ч., св. Х. и св. Б. в
частта, в която заявяват, че подс. М. не е нанесъл удари с палка по лицето и
тялото на св. Ж.. Посочените показания се опровергават от показанията на св.
Ж. Ж. Ж., св. Й. А. И., св. Т. М. С., св. Ю. А. Н., св. М. Л. Г., св. В. Е. С., св. К.
И. К., както и от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Действително св. К. К. не е свидетел – очевидец, но в проведения по
досъдебното производство разпит, заявява, че св. Ж. му е разказвал, че е бит
от полицаи, както и му показал нараняванията си.
От доказателствата по делото следва да бъде изключен протоколът за
разпознаване на лица с разпознаващ св. Ж. Ж., доколкото преди
разпознаването е нарушена разпоредбата на чл. 171, ал. 2 НПК – с оглед
изявлението на св. Ж., че преди разпознаването е чакал отвън пред сградата,
11

като настрани се е намирал обв. М. и други полицаи.
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства, доколкото
същите в своята съвкупност са непротиворечиви, както и представените по
делото веществени доказателства, доколкото същите съответстват на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно доказателства (всички
описани по-горе и кредитирани от съда), от които да се заключи, че на
25.07.2021 г. обв. М. е нанесъл удари с полицейска палка в областта на лицето
и тялото на св. Ж., с което му причинил оток и кръвонасядане по лява скула,
хоризонтално разположено кръвонасядане в лява поясна област, ожулване по
външно страничната повърхност на дясната предмишница в горна трета и
ожулване с хоризонтален ход по външната странична повърхност на лява
гривнена става.

От правна страна:
При тези факти от правна страна съдът намери за доказано по несъмнен
начин, че обв. Т. С. М. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК, тъй като
на на 25.07.2021 г. в гр.Варна като полицейски орган - старши полицай
(младши инспектор) в група „Охрана на обществения ред" на Сектор
„Охранителна полиция" в Първо РУ при ОДМВР-Варна, при изпълнение на
службата и функциите си причинил на Ж. Ж. Ж. лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядане по лява скула, хоризонтално
разположено кръвонасядане в лява поясна област, ожулване по външно
страничната повърхност на дясната предмишница в горна трета и ожулване с
хоризонтален ход по външната странична повърхност на лява гривнена става,
които са обусловили чувство на болка без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдът намира, че всички елементи от обективната страна на деянието са
доказани. На първо място, доказано се явява обстоятелството, че обвиняемият
е ударил с полицейска палка св. Ж. – по лицето и тялото, в резултат на което
същият е получил оток и кръвонасядане по лява скула, хоризонтално
разположено кръвонасядане в лява поясна област, ожулване по външно
страничната повърхност на дясната предмишница в горна трета и ожулване с
хоризонтален ход по външната странична повърхност на лява гривнена става.
Освен това, експертизата по делото дава заключение, че травмите на св. Ж.
могат да се получат по начина, който е съобщил самият той. Следва да се има
предвид, че получените увреждания са пряка последица от осъщественото от
обв. М. физическо въздействие (удряне с полицейска палка), както и че
същите са причинили на св. Ж. Ж. болка и страдание, без разстройство на
здравето, които по своя медико-биологичен характер представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
12

От субективна страна - деянието е извършено от обв. М. при форма на
вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Същият съвсем цЕ.сочено е упражнил физическо
въздействие върху св. Ж., което се е изразявало в нанасяне на удари с
полицейска палка в областта на главата и тялото на св. Ж.. Подсъдимият е
съзнавал и целял с тези действия да причини установените по делото
травматични увреждания на пострадалия.
Деянието следва да се квалифицира по т.2, пр.3 на чл. 131, ал.1 от НК
предвид обстоятелството, че е осъществено от обвиняемия в качеството му на
полицейски орган при изпълнение на службата. Съдът намира, че безспорно
подсъдимият има това качество, тъй като видно от събраните по делото
доказателства, както писмени, така и гласни в това число и обясненията на
самия подсъдим, към инкриминираната дата подсъдимият е работил като
полицай в 01 РУ - Варна и е бил на смяна, изпълнявайки служебните си
задължения в екип със св. Х. и св. Б. като АП 112.
По изложените съображения съдът призна обв. М. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2
пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В случая не е приложим и чл. 9, ал. 2 НК, тъй като извършеното от обв.
М. е общественоопасно деяние.
Характерът на обществената опасност се определя от характера на
обществените отношения, върху които се посяга.
Степента на обществената опасност се определя от последиците от
деянието, характерът на действието или бездействието, начините и
средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията на
време, място и обстановка, при които е осъществено конкретното деяние,
особеностите на субекта на престъплението, особеностите на субективната
страна на престъплението.
При преценка на обществената опасност на конкретното деяние и
конкретния деец, съдът отчете, че се касае за причинена лека телесна повреда
без конкретен повод (не са налице съпротива при задържане, предотвратяване
на престъпление или каквото и да е било правонарушение, агресивно
поведение, което следва да бъде овладяно, застрашени обществени блага,
които следва да бъдат спасени и т.н.) от полицейски орган, който по закон и
съобразно морала и ценностите на обществото следва да служи в полза на
обществото, а не в негова вреда. Нанасянето на телесно увреждане на който и
да е било човек, както и засягането на неговата телесна и лична
неприкосновеност и достойнство никога не могат да бъдат квалифицирани
като деяние, което не е общественоопасно. Наред с това подобни деяния
сриват доверието на обществото в полицията, която както вече беше
написано, като държавна структура отговаря основно за опазването на
обществения ред и противодействие на престъпността. Т.е. качеството на
13

извършителя (полицай в 01 РУ - Варна) обективно и закономерно обуславя
по-висока обществена опасност на деянието. Обществената опасност на
деянието се определя и от броя на ударите (св. Ж. е ударен на няколко пъти),
както и от това, че е извършено в тъмната част на денонощието, когато по
улиците няма хора, които могат да се притекат на помощ или да въприемат
случилото се и впоследствие да свидетелстват.
В този смисъл съдът намира, че не е налице и някоя от хипотезите на чл.
85, ал. 1 ЗМВР, която допуска използването на физическа сила и помощни
средства от полицейски служители, а именно: когато това е абсолютно
необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно
разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или
оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то
да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица,
включително на контрольорите на Европейската комисия, на които
противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу
граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови
нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения,
съоръжения и транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети
обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган; 10. вземане на мерки за
осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 8121з-
418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства
от служителите на Министерството на вътрешните работи физическата сила и
помощните средства се използват след предупреждение с изключение на
случаите на внезапно нападение над служителя или други лица, както и при
освобождаване на заложници. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
полицейските органи и лицата по чл. 140а, ал. 1 ЗМВР са длъжни да вземат
мерки за оказване на първа долекарска помощ на лицата, пострадали при
използване на физическа сила и помощни средства.
По-конкретно в чл. 9 от посочената наредба каучукови, пластмасови,
телескопични и щурмови палки се използват, когато са неприложими други
по-леки начини и средства за въздействие.
В този смисъл поведението на св. Ж. дори и да е било провокативно
(пеейки рап песни на М. Ш. и други рап изпълнители), то не е налице нито
една от хипотезите на закона, допускащи прилагането на физическа сила, още
повече с полицейска палка и без предупреждение. Най-вече не е била налице
абсолютна необходимост, каквато изисква закона за използването на
физическа сила и помощни средства спрямо св. Ж.. Нещо повече – не е била
налице никаква необходимост за това. Същевременно полицейските
служители дори след това не са изпълнили и задълженията си по чл. 3, ал. 2 от
Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и
помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи
14

за оказване на първа долекарска помощ на лицата, пострадали при използване
на физическа сила и помощни средства.
По тези съображения съдът намери, че не е приложим чл. 9, ал. 2 НК и
деянието не може да бъде квалифицирано като малозначително.

По отношение на вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че обв. М. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК,
тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими
за приложението на тази норма, а именно – за извършеното престъпление се
предвижда наказание наказание до една година лишаване от свобода или
пробация, подсъдимият е с чисто съдебно минало, като няма данни да е
овобождаван от наказателна отговорност по реда на 78а от НК и с деянието не
са причинени имуществени вреди.
По изложените съображения съдът на основание чл.78а, ал.1 НК
освободи обв. М. от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 2 пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализацията на наказанието съдът не констатира наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни –
дългогодишен служител на полицията, доброто му процесуално поведение,
което е и негово задължение, но следва да се отчете, че делото не е отлагано
по негова инициатива, наличието на няколко дипломи за завършено висше
образование в различни направления, дейността му, свързана с обучение на
бъдещи водачи на МПС, участието му в научни събития и издаването на
научни публикации. Всички описани дейности безспорно са
общественополезни и следва да се отчетат при определяне на размера на
наказанието.
Предвид изложеното съдът намери, че на обв. М. следва да бъде
наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба
в размер на 1000,00 лв.

По веществените доказателства и разноските:
Веществените доказателства – дискове, намиращи се на л. 40 от том І, л.
42 от том І, л. 152 от том І, л. 60 от том ІІ, л. 97 от том ІІІ, л. 99 от том ІІІ,
съдът постанови да останат по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Т. С. М. беше осъден да заплати
сумата от 542,05 лв. (петстотин четиридесет и два лева и пет стотинки) в
полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна, представляваща
направените в хода на досъдебното производство разноски и сумата от 200 лв.
15

(двеста лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна, представляваща направените в съдебното производство разноски.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:
16

Номер на акта:	745
Дата:	16 юни 2025 г.
Съдия:	Милена Трифонова

Дело:	20253110200681
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 февруари 2025 г.

Решение по дело №681/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите