Присъда по дело №5756/2018 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 5756/2018г. по описа на ПРС – IX н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.Т.Т. – роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, със средно образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 17.05.2018 г. в с. Марково, обл. Пловдив, в съучастие с неизвестен извършител, като извършител, по хулигански подбуди е причинил на К.М.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, оток по главата, охлузвания по лявото рамо, оток по шията, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

         Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявения от К.М.К. с ЕГН ********** срещу подсъдимия С.Т.Т. за сумата от 5 000 лева, съставляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от описаното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като предлага да бъде възприета фактическата обстановка, изложена обвинителния акт, доколкото същата се подкрепя от разпита на свидетелите, от приложените по делото писмени доказателства, експертно заключение, доказа се, че на процесната дата подс. Т. е нанесъл удари в областта на главата на пострадалия, причинявайки му по този начин лека телесна повреда, подробно описана в изготвеното експертно заключението по назначената СМЕ. Относно доводи на защитата за евентуално настъпило стълкновение в следствие на лични мотиви, които са възникнали в следствие на фенски пристрастия и стари вражди поддържа, че разпитания в този мисъл свидетел е дал показания, неотносими към процесното деяние, а към фенските пристрастия и личността на подсъдимия и на пострадалия, от които следва извод, че на процесната дата подс. Т. е нанесъл телесната повреда не по лични подбуди, а по хулигански такива, ескалиращи именно поради омразата му към феновете на противников за него отбор, привърженик на който е  пострадалият. Посочва още, че поведението на подсъдимия по никакъв начин не е било провокирано от страна на пострадалия, същият бил в състояние на покой, без да предизвиква и без дори да очаква, подсъдимият му е нанесъл телесното увреждане чрез удар в главата на публично място –в хотел, на басейна, където е имало множество хора, възприели поведението, осъщесвил е хулиганската проява, несъобразявайки се с обществените норми и порядки, давайки израз на собствените си подбуди подсъдимият е дал порив на тези си чувства и е нанесъл телесната повреда. Сочи, че личен мотив не се доказва по делото, дори  и да се приеме, че подсъдимият и пострадалият се познават косвено и се виждат на спортни мероприятия като фенове на два противникови футболни отбора, това по никакъв начин не може да се приравни на понятието за личен мотив, което е многократно споменавано в решенията на ВКС, хулиганството се изключва, само ако мотивът е до такава степен личен и напрежението е ескалирало в следствие на това познанство, че по никакъв начин деецът да няма намерение да скандализира обществото и да прояви неуважението си към него, докато в настоящият случай е  точно обратното, а също и мястото, където е извършено деянието, обосновава извода, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди. Предлага наказанието следва се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно съдебното минало, начина на извършване на телесната повреда – агресивно, грубо, за неуважително, проявата е изключително скандализираща обществото, поради което следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, като бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години, като се  приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, както и да се възложат разноските по делото в тежест на подсъдимия. Относно гражданския иск предлага същият да се уважи, доколкото се доказват вредните последици, произтичащи пряко и непосредствено от престъпното деяние, както и е справедливо определен относно размера, поради което следва да бъда уважен като основателен.

         Повереникът на частният обвинител и граждански ищец К. – адвокат А. предлага подс. Т. да бъда признат за виновен за извършеното престъпление, описано в обвинителния акт, като сочи, че събрано като доказателства пред съда, изцяло потвърждава извършеното доказване в досъдебното производство. Посочва, че фактическата обстановка е установена както от разпитите, извършени непосредствено след деянието, така и от изложеното в съдебно заседание от свидетелите,  фактите са, че пострадалият К. е бил на басейн, почивайки си със свой приятел, това е обществено място, на което са присъствали и свидетелите, не е имало преди това никакви инциденти, изведнъж се появява подс. Т. с група хора и нападат директно пострадалия, това говори за действия, които са обмислени и извършени с цел да се покаже някакво преимущество на фенове на един футболен отбор спрямо фенове на друг футболен отбор. Присъединява се към казаното от представителя на РП – Пловдив в смисъл, че практиката е поС.на и безспорна, такива прояви се считат за извършени по хулигански подбуди, не може да приемем тезата, че има лично отношение, тъй като – стана ясно от казаното от свидетеля, разпитан последен пред съда, че няма данни подсъдимият да се познава с постр. К., нито да са имали някакви други взаимоотношения освен при инцидента. Поддържа, че не би могло да се толерира каквото и да е агресивно поведение на един човек спрямо друг на базата на пристрастия във връзка с футболни отбори и др., поведението на подс. С.Т. е изключително възмутително и не следва да се толерира по никакъв начин, следва да получи справедливо наказание. Относно граждански иск, предлага да бъде уважен в пълен размер, сочи показанията на разпитана майката на пострадалия, която заявила, че същият живее при нея, дава показания как е преживял тази случка, болките и страданията, които е изпитал, също представили са и доказателства във връзка с последващото здравословно състояние на пострадалия – усложненията, настъпили около месец след случката, е претърпял операция от херния, и до момента продължават тези проблеми. Още посочва, че пострадалият е променил отношението си към това да излиза спокойно, притеснява се за близките си, имайки предвид този случай, никой не е застрахован от такива ситуации, реално е осъзнавал, че това, което слушаме и гледаме, може да се случи на всеки един от нас, поради което и предлага гражданския иск да бъде уважен в пълен размер и на подсъдимия да бъде наложено наказание.

         Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат С. сочи, че обвинението не е доказано по безспорен начин и в нито един момент от наказателното производство не се доказа наличието на квалифициращия признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а именно хулигански подбуди. Предлага да се обърне внимание на показанията на свид. П.Х., която заявила, че първоначално си е помислила, че момчетата се шегуват – факт, който сочи за предварително познанство между подсъдимия и пострадалия. На следващо място посочва, че от показанията на свид. Т.В. става ясно, че същият непосредствено преди инцидента е публикувал във „Фейсбук“ снимка на басейна, на който са се намирали с постр. К., при анализ на този факт става ясно, че в случая не се касае за случаен инцидент, а за предишен конфликт между подсъдимия, свидетеля и пострадалия още повече  последните двама заявяват, че са привърженици на футболен клуб „***“ Пловдив, още нито един от свидетелите, присъствали на инцидента, не сочи за упражнена физическа или вербална агресия спрямо тях. Взема становище, че от свидетелските показания не се установи по безспорен начин кой точно е нанасял удари на пострадалия, колко удара са нанесени, като дори самият пострадал в показанията си твърди, че подсъдимият му е нанесъл един-единствен удар. На следващо място поддържа, че не е установен и хулиганският мотив, доколкото свидетелите демонстрират по-скоро учудване, отколкото възмущение от случилото се, квалификацията на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, ще е налице, когато субектът цели чрез телесната повреда да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност, при него липсват лични отношения между субекта на престъплението като вражда, завист и други подобни, но в конкретния случай това не е така, обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда, изключват тя да е осъществена по хулигански подбуди, това че е причинена на публично място, по никакъв начин не означава, че същата е по хулигански подбуди. Счита, че е безспорно е установено по делото, че подсъдимият е търсил пострадалия, защото е имал личен мотив за това, а именно да му търси сметка за предходни инциденти и да му иска обяснение защо е нападнал негови приятели, в този смисъл е и едно от свидетелските показания, относно израза „Вие ще ни вкарате в болница ли?!“, нанесената телесна повреда по този личен мотив изключва причиняването й по хулигански подбуди. Посочва още, че за съставомерността на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК е необходимо телесната повреда да е съпроводена и с други действия – обиди, крясъци, заплахи и други, които грубо нарушават обществения ред, но нито един от свидетелите не сочи такива действия от страна на подсъдимия. Предлага подсъдимия Т. да бъде признат за невиновен за извършеното престъпление, както и да бъде отхвърлен гражданския иск като недоказан, същият е и в прекомерен размер, както и не се доказва причинно-следствената връзка между телесната повреда и усложненията, възникнали в последствие.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият С.Т.Т. е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, със средно образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********.

         Съдът приема за установено, че на 17.05.2018 г. свидетелите К.К. и Т.В. били на басейн в ***, находящ се в село Марково, област Пловдив, като двамата били седнали на шатра в близост до басейна. Около 13.30 ч. свидетелят В. отишъл до тоалетната, а свидетелят К. останал сам да лежи на шатрата и да преглежда мобилния си телефон. В това време подсъдимият Т. влязъл в района на басейна, придружен от неустановени по делото лице и се насочил към свидетеля К.. Когато подсъдимият Т. и неустановените лице стигнали до шатрата, където лежал К., Т. без предупреждение се нахвърлил към К. и му започнал да му нанася удари в областта на главата, като същевременно крещял към него и да питал „Къде са другите?“, а в същото време едно от не установените лица насеяло няколко удара в гръб на К., останалите придружаващи подсъдимия лица стояли от страни и гледали случващото се. През цялото време свидетелят К. се опитвал да се предпази от ударите и викал към подсъдимият и лицата които го придружавали, като се опитвал да разбере защо е обект на техните действия. Забелязвайки същото  свидетелят Д.Я., който работел като *** на басейна, се приближил към неустановените лица и подсъдимия и попитал какво се случва, като едно от лицата му казало да стои на страна за да не пострада и той. След като подсъдимият Т. и неустановеното лице нанесли по няколко удара на свидетеля К., същите, заедно с останалите неустановени лица,  се оттеглили в посоката, от която били дошли. Действията на подсъдимия Т. и лицата които го придружавали били наблюдавани от свидетелите П.Х., А.К. и В.И., които по същото време също ползвали басейна на хотела.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както следва:

На първо място, горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.М.К., Т.Т.В., Д.Я.Я., А.Т.К., В.Й.И. и П.Д.Х..

От показанията на свидетеля К.М.К., който има качество на пострадал от инкриминираното деяние, се установява в пълнота описаната фактическа обстановка, включително, че същият на 17.05.2018г. е бил на басейн в ***, находящ се в село Марково, област Пловдив заедно с приятеля си – свидетеля Т.В., около 13.30 ч. за кратко бил сам, когато изненадващо за него няколко лица, появили се неочаквано дошли при него, подсъдимия Т. и неустановено лице му нанесли удари, описва подробно и начина на нанасяне ударите и отправените към него реплики. Следва да се посочи, че свидетеля К.К. разпознава подсъдимият Т. като лицето, което му е нанесло удари, доколкото познава същия преди деянието, макар и да не го е срещал на живо, а да го е гледал на клипове, познава го като привърженик на футболния отбор на “***“. Ето защо от показанията на свидетеля К. се установява не само начина на извършване на деянието, но и обстоятелството, че негов автор е именно подсъдимият Т., както и неустановено лице, което К. не е успял да разпознае, доколкото същият го удрял в гръб.

Изнесеното от свидетеля К. добре кореспондира с изложеното от свидетеля Т.Т.В., който също сочи, че на 17.05.2018г. е бил на басейн в ***, находящ се в село Марково, заедно с приятеля си – свидетеля К., отишъл до тоалетна, при което на връщане видял няколко лица да бягат, научил от К.. От показанията на В. се потвърждава още, че той и К. са привърженици на футболния отбор на „***“, както и че преди инцидента е публикувал снимка на басейна в системата „Инстаграм“, което е от значение за установяване своеобразния мотив на Т. и неустановените по делото лица да се появят на мястото, а именно – че на същото пребивават привърженици на „противников“ футболен отбор.

Показанията на свидетелите К. и В. изцяло кореспондират и с показанията на свидетелите А.Т.К., В.Й.И. и П.Д.Х., които три свидетелки посочват, че били заедно на 17.05.2018г. на басейн в ***, находящ се в село Марково, около обяд с изненада видели групичка „момчета“, които не познават и които влезли на територията на басейна, насочили се към свидетеля К. и започнали да му нанасят удари. В този смисъл свидетелят К. сочи, че активен в нанасянето на ударите е било едно от „момчетата, свидетеля И. сочи в този смисъл че един или двама са нанасяли ударите, а свидетеля Х. не помни, дали са го удряли всички, или само един, в който смисъл показанията на трите свидетели могат да се определят добре кореспондиращи по между си. Също така свидетелите  А.Т.К., В.Й.И. и П.Д.Х. не могат да посочат точния брой удари и начина на тяхното нанасяне, което е напълно логично предвид изминалото време и скоротечния характер на събитията, както и предвид факта, че все пак трите свидетели са наблюдавали на известно отдалечение. Единственото противоречие между показанията на  А.Т.К. и В.Й.И. от една страна и П.Д.Х. – от друга е относно това дали по време на инцидента другото „момче“, придружаващо пострадалия е било на мястото, което Х. твърди. Последното твърдение на Х. противоречи на показанията на всички останали разпитани по делото свидетели, поради което и съдът го отдава на грешка, в резултат на изминалото време от събитията, която обаче по никакъв начин не разколебава извода за последователност показанията на свидетеля в останалата им част, доколкото последните твърде добре отговарят на цялата останала доказателствена съвкупност по делото.  От показанията на свидетелите А.Т.К., В.Й.И. и П.Д.Х. се установява още и че деянието е извършено на публично място, както и изненадата и възмущението, което е предизвикало след присъстващите.

Показанията на горните свидетели добре кореспондират и с тези на свидетеля Д.Я.Я., който посочва, че на 17.05.2018г. е бил на басейн в ***, находящ се в село Марково, работил е като *** на същия басейн и това бил първия му работен ден, когато около обяд, четири или пет човека неочаквано влезли на територията на басейна, насочили се към пострадалия, един застанал пред него, а друг – зад него, като започнали да му нанасят удари – с юмруци, в областта на лицето, от което се установява описания от съда механизъм на деянието. Също от показанията на Я. се установява и че деянието е извършено на публично място, както и изненадата и възмущението, което е предизвикало след присъстващите, доколкото както посочва самият свидетел, действията на нападателите имали такъв характер, че той в първия момент си помисли, че става въпрос за някаква шега. Още от показанията на свидетеля Я. се събират данни и за вида на извършителите – макар да не ги разпознава, свидетелят дава данни за техния външен вид, включително и всички били с черни суитчери с надпис „Л А“.  

Съдът намира, че показанията на свидетелите К.М.К., Т.Т.В., Д.Я.Я., А.Т.К., В.Й.И. и П.Д.Х. са логични, последователни и добре кореспондиращ както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което приема същите за истинни.

На следващо място съдът възприема като истинни по показанията  на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. Л. К. и И. Ж. П., които не са присъствали на инкриминираното деяние, съответно – на описаната като възприета фактическа обстановка, а изнасят данни за обстоятелства във връзка с последната, както следва:

От показанията на свидетеля М. Л. К. се установява състояието на пострадалия К. след инцидента, а именно – че същият бил притеснен, изпитвал болка, имал наранявания по лицето, очите му били насинени, полузатворени, това състояние продължило около две седмици, след което се появили болки в кръста, схващане, наложило се да се извършват изследвания, след това операция, наложило се К. да остане вкъщи осем месеца, променило се психичното му състояние – започнал да се притеснява.

От показанията на свидетеля на свидетеля И. Ж. П. се установява, че последния, както и подсъдимия К. били привърженици на футболния отбор на „***“, като през 2017г. били нападнати от 20 – 25 привърженици на отбора на „***“, не знае дали К. е бил един от тях, но виждал в социалните мрежи снимки на последния с лицето Х. И., който бил подсъдим по друго дело, във връзка с нападение от страна на привърженици на отбора на „***“ срещу друг приятел на свидетеля П. – „С.“. Също сочи, че не е присъствал на инцидента на басейна на ***, не знае дали подсъдимия Т. и пострадалия К. се познават.

На следващо място, съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно – медицинска експертиза, съгласно което при инцидент на 17.05.2018 г. на К.К. му е било причинено: кръвонасядания по главата, оток по главата, охлузвания по лявото рамо, оток по шията. Кръвонасяданията по главата; отока по главата; охлузванията по лявото рамо и отока по шията са причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в материалите приложени по досъдебното производство, а именно при нанесен побой. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и кореспондиращо останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. От последното се установява вида и характера на нанесените на пострадалия К. телесни увреждания.

Съдът съобрази и протоколите от извършените действия по разследването, а именно – протокол за оглед /л.29 от досъдебното производство/ на веществено доказателство – оптичен диск /на л.28 от  досъдебното производство/, от което се установява съдържанието на вещественото доказателство – видеозапис от охранителните камери на басейна на *** от 17 май 2018г., за времето от 13:28, 30 часа, който запис е с времетраене 2:30 минути и на който се вижда влизането на територията на басейна на четири лица, едно от което се разпознава от извършващия огледа като подсъдимия Т.. Следва да се посочи, че същото своеобразно разпознаване не е извършено по реда на НПК и съда не установява от последното, че именно подсъдимия Т., заснето на видеозаписа, но от последния се установява една фактическа обстановка, кореспондираща с описаната от разпитаните по делото свидетели.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият С.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 17.05.2018 г. в с. Марково, обл. Пловдив, в съучастие с неизвестен извършител, като извършител, по хулигански подбуди е причинил на К.М.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, оток по главата, охлузвания по лявото рамо, оток по шията, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

От обективна страна се установиха съставомерните елементи на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно - че подсъдимият Т. е причинил на К.М.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, оток по главата, охлузвания по лявото рамо, оток по шията, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

Установява се още, че същата лека телесна повреда е причинена от подсъдимият Т., като извършител, в съучастие с неустановено по делото лице – също извършител, което не е било разпознато от К.М.К., доколкото му е нанасяло удари в гръб.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Деянието е извършено от подсъдимия Т. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици, което се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието, включително предвид съвсем елементарния характер на последното.

Налице е също така общност на умисъла, като всеки едни от двамата подсъдими е съзнавал, че осъществява деянието заедно с другия и съответно – съвместно причинява престъпния резултат.

Установява се също и специалният субективен признак – хулиганският мотив, като подсъдимият Т. е целял да се покаже, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми за поведение. В случая  не се установява Т. да е бил провокиран по какъвто и да е начин от пострадалия К., не се събраха данни същите двама дори да са се познавали лично, извън това, че са знаели едни за друг снимки в социалните мрежи. Напротив – установява е, че подсъдимият Т. е целял да извърши една демонстрация на незачитане физическата неприкосновеност на друго лице, както и на свързаните със същото обществени отношения.

Съдът намери за неоснователно възражението на защитата, че не се доказва наличието на квалифициращия признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а именно хулигански подбуди, в който смисъл сочи показанията на свид. П.Х., която заявила, че първоначално си е помислила, че момчетата се шегуват – факт, който сочи за предварително познанство между подсъдимия и пострадалия. Действително от свидетелските показания – най-вече тези на свидетелите Я. се установява, че последният действително помислил, че са касае за някаква шега. Последното обаче сочи не липсата на хулигански мотив, обективиран в съответните действия, а напротив – показва, че стореното от Т. и неустановеното лице е в такава степен противоречащо на нормално установените човешки отношения и е дори абсурдно до степен, че страничният наблюдател първоначално по-скоро е склонен да го свърже с някаква шега.

 На следващо място неоснователно е и възражението, че от показанията на свидетеля Т.В. става ясно, че същият непосредствено преди инцидента е публикувал във „Фейсбук“ снимка на басейна, на който са се намирали с свидетеля К., при анализ на този факт става ясно, че в случая не се касае за случаен инцидент, а за предишен конфликт между подсъдимия, свидетеля и пострадалия още повече  последните двама заявяват, че са привърженици на футболен клуб „***“ Пловдив. В този смисъл действително от показанията на свидетеля Т.В. се установява, че преди инцидента той публикувал в „Инстаграм“ снимка на басейна, където бил с пострадалия К.. От последния факт единствено може да се направи извод за начина,  по който подсъдимия Т. и неизвестните придружаващи го лица са научили, че на същото място пребивават привърженици на „противников“ футболен отбор, доколкото се установява, включително от показанията на свидетелите К. и П., че същите са познавали своите „футболни врагове“ от снимки в социалните мрежи. Същото обаче по никакъв начин не противоречи на заключението за наличие на хулигански мотив, доколкото както вече бе посочено – не се установява подсъдимият Т. и свидетелят К. да са се познавали лично, дори някога да са се срещали на живо, още повече – между тях да е съществувал какъвто и да е личен конфликт, в който смисъл са и показанията на свидетеля П.. Ето защо съдът намира тезата за наличие на предишен конфликт и личен мотив между подсъдимия Т. и свидетеля К. за недоказана, съответно – израз на една защитна позиция, тепърва развита пред състава на съда.

Също обстоятелството, че нито един от свидетелите, присъствали на инцидента, не сочи за упражнена физическа или вербална агресия спрямо тях, съвсем не налага извод, различен от горния. Явно е в случая, че подсъдимия и Т. и неизвестният извършител са избрали за обект на своите действия привърженици на „противников“ футболен отбор, което по никакъв начин не противостои на извода да наличие на хулигански мотив.

Неоснователно е и становището, че от свидетелските показания не се установи по безспорен начин кой точно е нанасял удари на пострадалия, колко удара са нанесени, като дори самият пострадал в показанията си твърди, че подсъдимият му е нанесъл един-единствен удар. В този смисъл свидетелят К. напълно последователно описва начина на нанасяне удари спрямо същия, като сочи, че действително първо му бил нанесен един удар от Т., но после конкретизира, че ударите бил няколко – два – три, в областта на окото и отстрани на бузата.

Съдът намери и за неоснователно възражението, че не е установен и хулиганският мотив, доколкото свидетелите демонстрират по-скоро учудване, отколкото възмущение от случилото се. Както вече бе посочено, учудването на свидетелите на инцидента и дори първоначалното им предположение, че се касае за шега, по-скоро показват неприемливостта и дори - абсурдността на действията на Т. и неизвестния извършител, а не липсата на хулигански мотив.

Също съдът намети за неоснователно твърдението, че безспорно е установено по делото, че подсъдимият е търсил пострадалия, защото е имал личен мотив за това, а именно да му търси сметка за предходни инциденти и да му иска обяснение защо е нападнал негови приятели, в този смисъл е и едно от свидетелските показания, относно израза „Вие ще ни вкарате в болница ли?!“, нанесената телесна повреда по този личен мотив изключва причиняването й по хулигански подбуди. Подобен личен мотив съвсем не се доказа, доколкото и както вече бе посочено – не се установява подсъдимият Т. и свидетелят К. да са се познавали лично, дори някога да са се срещали на живо, още повече – между тях да е съществувал какъвто и да е личен конфликт. Няма още данни К. да е присъствал и още повече – участвал в някакъв конфликт с пострадал подсъдимият Т. или негов близък и приятел. Следва изрично да се посочи, че подобен извод не може да бъде сторен от простия факт, че К. бил привърженик на отбора на „***“, а Т. – на „***“, като имало инциденти и между привърженици на двата отбора, К. имал снимка с привърженик на „***“, за който вероятно участвал в такива. По тази логика подсъдимият Т. следва да има „личен мотив“ срещу всеки един привърженик на „противников“ отбор, забелязван в компанията на други такива, за които може да се предположи, че имали инциденти с привърженици на отбора, на който Т. симпатизира, което виждане очевидно трудно може да бъде споделено.

Съдът счете за неоснователно и твърдението, че за съставомерността на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК е необходимо телесната повреда да е съпроводена и с други действия – обиди, крясъци, заплахи и други, които грубо нарушават обществения ред, но нито един от свидетелите не сочи такива действия от страна на подсъдимия. Същото становище е неоснователно, подобни други и отделни действия съвсем не са необходими за съставомерността на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, което от обективна страна се изразява именно в действията, осъществени спрямо пострадалия К..

Ето защо, съдът призна подсъдимия С.Т.Т. – роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, със средно образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на извършител, като извършител, по хулигански подбуди е причинил на К.М.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, оток по главата, охлузвания по лявото рамо, оток по шията, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия Т. за виновен, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелства това, че подсъдимият е бил вече признат за виновен в това, че извършил от обективна и субективна страна деяние по чл.325,а л.1 от НК, за което бил освободен от наказателна отговорност, по реда на чл.78аАот НК. Макар последното безспорно да не съставлява осъждане, то самият обективен факт на осъществено от подсъдимия следва да бъде съобразено от съда при преценка личността му. Същото деяние, на следващо място, е извършено относително скоро преди настоящото инкриминирано такова. Отново като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и самия начин на извършване настоящото инкриминирано деяние. В този смисъл и за всяко деяние, осъществено по хулигански подбуди е характерно, че същото е сякаш произволно извършено, без понятна причина, но в конкретния случай и предвид самото място на неговото осъществяване е виден един предварителен замисъл – явно е, че подсъдимия Т. и неустановените му придружители едва ли са влезли случайно са влезли на територията на басейна. Напротив – очевидно е, че те са търсили привърженици на „противниковия“ отбор, спрямо които да осъществят хулиганските действия, дори и да не познават потърпевшия лично, което от своя страна изключва личния мотив.   Още като отегчаващо обстоятелство следа да се отчете и това, че деянието е извършено в съучастие, макар и с неустановено по делото лице, което налага извод за завишена степен на обществена опасност на самото деяние.

         Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита липсата на предходни осъждания на подсъдимия.  

         Ето защо съдът намери, че при описания значителен превес на отегчаващите обстоятелства, от двете алтернативно предвидени наказания – Лишаване от свобода или Пробация, второто такова – Пробация няма да съдейства в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК. Както вече бе посочено, подсъдимият е реализирал настоящото деяние след като е бил признат за виновен в извършване на друго престъпление по чл.325, ал.1 от НК, което показва едно значително упорство на подсъдимия при осъществяване на подобни деяния. Поради това съдът намери, че като единствено отговарящо на целите на чл.36, ал.1 от НК, следва да бъде наложено наказание Лишаване от свобода. При индвидуализацията на последното и след като отчете, вече е съобразил веднъж отегчаващите обстоятелства при избор вида на наказанието, съдът намери, че следва определи едно наказание, ориентирано към възможния минимум, но все пак не равно на него. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Т. наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с твърде висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.

         Също така съдът намери, че на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от от така определеното наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се приспадне времето, през което подс. С.Т.Т. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед № 432зз-117 от 18.05.2018 г. на полицейски орган при І-во РУ при ОДМВР – Пловдив, считано от 18.05.2018 г. до 19.05.2018 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

         ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

         След като призна подсъдимия подсъдимия Т. за виновен в извършване с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът намери, че така предявения от гражданския ищец от К.М.К. с ЕГН ********** срещу подсъдимия С.Т.Т. за сумата от 5 000 лева, съставляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от описаното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.05.2018 г. до окончателното й изплащане на сумата за ДОКАЗАН ПО ОСНОВАНИЕ.      

         В този смисъл установи се, съгласно вече посоченото, че подсъдимия Т. е причинили на К.М.К. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, оток по главата, охлузвания по лявото рамо, оток по шията, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

         Установи се още, че подсъдимия Т. е извършил същото престъпление виновно, както и че гражданския ищец К. е претърпял неимуществени вреди от същите, изразяващи се в изпитана болка от причинените от Т. наранявания по лицето, а имено – очите му били насинени, полузатворени, това състояние продължило около две седмици, както и променило на психичното състояние на К. – започнал да се притеснява, които се установяват от изнесеното от свидетеля К..

         Съдът обаче намира, че по делото не се установява по несъмнен начин описаните от свидетеля  К. появили се болки в кръста, схващане, наложило се да се извършват изследвания, след това операция, наложило се К. да остане вкъщи осем месеца, да са в причинно – следствена връзка с деянието, осъществено от Т.. Доказателства в този смисъл не се представиха от страна на гражданския ищец, като съда не може да изгради извод за последното въз основа едно предположение, дори то да изглежда в житейски смисъл вероятно.

         Ето защо и предвид разпределение доказателствената тежест относно фактите, от значение за гражданската искова претенция, но излизащи извън предмета на обвинението, то съдът следва да приеме за установено, че К. е претърпял неимуществени вреди изразяващи се е в изпитана болка от причинените от Т. наранявания по лицето, а имено – очите му били насинени, полузатворени, това състояние продължило около две седмици, както и променило на психичното състояние – започнал да се притеснява.

         Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ето защо приетата за разглеждане искова претенция се преценява като доказана по основание.

         При преценка установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази, че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от гражданския ищец К. неимуществени вреди с умерен интензитет и доколкото  горните неблагоприятни последици могат да бъдат остойностени само по справедливост, поради което съдът намери обезщетение в размер на сумата от 2 000 лева за достатъчна да обезщети претърпените от гражданския ищец неимуществено вреди, като се съобрази с обективни критерии за стойност, като размера на минималната работна заплата за страната към момента на увреждането.

         Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на увреждането – 17.05.2018 г. до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от непозволено увреждане лихвата за забава  не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата на деликта  до окончателното изплащане на сумата.

         В останалата му част, а именно до предявения размер за общата сума от 5 000 лева съдът намери, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР

         Ето защо съдът осъди подсъдимия С.Т.Т. да заплати на гражданския ищец К.М.К. с ЕГН ********** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, съставляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от описаното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърли предявения граждански иск до сумата от 5000 лева, като недоказан по размер

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери подсъдимия подсъдимия Т. за виновен в извършване с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът чете, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Т.Т. следва да бъда осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 /осемдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.

         Също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Т.Т. следва да бъда осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител К.М.К. с ЕГН ********** и сумата от 800 /осемстотин/, направени разноски по делото за процесуално представителство от повереник.

         Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счете, че подсъдимият С.Т.Т. следва да бъда осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 164,22 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.

         Съдът намери също така, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.Т.Т. следва да бъда осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 20 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.

 

         По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                            

         

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.