Р Е Ш Е Н И Е
№………./30.04.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина С.,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1508
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове от И.И.М., като майка и законен представител на С.Т.М. срещу "ОРКИД
МУЛТИ КОМПЛЕКС – ****" ЕООД за заплащане сумата 130 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: болки
и страдания, предизвикани от падането му от необезопасена вещ – ескалатор,
собственост на ответника, през отвора, широк 13.5 см – 14.7 см, вместо
допустимото 2.5 см – 10 см, без предпазно стъкло, вдясно между ескалатора и
парапета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 20.08.2013 г. до окончателното изплащане и сумата 2 226.22
лв., представляваща обезщетение за претърпените от същия инцидент имуществени
вреди – разноски за лечение, по чл. 50 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 20.08.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
оспорва исковете и твърдението, че инцидентът е причинен от ескалатора.
Предявява възражение, че е причинен, евентуално е съпричинен, от оставянето на
детето без родителски надзор. Оспорва твърденията на ищеца, че вещта -
ескалатор не е била обезопасена, твърди, че е била изправна към момента на
инцидента, и че същият е настъпил не поради неизправност на вещта или
необезопасеност на същата, а поради неправилна експлоатация на вещта и не по
предназначение. Излага, че съгласно действащия към датата на инцидента стандарт
БДС EN 115-1:2008,
не се изисква поставянето на специално стъкло. Евентуално оспорва размера на
обезщетението. Претендира разноски.
Ищецът
счита, че ескалаторът е следвало да бъде съобразен със стандарт БДС EN 115-1:2008+А.1.:2010, макар и
приет след въвеждането в експлоатация.
Третото
лице-помагач КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД, ****, вписано в регистъра на
Палата на дружествата, Кардиф, номер на регистрацията: 1761561, действащо чрез "Кю Би Иншурънс/Юръп/ Лимитид
– клон ****" счита исковете за неоснователни.
По
същество поддържат становищата. Представят бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Исковете и отговорът
са допустими и надлежно предявени.
По причината за падането:
Безспорно е, че детето е напуснало площадка за игра в
търговския комплекс, където е останало без надзор, преминало е през отвора между
ескалатора и парапетната стена и е паднало от височина 10 м.
По широчината на отвора:
От представения заверен препис от приложение № 16 към
акт образец 16 от 21.05.2010 г. (л. 247) е видно, че е издадена декларация за
съответствие на ескалатора.
Стандарти EN 115-1:2008 и EN 115-1:2008+А.1.:2010 са
приложени в цялост към корицата, а заверени преводи на извлечения – по делото (л. 332-348).
Според т. А.2.7 от първия стандарт (л. 335), когато е
възможно хората да имат контакт с външния ръб на парапета на площадката и могат
да бъдат поставени в опасна ситуация, като например падане през перилата,
трябва да бъдат взети подходящи превантивни мерки (например по фигура А.2, л.
65 от стандарта към корица).
Отбелязано е (л. 336), че тази фигура не е начертана в
мащаб и служи само за илюстриране на изискванията. Върху фигурата е вписано, че
максималното разстояние между ескалатора и парапетната стена е 120 мм. В
съдебното заседание на 29.03.2019 г. вещото лице инженер Й.Й. обяснява, че
разстоянието е 135 мм в горния край на парапета и 140 мм в долния край на
парапета т.е. надвишава максималното от 120 мм (л. 379). Вещото лице сочи, че
не може да каже дали разстоянията са били такива при поставянето на ескалатора
или са станали такива заради улягането на сградата или на машината.
Въз основа на цитираните заключение и обяснения,
преценявани в съвкупност с декларацията за съответствие при приемане на
сградата, следва да се приеме, че разстоянията са станали такива вследствие
улягането на сградата или на машината.
По нормативния характер на изискването:
В заключението
(л. 376) вещото лице сочи, че посоченият размер е
получен по емпиричен път и счита, че не е изрично предвидено спазването му в
конкретен нормативен акт.
В
учебната литература се приема еднозначно, че българските, европейски и
международни стандарти не са нормативни актове (****. Гражданско право обща
част. С.: Сиби, 2017, с. 32).
В
съдебната практика се е приемало, че предвид доброволния характер на
стандартите, всеки търговец може да избере да спазва изискванията на някой стандарт,
но предприеме ли тези действия, стандартът придобива за него норма на поведение
и той трябва да следва стриктно изискванията и ограниченията на избрания
стандарт (решение № 5279 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2018 г., IV
о.).
Становището
в обратния смисъл (решение № 8258 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14281/2017 г., VII о.) не може да бъде споделено, тъй като ако това се приеме,
стандартите въобще изгубват значение, което е неприемливо.
Съдът приема, че след като ответникът е възприел
прилагането на стандартите при строителството, определянето на максимален
размер представлява норма за него.
Увеличените разстояния между ескалатора и парапетната
стена в отклонение от нормата и оставянето на детето без надзор са довели до
падането.
лист втори от решение от 30.04.2019 г. по гр. д.
№1508/2018 г. на ВОС, ХII-ти състав
Ответникът не е провел доказване, въпреки указанието,
на твърдението, че детето е оставено без надзор от родителите му, а не от трето
лице, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
При невъзможност за обезопасяване отговорността е по
чл. 50 ЗЗД , а при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД (т.
3 ППВС № 4 от 30.X.1975 г.). Съдът приема, че абстрактна възможност за
обезопасяване би могло да се обоснове винаги, но това би изключило приложението
на чл. 50 ЗЗД, а такъв резултат е неприемлив. В случая собственикът е могъл да
пропусне увеличените отстояния и при редовно упражняване на надзор върху вещта.
Поради това в случая е приложим чл. 50 ЗЗД.
По противоправния резултат:
От представения от ищеца заверен препис (л. 8) се
установява, че е издадена епикриза от Отделение по анестезиология и интензивно
лечение при МБАЛ "Света Анна-Варна" АД гр. Варна на ищеца, постъпил на 20.08.2013 год. в увредено общо
състояние, в непълна кома.
От заключението на вещото лице д-р С.М. (л. 271,
279-281) е видно, че вследствие падането от ескалатора на 20.08.2013 г. ищецът
е получил контузия на главата, контузия на мозъка, счупване на тялото на първи
шиен прешлен, контузия на гръдния кош и белите дробове, частичен левостранен
пневмоторакс, контузия на корема, разкъсване на слезка, разкъсване на черен
дроб и дванадесетопръстник, счупване на лява раменна кост, лявата лъчева и
лявата лакътна кости, лявата бедрена кост, счупване на таза (дясна хълбочна
кост, кръстна кост, горното рамо на лява срамна кост).
Коремната травма с разкъсването на слезка, черен дроб
и дванадесетопръстник е обусловила постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Другите травми са обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота или трайни затруднения в движенията.
Вещото лице сочи (л. 280), че е проведено адекватно
оперативно лечение: закрито наместване с вътрешна фиксация на бедро, поставени
са два пирона и две игли.
Към момента на експертизата ищецът е възстановен.
По твърдяните болки и страдания:
В заключението си вещото лице д-р С.М. (л. 271 и 281)
е вписала, че ищецът е изпитвал болки, които отзвучават за 10-15 дни, но в
съдебното заседание (л. 285 и сл.) уточнява, че това се отнася за леките
повреди, сочи, че докато е бил в кома е имал начални усещания, а
възстановителният процес е приключил за около 5-6 месеца.
В обясненията си Тихомир М., баща на ищеца, сочи че
детето е изпитвало силни болки, но лекарите са ги предупредили да му дават
болкоуспокоителни лекарства само в краен случай. Излага, че откритите импланти,
които са били болезнени и плашещи за детето били премахнати едва през м.
октомври 2013 г. През м. декември 2013 г. били премахнати и имплантите в
бедрото. Детето се страхувало да влиза в болницата за операции и за
манипулации. По време на рехабилитацията много плакало. Сочи, че шест месеца
след инцидента изпратили детето на детска градина, но счита, че го е видял
отново здраво едва през пролетта на 2015 г. Обясненията са убедително
депозирани и съответстват на останалите доказателства, поради което съдът ги
кредитира напълно.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема,
че ищецът е претърпял значителни болки и страдания, които предвид ниската му
възраст, са били още по-тежки.
По размера:
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетение
за претърпените болки и страдания е 60 000 лв. (за подобни, но значително
по-леки увреждания с решение № 105 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60097/2016 г., I г. о., ГК е определено обезщетение в размер 25 000 лв.).
Искът за присъждане на горницата до 130 000 лв. е
неоснователен.
От представените в заверени преписи: фактура №
**********/22.08.2013 год. ведно с талон за медицинско изделие (пирони) за 2000
лв. (л. 150), фактура № **********/05.12.2013 год. за 25 лв. за рентгенография
на череп (л. 151), фактура № **********/18.10.2013 год. за 31.64 лв. за
лекарства, фискален бон от 09.11.2013 год. за 13.32 лв. (л. 153), фискален бон
от 17.09.2013 год. за 75.35 лв. (л. 153), фискален бон от 20.10.2013 год. за
4.65 лв. (л. 15), фискален бон от 10.10.2013 год. за 39.89 лв. (л. 154),
фискален бон от 29.10.2013 год. за 36.37 лв. (л. 155) се установява, че ищецът
е сторил разноски в претендирания размер. Искът за присъждането им е изцяло
основателен.
Ответникът следва да заплати на пълномощника сумата
2397 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата 2096 лв.,
представляваща сторените разноски по делото по списък, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да заплати в полза на съда сумата
2489.05 лв. държавна такса по уважената част от исковете, от която ищецът е бил
освободен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ОРКИД
МУЛТИ КОМПЛЕКС – ***" ЕООД, ЕИК *********, ***, административен офис, представлявано
от управителите **** и ****, да заплати на С.Т.М. ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител И.И.М., чрез пълномощника адв. Н.Ф. от ВАК,
сумата 60 000 (шестдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди: болки и страдания, предизвикани от
падането му от необезопасена вещ – ескалатор, собственост на ответника, през
отвора, широк 13.5 см – 14.7 см, вместо допустимото 12 см, без предпазно
стъкло, вдясно между ескалатора и парапета, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 20.08.2013 г. до окончателното
изплащане и сумата 2 226.22 лв. (две хиляди и двеста и двадесет и шест
лева и двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от
същия инцидент имуществени вреди – разноски за лечение, на основание чл. 50 от ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.08.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието
на третото лице-помагач КЮ БИ И ИНШУРЪНС (ЮРЪП) ЛИМИТИД, ****, вписано в регистъра
на Палата на дружествата, Кардиф, номер на регистрацията: 1761561, действащо
чрез "Кю Би Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон ****", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******
лист трети от решение от 30.04.2019 г. по гр. д.
№1508/2018 г. на ВОС, ХII-ти състав
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен
от И.И.М., действаща като майка и законен представител на С.Т.М. с. ЕГН, с. а.
срещу "ОРКИД МУЛТИ КОМПЛЕКС – ВАРНА" ЕООД с. ЕИК, с. а., за заплащане
горницата над присъдената сума 60 000 лв. до претендираната сума
130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди: болки и страдания, предизвикани от падането му от
необезопасена вещ – ескалатор, собственост на ответника, през отвора, широк
13.5 см – 14.7 см, вместо допустимото 2.5 см – 10 см, без предпазно стъкло,
вдясно между ескалатора и парапета, на основание чл. 50 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.08.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.Т.М. с. ЕГН, с. а. да заплати на "ОРКИД
МУЛТИ КОМПЛЕКС – ***** ЕООД с. ЕИК, с. а. сумата 2096 (две хиляди и деветдесет
и шест) лева, представляваща сторените разноски по делото по списък, съразмерно отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА
"ОРКИД МУЛТИ КОМПЛЕКС – ****" ЕООД с. ЕИК, с. а. да заплати на адв. Н.С.Ф. от ВАК сумата 2397 (две хиляди и триста и
деветдесет и седем) лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца С.Т.М., на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА
"ОРКИД МУЛТИ КОМПЛЕКС – *****" ЕООД с. ЕИК, с. а. да заплати в полза на съда сумата 2489.05 лв. (две хиляди и четиристотин и осемдесет и девет лева и 05
ст.) държавна
такса по уважената част от исковете, от която ищецът е бил освободен, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: